Крокодилариум

Всички сме болни.

Колегата Калин отиде на почивка в Прага, с жена си, една седмица пиене и т.н., и там освен всичко останало оправил wireless-а на hostel-а, в който бил останал.

Червото разправи наскоро как един админ с шизофрения го прихванали лудите, тръгнал нанякъде през полето, прибрали го полицаите и докато чакал в полицията, им оправил няколко проблема по машините.

Аз си говоря с Велин, че съм бил в Пирогов, и той пита - “на тях какво им се беше счупило”.

Преди малко си говоря с техничарите от един отсрещен телеком, и те викат - абе не можем да разберем защо router-а ни се претоварва, може ли да ти пратим конфигурацията и да видиш?

Ето добро занимание за студентите по психология/психиатрия, да измислят име на заболяването и методи на лечението, щото “магнит за технически проблеми” не е от най-хубавите…

Warning: Do not stare into laser with remaining eye!

velin: гледам, зает си..
mnx: ?:)
velin: ми “лудница” пише в статуса
mnx: мда
velin: или тва е .. където си хоспитализиран ?
mnx: хаха.. иначе… днеска бях например в пирогов :)
velin: какво не им работеше ?

явно двубоя м/у стншв и бб продължава. в напрегната борба се използват всякакви, ъъ, средства за.. медийно време, примерно събитието в софия таз вечер, сочено за земетресение. предполагаме, бб няма да закъснее да се появи по националните медии.

интересния въпрос е: ще разследва ли ДАНС събитието ?

Доган и Станишев са в сауната, знойна красавица прави свирка на Доган.
Станишев по някое време казва:
- Ефенди, да се сменим, а?
Доган отговаря:
- Ами, сменете се де!

Понеже е петък, трябва да се зададе следния важен въпрос:

Какво мислите за пеенето в офиса?

При нас си има почти традиция, заедно с импровизации и т.н., даже пеем някои от псувните по адрес на нещата, дето правим. Е, основно се базираме на Черно фередже, но се стараем да сме издържани в най-добрите традиции на (мръсната) българска народна песен.

Та, вие пеете ли в офиса?:)

Steven Moffat е страхотен. Гледам Joking Apart и не мога да не цитирам нещо:

“Do you know what is the meaning of life?… Remember this now and forever, it will save you a lot of pain. Life is nature’s way of keeping meat fresh.”

Драма е, когато като влезеш в магазин за книги (няма да го наричам книжарница, защото има някои изисквания за да може да се употреби тоз термин) и попиташ за Terry Pratchett, те ти предложат Terry Goodkind и Terry Brooks.

Склонен съм да мисля че го правят нарочно…

Един екзистенциален въпрос… Аз ли съм твърде параноичен, или съм прав в някои моменти да не си вярвам на докторите?

Q: My database is down and I cannot restore. What now?
A: This is probably not the appropriate time to be sarcastic, but, recovery without backups are not supported.

“Ако не бяха очилата и косата, щеше да е точно като интервю с бакшиш”…

(и самото интервю не е лошо :) )

Искате ли да изгубите много време? Погледнете в wikipedia за Culture jamming и прегледайте see-also секцията. То не са графити, книги, идеи, майтапи… Поне един час съм отделил на нещата на Banksy например.

Като пауза от четенето седнах да попиша малко, че не съм го правил от доста време.

От нещата, които прочетох наскоро, “Безсилните на този свят” на Борис Стругацки се оказа много хубава книга, “Камуфлаж” на Джо Холдеман - прилична за издъвкване, намерих си “Halting state” на Чарлз Строс (която чета в момента), “Животът на Пи” на Ян Мартел се оказа страхотна книга (подариха ми я още за рождения ден, чак сега намерих време за нея), а “The algebraist” на Бенкс най-накрая ще седна да я дочета, че си струва. Обмислям да пусна най-накрая списък на книгите, дето съм започнал и ме чакат, ама кой-знае колко голям ще излезе, купът хич не е малък.
(твърди се, че идващата седмица или тая след нея ще има “Anathem” на Стивънсън в “Пингвините” горе в Orange)

Преподредих си стаята, упражнението ми помага да си подредя нещата в главата (другото, което правя е да си подредя библиотеката, ама още не ми е дошло новото парче от нея, а и отнема бая повече време).

