Arcane Lore

В предпоследния ден на петата година на века се обръщам за кратко назад, с поглед през рамо. Мда, точно петата година, защото новият век започна с 2001г., не с 2000-та, както шумяха всичките вестникари преди време. Столетието свършва, когато свърши стотната година - толкова е просто. А като се сетя, че някои журналисти бяха тръгнали да обясняват, че нулата щото и тя е число и други подобри пръстосмуци. Нулата е цифра, участва в образуването на числата, иначе специално годините си ги броим по “изтеклост”, нямаме “нулева година”. Нейсе ;)

2005-а беше странна година за мен. Сред добрите неща беше, че с Краси си прекарахме страхотно две седмици на Сарафово, но пък по същото време Арти се беше измъчил в София и беше поизтормозил Петя. Чакал ни нас, милият. За пореден път се видяхме за малко с приятел на морето и се разминахме с много други. Тази година се видяхме с Ванката, и по тоя повод обиколихме целия бургаски залив - от Созопол до Несебър. Трябва да поразкажа повечко за това, сега се сещам. Но пък аз имам да разказвам още за предишното море ;) Нищо, всичко с времето си. Пък и този бележник не е новинарска емисия все пак ;)

Това е годината, в която най-накрая започнах да се занимавам сериозно с фотография. Любителски сериозно. След като преди време оставих четката и молива, бях решил да не рисувам изобщо, от някакво мое си разбиране за перфекционизъм. Нали се сещате, за рошавите гарги и т.н. Сега, с фотоапарат, много от онези детски и юношески усещания се възстановяват. И не нарушавам решението си - това не е рисуване. И все пак е близко. Много близко…

Годината, в която за пореден път не успях да се дипломирам. На лятната сесия. Този път проблемът беше, че изпуснах срока. Иначе текстът ми е почти готов, сега го подготвям да го дам на научния по пощата и другата седмица ще му го представям на консултация. Подал съм документи за зимна сесия, надявам се в началото на февруари 2006-та най-накрая да приключа с този етап на образованието си. Стискайте палци и вие, че моите явно не стигат!

Ох, да - годината, в която напуснах работа. Хубавата, сигурна работа, с която се справях отлично и за която имах постоянен трудов договор. Системен и мрежов линукс-администратор в Електроразпределение Столично. Или, по документи - аналитичен специалист ПОКС към отдел “Анализ и развитие на ИТ” в направление “ИТ”. “ПОКС” значело “програмно осигуряване на компютърни системи”.

Заболяха ме пръстите докато го изпиша. Някого сигурно го е заболяла главата, докато го измисли. На практика бях човекът, който разбираше от GNU/Linux в “Енерго”-то. Три години там ми стигат, нищо че сега нямам постоянната им заплата. Нищо, че не беше хич голяма, разликата се усеща. Сега нямам пари, но вече мога да изкарам по няколко дни без валериан.

Годината, в която започнах да работя директно за свободния софтуер и с тази работа да си изкарвам хляба. Не “със”, а “за”, “по” свободен софтуер. Конкретно - по проекта за превод на КДЕ ми плащаха. Какво по-хубаво… мечтата - работиш по свободен софтуер и ти плащат. Песен… ;)

Но свърши - прекратиха договора след само две заплати. Тук е моментът да спомена - ако някой много желае да спонсорира превода на КДЕ, може да се свърже с мен, аз ще го насоча.

Имаше и други неща, разбира се. Някои от тях - много по-важни от тези, но ще ви ги давам на порцийки. Че нали са казали хората - много хубаво не е на хубаво ;)

П.П.: 2005-та - годината, в която започнах редовно да използвам анонимни проксита и да се грижа за неприкосновеността личните си данни. Заслужава си, прочетете какво пише за tor.eff.org. Tor се инсталира на Дебиан с една команда, “apt-get install tor”.

После само си настройвате програмите да ползват проксито privoxy.

Ето и малко литература по въпроса за четене по празниците край камината, до новогодишната елха или където там празнувате - freehaven.net/anonbib

Весели празници! И не преяждайте много - оставяйте си място за пиенето! ;) Много здраве и щастие!

Не мога да преценя дали във всички “фото”-та, където си давам негативите, ми ги сканират зле или просто обективът ми е много лош. Че обективът от комплекта на Canon EOS 3000 - Canon EF 38-76mm f/4.5-5.6 е с незадоволително качество дори за любителското ми ниво, е ясно, знам го. Но не мога да повярвам, че може да размазва образа чак толкова! Ако е виновен обективът, как изобщо са го пуснали да излезе от производствената линия? Не, от чертожната дъска още?

