Честит празник!

Тетит пазник, миуи дета!

И на вас, порастнали изродчета ;)

Всъщност блогваща България си е един дечко, няма какво да се лъжем ;) Е, не че е лошо, даже напротив - много, ама много се кефя ;) Избуяват всякакви идеи в сайтовете. Напоследък като че ли основният тласък се дава от стремленията на авторите към известност - била и локална, била и за три дни. Всъщност това е хубаво нещо; важното е, че работейки по осъществяването на нещо така конкретно, блогерите се усъвършенстват в справянето си “по принцип” - и след време какво - една мечта ще им се опре? Абсурд! ;)

Тези дни наблюдавам раздвижване - Sebastianz55 търси нови хоризонти, към които да се насочва и ми е приятно, че намирам сродно мислене. ;) George закрива блога си. Разбира се, че това е лично решение, но на мен ще ми липсва…

Началото на сайта на Юнуз. Започва лекото, внимателно търсене на начини за работа с философското; ще се радвам, ако успея да помогна в това. ;)

Като първа стъпка смятам тези дни да си предам дипломната работа. Не е готова, определено не е това, което ми се искаше, но животът не е треперене над една купчина хартии, за които най-вероятно ще ти ме скарат и в най-добрия случай просто ще кажат “можеше и по-добре, колега”. Има нови планини за изкачване, винаги е така ;)
——

Смятам при първа възможност, това сигурно значи “на аванс”, да си взема хубави слушалки. Засега ще се отложи взимането на китарен процесор, но ще избърша праха от милата ми черна “пълдин”-ка и с ardour, например, да вкарам в употреба тези нови прекрасни слушалки ;)

Междувременно ще успея да пробия дупки за корниза в твърдия бетон над прозореца и някоя вечер ще изненадам Краси. Мило, ако четеш това преди да се изненадаш… ами да знаеш, че ще те изненадам ;))
——

Толкова много неща… Но пък нали имаме празник, трябва да се постарая ;)