Arcane Lore

Помните, нали? “Няма от него никаква радост, само само когато го прааавииш”. Не беше толкова отдавна, не може чалгата да е изтрила спомените за българския рок, уейв и пънк. От времето му, когато беше все още ценна музика, когато имаше истински групи, които се радваха, че има кой да им идва на импровизираните концерти. А не като днешните, дето все мрънкат, че нямали пари за достатъчно качествени записи или пък че ох, видите ли, как така не се класирахме за “Евровизията”. А тогава се кефехме на “Контрол”, като Кольо Гилъна викаше “Удряй с лопатата, където свариш!”, защото всичко това ни се струваше че е някаква много абстрактна метафора, нещо хем близко, защото го разбираме по свой си начин, но и хем съвсем далечно ако го мислим като нещо обществено, общо. Защото естествено, че никой няма да тръгне да бие хлапетата по улиците… Че как така ще бие, ние не сме такава страна. А и да бие, то ще е незаконно и рано или късно полицията ще му види сметката.

Мда-а, тогава още вярвахме, че синята идея е някаква “добра светлина”, че мутрите с техните пирамиди ще влязат заслужено в панделата някой ден, вярвахме и че някой ден голям бизнес ще може да се прави и без тайни куфарчета с пари. От толкова вяра намествахме централните павета, като скачахме. “Ние сме студентите, нас не ни е страх”. И обсада на парламента, и барикади видяхме. Никой не се страхуваше — не от глупост, а защото и бабите знаеха, че полицията и тя е на същата вълна, като хората. Може би не “полицията”, но нали отделните полицаи и те живеят в града, в държавата. И един дядо на една барикада в един град ми каза една нощ, че (не помня колко) години е работил като миньор, бил е и някакъв шеф после, но предния ден си е изгорил партбилета, защото го е срам от децата и внуците му. И решил да оправи поне част от това, което дълги години никой в страната не е успявал да оправи и излязъл на улицата. Друг е въпросът, че парите не достигали — по-важната причина за човека беше, че има нещо нередно и трябва да се оправи, за да са щастливи хората. За да са щастливи внуците му и да не го мразят след време.

И макар да пуснаха една вечер полицаи и вътрешни войски да разгонят хората, все пак никой не биеше хлапета. Особено пък пред фоторепортери и камери. Сега е различно — излезеш да протестираш срещу строителната мафия и безчинствата й в защитените територии и като нищо ще те окошарят. Ако възразиш и поне малко, ще те влачат, ритат и накрая ще те метнат в джипа. Да поседиш в кауша, та да ти дойде акълът — как така ще ми протестираш необявено, гад такава? Как така ще се осмеляваш да не уведомяваш общината, не знаеш ли, че там на трона е нашият предводител Генералът. Той е толкова благ и съобразителен, че ще оправи всичко и всички. Строг, но справедлив. И ти не си отишъл да поискаш разрешение да пресичаш организирано пешеходните пътеки?

Отвратен съм. Някои блогове питаха защо днес няма достатъчно реакции на блогърите след вчерашната акция на полицията срещу протестиращите. Ами честно казано, разбирам ги. И аз се чудех дали да пиша, макар да разбрах още сутринта, още от първите статии в rss-четеца ми. Чудех се, защото съм отвратен от пълната неефективност на всякакви протести у нас. Не, не казвам, че трябва промяна на реда в държавата — изобщо не говоря за държавата, тя е кауза пердута. Едни избори не решават абсолютно нищо, само “въртят едни пари”. Трябва промяна в умовете, в нагласите. Не в това, което медиите с мед на устата наричат “обществено мнение”, то е изтъркано от употреба и се представлява най-вече от платени проучвания.

Трябва промяна в мисленето. В отношението към проблемите. В разбирането на толерантността. В мотивацията, най-вече в мотивацията на хората да мислят проблемите и да са толерантни.

За да дойде ден, в който няма да е нормално да се бият хлапета, защото не протестирали по процедурата. Важен е протестът, а не процедурата. Човек — това звучи гордо! Никъде не е казано “докюмент — това звучи гордо”. Помните и това, нали?…

 
Още по темата:
Alia - Това никога не се е случвало!
Nabludatel - Еколозите си викат, полицията ги бие, а керванът си върви
Veni G. - Полицейската агресия в плът и кръв
Michel - Това никога не се е случвало!
Bulgaria.Indymedia - Репортаж - Флаш моб за Рила на паметника Левски
Maniax - Политическо
NeeAnn - Природа и власт…
Slavy - Постата се изнервй

“To question authority is to be somehow unpatriotic, unamerican and in league with terrorists worldwide? Fuck you!”

