Втасват в мен две-три много тежки теми — все ги отлагам за блога, все си казвам “я стига, дай повече фото, снимай, полека с чупливите разговори, пък били те и сам пред монитора”. Е, не — не съм стигнал дотам да си говоря така сам. Но ще пиша, само да се наспя като хората някой ден. Работя през нощта, а денем гледаме бебе с нови зъбки. Но ще пиша, то помага. Само да се наспя. Защо се работи изобщо?
me. flashes. briefly.
personal pages of Yasen Pramatarov
personal pages of Yasen Pramatarov
depression
Търсене
Ако сайтът ви е харесал, можете да ме почерпите с
| през ePay |
