Arcane Lore

Така, така, трябва да се храни, пък той апетита идвал с яденето ;)

Винаги съм си мислел, че терминът музикална индустрия е оксиморон; или едното или другото. А публиката си има място и на спортните и на музикалните събития, само че на концерт не би трябвало да е като пред телевизора, ама то май вече няма разлика.

Иначе съм привърженик на най-старите музикални практики, когато всеки (в пещерата ;) е участвал в музицирането и музиката е била не само организирани звуци, които са приятни за слушане, а ритуал и някаква форма на “team building” (шегувка), като държа да отбележа, че не изключвам другите начини на въздействие, които притежава, просто за мен този е най-важният.

Отсвири ги ‘големите звезди’ и си харесай някоя банда от подземията. Има ги, макар и да са изкривени от ситуацията, показват се по клубове и даже издават по някое CDR-че.

Ние така правим:)

Не знам до колко рок групи се слушат и до колко въобще ги има. Най-малкото не се появяват из медиите, но то в медиите се появяват само тези дето са си платили. Шом в категорията култура на дневник се появява съобщение за сватбата на Тошо Тошев, но не и за концерта на Ричи… Зрелищата преди всичко.

Със сигурност обаче си има ъндерграунд, където човек може да намери това което търси. Със сигурност има хора дето им е кеф да правят кеф на другите и да не търсят на всяка цена материални облаги от това. Такива хора нямат шанс да бъдат показани и надали ще спечелят. Всяко нещо си има цена: свободата се заплаща с нищета, а благосъстоянието със зависимост. Та индустрията ползва кокала на медийния успех и някой го захапват. Да постигнеш баланс между свободата и успеха е голямо ”изкуство”.

По въпроса за публиката: хубаво е да я има, но да е истинска. Може и малко, но да е истинска. Такава беше на последното ми ходене на концерт(Фиш).

Beaubourg, прав си за апетита :) При мен ситуацията е по-скоро сродна с гладуването - дано поне е лечебно гладуване :)

Може би по-крайно казах за това за стадионите - да, за всичко има място под слънцето, а и гледането на спорт не е спортуване, но пък е отделен, друг вид занимание и страст. Също както и меломаните не са задължително музиканти.

А най-старата музикална практика е и най-ценната, защото е най-пълна, най-сработваща и приобщаваща. “Ритуалът” на правене на музика заедно е и за мен най-страхотното в цялата работа. С тебе рядко се виждаме напоследък, но знаеш ли кое е тъпото - и с Дикс, дето сме в съседни квартали, се виждаме от дъжд на вятър. И всеки път се питаме един друг “свириш ли” и “хайде да се съберем”. После гадното ежедневие с неговите глупости ни емва, особено мен, и все отлагаме.

А не трябва.

Шентов, мерси за линка! Вчера се изкефих на записите ви, имате ме за фен вече :)

Иване, явно е така, да - драмата на рока е в това, че винаги умира и се обезценява. И все трябва да се появява тук-там по някой, който да го съживява. То това му е и готиното, за това говорех и аз - рокът трябва да се изживява, да се съживява. Да се живее. Както с този концерт на Фиш - бяла завист ме тресе сега, такъв концерт съм сигурен е по-ценен от сто от другите, халтурните концерти дето правят под път и над път. :)

И двамата сте прави за ъндърграунда - но все пак е малко гадно масово вкусът да се направлява зле от медиите. Всъщност може би това е добре - както Декарт казва, че е благодарен на учителите си, защото с непоколебимостта си са го накарали да бъде критичен и сам да започне да учи и да открива. Та може би трябва да сме благодарни на медиите с безвкусните им промоции на слаби песни - без тях нямаше да я има жаждата сами да откриваме или създаваме ценната музика.

Любопитна статийка за музиката и публиката:

ПС В предният пост ползвах думата нищета. Имах предвид ограниения. Явно бях под влияние на блуса…