Намерих си CD-то на Korai Orom от 2005та в Дюкян Меломан, продължавам да ги слушам. Кога ли tool ще издадат нов албум, да се върна малко на жицата…

За хората, ползващи като мене evolution под Ubuntu Intrepid (8.10), сигурно сте забелязали колко бавно работи. Ето един fix, който решава поне част от проблема (при мен в момента е два порядъка по-бързо, на нивото на предната версия).

Намирате си всичките folders.db, отивате им до директорията и пускате следното:

for i in `sqlite3 folders.db .tables`; do sqlite3 folders.db "CREATE INDEX IF NOT EXISTS 'junk_$i' ON '$i' (junk)"; done
for i in `sqlite3 folders.db .tables`; do sqlite3 folders.db "CREATE INDEX IF NOT EXISTS 'del_$i' ON '$i' (deleted)"; done
for i in `sqlite3 folders.db .tables`; do sqlite3 folders.db "CREATE INDEX IF NOT EXISTS 'read_$i' ON '$i' (read)"; done

Проблемът очевидно е, че са забравили да направят индекси на таблиците (абсолютно аматьорска грешка). Има отворени bug #292739 в launchpad и bug #558883 в gnome bugzilla.

Мина втория ден на Openfest, тихо и прилично, направихме приятна Q&A дискусия, ще гледам после записите на някои лекции.

Отдавна си мислех, че трябва да се напише нещо по въпроса за изборите и техническата им част. Оказа се, че Алекс Станев го е описал много добре (а той е човека, който е правил голяма част от системата). Неговото е за местните избори, но и при останалите типове нещата изглеждат по същия начин.
(също така е публикувал още малко информация по тия въпроси, за който се интересува).

как се защитава пазарен сегмент:

http://www.w4ca.net/news/apple-supports-gay-marriage.htm

Първи ден на Openfest - 2008.

Беше организиран в последния момент, но се оказа много спокоен и приятен, въпреки че аз бях там основно за да се видя с хората (и малко участвах в дискусията за LPI). Имаше и дискусия на тема подслушването, правата и т.н., на която имаше всякакви сбъркани хора, включително и червото (много пиян).

Имаше много безплатна бира, ама аз си взех един tullamore dew и се пи (още не са ми добре сливиците).

Сега висим в Кривото, а аз пускам net на разни хора през ad-hoc мрежа …

Утре мислим на мястото на липсващите лекции в BSDCON да направим Q&A сесия - да питат хората каквото ги интересува, и ние да им мислим отговори. Да видим кой още ще навия да е на отговарящата страна :)

Чуствам се изстискан. Днес се оправях с три-четири инфарктни ситуации, като на края на деня две вървяха паралелно… И всички бяха достатъчно гадни, та да няма кой друг да се занимае с тях.

Искам да спя.

Добре, че нямам никакво участие в OpenFest тая година, май нямаше да издържа. Сега просто ще ида, ще послушам някоя друга лекция, ще се видя с разни хора и ще си пия кротко.

Това се каня да го напиша от едно известно време, след dcap сертификацията си мисля, че е крайно време.

Идеята ми е, че няма смисъл да се учи за изпити, понеже това прави резултата от изпита безсмислен.

Като малко предварителна история - всичките изпити и подобни явления, на които съм бил и които реално бих приел като оценка за мен са правени в някакво нормално състояние, без подготовка и в доста случаи - в под-оптимално състояние. Например LPI201 го взех с махмурлук, недоспиване, още май леко пиян и преди това трябваше да оправя видео предаването на семинара, LPI202 втория ден на един openfest на който трябваше да водя лекция и да участвам в организацията, dCAP-а - с jet lag, постоянно ненаспал се, настинал и май леко пил.
(изобщо не ми се мисли за разните изпити в университета)
(а матурата си по математика взех за два часа и изчезнах да оправям един гръмнал сървър… За нея па хептен не се бях готвил)

