Arcane Lore

Явно отново ще има силен корпоративен натиск (някои му казват “лобиране”…) върху администрацията на ЕС по въпроса със софтуерните патенти. В САЩ и в Япония софтуер се патентова и това явно отново ще е мотото на тези опити. Водени, разбира се, само и единствено от частния корпоративен интерес на софтуерните гиганти, не от принципи на философията на правото.
След като миналата година всички поне малко си отдъхнахме, когато разбрахме, че Европейският парламент е отхвърлил категорично предложената директива за софтуерни патенти, сега явно отново трябва да се разтревожим. Тъкмо бях решил да преработя малко заглавната си страница, да сложа кампанията против софтуерните патенти в раздел “спечелени кампании” и тази против събирането на лични данни - в “изгубени кампании”. И сега се оказва, че вместо да приема патентния протест за успешен, трябва да го обновя, да започна да следя развитието и на него.
Смешното на софтуерните патенти е, че принципно погледнато, нямат никакъв шанс - не са в духа на идеята за патентоване, но пък толкова много хора “на прима виста” казват, че трябва да има такива патенти. Софтуерът се мисли неправилно. Съответно и прилагането на патентното право в неговата област също се мисли неправилно. И докато за големите софтуерни корпорации и техните “лобита” е ясно каква е изгодата, то много ми е чудно каква е “файдата” на всички потребители на софтуер (малки и големи, частни лица и медийни компании) да премълчават проблема на софтуерното патентоване.
Повече по темата (и поне доколкото аз имам поглед, първата новина на български) - Софтуерните патенти - опасността се завръща!

Всичко това ме подсеща освен обявяването и подкрепата на такива кампании да направя и нещо друго - да оформя за публикуване и да публикувам дипломната си работа. Преди да е остаряла като фактология - и без това е започната преди години. Тогава мълвата за патентоването на софтуер беше “невидима заплаха” и се знаеше от малцина.

Може да сте пропуснали началото на разследването на Вени за новия строеж в Докторската градина в София. Може и да не знаете за проблема, дори и да живеете в София - заграбването на скъпата площ от градинката в центъраа протича поетапно и без много шум. Но сега вече задължително трябва да прегледате статиите на Вени по темата, защото очевидно незаконното застрояване на терени в града става по вече отработени схеми. За тези схеми пише в последната статия и, колкото и цинично да звучи, тази незаконна дейност разчита на узаконяването си в последствие. Става ясно, че щом веднъж има нещо построено, много по-лесно е то да бъде узаконено. Дори и освен неправилно според законите да е и естетически и функционално неправилно. Дори и тук-там в градската администрация да има хора, които са готови да дадат информация на евентуалните протестиращи и разследващи. Просто явно властва някакво неписано правило, според което строенето, дори на незаконни сгради, е по-ценно от разрушаването и разчистването на терена за детска площадка, парк или просто междублокова градинка.
“Градинка” днес звучи толкова несериозно и пренебрежимо, когато е казано заедно с модерни думички като “инвестиция”, “развитие”, “верига магазини”, “спортен комплекс”, “работни места”… И на фона на всички тези “прекрасни” и близки до сърцата на кметове и фирмаджии думички какво е някаква си мижава и незабелязваща се дума като “незаконен”… Хм, че кой предприемач досега се е уплашил, че дейността му може да е незаконна, прекратил я е и е върнал на обществото, като е направил приют с безплатна супа за клошарите или пък модерна и чиста детска площадка?
Прочетете статиите на Вени за узаконяването на кражбите на терени в града и застрояването им. С това разследване ни се показва, че достъп до публичната информация имат всички. Понякога може да е по-труден, понякога - по-лесен, но важното е, че не е нужно да седим пред телевизора и да стискаме палци някой разследващ журналист да стигне и до нашия проблем. Има начин гласът ви да се чуе и проблемът да излезе на дневен ред, както излиза сега този за Докторската градина.

Да, днес има частично слънчево затъмнение. Някои хора са отишли в Турция, само и само да го наблюдават по-добре. У нас най-много (хм… май по-добре да кажа “най-малко”;) ще се наблюдава във Варна - 82% от диска на Слънчето ще се закрие от спътницата ни Луна.

Аз почти бях забравил, дори малко се подразних, като ме подсетиха някои хора сутринта. Летяха разни моментни съобщения за уеб-сайтове с излъчване наживо, с оферти за пътувания (то за кога да се пътува, нали е днес събитието…).

