Arcane Lore

Стига с тия клаксони в града! Маса шофьори си избиват комплексите, като постоянно се пресягат към бутона на волана. И защо бибипкате бе, идиоти? Трябвало да се спазва закона и правилника, важно било да се кара съобразено, не знам си какво. Глупости — точно тия, дето се изживяват като много велики шофьори, дето пресичат кръстовището не когато имат право, а когато преценят, че е “съобразено”, дето карат с по 30 или повече над ограничението, щото “това ограничение е остаряло, моята кола е съвременна и стабилна” — точно тия са градските свирчовци.

Ползването на звуков сигнал в населено място, освен ако не е с цел избягване на произшествие, е забранено. Нямате право да бибипкате, анадънму? Ама си ядосан, ама ти кипва, ама всички наоколо в движението са тъпаци и само ти си геният, ама как искаш да се развикаш на някого или да го напсуваш или набиеш, ама нямаш начин, затова нервно замахваш към волана и го “освиркваш”? Няма значение, нямаш право! Ако толкова те е сецнал градският стрес, ако толкова те е стиснал за топките, иди във фитнес или се запиши за бокс, карате, айкидо, каквото ти душа сака. Или иди на село, тъй де, върни се на село, иди на някой пуст баир и викай с цяло гърло.

Или си намери хоби. Все едно, само не ми бибипкай! Две неща ми се виждат крайно логични като развитие на автомобилостроенето — първо да се махнат мигачите. Така и така никой не ги използва и най-много само да объркват русите каки в SUV-ове. Второ — махнете ги тия клаксони, не ги монтирайте! Първото е на шега, второто е съвсем сериозно.

За какво изобщо в една кола трябва да има клаксон?!? Да не говорим, че такива сирени имат и рейсовете и тировете. А там какъв звук е, не е истина… Обезкостява печено пиле от пет метра. И тоя тормоз — в града?!? Около училища и детски градини? Около къщи със спящи бебета? Простотия.

Мислех да не пиша за това, исках да не се ядосвам. Но като чувам, че всеки политик говори за “политическа отговорност”, за “комисия за оценка на щетите” и никой не може да разбере, че един квартал на столицата ни тази нощ (поне тази, може и повече) ще спи без прозорци, ми става обидно.

Вчера (вече) сутринта гръмна склад със стари боеприпаси край София. Много се изписа и изговори през целия ден, много журналисти и политици си закрепиха кариерите днес. Ще хвърчат обвинения, плюнки и оправдания още дълго време. Ще се размахват искания за оставки и “поемане на отговорност” отново. Чух се с роднините и приятелите ми в града и подразбрах, че всички са добре — това ме интересува, това би трябвало да интересува всички всъщност. Е, то се оказа че нямало чак голяма видима опасност, но като не съм бил там при експлозията е нормално да се ошашкам от истеричните пищенета на журналята цял ден по телевизията. Аман, само плашат хората.

Не казвам, че боеприпасите са безвредно нещо. Всеки, който е ходил в казарма знае, че са едно от най-опасните неща в света, защото са създадени да убиват и осакатяват. В тоя ред на мисли — пак добре, че са гръмнали складовете с обикновени снаряди, а не нещо по-“модерно”. Има всякакви гадости, вярвайте ми — отново, който е бил войник сигурно си спомня поне началното обучение, ако не друго. И всякаквите насочени взривове, касетъчни бомби, химически и биологически снаряди и какво ли още не. Ако пък сте били ученик по комунистическо, все помните поне едно от НВО-тата и посещенията на подземен обучителен център на Гражданска Отбрана.

Помните и касетките със смешки на Милодраг Иванов и Шкумбата с явяващия се на изпит по гражданска отбрана. “Говорете ми, колега, за пораженията при ядрен взрив”. Знаехме ги наизуст. Касетките, де ;)

Май това, което най-силно ме е впeчатлило от тия военни технологии са мините. И особено противопехотните. Учихме колко видове има и как точно убиват, дали убиват или само осакатяват. Честно… не мога да разбера хората, които се кефят на военните технологии в подробностите им.

——

Всичко ще отмине за три дни, разбира се. Това, което ще остане, ще са предизборните боричкания на кметове, премиери и президенти. Ще го видим, защото покрай пира на лъвовете ще има и огризки за хиените от медиите.

