Arcane Lore

Мразя мобилния си телефон. Наистина не разбирам какво толкова харесват другите в своите си. Или в тези, които ще си купят някой ден и ще са с камери, ще са полифонични, ще са сгъваеми, светещи, вибриращи или помнещи и организиращи. Гадост. Ако можех да избирам, бих предпочел джобен компютър или някакъв по-подробен органайзер - на мен и сега телефонът ми трябва най-вече като адресник и календар. Да си пазя в него контактите на приятели и да ми бръмчи и вибрира, когато дойде нечий рожден ден, годишнина или друго подобно. Не че досега ми е бил и толкова нужен де - не съм забравял дата дотолкова, че напомнянето на телефона да ме стресне чак. А като телефон пък го ползвам много, много ограничено - да се чуя с някой приятел за уговорка за среща или да звънна в края на деня на Краси за да се уговорим за среща навън или какво да купя от магазинчето в квартала на прибиране. Напоследък все по-често нямам време за такива срещи, а и с жена ми все по-рядко успяваме да излезем някъде - откъдето и да го погледне човек, телефонът е адска машина и голямо бреме.

Аз стационарния вкъщи едвам издържам, камо ли мобилния, от който не мога да избягам. А има хора, представете си, които отговарят дори без да са погледнали кой ги търси! Аз, признавам си, когато номерът е непознат и не съм в настроение понякога не отговарям. На познати номера не правя така - ако пропусна, то ще е наистина “пропуснато повикване” и ще потърся човека някак след това да се разберем. Но непознатите какво искат от мен, това не разбирам… Има хора, които отговарят на обаждания и в тоалетната, дори са ми казвали как се протягат от банята, докато се къпят - само и само да не пропуснат…

О, безценни…

Това, което не ми дава сън, е мобилен телефон с камера - знам, знам, много хора не могат без такъв, но аз лично изтръпвам всеки път, щом видя. За какво ми е, защо през двайсетина минути по телевизията почват с тъпите си реклами да ме карат да си купя такава досадна кутийка? Че аз едвам изтрайвам моя, дето е без камера, не пее, няма радио и mp3 и не прави кафе - как изобщо мога да живея с някоя от тия новите ужасно стресиращи кутийки в джоба? За мен фотографията не е просто “снимане” - не бих снимал с компактен цифров апарат дори… е, добре де, зависи какво и зависи как - но поне не бих снимал така, както снимат по купони днес хората. Щрак-бляс, щрак-бляс - и след два дни получаваш по пощата снимки, на които изглеждаш ужасно, ама това иди-дойди, ами и хората, с които си и които ти е приятно да виждаш и те се оказали бледи вампири с пъпчива сива кожа и ярко червени очи… И за такова “снимане” ли да имам телефон с камера?

Че то трябва да ми плащат, за да търпя досадни глупости към телефона си. О, то били “екстри”, апаратът струва по-скъпо, защото има неизползваема камера (грешка, използваема за снимки тип “отпуската на патолога”), защото има цветен дисплей (сигурно за да мога да си обработвам на него снимките от камерата, че иначе за какво?), може да “свири радио” (за да тормози хората като мен във влака, когато се опитват да поспят на път за Варна, но не - “ериксонът голяма работа, глей как свири”). Простете, забравих - може да просвирва музикални файлове в MP3-формат. MP3!? А някой да знае телефон с поддръжка на OGG-файлове? Защото аз слушам Ogg Vorbis, не MP3 - и то с причина.

Но всичко това е бял кахър. Най-лошото е, когато някои хора решат да ползват телефона ви за работа. Обаждат ви се в най-неподходящия момент, за да ви питат как върви поръчката им, защото “друго е да се чуем”. Друго е, да - ако си пишехме като нормалните хора, нямаше да е досадно. Това е досадно, но има друго, което е отчайващо. Отчайващо е когато си търсиш нова работа и наистина зависиш от това как ще се развие професионалният ти живот от дадения момент нататък, да разбереш, че всъщност зависиш от нещо толкова омразно като мобилния телефон.