Всъщност на мен малко ми пука за слънчевото затъмнение. Е, да, донякъде екзотично е, но по-екзотично си беше преди няколко години. Тогава нямах предпазни очила или тъмно стъкло - бях пробвал да опуша слънчевите си очила и резултатът беше, че счупих рамката им непоправимо, а и след това видях, че от прекаляване с опушването “стъклото” се е размекнало и стопило. Били са пластмасови. Тогава съжалих - напомняха ми за почивката на море предната година. Ох, и сега ми става тъжно малко… Не за очилата, а за тогавашните дни.

Тогава обикалях няколко часа центъра пеша и накрая отидох в Борисовата градина. Тъкмо влязох по-навътре и тръгнах да сядам на една пейка и през листата видях засенченото слънце. Листата на дърветата някак ме прикриваха от светлината и като леко потрепваха, позволяваха да се види горе-долу добре въпросното природно чудо.

Погледах няколко секунди и си седнах на пейката. Беше ми особено настроението. Седя си аз на пейка в парка, всички хора са наизскачали на открити места, за да гледат невиждали. А аз седя и пиша стихове и светлината намалява и става студено. Затъмнението не означава гледане на слънчевия диск. В човешки измерения може би по-скоро означава настроение.

Усетих преди малко лек хлад и станах да затворя прозореца. Арти се е свил да спи някъде и цял ден не му се чува гласът. Може би е усетил нещо екстремно и се е притаил стреснат. Те животните усещат всякакви такива промени. Ние не ги усещаме, защото сме безчувствени животни…

Чак до прозореца, когато отметнах завесата, се сетих за затъмнението. Отворих съвсем и се наведох малко да видя слънцето. Погледнах го с примигване - да, вижда се, че е “нахапано” от едната страна. Образът ми остана за няколко секунди. И аз съм наблюдавал затъмнението. Иначе може да е интересно и приятно, но ако човек си го направи такова. Например на някое специално място, или пък с добра фототехника или телескоп…

Напоследък ми е затъмнено и на мен. Да кажем, че имам проблеми (или по-точно дилеми) от професионално естество, които ме карат да губя увереност в себе си. После бързо пак я намирам, но тези сътресения са неприятни. Дори се бях зачудил дали да не си подам документите и да отида отново да работя като сисадмин някъде на щат и на бюро. Някой ден сигурно ще гледам с усмивка на тези ми терзания, както сега с приятно чувство си спомняме предишното затъмнение. И както ще си спомняме и днешното след време.

Първо да уточня, че отдавна съм се отказал да ползвам по-сериозно услугата на mail.bg. То не бяха недоразумения с черни списъци, то не бяха html-форматирания в текстовата част на писмата… Да, може да има html-форматиране в писма, но то се слага в отделна част, не в частта с чистия текст. Нейсе - някои неща си оправиха, други - не. Важното е, че продължават да са си калпава поща и хич не се стряскат от това.

Пиша това не защото ми пречи пряко - както казах, не използвам услугата им активно. Пиша го от възмущение. Пиша го и за да знаят хората, които имат мой стар адрес @mail.bg, че е невалиден. Да намерят новите ми координати. Вдясно тук има препратка “за мен”, там пише. ;)

Проблемът: искам да си закрия кутия в mail.bg. На кякои може да им прозвучи странно и необосновано, но за мен е важно да мога да се откажа от услуга във всеки един момент. Когато се качите в такси и решите да слезете, шофьорът не ви казва “о, чакай, още половин час - трябва да си заработя още пари!”, нали?

Положението е подобно - mail.bg твърдят, че ме имат за клиент, а аз искам да не съм. Казва ми се “изчакайте три месеца и кутията сама ще се закрие”. Но през това време не трябва да поглеждам в тая кутия. Тоест има нещо, то си работи, прави нещо, което ме засяга, но ако не поглеждам вътре, то само ще си спре. След три месеца. За какво ще се използва кутията ми през това време, кой ще пише и какво ще пише в нея - това мен не трябвало да ме интересува.

Не се прави така. Трябва да имам бутон “изтриване на кутията” или поне като се обадя и им кажа, да могат да ми я изтрият. Твърдят, че ако съм бил попълнил точен телефон в личните данни и съм им се “обадел от същия телефон”, щели да я изтрият.