А всичко това изобщо не е важно!

Случило се е — гръмнало е. Нормалното е сега по най-бързия начин да се върнат пари от данъците за помагане на хората там. Не с комисии — каква е тая комисия, която ще “оценява щетите”?!? Отиваш на място, вадиш пари от бюджета и купуваш прозорци на хората! Още днес! Много ясно, че има щети, всички ги видяхме. Държавата трябва да започне да се учи да връща пари и да възмездява гражданите.

Сега докато се натуткат и докато си изиграят театрото с крещенето един срещу друг из телевизиите, хората ще се бръкнат в джоба и ще си сменят сами прозрците. И ще останат с още по-обидно чувство към държавата. И ще са прави — на каква се прави тая държава, та да ги кара да спят дори една нощ с изкъртени врати и прозорци? Може би хората в Челопечене и Чепинци са виновни с нещо за взрива? Може би сами са си строшили прозорците и сега за наказание трябва тази нощ да са на студено и ветровито? Ай, сиктир…

——

Още нещо абсурдно — някой, май заместник-министър някакъв каза, че това било “много неприятно бедствие”. Бедствие? БЕДСТВИЕ?? Това не е просто бедствие, това е АВАРИЯ!

Ужасявам се от управа, която не разбира разликата между “бедствие” и “авария”. Макар донякъде всичко такова да е вид беда, все пак “бедствие” се нарича нещо по-различно. Едното е външно, природно, независещо от хората. А за другото се носи отговорност. То е в резултат на грешка. Грешка от невнимание, незнание или некадърност — все грешка.

Не може да се казва на аварията бедствие. Внася се друг смисъл и аварийното, за което се носи отговорност се замества с бедственото, което е неизбежно и неочаквано, идващо свише. А са знаели, не е като да не са знаели, че точно този склад за бомби е опасен.

Не ми се пише за такива неща. Искам хората да си вършат работата — военните да си пазят оръжията, политиците да решават проблеми и подобряват живота ни, а журналистите да ни информират, като не си изсмукват скандали от пръстите.

В тоя смисъл — журналистите цял ден мрънкат, че органите са реагирали мудно и дълго време не е имало информация. Вярно е, да — това е кофти. Най-вече не за журналистите, а за самите хора, които живеят в района и не са знаели какво става. Дали ни напада някой, дали самолет е паднал, дали има радиация — изобщо пълно неведение.

Но за това са си виновни самите журналисти. С тяхното нагаждачество, довело до това всеки днес да знае, че от медиите нищо не зависи. Медиите могат да се използват от силните на деня, но не и самите те като обществен фактор да провокират диалог. Ако беше иначе, самите медии щяха за нула време да се свържат с когото трябва. И тези “когото трябва” нямаше да си позволяват да не вдигат телефона, да не дават информация и да не действат бързо.

Изобщо, защо да действа бързо една управа в страна, в която медиите са кротки и на каишки, а хората са изтормозени от всякакви съвсем екзистенциални въпроси като “ще мога ли да си платя всички сметки тоя месец или пак ще търся заем”?

Проблем 1: Вече има достатъчно и различни модели електромобили на пазара, но цените са немислими. Сигурно бих харесал Tesla Roadster, например, но изобщо не изкарвам достатъчно. Да не говорим за по-скъпите спортни модели. Две от марките, които харесвам (Мицубиши и Субару) имат мащабни изследвания и изпитания и заявяват сериозни намерения да пуснат серийно малки градски и средни семейни електромобили. Но хем все още не са на пазара, хем цената ще е като на ново Legacy или повече.

Решение 1: По някое време ще си направя сам електрическа конверсия на обикновен сериен автомобил. Като разбира се опиша и документирам процеса в сайта. Материали за четене има безброй в мрежата, даже има много фирми, които продават готови китове за по-нетърпеливите и/или непретенциозните.

Проблем 2: Конверсия на Impreza е неизгодна, защото са тежки коли. Самоделните конверсии се правят почти винаги с един централен двигател и се използва наличната трансмисия на колата, а двойното предаване ще товари допълнително. И се губи идеята на Импреза, особено ако се наложи да се сложат по-малко батерии, за да се пести тегло. Достъпните са тежки, а новите литиево-полимерни са компактни, но струват майка си и баща си. Вариант е да се махне и цялата трансмисия и да се ползват мотори в колелата, но те 1) ще са по-скъпи и 2) ще има страшно сложно софтуерно калибриране на всичко накрая, за да върви както трябва в различните пътни условия. Иначе е перфектното решение и е естествен електрически AWD. Мицубиши вече се готвят да пуснат такива техни MIEV.

