Arcane Lore

Наскоро преместих сайта си на различен хостинг и на различен софтуер. В старите адреси на rss-новините е поставено съобщение за местенето, а пък и тук обявих вече за него. Но все пак на много места има оставени препратки към старите ми адреси - тези, които започваха с “http://iassen.projectoria.org/”.

Предполагам за посетителите няма проблем с намирането на новото съдържание - на стария адрес поставих при преместването постоянно пренасочване (permanent redirect, съобщение 301 от сървъра) към този адрес тук. И все пак, ако някой иска да обнови стари препратки към мен, ето как са променени адресите ми:

* домейнът е сменен от “iassen.projectoria.org” на yasen.lindeas.com

* пътищата на бележника, фотодневника и уики-то се запазват - “/book”, “/photolog” и “/wiki“ съответно

* премахва се окончанията (“.html”, “.static”, “.comments”, “.trackback”) на предишните статии

* премахват се имената на категории в адреса на статиите

Така запис като “http://iassen.projectoria.org/book/linux/jabber/jabberfs.html” сега вече става http://yasen.lindeas.com/book/jabberfs

Адресите в уики-то остават горе-долу същите, само че вече няма раздели, а всички страници са в един общ раздел. Тоест няма “/wiki/Workspace/Photography”, а просто “/wiki/Photography”. Реших, че така е много по-просто и удобно.

Адресът на проекта за нови преводи на стари книги се променя от “/wiki/Workspace/Translations” на “/wiki/OldBooks”.

——

Въвеждам старото съдържание бавно и на ръка, защото използвам случая да поправя правописни грешки, които съм допускал тук-там. А пък и ми е интересно да си препрочитам какво съм писал преди години, какво ме е вълнувало и какво са съпреживявали по един или друг начин хората в коментарите си. Засега са преместени около 1/3 от статиите и съвсем малка част от коментарите.

Като споменах коментарите - вече има rss-записване за последните коментари. Това е нещо, за което се сещам, че george ме беше питал още когато започнах да блогвам. На Blosxom можех да го направя, но пък там трудно удържах коментарния спам и източникът щеше да е пълен със спам. Сега тук има защити срещу спам, но докато довърша повечето неща, съм включил и една последна защита - коментарите задължително се одобряват. Не се учудвайте, не е нито лично, нито ще бъде отказван нормален коментар.

Уики-то ще може да се редактира, като за по-важните страници ще има регистрация на потребители. Регистрацията ще е обща, за целия сайт - така веднъж влезли, ще можете и да коментирате безпроблемно, и да редактирате уики-страници. По-нататък освен проекта “Нов живот за стари книги” в уики-то ще започна и други, като например мой си архив с фотографски тестове на оборудване и снимачни техники. И други неща, разбира се…

——

Защо пиша това?… Май за да знам и самият аз докъде съм стигнал с подреждането на новата си къща. А и ако някой се интересува от подробности, може да нахрани любопитството си. Иначе като сухи подробности тези неща не са важни - някой си мести сайта, чудо голямо. ;)

А, и не спирам да се радвам на най-различните възможности, които ми дава Drupal. След като отказах няколко проекта за сайтове наскоро, сега откривам отново тихата радост от това да си донагласяш свой си, личен сайт и нещата да се получават. Без срокове, без провали - то и сега много от частите на сайта ми не работят, но какво от това, нали си е мой и все пак съществува :)

Технически проблеми:

От известно време до днес имаше проблеми с обновяването на блога “Семки и бонбонки” на Вени Г. Агрегаторът отказваше да изтегли новините от сайта на Вени - единственият в планетата, който вече ползва новата “бета”-версия на Blogger.

Проблемът е оправен, вече всички записи за новини са достъпни.

Правни проблеми:

Антония ми беше предложила да се включи в планетата запис за сайта gorichka.bg - това е невъзможно в момента, защото сайтът е с пълни запазени права и създаването на производна версия (каквато се явява агрегаторът) е забранено. Смятам да пиша на адреса на Горичка и да опитам да ги убедя да пускат съдържанието си под лиценз с някои права запазени (от групата на CreativeCommons) или под друг, изцяло свободен лиценз.

