Тези дни се видяхме с приятели и прекарахме страхотно. Да, днес е сряда, а става дума за срещите ни през отминалия уикенд; не съм подредил впечатленията в себе си още. Хубаво е, когато воденето на такива бележки не е обвързано с времето, поне на мен ми харесва така - не съм се чувствал задължен да пиша какво е станало еди-кога си - не съм писал.
Но събота и неделя наистина бяха хубави дни. Двамата с Краси се завръщахме към приятелства и места, хора, храни и питиета, малко неглижирани от нас напоследък;)
“Да сте живи, приятели, и Бог да ви пази!”
Връщам се към времената, когато приятелите бяха… как беше оня изтъркан лаф… “начин на живот” ;) За мен това са нещо повече от спомени; искрено вярвам, че за всички ни е така.
Вчера, във вторник, се видяхме след работа с още приятели от компанията. Как изобщо съм можел да си мисля, че се откъсвам от милите ми “среди”;) Какво да разправям, това са странно изразими, лични усещания. Важното е, че нито студът, нито гадният вятър, нито дори измисленият петък 13-ти могат да провалят срещи на приятели.
…за пореден път си казвам, че тази секция в сайта трябва да я поизоставя, за сметка на другите. Може и това да стане; на бюрото ми грее слънце…