Тази кутия съм я отворил много преди mail.bg изобщо да започне да събира лични данни. И когато започнаха да събират, също нямаше пряк начин за отказ от услугата - пак трябваше да чакам три месеца, да не влизам и т.н.

Затворен кръг. Балъци.

Ето кореспонденцията ми със Стефан Динев, денонощна поддръжка в mail.bg. В мрежата намерих и други оплаквания с неговото име в тях, работи 7-8 години там, така че приемам, че е достатъчно отговорен, за да го обвинявам за неудобстсвото, което ми създава. Неудобство е, защото покрай всичкия спам, който влиза в тия кутии, понякога там ми пишат хора - явно съм оставил в някой превод на софтуер точно този адрес навремето…

——

——

“…само с личен контакт може да се усети или разбере това…” Нямам какво да добавя просто. Освен това, че поправих toppost-ването при отговорите ми и изрязах html-подписа с реклами, който е вграден в текстовата част. Не изглежда красиво, спестих го ;)

Кампанията за защита на местността “Иракли”, подета от други организации (“За земята”, BlueLink) и хора (блог за Иракли) и подкрепена тук, явно е постигнала успех в първия си етап. LTG, който откри темата в различни сайтове и препредаваше заявления за интерес от любители фотографи съобщи, че в МОСВ и РИОСВ-Бургас са постъпили достатъчно много заявления, за да се обърне официално внимание на проблема. За около три дни заявленията са стигнали 250 броя, сигурно общият им брой е по-голям вече.

Време е за втората част от кампанията - искане за обявяване на територията за защитена местност. Става дума за цялата област от южния бряг на нос Емине до Обзор. Плажната ивица и територия в гората навътре.

Сега е моментът да се подадат официални искания до съответните органи. Тези органи са:

• 1.Министерство на околната среда и водите (МОСВ);
• 2.Комисия по околната среда и водите към Народното събрание на Република България (КОСВ към НС на РБ);
• 3.Европейската комисия. (ЕК)

Начинът за подаване на исканията не е сложен и труден, само трябва всеки да разбере и да се съгласи, че от искането на всеки един от нас може да зависи съдбата на местността ”Иракли”.

Моля всеки, за когото проблемът е поне малко близък и който чувства отговорността си към природата, да изтегли искането в удобния му формат, да го отпечата в два екземпляра, да го попълни и изпрати.

Иракли - искане за защитена местност
(MS Word .doc) - отдалечена препратка
(Acrobat, Evince .pdf) - локално хранилище
(OpenOffice, AbiWord .odt) - локално хранилище

Ако отдалечената препратка не работи, използвайте файловете от локалното хранилище. Файловете са с еднакво съдържание, форматите са различни за ваше удобство.

Начини на за изпращане на исканията:

1) Всички писма чрез посредник
Посредници в случая са се ангажирали да бъдат екологичните сдружения ”За Земята” и “Балкани”. Можете да изпратите писмата до офиса на едно от тях или да ги занесете лично, ако имате път наблизо.
Адрес на “За Земята”: София, ул. “Иван Асен II” 1, ет. 4, ап. 27 (намира се близо до кръстовището “Орлов мост”)
Адрес на “Балкани”: София 1421, ул.”Цанко Церковски” 67, вх.В, ет. 3, ап. 3 (в Лозенец)

2) Лично до МОСВ и КОСВ
Писмата до МОСВ и КОСВ към НС на РБ изпратете по пощата с обратна разписка (която е официален документ и трябва да пазите).
Адрес на МОСВ: 1000 София, ул. “У. Гладстон” 67
Адрес на КОС към НС на РБ: София 1163, пл. “Александър Батенберг” 1 (До: Комисията по околната среда и водите).
Писмото до Европейската комисия най-добре занесете в офисите на Екологично сдружение ” За Земята” или “Балкани” - те ще се погрижат да го предадат.

Можете да помогнете на кампанията освен само с исканията, и като казвате на познати и приятели за проблема. Много хора осъзнават нуждата от подобни мерки и подобни инициативи, но нямат време да се запознаят с конкретните проблеми и как точно могат да помогнат. Кажете им, помогнете да се извоюва статут на защитена местност на целия район! Един от много малкото райони в крайбрежието ни, който не е застроен.