Покрай справката с лиценза на Горичка реших да свърша една отдавна отлагана работа - да проверя лицензите на всички сайтове в планетата и да видя дали е легално да се публикува съдържанието им.

Останах изумен, че от всичките 44 блога (в момента) едва половината, 22 са тези, които позволяват това! 11 блога са под лиценз CC-BY, 8 са под CC-BY-SA, 3 са под CC-BY-NC-SA и един е в Public Domain. Един блог в момента е недостъпен.

Има два блога, които заявяват лиценз CC-BY-NC-ND, а той не позволява да бъдат включвани в планетата, защото тя е вид производна творба - нещо, което се забранява от клаузата “ND” (non-derivative).

18 блога са без никакво заявяване на лиценз - което автоматично ги прави с “всички права запазени”, което е авторското право по подразбиране. Сред тези 18 има сайтове на хора, за които съм сигурен, че знаят за нуждата от освобождаване на изключителните права и някои от тях са го показвали в мрежата.
 ——

Моля всички, които имат синдикирани блогове в “Българска свободна планета” да проверят дали лицензът им отговаря на лицензионното им намерение. И съответно всеки, който намери разминаване на желанието си за запазване на определени права и фактическото заявяване на лиценз на страницата си да поправи грешката.

За да бъде включено съдържание в планетата, трябва лицензът му да позволява препубликуване и създаване на производна творба. Желателно е и да се избягва клаузата “NC” (non-commercial), за да е възможно планетата ни да се цитира и от комерсиални сайтове и медии. Но това не е критично за самата планета, а само ще ограничи цитирането в комерсиални сайтове.

Това означава, че подходящи лицензи са:
CC-BY, CC-BY-SA, CC-BY-NC-SA (ако можете все пак го избегнете), GNU FDL, GNU GPL, както и различни други позволяващи горното лицензи.
Допустимо, разбира се, е и публикуването директно за обществено ползване (“public domain”), с отказване от изключителни права.

Имайте предвид, че идеята на тези лицензи е да намалят правата, които запазвате, а не да ви запазват колкото може повече права. Когато избирате лиценз, моля водете се от това - и запазвайте възможно най-малко от правата. Така цитирането ви в други сайтове и агрегирането ви в планети ще бъде възможно. Ако имате по-ограничителен лиценз или нямате споменаване на лиценз (тоест публикувате с пълни запазени права) включването на съдържанието ви в планети и дори цитирането на по-големи части от него се явява незаконно.

А хубавото на блоговете е, че са свързани, нали? Че изграждат общност, ”блогсфера”…

Най-удобният ми уеб-четец от доста време насам, Kazehakase, беше изместен на втори и дори трети план през последните седмици - налага ми се да ползвам на работа Epiphany и Konqueror за преглед на уеб-страници. Казвам “налага ми се” и наистина това е неудобство за мен, защото почти всичката ми нужна информация е в отметките именно на Kazehakase. Бързите полета за търсене също бяха настроени по удобен ми начин, дори поведението по подразбиране за отваряне на всеки изписан адрес в нов прозорец много ми липсва в другите браузъри. Най-удобното ми нещо - при вмъкване на текст да се отваря нова страница със съответния адрес го няма - в Kazehakase мога да маркирам нещо с мишката и после със среден бутон някъде в отворения прозорец на програмата да заредя нова страница с избрания текст. И ако не е уеб-адрес, съдържанието му преминава през филтрите на отметката за търсене - най-често това означава, че търся в Google само с едно маркиране и натискане на средния бутон.

А сега всичко е трудно. Epiphany е прекрасна програма, да - но не е Kazehakase. Ужасно беше да мигрирам поне част от отметките си, за да имам достъп до сайтовете, които посещавам. Навикът да си оставям отметки в отделна папка за неща, които са ми се сторили интересни, но още не съм прочел, сега е неприложим - в Epiphany просто нещата не работят така. Всяко нещо или има етикети, или е в основния списък. А пряка миграция на отметките между двата браузъра е безумна…

Konqueror пък ползвам понякога, когато пиша текст на кирилица в уеб-форми. Не зная защо, но последните версии на Gecko-браузърите (всичките - Firefox, Epiphany, Kazehakase…) при изпращане на форма с кирилица понякога нещо объркват кодирането на някои символи и тук-там из текста се паявяват “ромбчета”. Нещо с поддръжката на Уникод сигурно, не знам. Но е много досадно. Konqueror ползва друга рендваща машина, KHTML, и няма такъв проблем. Но пък е ужасно да зареждаш три различни браузъра, за да свършиш едно нещо. При това бразъри от различни настолни среди, ползващи различни графични библиотеки.