Класика в жанра: подава човек документи за кандидатстване на позиция в голяма фирма и минават две седмици без вест, без кост. Оказва се, че хората се били опитвали да се свържат, но (познайте) по телефона. Пак добре - преди време HR-ите дори не си правеха труда да отговарят, направо всичко минаваше в /dev/null. Какво се получава, ако човек търси нова работа, докато все още е на старата (как да направи иначе - да напусне и да чака “отвън”?) и не може да говори там? Говори по мобилния, скрит в някое ъгълче на коридора, ок - но какво става, ако преди няколко дни мобилният му се е повредил и е неизползваем? Ами излиза в обедната почивка в някой (за предпочитане студен и дъждовен) ден и се обажда от уличен телефон. За да разбере, че всъщност изискванията са ма-а-алко по-други и не се вписва във визията на фирмата.

Ще кажете, че така трябва, това е нормално и хората трябва да се чуят по телефона, за да “стане работата”. Да, ама не. Не, защото огромна част от предварителната комуникация е такава, че може да протече по пощата. Може да протече неинтерактивно. Не е нужно да ти чуват гласа, за да ти кажат какви са изискванията или че ставаш или не ставаш за мястото. Да, добре е да се чуете, ако има възможност да работите заедно - тоест ако някой смята, че съм подходящ кандидат и иска да продължим с интервю наживо, тогава може да се чуем. Разбира се. Макар че то на такъв етап е нормално да се запознаем направо в разговор наживо. Но да се изисква телефонен разговор за такива прости неща като предварителни уговорки е чиста проба загуба на време. Загуба за кандидатстващия, не за работодателя и HR-а му. Защото докато уговарям комуникацията с такива “телефонисти”, аз лично отказах други предложения, които бяха на краен етап. Не е вярно и че “по телефона е по-бързо” - нали сме компютърни специалисти, нали уж и отсреща би трябвало HR-ите да имат компютърна грамотност? Едно писмо ли не могат да напишат? Или са неграмотни и не пишат на български? Предварителното уточняване по неинтерактивен път е в пъти по-бързо от интерактивно обаждане - някои хора може да предпочитат да говорят по мобилните си, но аз се чувствам по-добре, когато по такива въпроси си пиша писма.

“Върхът на сладоледа” беше когато преди време един приятел (няма да казвам име, той ще се сети сам; между другото не сме се виждали от много отдавна, време е за някоя среща в китайски:) ми звъни на мобилния и започва с думите “здрасти, обаждам ти се по телефона, защото видях, че в джабър си do not disturb…” :) Приятен спомен, става за завършек - почувствах се малко по-добре разположен към дрънчащата си кутийка сега :)

От няколко месеца търся моето работно място - такова, че да не съжалявам нито за загубено време при правене на неща, които не смятам за ценни, нито за загубените пари, които евентуално бих получавал другаде.

Отскоро имам работа на цял работен ден, но нещо ме тревожи все повече напоследък - не ми харесва да отивам някъде, да “дръпвам” с ентусиазъм в началото и след това да ме удря монотонното ежедневие сред ИТ-неспециалисти или специалисти в по-различни от ИТ области. И на предишната ми, и на тази работа не съм съвсем сам, работя заедно с поне още един администратор на GNU/Linux, а и тук колегата е ок и сме намерили начина, по който да работим екипно, когато се наложи. Но проблемът не е в екипността ни, а в това, че не ни се налага. Не на последно място не ми допада да съм на длъжност, която хем е държавна, хем шефът има казармени навици в отношенията си с персонала. Да, знам - това е лична преценка и досега винаги съм се опитвал да съм максимално коректен към работодателите си в такива публични казвания. Но не мога да приема такова неравнопоставено отношение - вярно, началникът е на по-различна позиция от моята, но това не променя нещо основно, а то е че както аз имам нужда от работата, за да яде семейството ми, така и началниците имат нужда от мен, за да се върши работата им.

Казано накратко, уморих се да се опитвам да се нагаждам към среда, която е така чужда ми. Мога да се приспособявам, интелигентно момче съм, но всичко си има граници. Пък и май ми е крайно време да си намеря моята си работа - вече съм на трийсет.

Това, от което се интересувам сигурно си личи от статиите в сайта ми, но както аз го определям е нещо свързано с GNU/Linux-системи и поддръжката им. Може да се каже, че съм имал достатъчно време на досегашните ми работения да прочета най-различна литература и да се сблъсквам с различни проблеми, затова не съм супер-специалист, но поне смятам че имам сравнително голяма обща култура по темата.