видео, текст

Знаете ли Хенри Ролинс? Не съм бил никога луд фен на “Ролинс бенд”, но ако сте в 25-35те си, поне веднъж сте се вълнували от свобода на словото и нова музика и ако не падате от Марс няма начин да не сте поне чували за него.

Това е човек, който винаги има какво да каже и го прави — казват, че понякога прекалява, но по-добре ли е да мижитурстваш някъде встрани, като пръстосмучеш банални балади и фалшиви “добър вечер, обичам ви” на концертите? Не е ли по-правилно, по-принципно да казваш нещата както са и да живееш единствения си живот без да го продаваш за компромиси? Не е ли това винаги идеалът на пънка, анархизма, в голяма степен на хипи-движението и дори с доста уговорки заради леко инфантилната вяра в приказките, доброто и героите няма ли го и в стария хевиметъл? Не е ли това човешкото, искреното — което не търпи двуличието на огромната йерархична машина на властта, която е заместила това, което би трябвало да е обществото ни?

Ролинс в този епизод говори за свободата в Интернет. Нищо, което вече да не сте чували или чели в по-изискан и загладен стил. Но не фактите са важни — ясно като бял ден е, че опитите за регулация на Интернет са “лошо нещо”. Важен е пламът, ентусиазмът, личната ангажираност.

Преди исках да пиша за много проблемни неща, да пиша мотивиран, че казвам правилните неща и че може би някак помагам. След това минаха протестите за Странджа, някои казаха “успех” и аз се сетих как българските (тогава все още бъдещи “евро”) политици преди половин година се надскачаха за хорската симпатия за проблема с IPRED2. Сещам се как някои казаха “успех” тогава, а всъщност важните поправки не се приеха.

И сега тези дни министърът на замърсяванията Джевдет Чакъров продължи срока на едногодишната забрана да се строи в Иракли. Някои може би ще кажат “успех”, но едва ли много уверено. Ще се строи, забраната не е за цялата местност и ония мизерници Стоян Захариев, “Суис Пропъртис” и “АКБ Форес” ще си строят върху 1000 декара. Иначе имало цели 38 000 декара, които още една година ще чакат евентуалтоно си включване в “Натура 2000”.

И защо беше целият този шум? Прах в очите, това е специалитетът на днешното управление. Не — това е специалитетът на всяко управление. Печели време и тушира напрежението. Не решава проблеми, но какво пък — те проблемите никога не свършват, защо да ги решаваме…

И след новините за Иракли не ми се пише за отделни проблемни неща, не ми се пише и за провалящи се кампании и още по-малко всякакви шибани отворени писма или пък за “граждански контрол” на властта. Власт не трябва да има, това е. Лошото е, че не може да бъде премахната властта — тя толкова е навлязла навсякъде, че има безброй оправдания и мотивации в целия ни свят. Един огромен властов мицел. Не, не трябва да се премахва, а да се преживее. Някой ден ще има ред без власт. Не сега. Сега са тъмните векове и навсякъде прелива от контрол.

Вчера разбрах за днешния протест в защита на Странджа. Радвам се, че чак сега се разпространява информацията и никой не е тръгнал да слухти за информация или пък да докладва на власт и медии. Добре е също, че протестът остава неформален и спонтанен - всичките опити на партии (например Зелената партия) и различни НПО-та (екологични сдружения) да вземат с подкрепата си някакъв официален актив пропадат. Така и трябва. От “подкрепа” от партия или сдружение никоя идея в България не е прокопсала.

Днешният протест е от 19 часа на Руски паметник. Без блокиране на движението, само с постоянно обикаляне на кръговото движение по пешеходните пътеки. Това на практика е блокиране на движението, но изцяло в рамките на закона. Пешеходецът има предимство на пътя, особено на означените пешеходни пътеки.

Протестът ще продължи 15-20 минути най-много и след това всички са призовани да се разотидат по домовете. Не оставайте на групички след протеста, така само ще изнервите излишно полицията.

Въпросът не е да нервираме полицаите или тоталитарния им шеф министъра, а да покажем че отстояваме позицията си и не сме “чудо за три дни”.

Лично аз днес нямам възможност да ида. Точно за тези дни получих малка поръчка за сайт, а когато човек е на свободна практика не трябва да рискува такива неща, защото съставляват “заплатата” му. Затова нека който не е успял да отиде на предишните протести, а е искал, да иде сега днес. Ако има възможност, разбира се. Да ме “замести” един вид. ;)

Текстът с обявяването на сегашния протест след време ще се смени, но все пак ако четете това преди протеста, проверете и на централния (за момента) сайт на инициативата.

——

Допълнение - снимки от протеста:
Стефан, Симион Патеев, Гергана, е-вестник

Преди малко ме помолиха да разпространя това, което е вече новата информация в появилия се отново сайт на flashmob-а за Странджа.

