Daily moods

Днес като излизахме, спряхме на кафе във виенската на площада. Рядко опитваме да сядаме в заведение — Светко от радост пропищява ушите на всички, включая нас. Днес успях да изпия капучино, Краси — да хапне тортичка. На съседна маса един човек пиеше тоник с лед малко нервно. Не беше от нашия шум — родил му се син. Оказа се един от поповете. Благослови Светли, ние пожелахме здраве на малкия Давид.

Честит ми татков ден! В дена на бащата поснимах навън и като се върнах Светко протягаше ръце да го гушкам, разнасям и да си играем заедно вкъщи. Смяхме се много и сега сладко спи, а навън някой пръска заря с ракети над квартала. Може би друг татко. Краси днес чела дневника, който водеше на бебо преди месеци и си спомня какъв миличък е бил. Миличък е и сега, да ни е жив и здрав малкият калпазанин!

Видяло се е, че все нямам време напоследък за блога, поне микро-то да уважа. Последните седмици, може би месеци вече (представата за време и тя се размива) е малка лудница вкъщи. Светли пищи като яде, пищи преди да заспи, вика и се кара за играчки, пада и се удря и пак пищи… и така по цял ден. И цяла нощ. Почти го свикнахме да си спи в неговото легълце и взеха че тръгнаха нови зъбки явно. Стрес!