Arcane Lore

В категорията ми “философия” за мое съжаление има много малко текстове, като един от последните е този за миналогодишното ми подаване на документи за защитата. Това, което съм писал за самата защита, мина в друга категория. Просто вече изобщо не пасваше на философската категория.

Покрай всякакви празници, проблеми със сайта, дълго боледуване (все още кашлям, вече мечтая да съм по-добре…) успях да преработя дипломния ми текст и да координирам поправките и предаването му на научния ми ръководител. Той е от преподавателите, които уважават електронното общуване и проявяват дори интерес към спецификите му. За мое щастие, защото с моите грипове щях да изпусна не една консултация наживо.

Текстът ми не е нещо особено от техническата и фактологичната си страна - предупреждавам тези, които може да имат интерес да го прочетат след защитата му. Изследването е строго философско и ако има фактологична част, тя е за подпомагане на спекулативната, не обратното. С две думи - ако очаквате подробни и точни примери, ако четете такива текстове с очите на инженер или на юрист и не можете да “превключвате” тази си нагласа, по-добре не ме питайте за подробности… ;) Ще се разочаровате - както казах, текстът опитва да философизира темата за авторските права в Интернет. И няма никакви претенции за точност в друга област.

——

Вчера успях да предам всички документи, свързани със защитата на текста ми. Текстът в две копия също е в документната система на Университета. С подписа на проф. Андонов, който беше толерантен да приеме темата, търпелив да ме изчака да развия текста и достатъчно изискващ, за да не загубя философското сред помощния историографски материал.

Ще защитавам изследването на тема “Онтология на авторските права в Интернет” на зимна държавна изпитна сесия, през следващия месец. Дотогава ми предстои подготовка за представянето и обмисляне на всякакви въпроси, които би предизвикала такава нетипична и почти нефилософизирана тема.

Вчера, 5-ти, беше гаден ден. Ама много гаден — от тези, които ти оставят лепкав и горчив вкус от изпитите бири за успокояване и за “абе айде”-настроението.

А такова настроение определено е нужно на дипломант, който е бил показно, парадно “скъсан” на защитата си.

——

Комисията беше в състав: проф. Валери Динев (председател), доц. Мария Димитрова и доц. Димитър Тафков. Който ги познава, едва ли се нуждае от обяснения — отбор-убиец, “шпиц-командата” на катедра “Философия”… И моя милост магистрантът (както ме представи секретарят на комисията Цветина Рачева) да има рядкото щастие да се сблъска точно с тези точно когато е убеден, че “курсът е чист” и “няма ледоход”…

Всъщност може би донякъде Цветина Рачева можеше да намери интересен момент, може би дори аз щях да успея да защитя един такъв интерес с мои доводи, но не. Тя като секретар на комисията няма решаващ глас, а до нейни въпроси почти не се стигна. Защо ли — ами представете си, че сте на катедра, а до вас отдясно, на първия стол, седи булдог, с очила, до него Цветина, след това — шеф на ТКЗС, който само сумти и чака да свърши всичко и накрая шофьор на камион пред пенсия, който чака да свърши всичко, за да запали цигара навън. Нищо обидно нека няма — благодарен съм на Тафков всъщност за неговия опит да навлезе в дискусия и да насочва интереса си към моята тема все пак. Въпреки че, честно казано, желание за дискусия може винаги да бъде декларирано, но е важна нагласата, с която се навлиза в тази дискусия. А според мен и той, както и другите двама, беше предубеден…

С две думи беше ми казано, че това не е философска тема, няма нищо философско в това да пишеш за неша, прилягащи повече на частните науки, не може да се прави философия на щяло и нещяло. Също така аз не съм научил нищо през петте години в университета (драга доцентке, философия аз лично следвам вече осма година, не и без помощта на ограничени и ограничаващи умове като вас).

Ах, да — освен това аз не съм бил философ.

Благодаря на комисията; вярвам, че може би наистина си заслужава да се замисля. Нещо, което те едва ли правят често; нещо, което те определено няма да са провокирани да направят след това мое показно скъсване.

——

Защото на всички е ясно, че точно тази “ударна група” са едни от “агитката”, които всячески се борят с човека, който ме ръководи в работата ми по дипломната тема — проф. Александър Андонов. И колкото и да е странно и наистина без да вземам страна, те късат “неговите” хора, а той и “неговата група” не съм чул да късат така “напук”. Кой е прав и кой е крив няма аз да решавам, но в едно съм сигурен — УНИВЕРСИТЕТЪТ НЕ Е МЯСТО ЗА РАЗЧИСТВАНЕ НА СМЕТКИ МЕЖДУ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ. Поне не би трябвало да е. Някои от авторите, които четяхме като студенти, бяха писали за университета и идеята му. Сега не помня точни имена и цитати, не ми се и търсят, а биха стояли добре под тази статия. Но как така — нали не съм философ, нали нищо не разбирам от философия, как бих могъл да помня цитати…

Поздрави на Мария Димитрова, която освен всичко друго, което избълва, ми каза, че не може да не се позовавам на философи, щом съм тръгнал да пиша философски текст…

——

Сега ще се занимавам с нещо интересно, може да проверя дали имам достъп до служебния тенискорт (и за какви пари;). После ще отслабна, че съм се поотпуснал…, ще започна пак да пиша… Междувременно ще започна да виждам приятелите си по-често ;) Юни, извинения за необаждането ми, реванш чакай ;)

И така… ще правя по-“нормални” неща и поне половин-един месец няма да докосвам текста си. Нали не съм философ…

Всъщност може да го публикувам… Но лошото е, че от вчера следобед все по-силно се навивам, че наистина не е философски, че не струва нищо и че аз наистина нищо не разбирам… Наистина…

:(

След като преди две сесии време предложих на проф. Андонов тема за дипломна работа и уточнихме заглавието й да бъде “Онтология на авторските права в Интернет”, преди почти две седмици на 8-ми предадох текста. Имах само една консултация за цялото това време, но предвид дългото ми занимаване с подобна проблематика и дългите опити да философизирам върху такива теми, а и след курса по диалектическа онтология, воден от научния ми ръководител, струва ми се, тази една консултация беше достатъчна.

Винаги има възможност нещата да бъдат по-добри, но, както самият той каза на въпросната среща преди време, дипломирането е само една стъпка от развитието, при това първата.

След като текстът ми беше приет на катедрения съвет, миналата седмица попадох молба, всъщност две - едната “нормална”, а другата - за извънредна сесия, защото съм пропуснал редовните сесии, на които имам право да се явявам. Все пак съм “випуск 2001”…

За тези, които не знаят и евентуално ще им потрябва, такава извънредна сесия струва колкото една семестриална такса.
 ——

Сега разпускам и чакам рецензията, когато отново ще “стъпя на педалите”. Всъщност утре трябва секретарката да потвърди в уговорено с нея телефонно обаждане дали молбата ми за извънредна сесия е приета. Хм, надявам се, все пак не ми се плаща още една такса ;)
 ——

От вчера сме с корниз и завесите са страхотни ;) С Краси почистихме, подредихме и дълго се радвахме на дълго чаканата придобивка ;)