Решение 2: Преобразува се нещо по-леко. Масово в Интернет хобистите препоръчват Honda Civic 5-та серия (1992-1995г.). Успяват да докарат докъм 60-70 км. на зареждане. Серийните, специално обещаните от Субару и Мицубиши са с два-три пъти по-голям пробег, но хобистите ползват предимно оловно-киселинни акумулатори, защото са достъпни. При системите с променливотоков двигател с кадърно проектиране пробегът може да бъде увеличен. Особено ако се направи зарядна спирачна система — такъв двигател съвсем лесно се превключва в алтернатор. Особено в градска среда спиранията са много и чести. И контролът на двигателя (обороти и въртящ момент) е по-прецизен — на практика (грубо погледнато) постояннотоковият колекторен двигател не подлежи на управление.

От хибриди не се интересувам, освен ако не са зареждаеми хибриди и резервният заряд идва от слънчев панел. Всичко хибридно, съдъжащо ДВГ не е за мен. Да не говорим, че не става за do-it-yourself — прекалено сложно е механически. Такива системи са ефективни само ако са големи агрегати — затова от дълги десетилетия се ползват в корабостоенето.

Тук само си говоря, нахвърлям някакви неща. Не съм специалист по автомобилостроене, но хей — и не искам да бъда. И не е нужно да бъда, за да стана електромобилен хобист. Вярно, докато изобщо започна с такова начинание, ще карам друго. Най-вероятно някоя Impreza ;) И без това засега дълъг, няколко стотин километров извънградски път е немислим с електромобил. Най-малкото няма станции за зареждане, а и зареждането на старите достъпни оловно-киселинни акумулатори е най-малко няколко часа.

Въпрос: Някаква по-добра цел на конверсията от Civic-а с AC-мотор, възможно най-добрите евтини тягови батерии, отделни батерии за запазване на “екстрите” по колата и зарядна спирачна система?

Периодично се заговаря в родната блогсфера за професионализма в ИТ и това как е свързан с проблемите на бранша. Аз нямам техническо образование, някак се разминах с него и ако имам техническа и научна обща култура, тя е от средата ми, не от училища. Но макар да съм всъщност хуманитарист, проблемите на ИТ-бранша са ми много близки. Често казвам, че на мен интересът към компютрите е обусловен от свободния софтуер. Вярно е, макар може би все пак да имам и други стимули — просто този е най-силен и е определящ. Свободата в ИТ, разбирана не само като софтуер, а общо като култура е това, което професионално хуманитарно ме свързва с информационните технологии.

Впечатлих се за пореден път, че някои хора обвиняват за проблемите в ИТ-сектора хората, които са “пришълци” от други професионални области. Често напоследък иронично им казват “поети с китара”. Не на мен — аз се изживявам като професионалист в ИТ. Най-малкото защото доста години наред вече изхранвам семейството си изцяло с такава работа. Но това не е важно.

Това, което исках да кажа е, че изтръпвам като чуя израза “ИТ-специалист”. Наскоро казаха така по адрес на блогър, автор на разкази и лекар по образование. Не зная за него, но аз бих се засегнал от такова определение. Не съм “специалист”, “експерт” или подобно. Може етимологично “специалист” и “професионалист” да са близки, но на мен ми викаха “експерт” само в кратката ми кариера в НАП. Там имаше “младши експерти”, “старши експерти” и “главни експерти”. Младшите бяха тези без висше образование. Аз бях “старши” от първия ден, защото съм висшист. Това беше критерият.

Аз съм ИТ-ентусиаст. То е много по-ценно за мен от някаква експертност или професионализъм. Ентусиазмът е важният. Само ентусиазмът си заслужава. За всяко техническо решение ще се доверя на някой от истинските специалисти около мен. Не че съм технически неумел или неук, а поставям проектирането преди изработката. За мен даже проектирането, “вмечтаването” дори, е част от изработката. Колкото и важни да са обучените технически кадри в ИТ-бранша, все пак трябва да има ентусиасти. Не да се бъркат едни други, не да си пречат. Но трябват и ентусиасти, особено с този батак у нас ентусиазъм трябва много, страшно много. За да можем да заразяваме с него и техничарите наоколо.

