Днес ми е първият ден след 20 Април, в който идвам на работа с колело. Не бях се качвал въобще на велосипеда оттогава. Един разговор с Ванката сутринта след купона вкъщи, по пътя до работата ми и неговото вкъщи, ме убеди, че никой няма право да ми казва дали да използвам велосипед или не.
Особено тъпите шофери, които си мислят, че цВилиВили-зацията същеВствува, само защото те карат коли и градовете са възникнали, за да има нещо около бензиностанциите.
А всъщност улиците не са за автомобили, пътищата от време оно са за да могат по тях да ходят хора. А не да се страхуват дали оня кретен насреща е на кеф и дали ще ги подмине, без да има опасност за живота им или белотата на дрехите им.
——
Все едно, днес мина добре, макар че всъщност през почти цялото време карах по тротоарите.
——
Имало осъдени медици в Либия, ах, на война в Ирак по войниците стреляли с истински куршуми…
Простотии! Някой сеща ли се поне веднъж на седмица колко ЖЕРТВИ ИМА ПО УЛИЦИТЕ?
А някой замисля ли се, че пешеходците винаги имат предимство, като кара колицата си, защитен зад ръждясалите й ламарини?
——
Ух, продължавам минаването ми от Amanda на Bacula, че взех да се ядосвам с тая тема за трафика…