Ето 100%-ови отрязъци от снимки (сканирани негативи):

Fuji Xtra 400iso, поляризационен филтър. Автоматичен фокус отдалече - това е кубето на църквата “Св. Александър Невски”.	Fuji Superia 100iso, автоматичен фокус от разстояние около два метра. Фокусът е върху оградата.	Fuji Superia 100iso, автоматичен фокус от разстояние около метър и половина. Фокусът е върху лицето.

Добре се вижда, че не е само филмовото зърно - има ясно отчетлив цветен шум и замъгляване - просто не мога да определя кое е повече развалящо кадрите - компресирането (дават ми ги в JPEG-компресия, с размери 2400х1600 точки, т.е. 3.84 MP) или ниската рязкост на обектива. Най-силно забелязвам лошото качество при лентите с чувствителност 400iso. Може би е защото от доста време вече снимам все с такива ленти, може да е и заради малко по-едрото филмово зърно.

Но все пак, както се вижда горе при кадрите със Superia 100, има шум и замазване и при 100iso. За да има почва за малко поне по-сериозно сравнение, давам спецификациите на обектива и на двете ленти, които съм използвал в примерите по-горе. Такива, каквито ги намерих в мрежата.

EF 38-76mm f/4.5-5.6 - във PhotoNotes, в CameraReview, в CameraMuseum. Обективът е производство от 1995г., това е евтин телеобектив, идващ в комплект с EOS 3000 и EOS 5000.

Fuji Superia 100 - среден размер на зърното: 1 микрон. За сравнение - Kodak Gold 100 има размер на зърното 2 микрона.

Размера на зърното на Fuji Xtra 400 не успях да открия в мрежата, но навсякъде твърдят, че е големичко. За сметка на по-добрия контраст и по-богатите цветове. Интересно кой чувствителен филм е за препоръчване. В ниския ценови клас, разбира се.

Защо пиша това? Знам, че обективът не е добър, но все пак не е и лош за цената си. Пиша това, защото не мога да преценя дали ниското качество на снимките е от обектива или от скенера. Тоест дали да събирам пари първо за нов обектив или за нов скенер. Знам, че има много по-добри обективи, но има и много добри и (вече) евтини скенери. Ако си взема хубав обектив, ще си реша доста проблеми, но ще трябва да давам по минимум два лева на лента за сканиране. Ако си взема скенер, няма да плащам на “фото”-та, но пък ще си остана със стария обектив само…

Това е дилемата ми - ако някой се заинтригува от проблема и има идея, нека сподели ;) А, и да знаете хубав бърз филм, който да не е много скъп? ;)

Някаква истерия напира от известно време около уеб-четеца Flock. Ама колко бил добър, ама как бил концептуален. А информацията - малко.

Това си е жив пример за пропаганда. Ако нещо е толкова хубаво, докажете, че е. А не ми казвайте, че еди-кой си бил казал, че това е бъдещето. Че не било просто четец на интернет-страници, било много повече. Че идвал Web2, че изобщо имало такова нещо…

Страницата на проекта Flock всъщност е пълна скръб, особено ако се има предвид големите очаквания, дето биват натяквани наляво и надясно из мрежата. След като толкова време така и не можах да намеря на тоя пуст сайт снимки на екрана на програмата или поне някакво по-сносно обяснение какво, аджеба, представлява тя, значи нещо не е наред.

И сега какво - поддържа се изкуствено интерес, като няма удобно предоставена информация и е пълно със слухове? Мне, мерси!

Едва днес, преди малко, се сетих да прежаля няколко минути и да потърся в Google информация за тоя програма. Използвах, естествено, любимия си браузър. С отметка за търсене в лентата с инструменти. В нея имам зададени в момента… 8 (осем) различни търсачки. На лентата, между другото, имам отметки и за новините от блогове и планети. О, но Flock е нещо друго, нали… нещо повече… Ок, търся.

Най-накрая намерих снимки на екрана, в галерия във flickr.com. И това ли е? Пълна мазня. Единственото, което виждам, че нямам в момента, е агрегатор на новини в браузъра. Но не ми и трябва - имам си автоматично обновяващи се отметки за rss на сайтовете, които ме интересуват. Е, статиите не ми излизат в прозореца, а като списък със заглавия. Но то така е по-удобно.

Изобщо, тая истерия нещо не ми харесва, ама хич. Firefox вдигнаха преди време голям шум около себе си, но беше заслужено и го доказаха. Около Flock се вдига повече пушилка, та да не се вижда какво всъщност идва. Не, благодаря!