Проблемът с Kazehakase е най-вече в това, че от известно време повечето уеб-форми не работят. Отваряш нещо с бутон “submit”, пишеш си данни в полетата и като натиснеш бутона - нищо не става. Понякога тези форми сработват без съдържание в полетата - при празна форма бутонът за изпращане работи. Но за какво ми е например всеки път да стигам до страница за грешно име или парола? :)

Мислех, че аз нещо бъркам, докато днес използвах “умната отметка” за търсене - “b:kazehakase” ме отведе в страницата на Дебиан за бъговете в пакета Kazehakase. Видях, че има докладвана такава грешка и Явор Доганов също я е потвърдил в отговор. Странното за мен е, че навсякъде в Дебиан най-високата версия на програмата е 0.3.9-1.1, а на официалния сайт вече има 0.4.1, от 30-ти септември.

Каквото и да е, дано се оправи скоро. Тези дни може да взема да си компилирам от кода направо. И без това точно този пакет винаги влиза след всички други браузъри при обновяване версията на Firefox… Не се трае с неудобни инструменти :)

Joichi Ito говори пред 30-40 слушателя в 65 аудитория на Философски факултет в СУ. И след това говори с тях. Лекцията му беше интересна и в обстановката на познатата аудитория, седнал на изтърканата и изписана с надписи банка се усмихвах отвътре, че на моменти виждам как Джоичи нарочно обяснява странични подробности за илюстрация и за улеснение на публиката, а пък в същото време самата публика кимва леко с глава и учтиво изчаква отклонението. Повечето хора, вярвам, разбираха доста от нещата, но е в рамките на добрия тон да оставиш лектора сам да води представянето си. Сигурно е нормално да има такива паралелни “изтърпявания”, когато лекторът не познава аудиторията си. Ние знаехме за него, сигурен съм - кой повече, кой по-малко, но той едва ли е следил българския интернет и онлайн- и офлайн-процесите около него. Беше приятно, отдаван не се бях чувствал така.

Отидох горе-долу навреме за лекцията, защото “кръшнах” малко от работа - излязох с 15 минути по-рано, като се обадих само на колегата ми, друтия линукс-админ. Не е готино да се излиза така от място, където всичко се отчита с магнитни карти, но какво пък - Джоичи Ито няма да дойде пак в СУ, само защото предишния път Ясен не е успял да излезе от работа :)

На една от вратите на 65-та мернах Каладан, но ми стана неудобно да му се обадя и влязох направо. Изчакването пред вратите на аудиторията ми е познато, 65-та е единствена на етажа и дава добър обзор към стълбите - не можеш да пропуснеш идването на лектора. А докато го чакаш, защо да не побъбриш с колеги. Сега се сещам, че пред аудитория 41 (на долния етаж, другата “философска” аудитория в Ректората) веднъж в първи курс изпуснахме проф. Ради Радев - човекът минал покрай нас, потърсил с очи погледите ни и като не ги намерил, влязъл вътре. И казал на малкото хора вътре, че поради недостатъчно присъствие отменя лекцията. Академичен хумор :)

Владо (Каладан) ми каза вътре в аудиторията, че 65-та била на историческия факултет. Хм, вярно, че историците я ползват почти постоянно, но много добре помня как като четях за изпит в библиотеката, изрових отнякъде прашен годишник на Университета някъде от средата на миналия век. И там, на първата страница на представянето на философския факултет имаше голяма чернобяла снимка на аудитория 65, препълнена догоре. А отдолу - надпис от сорта на “най-голямата аудитория в южното крило на Alma Mater, 65 във Философски факултет”. Все едно.

