a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov

Month of Декември, 2006

Последните дни на '06-та


Изнизват се последните дни на 2006г. Днес беше последният официално работен. То не е съвсем “последен” работен за всички, ясно е, че много хора ще работят и през уикенда, че и навръх новата година. Днес ни пуснаха малко по-рано, както явно и от много други места - центърът беше пълен с пешеходци, а часът си беше ранен, някъде към четири и нещо май.

На жълтите павета пред двореца (или пред мавзолея, въпрос на гледна точка) пак готвят нещо. Явно за концерта на открито в новогодишната нощ. Веднъж само замалко да отида на такъв концерт. Не помня коя година точно беше, но се бяхме запътили към купона у Емо, той няколко поредни нови години така ни събираше. С Ванката и Павката помня че се видяхме и беше кучешки студ - усещаш как косата ти замръзва направо. Аз бях решил да минем през тоя концерт, но не бях преценил, че с дънки, поло и дънково яке просто не е за това време. Добре, че ме замъкнаха в едно кръчме/закусвалня/сладкарница някъде на Раковска до градинката на Кристал, та да се стопля и да ми “мине мерака” за тоя концерт. После Андрей известно време май работи на това място или наблизо, а пък аз оттогава вече винаги гледам празничния концерт по телевизията. И не го гледам целия, че почва да ме втриса :)

По пътя до трамвая, докато забелязвах как наоколо става все по-тъмно, се разминах с двама или трима, също нарамили фотоапарати. Озъртащи се наоколо за кадри, може би и те като мен очаровани в стил “я, след работа и все още светличко”.

Преди няколко дни, май на предното празнично ранно “пускане” снимах едни украсени фенери при градинката край джамията. Днес не можах - когато стигнах до там, вече си беше сумрак.

  


Tags:
29 Декември, 2006 - 23:50

 
 

Разхвърляно 01


Средствата на израза

Понякога ми липсва нещо в стила на писане. Не говоря за темите - всеки бложи за различни неща. Имам предвид хм… “изразните средства”. Понякога съм в настроение за “кратки”-те на Пейо, или пък искам да пускам само снимки, в moblog-стил като Еленко. Някога ми се ще да си закрия коментарите като Каладан, друг път се радвам на всеки следващ коментар. Понякога ми се ще и да пиша за малко по-популярни теми, но тази мания минава лесно. Знам, че мога - важното е да преценя кога и кое си заслужава описването. Виж, начинът на писане е друго нещо.

Некачествени блог-хостинги

Мине се не мине и ми кипва от манията по evil хостинги - я blogspot, я livejournal, понякога и базираните на WP са досадни, ама пак са по-добри. Blogspot и LiveJournal ги тресе манията да са “сам сами на света” - същата мания, с която Windows на вълни заразява света. Вярно, LJ е със свободен изходен код. Но като услуга ме карат да изтръпвам и двете. Особено Blogspot/Blogger - всеки път те карат да се чувстваш все едно си на прага на божествено откровение. Поредното доказателство, че колкото и да си зле, нищо не може да те оправи - дори и Google да те купи.

Нищо против текстовете на потребителите - има ценни блогове навсякъде.

Планети и лицензи

Може да не е истински легален проблем агрегирането на съдържание без освободени права за копиране. Може. Но за мен по-важно е не наличието на планети - всеки може да си събере адреси и да си чете статиите в свой си агрегатор. Има цял куп настолни и уеб-базирани. Ако изобщо ще си говорим за авторски права, важното в Интернет е те да не копират схемата от издателския бизнес и конвенционалните медии. Това значи свободни лицензи и отказ от издателски (“авторски”) права в Интернет. (Наскоро Abator въведе в планетата Friends-bg картинки с лицензите както е в “Свободна планета”.)

Не разбирам как някои иначе схватливи хора не разбират нещо толкова просто. Успях да убедя научния си ръководител и комисията в това, а академичното има славата на консервативна среда.

Другото нещо, от което изтръпвам (след гаф от Blogspot) е да видя “всички права запазени” лепнато в сайт. За сайт с фирмено съдържание иди-дойди (макар и там да е тъпо де) - ама в блог какво прави такъв надпис не разбирам.

В тая връзка - едни от най-безумните блог-хостинги са тези, дето объркват на едно място свое си, фирмено съдържание и съдържание от блогера. Разните там нищожни родни хостинги, като blog.bg, glog на dir.bg и подобни. Правиш си значи там блог, в публичната му част отстрани ти цъфват съдържания от други блогове и от самия хостинг и най-отдолу се мъдри умното “всички права запазени” или нещо в духа на “ние не носим отговорност за това съдържание”. Че кои сте вие? Това е личен блог, що си слагате надписите навсякъде?