Тъй че да си кажа за мен — не се правя на “ИТ-специалист”, за мен по-важно е да се събуждам с нови и нови идеи за проекти и да ми е приятно и ненатоварващо да ги обмислям. Аз съм ентусиаст.

Така се чувствам и полезен. Освен умения трябват и вдъхновения ;)

Темата за енергетиката е сериозна и решаващо казване трябва да имат специалистите. Не, наистина — не правете това вкъщи ;) Разговорите край маса, в които всеки разбира от енергийна политика, от горива и екология са си нещо по начало несериозно. Затова и тази статия не е чак сериозна. Истински от енергетика разбират енергетиците. Една малка подсказка: защото разбират от ефективност.

От камбанарията на неспециалиста можем да кажем, че от повече четене на книжки и най-вече повече мислене имат нужда както пристрастените към прахосване на енергия, така и т.нар. “еколози”. Може би даже т.нар. “еколози” имат много, много повече да наваксват откъм мислене на проблема.

Малко остро звучи, но за какво говоря — говоря за това, че няма такива неща като “екологично чисто производство”, “екологичен транспорт”, “безкрайни възобновяеми и безвредни източници на енергия” и др. под. Преди години се бях наслушал на еко-простотии в една организация, на която с насмешка още тогава с едни приятели викахме “Зелени марули”. За наша радост се разкарахме оттам бързичко. Та там хора, които хал хабер си нямат от енергетика ми разправяха с плам в очите как “АЕЦ-ът замърсява атмосферата” и как можело “да се построят ветрени електростанции по билото на Балкана и ще правят всичката нужна електроенергия”. Или пък как културните страни си правели ВЕЦ-ове, а не като нас да горят въглища и да строят атомни централи, дето бълвали отрови и радиации в атмосферата…

Не че аз разбирам от енергетика, пак казвам, но поне имам уважението да оставям такива грандомански разсъждения на преценката на специалистите. А такива познавам. Истината е, че атомните централи изобщо нямат нищо пряко общо с атмосферата. Ветрените централи са достатъчно ефективни само на места с постоянен и достатъчно силен вятър. И дори да има такива у нас (из Добруджа и навръх Балкана), вредният им ефект е по-голям от ползата. Или поне е много по-голям от ползата на АЕЦ, например. Виждали ли сте истинска ветрена централа? Не тези малки перки, дето вдигат край морето, а от тези, дето тепърва започват да строят там, дето са с радиус на ротора двайсетина-трийсет метра и могат да захранват средноголямо предприятие? Е, и аз не съм, но както казах са ми разказвали точните хора.

Свистенето на перките на такава истинска ветрена централа е толкова силно, че никое животно не се решава да се доближава до тях. Птиците променят прелетните си пътища, за да ги избягват поне с няколко километра. Не само че свистенето ги плаши, ами бясно въртящите се лопатки (в краищата им скоростта е наистина забележителна) са си направо като кухненски ножове за обезкостяване… С нарастването броя на тези грамадни въртележки това ще става все по-трудна задача и в даден момент тази “екологично чиста енергия” ще обрече прелетни птици на измръзване по северното черноморие, защото не са могли да намерят пролука или да заобиколят ветрения парк.

Водни електроцентрали, казвате? Къде? На коя река по-точно? Има ли изобщо река, която да може да се похвали с целогодишен дебит, достатъчен за водна централа? Ами да, няма. Може би трябва да залеем още десетки села, за да направим още и още малки язовири, с които да произвеждаме ток колкото половината нужен на близките села? Или да преградим Дунава — понеже по тия земи само той си е баш река, другото са повече или по-малко сезонни рекички.

Новите “хитове” са био-горивата — някои хора се успокояват, че като тръгне да привършва нефтът (между другото, съвсем малко му остава, между десетина и най-много, в най-добрия случай петдесетина години) всички ще си купим хибридни автомобили и ще сме щастливи. Животът ще е страхотен, защото природата най-накрая ще започне да си почива от нас. Но така е само в рекламите, само в рекламите може производител на моторно масло да се представя като спасител на природата и озеленител.