Видях и Пейо и Йовко и на трима им с Владо се зарадвах много. Винаги свързвам цялото това крило на СУ със студентските ми години, с лекциите и упражненията по философия, с колегите и приятелите ми оттогава. Та аз дори щях да ходя на една от конференциите на сайта “Линукс за българи” и една от причините да не се кача беше точно че е в аудитория в южното крило. Затова като видях Владо, Пейо и Йовко се поуспокоих - за мен интересът и дейността ми в мрежата е свързан много здраво с философията, а тях пък няма как да не ги свържа с дейности в мрежата. Сетих се, че с Владо не сме разговаряли от цяла вечност. Трябва да намерим някой хубав китайски и да се запасим с проблеми по проекта за превод на Gnome за обсъждане :)

Самата лекция на Джоичи Ито беше интересна и ценна по различни начини. Не мога да кажа, че е казал нещо, което никой не е очаквал, че са направени някакви мащабни разкрития - изобщо медийна новина няма да измисля. Но хубавото е точно това, че повечето неща или вече съм ги чувал или чел някъде и съм се съгласявал и ентусиазирал от тях, или ми се струва, че сам съм ги имал поне като настроения. Много пъти се улавях как се подсмихвам или изтръпвам, все защото чувам неща, които и аз съм си мислил по някакъв подобен начин. Голяма част от представянето съдържаше обяснения на основни положения в развитието на Интернет и макар интересни, не бяха чак запленяващи. Но ми направи впечатление, че Джои е от онези хора, които успяват да се ентусиазират в плановете си и с въодушевение всеки път да разсъждават върху прогнозите си. Именно от проектите на Джои за развитието на Интернет, на корпоративните структури във фирмите и на обществото като цяло изтръпвах. Страхотно е да виждаш ентусиазма на човек, разбрал, че идеите са за да се осъществяват и точно осъществяването “важи”. А Джои явно го е изпитал всичко това от първо лице - бил е свидетел и пряк участник на големия наплив на идеи в Интернет и на тяхното осъществяване.

След премерения академичен тон на Лорънс Лесиг, след искрения и жив патос на Ричард Столман този ентусиазъм на осъществяващия идеи Джоичи Ито ми допадна. Дойде на място - зае още едно от празните места в пъзела на разбирането ми на обществото. Не просто “за” обществото - всеки има такова и то винаги е пълно. Общото разбиране е това, което е истинското предизвикателство и Джои Ито показа първи уроци по разбиране на мрежата. Много от присъстващите сигурно разбират доста, но това не е важно - винаги важно е основното разбиране. Като топлата вода, която всеки път трябва да се “открива”, за да… я има.

Освен ако падате от Марс или сте живели в пещера, сигурно вече знаете за посещението на Джоичи Ито в София и за срещата с него в аудитория 65 на Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Лекцията е днес, в сряда, от 17:30 и е организирана от домакините на Joichi, “Интернет общество”. В много от блоговете вече се писа за това посещение, но аз не можах да пропусна поне да припомня. Сред някои от статиите за посещението са тези на Йовко, Пейо, Каладан.

Самият Joi Ito няма нужда от обширно представяне - стига да прочетете нещо за него в мрежата, ако все още не сте и да отидете до Ректората, за да опитаме да го разберем заедно.

А аудиторията си е подходяща за разбирането, в кръга на шегата, но все пак това е голямата аудитория на Философски факултет. Точно “65 ауд.” лично на мен ми е допълнителният стимул да ида на срещата, но и донякъде допълнителната ми лична трудност. Може би прекалено силно свързвам 65-та конкретно с философията - първо с кандидатстването, после с второто кандидатстване :), след това с безброй лекции и семинари по антропология, психология, източна философия най-различни курсове.

Интересно ще ми е сигурно да видя “външен” човек на катедрата пред амфитеатралната 65-та - външен, но все таки пак някак за мен философичен. Всичко, в което Joi Ito е участвал в мрежата, по-пряко и видимо или не чак толкова е свързано с блогсферата и/или с Creative Commons (както бях предложил да се преведе на български, “Свободно Съдържание”). Неговият “пръст” е в Technorati, MovableType, Mozilla Foundation, OSI, Creative Commons, ICANN…

Ако не сте чували поне две от тези имена, кой сте всъщност вие? И какво сте направили с читателите на този блог? :)