Явно много са ме възмутили, почти никога не зареждам блогове оттам.

Не стана нито кратко, нито разхвърляно. Останах на първата тема, за блоговете. Да не говорим, че няма нито една снимка. Но пък коментарите си ми стоят - май излъгах за това със спирането им :) Дали да не взема да си дам почивка малко и да пиша разкази…



Tags:
28 Декември, 2006 - 09:46

 
 

Откупването на Ryzom


Сигурно не сте чували за Ryzom, аз поне не бях. Наскоро FSF обяви, че откупването на програмния код на играта и следващото му развитие е основен приоритет. Тогава се зашумя повече около този MMORPG - преди това е бил място за около 3500 потребителя.

Интересното в тази новина е в следването на модела на освобождаване на Blender, програмата за тримерна графика. Преди време (не помня сега, май преди две години някъде) общността събра пари, откупи кода на Blender и след това го публикува изцяло под свободен лиценз. Сега цялото развитие на Блендер се насочва и насърчава от създадена специално за целта фондация.

При кампанията за откупуване на Blender проличаха няколко неща. Първо се разбра, че общността на свободния софтуер не е някаква измислена или несъществуваща, а може с конкретни действия да направи един проект действителен. И то не само с писане на код или с докладване на грешки, а и финансово. Ефектът от кампанията за Blender е голям - вече така се набират средства за не една кауза - само за пример ще дам ежегодните дарителски кампании на Wikipedia и CreativeCommons. Видя се, че това действа и то действа добре - човек може да е сигурен, че като даде пари те ще отидат по направление. Независимо дали са хиляди или само няколко долара - парите се управляват еднакво и до голяма степен прозрачно.

Друго следствие е, че такъв откупен код не е по никакъв начин по-лош от писания начисто проект. Днес Blender е наистина мощна програма за тримерна графика и много от специалистите в областта я използват с удоволствие. Разбира се, интерфейсът й се различава от тези на други водещи програми и затова не можем да кажем, че има лесна и пряка заменяемост. Но тя не е и търсена. Също както дизайнер, свикнал с Photoshop не може да се прехвърли веднага на The GIMP дори и да е мотивиран, така и Blender има своя си отделна общност от дизайнери и аниматори. От години се опитвам да се науча да рисувам с Blender и все нямам достатъчно време и напредвам много бавно. Но зная от хора, които го ползват, че е много удобен и ценен инструмент.

Това, което остава под повърхността обикновено е как се развива технически проектът след откупуването. Виктор Дачев, преводачът на Blender (а също и на любимия ни GIMP) ми е казвал, че все още на кода се гледа от разработчиците по по-особен начин. Някак “собственически” може би, не знам. Специално за преводите доста неща са били внедрявани бавно и трудно. А и общността на програмистите там не е така открита и не работи стандартизирано - както е, да кажем в програмите на проектите GNOME или KDE.

Че кампанията за откупуване на Ryzom ще е успешна е ясно - не само че FSF е застанала зад идеята с голямо дарение и обявление, ами и вече почти са събрани нужните пари. Въпросът е дали в скоро време ще има изцяло свободен сървър и клиент за Ryzom. И дали развитието на играта ще се спира от остатъци от собственическото мислене или ще върви без такива проблеми и ще има шанса да диктува развитието на виртуалните светове. Ако няма организационни спънки такова “водене” в жанра е съвсем възможно - свободният софтуер има тази особеност да е ”водещ”.



Tags:
27 Декември, 2006 - 10:53

 
 

Весели празници!


За втора година изпратихме електронни картички, вместо хартиени и вместо sms-и. Различното е и че не са автоматични картички от сайтове, а изработени от нас, с наши надпис и снимка. Много се зарадвах, когато вчера получих такива картички от двама човека - идеята за изцяло лични електронни картички явно се харесва и от други. Много по-приятно и вълнуващо е да получиш картичка, която си личи, че е лична. Не казвам, че другите картички, които получих от сайтове за поздравления не ме радват, напротив. Но ми е приятно и че освен всички други, могат да се правят и свои картички.

Преди малко проверих кутията и видях, че две са се върнали - единият адрес е неправилен явно, а на другия му е пълна кутията. И защото в бързането може да съм пропуснал да изпратя и до теб, ето поздрава ти тук:

Happy new year!