Не е забранен протест пред Археологическия музей и на мястото на бившия мавзолей. Все повече хора призовават протестът да се проведе там, а не пред партийния дом.

Изрично в закона за събиранията е спомената сградата на парламента, тя е с особен статут и ако не ни разрешават там да се събираме, като нищо могат да употребят и сила. Защото бившият партиен дом днес се води “народно събрание” и попада в защитата на закона в този случай.

Същото е положението и с президентството, и то е с по-специален статут явно.

На мен не ми се проверява дали е точно така написано, затова и аз предлагам на хората да идат пред ахреологическия музей и при мавзолея. По-далече от кордоните с полиция.

И още нещо - този път не се блокира движението, протестът има за цел да е масов в пешеходните зони. Нека покажем, че сме много и че гласът ни може да се чува дори и без блокиране на кръстовища! ;)

Място - археологически музей, бивш мавзолей, а също и наблизо на официално разрешения митинг пред театъра в градската градина. 19:30 часа. Събираме се за кратко на необявените места, най-много половин час и се разотиваме.

Живеем с тревогите на граждански протести. Учители и лекари искат по-добри условия на труд и по-високо заплащане, адекватни на социалната роля на професията им. Как реагира обществото - изчаква в мълчаливо съгласие с протестиращите. Как реагира властта - образователният министър обяснява с чертеж на учителите че “пари нема”, а полицейският министър пуска компромати за лекари.

После съдът, сезиран от община Царево и еко-министерството постановява, че такова нещо като природен парк “Странджа” всъщност няма. Не били определени точно границите му. Фирма, която строи в доскоро китното селце Варвара разни бетонни коптори (и се казва “Краш 2000”, както каза един приятел тези дни “е не му ли казваш на това подходящо име за строител”) първо подава и тя жалба, а после веднага след решението на съда я оттегля. Шефката на фирмата на доста объркан български обяснява в предаването на Милен Цветков преди малко, че тя много обичала природата и затова оттеглила иска си. Аз пък си помислих, че го е оттеглила, защото вече е имало решение в нейна полза, ама нейсе.

Как реагира обществото - няколкостотин човека, млади и стари, но повечето младежи се самоорганизират в спонтанен протест. Блокират за по половин-един час най-много централни кръстовища в София. Има обявени протести и в други градове, но не зная дали изобщо са се събирали хора там.

То ако са били по-малко от стотина няма смисъл - минава двойка полицаи и ги наплашва да се разпръснат. Така се прави - полицията има специални разпоредби за предотвратяване на събирания на хора. Наричат ги “нерегламентирани” и “необявени” събирания.

За да протестира днес човек, трябва да има разрешение. “Моля другарко, имам пиш!” Да, вярно - събиранията били с уведомителен режим, а не с разрешителен. Трябвало да кажеш на полицаите къде да те търсят и кого да търсят, ако нещо се обърка, а не да чакаш разрешение. Странно защо тогава протестът срещу акциите на полицията против торентите беше “изнесен” от Бат Бойко от центъра чак в Южния парк. Уведомителен режим, друг път.

Всички протести в България са не с уведомителен режим, а с режим “изнася й на властта”. И понеже най-често се протестира именно срещу властта, затова успех имат единствено протестите, които в крайна сметка “изнасят на властта”.

Таксиджиите за нула време “притиснаха” всички. Защо? Колко ли скрити интереси има в таксиджийския бизнес? Ще кажете, че е параноя - не, не е. Публична тайна е, че такситата подпомагат активно проституцията и дори понякога джебчийството. Такситата имат договори с всякакви транспортни съоръжения - то не е аерогара, ж.п.-гара, автогара, то не са централни магазини. Никоя община не може да си позволи да са незадоволени така активни в разпределението на териториите бизнесмени, фирми, че и отделни шофьори.

А Странджа? Кой знае за нея, къде е тя и какво общо има с интересите на общината и на полицията? Никой, някъде към турската граница и нищо.

Затова на един от видеорепортажите в мрежата за блокирането на “Попа” се чува съвсем отчетливо как един от полицаите се възмущава на обясняващия нещо младеж. “Ама не трябва така, не е редно, ние си вършим работата - а вие знаете ли че има начин да направите това, има си професионален начин, само е трябвало да го спазите!”

“Професионален начин” на протест. Нямам думи. Това е понятието, до което достига тренираният в полицейско ежедневие разсъдък, когато мисли “правилния” начин за протестиране.

За сведение на съгражданите полицаи - “професионален начин на протест” е нещо като “тероризмите”, с които ежедневно ги стряска духащият от САЩ вятър на социална параноя.

Да спасим Странджа! И не само нея - да спрем превръщането на страната ни в така нужния явно кенеф на Европа. Или поне да опитаме. Вече сме големи, вече разбираме. “Имаме пиш”, но не искаме разрешение.