Arcane Lore

Втасват в мен две-три много тежки теми — все ги отлагам за блога, все си казвам “я стига, дай повече фото, снимай, полека с чупливите разговори, пък били те и сам пред монитора”. Е, не — не съм стигнал дотам да си говоря така сам. Но ще пиша, само да се наспя като хората някой ден. Работя през нощта, а денем гледаме бебе с нови зъбки. Но ще пиша, то помага. Само да се наспя. Защо се работи изобщо?

Видяло се е, че все нямам време напоследък за блога, поне микро-то да уважа. Последните седмици, може би месеци вече (представата за време и тя се размива) е малка лудница вкъщи. Светли пищи като яде, пищи преди да заспи, вика и се кара за играчки, пада и се удря и пак пищи… и така по цял ден. И цяла нощ. Почти го свикнахме да си спи в неговото легълце и взеха че тръгнаха нови зъбки явно. Стрес!

Задължително е да имам почивка. Не от друго, а от начина ми на работа, който се оказва силно стресиращ. А стресът намалява производителността рязко, оттам идва и притеснението, че изоставам със сроковете и така — пак и още стрес. Кофти кръг. Вкъщи малкият вдига гюрултия, но не това ме уморява. Уморява и стресира ме фактът, че напоследък нямам почти никакво желание за работа. А това е лошо.

Изтощен съм. Като при някакъв военен стрес (знам, че има специален термин за него, но не се сещам, в главата ми е каша). Ужасно ми се спи и се наливам с кафета. Някой ще каже “ми не пий кафе, пий чай” (или някаква подобна плява). “Ми не ми се обяснявайте, ще пия каквото си искам!”.