Или как да бъдем анонимни, когато името ни не е нужно.

Е-пощата е една от най-уязвимите на злоупотреби услуги. Може би защото е много разпространена и злоупотребите са повече на брой, но е възможна и друга причина някой да се възползва от пощата ви по начин, който не желаете и не одобрявате. Възможно е вие с действията си да сте улеснили злоупотребата. Днес много страници в мрежата искат от вас да въведете адреса на е-пощата си, че дори и да го потвърдите, като изпратите нещо определено от него. И докато някои от тези страници използват това за защита от злоупотреба с услугата им от ваша страна, много, много други страници използват така въведения и/или потвърден адрес за цели, които не сте одобрили. Защото никога не са ви питали дали искате да препродадат адреса ви на фирми за масова реклама и дали сте съгласни да получавате купища нежелана поща, т.нар. ”спам”.

Борбата с това презряно явление, спам-а, се води на много фронтове и само някои от мерките срещу спам са ограничения в сървърите, използване на черни и/или бели списъци, съответно на забранени и позволени пощенски сървъри, машинно претърсване съдържанието на писмата за съвпадения със “спамерски” шаблони, отказване на писма от определени адреси, поставяне на различни капани за спамерските скриптове, претърсващи мрежата за адреси - различни видове “медени гърнета” (“honeypots”).

Това са все много ценни и доста успешни методи, но са все неща, които се правят на сървърите - или в настройките на пощенските сървъри, или в съдържанието на страниците-капани. Потребителят, който има само достъп до кутията си и иска да я предпази има много малко възможности да ограничи спам-а. Разбира се, може да се използва система за филтриране на писмата, нещо, основано на Spamassassin - повечето четци на поща поддържат такова филтриране под една или друга форма. Sylpheed, Sylpheed-claws, Evolution, Thunderbird, KMail и много други - всеки добър четец на поща може да филтрира спам-а. Но лошото е, че това филтриране става чак след като сте изтеглили нежеланите писма. Изхабили сте мрежов трафик, колкото и малък в някои случаи да е и писмата, които преди всичко *не желаете да получавате*, технически вече сте ги… получили.

А и адресът ви е добре известен на спамера и следващият път писмото може да е по-различно и да премине през защитите. Също така адресът ви може да бъде “продаден” заедно с много други на друг спамер. Има такава практика - spamnest-овете си разменят списъци с адреси. Някои от субектите в този “бизнес” са уж иначе сериозни фирми, на които на пръв поглед бихте се доверили и бихте дали личните си данни. Естествено, нищо не може да бъде доказано и това са само догадки. Но е сигурно, че като оставяте адреса на е-пощата си и други лични данни в мрежата, рискувате с данните ви да бъде злоупотребено. И рискът е голям. Злоупотребите - също. Спам-ът е само една от тях. На пръв поглед е безобидна, но е една от най-досадните.

Как да решим общо проблема? Бъдете анонимни, когато е възможно!

На много, дори на повечето от местата, където ви искат лични данни, всъщност могат преспокойно да “минат без тях”. Много страници твърдят, че използват данните ви за техни си “вътрешни” пазарни проучвания, за да подобрят услугата си. И на адреса щели да ви изпращат неща, които биха ви заинтересували. Ако в дадената фирма няма хора, които да могат да измислят добър проект за качествена и ценна услуга, никакво пазарно проучване няма да им помогне. Адресът ви не им трябва. Ако някъде много настояват да им дадете точен адрес, значи или са глупави, или ще използват адреса ви за друго.

За всякакви такива случаи използвайте временни пощи. На английски ще ги срещнете описани като “disposable email” - ако решите, потърсете в любимата си търсачка с такива ключови думи. Временната поща е такава услуга, която ви дава възможност да получавате писма, без да се регистрирате с лични данни. (Помислете само, че някои от родните доставчици, включая некадърните пощи “Абв.бг” и “Мейл.бг” дори искат да им дадете ЕГН-то си… Поне преди време искаха.)

Временната поща е уеб-базирана услуга, проверявате си у през уеб-четец. Някои от проектите осигуряват и записване за новини - добавяте в четеца си на новини RSS или ATOM адреса на пощата си и получавате веднага писмата като новини.

Пощата е временна, защото след определен период от време писмата се изтриват. Достъпът до кутията е без парола - всеки може да влезе и да прочете какво сте получили. Затова наистина използвайте такива временни анонимни пощи точно по предназначението им. Най-добре е да използвате такова име на кутията си, което трудно да се отгатва - може да е дълга поредица от случайни символи. Не използвайте тези кутии за лична кореспонденция или за поверителни данни. Тези пощи са направени, за да се използват в страниците, които държат да получат адреса ви, без да има видима нужда от това за функционирането на услугата им.