От една страна, био-горивата не идват даром. В тях трябва да се вложи доста енергия, за да се произведат. Освен това отглеждането на маслодайни растения за биодизел намалява наличните площи за засяване на пшеница, царевица и други такива, от които си правим насъщното папо. И как “спасяваме” природата? Сеем рапица, слънчоглед, соя и подобни в пшеничените ниви, а за пшеницата “завземаме” нови и нови площи от горите. Чудите се защо се секат толкова много гори, защо джунглите (така модерно наричани из недопреведените филми “дъждовни гори”) продължават да се изсичат и дори темповете на това изсичане продължават да се увеличават? Земеделие и животновъдство, това са отговорите.

И после ще ни казват, че биодизелът бил екологично най-чистото гориво. Всъщност, май са прави — ако ще е “гориво”, нека да е биодизел, да. Да не говорим, че самият дизелов двигател е по-съвършен технологично от бензиновия. Да, зная че е спорна тема и че в последните десетилетия бензиновият е много усъвършенстван. Но все пак, ако трябва да сме обективни, един днешен дизел с общо пряко пълнене (common rail) е по-икономичен и по-чист от бензиновите. По-малко въгледвуокис и твърди частици изхвърля. Отстъпва само по емисии на други вредни вещества, например малки количества азотни и серни окиси. Но е спорно кое е по-вредно за флората.

Пиша всичко това, защото е абсурдно човек да се нарича природозащитник и да не разбира, че енергийно най-ефективният ни познат и масово разпространен двигател е електрическият. Във всякаквите му разновидности. КПД на двигателите с вътрешно горене е средно около 20%. На най-новите усъвършенствани турбодизели е в най-добрия случай 40 до най-много 50%. В повечето случаи — по-ниско. КПД на безколекторния електродвигател е 85-90%. Други видове електродвигатели — променливотокови трифазни, индукционни, постояннотокови колекторни и т.н. са с различна ефективност, но рядко тя е под 80%, още по-рядко — под 75-78%.

Разликата е очевидна. Второто нещо, което е нормално природозащитниците да разбират и отчитат е, че по-чисти и по-малко нарушаващи баланса в природата са концентрираните производства на енергия. Когато всички имаме по един мини-ТЕЦ в колите си, това е много по-неефективно и много по-нарушаващо еко-баланса, отколкото да имаме една средна по мащаби електроцентрала и да консумираме тока от нея. На едно електропроизводствено място може да се осъществи контрол, да се поставят пречиствателни станции, да му се повиши ефективността. Но на безброй мини-централи, пръснати из целия свят не може. Хем по-неефективно, при това в пъти (разликата между 20 и 80 е точно четири), хем по-замърсяващо.

Истински ценното за защитата на природата е да се строят средни и големи електростанции от подходящ вид и на подходящите места. След това върху тях да се упражнява обществен контрол за повишаване на еко-съобразността и енергийната ефективност.

И не казвам задължително да са атомни, може да са слънчеви например. Но всички трябва да разберем най-накрая, че няма такова нещо като безвредно производство на енергия. Всеки такъв “добив”, всяко преобразуване на енергия за човешките ни цели прави някаква вреда на природата. Всяко. От нужното ни за транспорт до нужното ни за производство на сапун или ваксини, да кажем. Или спираме водата в бързеите и рибите измират от задушаване, или прогонваме птиците, или изстудяваме и засенчваме земята, или опушваме въздуха. Може би само ядреното гориво няма пряк видим ефект върху природата, но и то й влияе. Преразпределя радиационния фон от местностите със залежи в местностите на производство, а и оставя тежкия проблем с облъчените отпадъци.

Но така е — няма пълно щастие. Това, което може да се направи, е да се търси ефективност при работата с енергия. Начинът е и всеки от нас да бъде по-малко консуматор, когато може да си го позволи. Да станем по-ефективни самите ние. Светът няма да оцелее със слънчеви батерии на покривите и ветропоказатели на шапките, това е ясно. Това е така, защото истинският екологичен проблем е не друго, а пренаселването. Не друго, а то е причината за всичко и то е единственото “неестествено” явление в света. Не замърсяванията, не изсичанията, а постоянният стремеж към пренаселване. Който стремеж може да е естествен в дивата природа, но там остава само като стремеж, а в цивилизования човешки свят е превърнат в начин на живот и мироглед. Но това е малко по-друга тема.