Също се интересувам и от публицистика по теми, свързани със свободния софтуер, авторските права в Интернет и съответно влиянието на тези неща върху развитието на технологиите и обществото. Работил съм и като преводач на свободни програми, това също е нещо, което мога да върша с ентусиазъм и удовлетворение. Всичко това може да бъде отдалечено - най-доброто ми работно място е пред компютъра вкъщи. Знам, че у нас всеки иска да заведе служителя си в офис и да му плаща чистачка и ток, но аз мога да работя и от вкъщи.

Разбира се, ще продължавам да си търся работа по конвенционалния начин, но все пак ако някой има предвид работа, която да е свързана с интересите ми и най-вече която не е много изтощаваща и, разбира се, не е за малко пари, може да ми помогне да я намеря.

Като казвам, че не искам изтощаваща работа, го мисля сериозно - достатъчно съм работил неща, които предимно ме изморяват. Търся други стимули вече, не искам да се амбицирам на бюрото си с двойно кафе и валериан. Умората и нервите могат да се трупат както от много натоварена работа, така и от целодневна скука. Да кажем, че търся нещо по средата. А казвам да е за добри пари, защото храня семейство. Обривам се вече от позиции за “експертен персонал без ръководни функции, може и студенти”.

Имам силни подозрения, че в петък вечер съм загубил доста поща. Става дума за няколко часа, всъщност не - за цяла вечер и нощ, защото вечерта бях навън с приятели и като се прибрах, изобщо не ми беше до изтегляне на поща. Чак в събота преди обяд влязох, за да проверя две уговорки - едната по работа, другата лична. Имаше някаква поща, но не беше видимо повече от тази, която бях чел в петък на работа. Забелязах, че по едно време пощенският сървър на host.bg ми връщаше все грешка, а паролата не си бях сменял. И след това като изтеглих все пак всичко и прегледах, се усъмних, че може да съм източил и изтрил погрешка писмата на работа. Но не е било така - в понеделник проверих, настройките на Sylpheed-Claws са ми да не трие писмата от сървъра.

Гадна работа. Гадно е и че хостингът не поддържа IMAP, но пък то колко от хостингите поддържат? Host.bg са цвете, цвете в сравнение с некадърниците от dom.bg, но все пак някои неща не ми харесват - липсата на IMAP е едно от тях. Липсата на cron в обкръжението е друго.

Неприятното за мен не е, че съм изгубил някои от писмата от пощенски списъци. Аз и без това съм ги настроил да “изтичат” и след няколко дни такива циркулярни писма автоматично се заличават от папката на пощата ми. Пропуснал съм поредното затишие в debian-legal и поредното безмислено джафкане на тема “кой е по-по-най”-(свободен) в списъка на gNewSense. Пропуснал съм и едни неприятни писма в роден списък, в които ме обвиняват, че не се грижа за адекватността между смисъла и името на “Българска свободна планета” - добре, че прочетох тези писма чак в уеб-архива на списъка, защото щях да отговоря, а с такива обвинения е безмислено да се спори. Така че и това не е лошо. Лошото не е и това, че не съм сигурен дали точно в тази петъчна вечер не са ме потърсили за работа, а пък чакам от две места да ме потърсят, докато “задържам” трето финално предложение.

Неприятно ми е, защото съм объркал лична среща и в неделя по обяд един приятел е чакал сам, след като заради мен и третият човек не е отишъл на срещата. Не бях (и не съм все още) достъпен по телефона, защото телефонът ми е паднал в купичката с вода на котарака ми Арти.

Пълна обърквация. Обаче това са нормални неща. Не е нормално хостинг, от който досега съм бил така доволен, да ми загуби пощата и дори да нямам едно съобщение за проблема. Май не е нормално и да ги обвинявам, без изобщо да съм сигурен какво е станало. Но е сигурно едно - нямам поща, а ми е била изпратена. Тъй де, значи са две сигурните неща… :)

Вчера, на третия четвъртък на ноември, беше световният ден на философията. Целта на инициативата на UNESCO е да провокира хората от цял свят да споделят идеи, да запазват помежду си философското наследство и да дава формална причина за откриване на нови дискусии и отделяне на място за философстване. А такова място все повече не достига в света, който в забързаността си решава често да работи с клишета. И клишетата се трупат, всяко кратко спиране се пренебрегва с възгласи от сорта на “стига философствания”, “дървени философи”. Изкуството дори стига дотам, че се бори с клишетата (нещо същностно за него) посредством преекспониране на клишета.

