Тончева, бюрокрацията, университетът

Днес отделих цял ден за общуване с администрацията на Философски факултет на СУ. Не си правя илюзии, че другите администрации в Университета (пък и не само в него…) са цвете за мирисане. Но за мен въпросът е принципен - не мога да казвам “ами те са си такива” и да “оцелявам” сред тях и въпреки тях.
Администрацията, в случая инспекторите от отдел “Студенти” на факултета, така наречените “секретарки” (в чиито редици отскоро има и един мъж), имат работа единствено и само защото в университета се случва да влизат студенти и по някакво още по-странно стечение на обстоятелствата тези студенти имат нужди, чието задоволяване им пречи на процеса на учене.
Идеята ми е, че ако нямаше студенти, нямаше да има нужда от въпросните “секретарки”. Ако аз, например, не бях студент, нямаши да имам моралното право да кажа, че щом “секретарките” не ми вършат работа, значи просто трябва да се разкарат. Да им се бие шута. Да се уволнят и изискванията за щатните им места да се повишат.