Весели празници и приятна почивка!
Много щастие през 2007-ма година :)


Tags:
25 Декември, 2006 - 18:20

 
 

Не убивайте дърво за коледа


Ако искате, не мислете за това като някакъв вид защита за горите или пък противодействие на световното обезлесяване. За всеки трезвомислещ е ясно, че дори за да се забави само все по-масовото изсичане на тропическите джунгли е нужен не призив от малък блог, а осъзната и премерена международна политика. Колкото и да не ни харесват промените в климата, изчезването на цели видове животни и унищожаването на уникални гори - това не са неща във властта ни. Не и на всеки от нас поотделно. Но може би може да има значение, ако всички ние заедно се замислим какъв е в крайна сметка смисълът на тази “коледа”. И на цялата истерия около нея.

Като оставим замалко настрана религиозния момент и това, че за истински вярващите християни празнуването на Рождество Христово е едно от централните събития - във всеки друг смисъл коледните празници са просто почивни дни.

Не е нужно още една поредна година да затвърдяваме “традицията” да се отсича добре оформено иглолистно дърво. Казват, че “елхата” е младо дръвче - истината е, че повечето иглолистни видове растат на височина доста по-бавно от познатите из нашите земи широколистни. Съвсем нормално е смърчът или борчето, което искате да занесете отсечено вкъщи да е по-голямо на години от децата ви. Или от племениците ви, ако нямате свои. Сигурно поне ще е на повече години, отколкото при децата е прието и практически допустимо все още да вярват в белобрадия старец, чудесата под елхата, влизането през комина и други подобни щуротии.

Нека коледата е семейният празник, на който всички с усмивки на лицата се събират в къщите и се стоплят от студа и вятъра навън. Вечер, в която близките си разменят подаръци, но не някакви много скъпи или специални, а истински подаръци от сърце. Без значение дали са малки или големи, скъпи и редки или пък е само усмивка и топла прегръдка. Вярно, децата най-много се радват на куклите, камиончетата, компютрите и всякаквите игри. Но и за тях най-истинският и ценен подарък е близките им да са щастливи на коледа и да отделят цяла една вечер и следващите два дни за тях. Нито скъпите подаръци, нито голямата отсечена елха правят празника такъв какъвто трябва да бъде - ден, който се запомня с години. Ден, който с приятно чувство да си спомняме дълго след това, например когато планираме как ние да организираме коледата. Какви подаръци да купим, как по-бързо да се приберем, каква елха да изберем.

Ако всичко това е твърде лично и не приляга на писан текст, нека се върнем на изсичането на елхите. Не сте ли стояли очаровани пред елхата като малки, загледани в бляскащите й играчки и снега от памук? Поне веднъж сигурно сте я възприемали така, сякаш можете да й заговорите или поне сякаш и елхата вижда празника вкъщи и се радва за вас. Е да, но коледното дърво е мъртво - то е отсечено и вече е започнало да изсъхва доста преди да влезе в топлия дом. Където съхне още по-бързо и почти веднага след няколкодневния му престой започват да се ронят игличките му, неговия основен жизнен орган.

Какъв е смисълът? Магично приношение, каквото е паленето на бъдника? Дори когато младият мъж отива вдън гората, за да намери подходящо дърво за бъдник, преди да го отсече той го моли за прошка. И когато го донесе в двора, започва цял ритуал по подготовката на тази “връзка с горния свят”, това “дърво на живота” - сипва се миро, слага се в него жито, увива се в ленен плат. И накрая всичко се запалва в огнището, за да гори няколко дни - от Игнажден до Коледа. Но бъдникът е магично дърво, християнският разказ не е могъл да махне ритуалите му и дори пепелта от него има ритуален смисъл.

А какъв е смисълът на коледната елха? Нея дали я молят за прошка, когато я секат? Когато “разчистват” цели хълмове и малки горички? Спомнете си предишните години как изглеждат кофите за смет след коледа - заринати от сухи елхи, набързо опощени от лъскавите си и цветни играчки. Изхвърлени на боклука, непотребни. Толкова ли кратка е привързаността ни в днешно време? Толкова нетрайна ли е красотата? Ами магията, какво става с нея - как може едно малко дете да вярва, че това е по-специално време от годината, след като основният му символ се въргаля в боклука веднага след приключване на празничното наяждане?

Вземете си живо коледно дръвче в саксия и след празниците го засадете. Нито дърветата, нито децата заслужават другото. :)



Tags:
23 Декември, 2006 - 15:20

 
 
Different Photography
Make Money Fast - Work At Home
helio ocean
Cheap Macs, PCs, LCD TVs etc
Flash Drive Recovery
Ако сайтът ви е харесал, можете да ме почерпите с
или
през ePay
perdolitical manager good job trachilic
money cash casinos