Разбира се, официалното обявяване на “ден” на философията също е нещо външно й, но това поне дава някакъв повод за организиране на семинари и срещи. Философите имат какво да обсъждат, само им трябва подходяща среда. Официалните организирани събития са добро такова място. Не че не може и без събития, не че граденето на лично разбиране не е най-важно винаги, но за да има адекватна и толерантна към философията среда е нужно и да се организират събития. Грижата за средата се гради на осмисляне и разбиране, което е винаги първо лично и чак след това общо. Но все пак тази грижа за средата си има и банални чисто физически измерения. Образно казано, хората правят от къщата дом, но за да има къща, трябва да има покрив.

Та вчера беше важен ден. Вярно, не успях да ида на събитията, организирани в СУ - имало е среща в една от заседателните зали на Ректората. Имало е представяния на философски списания, едното от тях ново и то международно. Нищо, ще ида догодина. Това е хубавото на празниците, редовни са.

Вчера беше важен за мен ден и по друг начин. Лично важен и по някакъв начин граничен, амбициращ и задаващ хоризонти. Това ми помогна да взема доста решения, някои от тях за близкото ми бъдеще. Хубаво е човек да си дава понякога сметка за времето и за отношението си към него. За отношенията си и за точното време, в което да ги заздравява и поддържа. Поне за мен е хубаво аз да го правя. Да знам, че има винаги още нещо и че всичко си е същото. Или, както пееха Motorhead, “всичко се променя и пак остава същото”.

Да си поговорим за свободната джава. Не, не за kaffe, sable vm, не и за gnu classpath, нито за нещо, базирано на тях. Вече оригиналната виртуална машина за изпълнение на джава-код, софтуерът на Sun Microsystems, имплементиращ java-спецификацията е лицензиран под свободния лиценз GNU GPL.

Според Ричард Столман и много други анализатори това е много голяма и важна новина и Sun за пореден път дават огромен тласък на развитието на свободния софтуер. Не чисто технологично, защото от една страна огромната база от данни с наръчници и готови класове от години е достъпна за разработчиците в сайта на фирмата, а и от друга страна действието на лицензиране под GPL няма да промени веднага статуквото. По простата причина, че огромно, огромно количество несвободен софтуер е написан на джава и тези продукти най-вероятно ще използват комерсиален лиценз (Sun ще лицензира Java двойно, както прави MySQL AB с базата от данни MySQL). И трябва да мине много време, докато технологично джава се наложи като език за писане на свободни проекти.

По-скоро важността на освобождаването на джава е в популяризирането на свободния софтуер. Може би не всички знаят, но Sun са дали на общността и други много важни инструменти - най-пресният предишен пример (и може би най-разбираемият) е OpenOffice.org. Свободният офис-пакет е развит на базата на продукта Sun StarOffice, който компанията освободи преди няколко години. Сред другите примери са NFS (Metwork FileSystem, нещо което се ползва и днес в света на *nix), Netbeans и OpenSolaris. Последните две се закрилят от лиценза CDDL, който Sun написаха с идеята да е свободен, но малко се престараха, честно казано. Лицензирането на Java под GNU GPL, а не под CDDL е още един ход в добра посока.

Интересно ще е как ще се развие софтуерният фронт след тази новина. Ясно е, че джава ще става все по-важна и в света на свободния софтуер. А това означава, че или ще става все по-добър продукт, или ще престане да съществува - и двете са полезни еволюционно неща за свободния софтуер и той ги регулира сам.

Ясно е също, че се задават лоши времена за Mono и .Net - досега пречка за Java и предимство за Mono/.Net беше, че #-езиците имаха изцяло свободна и функционална платформа (проекта Mono), а Java имаше една добра и пълна, но несвободна имплементация и множество свободни, но непълни опити. Сега дори простата аритметика показва, че Java има много по-голям ресурс чисто технически, докато Mono продължава трудния си път в конкуренция с несвободен продукт не на друг, а на Microsoft…

Научих за новината от блога на Лъчо a.k.a. Монологър. Изчаках с интерес реакция в други родни блогове, но за мое учудване такава… нямаше. Калоян Доганов и Вени Марковски са публикували комюнике на английски. Друга реакция няма. Странно, за мен освобождаването на джава е новина, при това голяма. Да не говорим, че от нередовното ми следене на debian-legal и от пощенския списък на gNewSense бях останал с впечатлението, че избирането на лиценз от Sun е било отложено за някое време в началото на другата година. Пък то не само че е избран, а и избраният е GPL :)