Като казах това, сега ще дам някои от адресите, които съм намерил в последно време. Вижте коя от тези услуги ви подхожда най-добре и можете да почнете да я използвате веднага, без регистрация.

Mailinator

GreenSloth

PookMail

TempInbox

SpamSpot

TempEmail

WuzupMail

MailEater

WillHackForFood

Аз лично използвам Mailinator и съм доволен от услугата. В лентата с инструменти на Kazehakase, уеб-четеца ми, имам запис за RSS-новини на кутията ми там.

Препращане на пощата

Анонимните временни кутии са хубаво нещо, но лошото при тях е, че не може да се изпраща поща от тях. А на някои места се иска потвърждение на полученото писмо. Понякога вътре в писмото има препратка, която потвърждава, че писмото е получено. Това решава проблема, но в някои случаи такава препратка не се изпраща, иска се отговор от пощенската кутия. В този случаи временните пощи са безсилни. Всъщност… не съвсем… ;)

За такива случаи решението е да използвате комбинация от временна анонимна кутия и препращане на пощата. Има услуги, които осигуряват такова препращане без сложна регистрация и без да искат лични данни. Вътре в профила си в тези страници можете да указвате, че например еди-кой си адрес (“псевдоним”, не истинска кутия) е свързан с еди-коя си кутия (например истинска временна анонимна кутия, да кажем - в Mailinator). И така можете да направите десет, двайсет, колкото са ви нужни псевдонима за препращане. По един за всяка различна услуга, за всеки различен сайт с регистрация. И когато искате да се “махнете” от даден сайт, но не можете да се от-регистрирате, защото няма такава възможност в сайта, просто изтривате пощенския псевдоним. Нека те си мислят, че ви имат адреса. Вие ще знаете, че такъв адрес просто вече няма. ;)

Някои от тези препращащи услуги поддържат и изпращане на писма. Такава е например SneakEmail - там след като зададете псевдонимите си на препращане, когато изпратите писмо до определен адрес на сървъра, с определените име и парола, той ще препрати писмото ви до крайния получател. Все едно сте писали от кутията си в SneakEmail. А всъщност там нямате кутия, а само псевдоними на препращане към истинската ви кутия. Която остава неизвестна за крайния получател. И защитена от спам.

Ето списък с някои от адресите, на които се поддържа препращане на е-поща:

SneakEmail

e4ward

KasMail

Jetable

MailNull

SpamGourmet

Някои сайтове ви предоставят комбинирана услуга - и временна поща, и препращане. Което си изберете. Ето някои такива адреси:

ShortMail

SpamDay

SpamBob

Някои от уеб-администраторите се мислят за много велики и понякога можете да си натъкнете на забрана за използване на даден адрес, защото уеб-админът е разбрал, че това е временна поща, а той иска *вашата* *истинска* *постоянна* поща. Да, не им трябва просто кутия, която да можете да проверите, искат точно вашата кутия. Както казах по-горе, искат я за да ви пращат спам. Или, което е по-вероятно, да продадат името на кутията ви в дълъг списък с други клиенти на spamnest-компания.

За такива случаи използвайте някоя от другите временни пощи - затова дадох повече от една тук. Някои от тези пощи поддържат и повече от един домейн, както е случаят с Mailinator, там имате повече от един достъпни домейна, които можете да ползвате с името на кутията си. Например, ако кутията ви там е “alabala@mailinator dot com”, можете да я достъпите и като “alabala@…..”. Няма да слагам излишно тук другите домейни, спам-роботите само това чакат ;)

И не забравяйте - когато се налага, можете да оставите личните си данни, има закони, по които се регистрират лицата, които могат да събират и съхраняват лични данни. Тоест в някои случаи може да е оправдано да ви помолят за лични данни. Но когато не е видима необходимостта да давате данните си и особено когато нямате уверение, че лицето отсреща е регистрирано по въпросните закони, не оставайте личните си данни!

Не оставяйте и документа си за самоличност, независимо от причината да ви го искат! Личната ви карта и международния ви паспорт имат право да задържат само служители на полицията! А те предварително удостоверяват, че са такива.