По този начин получения резултат показва истинските възможности на човека. Всеки може да зазубри материала, да вземе изпита за какво ли не, след което да го забрави - това не е реална оценка, а заобикаляне на системата. Това е и част от причината, че реално погледнато една университетска диплома просто казва, че човека е изтраял 4-5 години да го занимават с разни работи и е добутал, но нищо повече - не се казва дали е харесвал това, което учи, дали наистина го знае и може да го прилага, дали изобщо може да мисли и т.н..
(тук не говорим за българските университети, където дипломата в повечето случаи и това не значи)

Ако някой ден например реша да направя истински курс по системна администрация, изпита ще е една вечер пиене и на следващия ден студентите да им се дадат два rack-а техника, части от които не работят, кило кабели, външни връзки, малко резервен хардуер и 30-40 страници документация, кяото изглежда като минала през торнадо, след което да трябва да я подкарат да работи както е била преди.
(може да се смиля и да им оставя една-две касетки лента с backup-и, за които да се чудят отде да намерят лентово устройство).

Може да се направи изключение за изключително трудните изпити, като например CCIE (донякъде и dCAP) - ако можеш да направиш практическата част в нужното време, то това в общи линии значи, че можеш да правиш и почти всичките реални нужни setup-и. Повечето изпити обаче просто не са такива и могат да се минат със зубрене (за мен например CCNA би имал смисъл, ако се даваха по 10 минути вместо 30-60).

Разбира се, остава въпроса как точно човек може да придобие нужните знания и способности, за да може да взема така изпити. Аз винаги съм препоръчвал практическия опит и да се учиш на гърба на user-ите, само трябва да се намери подходящо място за целта :)

Снощи поради наличие на празноти в главата си седнах и си upgrade-нах машината до Intrepid Ibex (следващото Ubuntu, дето се финализира на 30ти). Резултатът беше около половин час пускане на X, борба с кило простотии и половината от деня пускане на основните неща remote на един друг X сървър, докато си трошах лаптопа.

Снощи получих следното:

Hello Vasil,

Thank you for attending the Astricon show this year in Phoenix. Your dCAP
test has been graded, and your scores are as follows:

Written (Passing grade 75%): 85%
Practical (Passing grade 75%): 98%

Та аз официално съм dCAP сертифициран 1324 :) Чакам да ми пратят нещата по пощата.

Изчетох новата излязла книга на Лукяненко (”Студени играчки са звездите”) на един дъх, доста приятна книга, със странно смесване със света на прогресорите и странниците на братя Стругацки.
(което ми напомня, че сега чета новата излязла книга на Борис Стругацки, “Безсилните на този свят”, започва обещаващо).

Идва openfest, а аз още идея си нямам дали ще водя лекции.

Много обичам да дебъгвам. На гроба ми (ако ми направят такъв, мисля да си даря трупа на медицинския факултет на СУ) може да напишат точно това (въпреки че наскоро червото откри странно значение на bugger и се оказа, че debugger може буквално да се преведе като “обезпедерастител”).
(а bugger идвало от българин/богомил, те били обвинявани, че са хомосексуални и от там останало едно такова значение, ако не вярвате - вижте на това бележката най-отдолу)

Днес така ми се обади Велин по някое време, с предложението с iffi и Ели да ходим да ядем/пием нейде в студентски град. Отказах бая грубо - налагаше ми се да port-на едно прилично голямо и странно парче код от asterisk 1.2 до 1.4, а тестването му изискваше специфична среда - някои от проблемите, в които се набих, нямаше как да ги симулирам в моята тестова постановка (трябва да направя нещо по въпроса). Определено открих нови и странни съобщения за грешка и научих подробности за API-то, без които определено бих могъл да живея…
(не трябва да ми се дава да пиша код. Да patch-вам - може, ама толкова)

(Колко е хубаво, че жените са такива странни създания и има какво да им се дебъгва - иначе щяха да са ми скучни и сигурно и секса нямаше да ми е толкова интересен…)

В крайна сметка всичко тръгна към 20:00 (минаха всички тестове, имаше забавни погледи от колегите, докато си държах по една слушалка от двете страни на главата и казвах “Омммммммммм” (просто защото “ало” омръзва)), пийнах си малко от плоската бутилка, дето си нося и щастлив се прибрах.

(Догледах си Coupling, последния епизод е малко лигав към края, но иначе е супер)
(Environments II се оказа музика, на която може да се работи - това поне аз много рядко го срещам)