Daily moods

Тези дни съм пак на ръба. Много новини около Светли, расте с всеки ден и ни впечатлява постоянно. Трябва да приключа работата, че да се махна. А все няма кога вкъщи. Пуснах сайта да се кешира във файлове, за по-бърз достъп уж. Ритат ми се вече сайтовете на споделения хостинг, ама ей-на, свикнал съм там. По-нататък нещо ще се мисли. Спи ми се нечовешки. Снима ми се. Бе направо ми се пие. Ама нъц…

Днес като излизахме, спряхме на кафе във виенската на площада. Рядко опитваме да сядаме в заведение — Светко от радост пропищява ушите на всички, включая нас. Днес успях да изпия капучино, Краси — да хапне тортичка. На съседна маса един човек пиеше тоник с лед малко нервно. Не беше от нашия шум — родил му се син. Оказа се един от поповете. Благослови Светли, ние пожелахме здраве на малкия Давид.

Честит ми татков ден! В дена на бащата поснимах навън и като се върнах Светко протягаше ръце да го гушкам, разнасям и да си играем заедно вкъщи. Смяхме се много и сега сладко спи, а навън някой пръска заря с ракети над квартала. Може би друг татко. Краси днес чела дневника, който водеше на бебо преди месеци и си спомня какъв миличък е бил. Миличък е и сега, да ни е жив и здрав малкият калпазанин!

Видяло се е, че все нямам време напоследък за блога, поне микро-то да уважа. Последните седмици, може би месеци вече (представата за време и тя се размива) е малка лудница вкъщи. Светли пищи като яде, пищи преди да заспи, вика и се кара за играчки, пада и се удря и пак пищи… и така по цял ден. И цяла нощ. Почти го свикнахме да си спи в неговото легълце и взеха че тръгнаха нови зъбки явно. Стрес!