Наистина не разбирам защо всяка зима се почва с редовната масова истерия по изриването на снега. Вечното “оправдание” е, че снегът “пречел на хората”. Глупости - не пречи изобщо на хората, даже напротив, пречи им риенето. Снегът пречи на проклетиите автомобили. И съответно единствените, които проклинат целиот свет сека заран, са именно шофьорите, защото не могат както всеки друг път да се разтекат в затопленото купе и да тръгнат да гонят пешеходци из града. Не могат, защото трябва 5-6 минутки поне да постоят на студеното, че и да им измръзнат ръцете от чегъртането на стъкла и огледала.

На хората иначе изобщо не им пречи снегът. Даже напротив, всеки се радва, като започне да вали на парцали и вземе да трупа, да трупа… Всеки се сеща, че като малък е давал мило и драго да излезе по-бързо навън, в снега и да се пързаля, да прави снежни човеци, да се бие с топки. Да се въргаля в снега и да подгизне цял, но да не му е неприятно това, да не му “пречи”. Да се събира с децата от квартала и да се радва на компанията им и на игрите с тях или пък да е пренебрегнат и да играе сам. Няма значение как, кога, защо и с кого, важното е, че на децата снегът изобщо, ама изобщо не им пречи. И какво става - като поотраснем малко и изведнъж започва да става много важно пред входа винаги да е изринато, улиците винаги да са застлани с някаква гадна сол ли е, луга ли е, не знам. Като ринем снега, да го хвърляме на улицата, където колите с мръсните си гуми да го мачкат, докато стане на отвратителна кална каша. Но това не е важно, важното е, че сме се отървали от снега. И защо?

Някои казват, че снегът трябвало да се чисти, защото тротоарите се заледявали, ако не се почисти. И това не е вярно - не сте ли забелязали, че ако вали често (а то през зимата у нас все още си вали доста често), заледява се именно там, където предния ден е било почистено? А там, където има преспи, няма опасност никой да се подхлъзне и пребие. Някои гениални магазинери дори се изхитрят и разливат топла вода на тротоара пред магазинчетата си. Не много, за да не се заледи веднага, а малко, колкото да се размекне утъпканият сняг. И после леко-леко го избутват към улицата. И какво става, като стегне студът нощем? Дали изобщо си спомнят от училище на кое явление се основава температурната скала на Целзий? За справка - Андерс Целзий, шведски астроном. Чисто и просто като се събудим на следващата сутрин и излезем навън, си имаме добре почистени тротоари и добре уредени състезания по бобслей.

Истинският проблем със снега ли? Ами най-доброто оправдание на изриването на снега е, че като ходи човек в неутъпкан сняг, си мокри доста крачолите и малко си разваля гланца на обувките. И заради това мокрене на краката си навличаме всички неприятности с риенето, пръскането с пясъци и други гадости, заледяването на тротоарите, изобщо куп ненужни тревоги.

Ненужни, защото винаги има по-лесно решение. Може например да се въведе в културата ни практика хората зимно време да си слагат някакви модерни галоши, които да пазят обувките и дрехите им от снега. Така са правели някъде до средата на миналия век - тогава са ги използвали, за да пазят обувките си от калта по улиците. Да, тогава е имало кал по улиците… Моля, днес вече няма? Е, може… За снега иде реч, не за калта - има всякакви непромокаеми материи днес, не е проблем да се направят такива защитни галоши, че дори може да пазят и обувката и отдолу да са с покритие, което да помага за стабилността при евентуално подхлъзване. Може да се махат лесно и като отиваме на гости, да ги събуваме пред вратата и да влизаме с измитите вкъщи обувки. А сега домакините трябва да избират между това да се изцапа къщата и това да оставят много от гостите да мръзнат, защото никой няма достатъчно чехли, когато дойде тайфата на купон.

Но не, понеже основната причина да рием като кокошки навсякъде, са автомобилите, които наистина не могат да се движат в глад с непочистени улици, понеже тъй или иначе си ринем улиците, явно “по инерция” всички решават, че трябва да се рие и пред блоковете. Като кокошки.
Улиците - ок, за колите си трябва това; да оставим шофьорите на мира, че нервни не ни трябват, страшни стават. ;) Но тротоарите и алеите пред блоковете защо “чистим”? После някой казва “ах, каква снежна приказка”… “Приказка” ли? Нищо приказно не виждам в кишата, лугата и другата там подобна кал. Сещам се за разказите на майка ми за Цюрих навремето - като валяло, гумите на колите се “намокряли”. Тук като вали, асоциацията ми е единствено с кал или мръсна киша.

Сняг има рано сутрин, след цяла нощ валеж. Тогава е “приказка”. Към обед вече си е кал и простотия по нашенски.