Вчера беше последният ми работен ден на старата работа. Строго погледнато, в момента вече съм безработен. Но аз не гледам така строго, в моите очи съм “свободен”. И усещането е страхотно.
Цял ден обикалях канцелариите, за да събера подписи под разни документи. При условие, че единственото нещо, което ми се “водеше” беше компютърът, това обикаляне мога да го опиша само като чиста загуба на време. Бюрократщина на голяма администрация - все някой е на обяд, друг не знае при кого да ида, трети пък просто пропуска да подаде обходния лист на колегата до себе си. То защо да го прави - нали аз ще наобиколя пак след час-два. За един ден видях толкова лоша, тромаво работеща организираност, че определено не ми се работи отново на подобно място. В последния момент реших да съм поне малко откровен в изходящото интервю и вместо празния лист, който имах намерение да предам, им надрасках едно “поради по-добри предложения за работа”. Тъй де, да не съм излъгал все едно…
Поне гледах да не се нервирам - колкото и пъти да обикалях из етажите, поне знаех, че го правя за последно. Из тия кабинети ми казваха, че доста хора напускали напоследък - ами живи и здрави да са, пожелавам им успех. Когато напусках предишния път, също бях един от много. То е така, като са лоши условията. И като е държавна работата.
Цял ден си тананиках една песничка, “Sail Away” на Дейвид Грей. Около мен цял ден премигват захранвания, включват се ups-и и пищят аларми - както каза един колега “изпращаме те с дискотека”. Обаче на мен не ми става неприятно, нито нервно, само си подпявам:
Sail away with me honey
I put my heart in your hand
Sail away with me honey now, now, now
articles feed
Това ми е любимото
Това ми е любимото.
Written by dennis deyoung
Lead vocals by dennis deyoung
Im sailing away, set an open course for the virgin sea
Ive got to be free, free to face the life thats ahead of me
On board, Im the captain, so climb aboard
Well search for tomorrow on every shore
And Ill try, oh lord, Ill try to carry on
I look to the sea, reflections in the waves spark my memory
Some happy, some sad
I think of childhood friends and the dreams we had
We live happily forever, so the story goes
But somehow we missed out on that pot of gold
But well try best that we can to carry on
A gathering of angels appeared above my head
They sang to me this song of hope, and this is what they said
They said come sail away, come sail away
Come sail away with me
Come sail away, come sail away
Come sail away with me
I thought that they were angels, but to my surprise
They climbed aboard their starship and headed for the skies
Singing come sail away, come sail away
Come sail away with me
Come sail away, come sail away
Come sail away with me
И на мене ми се
И на мене ми се наложи един път да напускам - в т.н. “Обходен лист ” имаше графа IP адрес и подпис от администратора, че съм го върнал. Държавна работа беше.
Да връщаш IP-адрес
Да връщаш IP-адрес? Не бях чувал, странно е прав си. Но не се учудвам - в такива места само ИТ-тата разбират от ИТ, като много често разбират по доста малко. И да има по-“разбиращи”, те са малко хора и често не се задържат много дълго. Това с “обходните листове” е ужасно глупаво организирано. Вярно, трябва да има начин да предаваш дадените ти неща, но все трябва да има по-интелигентно решение…
Sail Away на David Gray
Тъкмо сега го слушам за около трети път… и много ми допада ;)
Успех в начинанията!
Успех в начинанията занапред. Дано следващата работа, която захванеш, била тя във фирма, или някакъв собствен проект да ти носи радост и удовлетворение. Разбира се, финанси също.
Хубава песен наистина, поздравления.
Интересно ми е
Интересно ми е защо в обходния лист не се е връщал и юзърнейма и пощенската кутия… мдааа… а можеха да ги “приберат”.. ми ако дойде човек със същото име, а? Какво ще правят тогава :))))
Благодаря за пожеланията
Благодаря за пожеланията :) Дано се сбъдват и дано работенето не ми е в тежест. Заслужава си да пожелая такова нещо и на вас ;)
Биляна, голям смях - ами ще му ползват бащиното име вместо фамилията или нещо подобно. На предишната ми държавна работа така правехме - нямахме никаква представа кой е напуснал и т.н. и триехме акаунти с гоялмо закъснение. Нямам идея дали тук (вече “там”, нали напуснах) има по-пряка връзка между ИТ и личен състав. Много е вероятно да няма - сигурно на повечето държавни места има цял куп “стари” акаунти.
Несериозна работа. Както много често обичам да казвам, нещата стават не с много пари, а с много мислене.
Писане на коментар