a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov

anniversary

Четири години по-късно...


Четири години по-късно…

Преди четири години Arcane Lore се роди. Започна като малък и скъп личен проект и такъв си остава и днес — без излишни претенции, без превзетия шум от гоненето на класации, но с приятната привързаност, която всеки път ми дава сили отново и отново да отворя празен бял файл и да започна да пиша. Със защитеността на личното, вплетена здраво с подкрепата на публичността. Личната публичност.

Започна, мина една, после две, че и три години и макар да пиша рядко (поне в сравнение с някои други, но то пък защо изобщо да се сравнявам), блогването постоянно ми липсва и недостига. Стремежът и недостигът май са по-добрата възможност тук — безметежността е крайна ценност другаде.

Случиха ми се много неща през тази изминала година. За кратко работих отново щатна офисна работа, занимавах се с основите на ITIL и добрите практики за управление на ИТ. Сред страхотен екип от колеги, но се оказа че просто това не е за мен. Веднъж изкушен от свободната практика и работенето от вкъщи, нямам как да се върна към офисна наемна работа и да се чувствам добре. Останах с няколко ценни нови познанства и приятелства, с Велин примерно си паснахме хобитата, и двамата изкушени от фотографията (хей, трябва да излезем да поснимаме пак;).

Преди това успях да се разкарам от НАП, след като потроших професионално няколко месеца там ми дойде акълът в главата и вече нямам никакво желание да работя отново за държавни институции. След енергото и данъчните мисля че съм видял достатъчно. Отидох и да си взема дипломата, с Емо заедно размятахме черно-лилави тоги и се дуелирахме с карамфилите, дето ни ги подариха из стълбите на аулата на СУ. Някои ни гледаха странно — правим се на харипотъровци в такъв “важен” и “тържествен” ден. Нищо, те повечето наоколо бяха хлапета, на около пет-шест випуска след нашия. Мернахме и Маги с дъщеричката й — също беше в тога и си взимаше дипломата (тя, не момиченцето й;).

Мислех си, че магистърската ми промоция ще ми е важен ден, че ще се чувствам някак “по”. Но най-готиното в цялата дандания беше, че след това отидохме с Емо и Ася на кафе и побъбрихме бая, макар и за кратко време и бързащи. Гаврътнахме и по една жива бира, това също направи деня различен. Е, вярно — и самата промоция ми беше приятна, не крия. Мислех, че ще ми е кофти така толкова след випуска си, но като бяхме заедно с Емо ми стана едно готино и свойско. И бях пълен с положителни емоции, като се качих на подиума последен или пред-последен (ех, този азбучен ред…) и поех подадените ръце на ректора и разни други в черно-лилави рокли там.

Иначе университетът не струва. Убедих се, като кандидатствах есента за докторантура. Всъщност не е само университетското, и в БАН явно са подобни нещата. И не е само в София, и на другите места сигурно е същото. Ама нищо де, карай да върви ;)

Видях се много пъти с приятели, с които не се бях виждал отдавна и още повече пъти с приятелите, с които често се срещаме. С някои пък още не успявам да се видя — или те са заети или неоткриваеми, или аз… Важното е, че все пак се сещаме и като можем, се търсим. Някой ден, живот и здраве да е… ;)

Не ходихме на море, нито имаме почивка вече девет месеца. Или май бъркам — май цели девет месеца вече вкъщи си имаме най-великата и най-готината почивка! Да, точно така — малкият ни син Светлин е домашното ни съкровище, милият сладур той. Събитието на годината е раждането му — първо с очакването и тревогите, после с радостите и трудностите по отглеждането му. Или може би той ни отглежда, зная ли ;) Започнах да пиша статии за отглеждането на дете. Имам още теми, Светко расте все по-бързо и по-бързо, всеки ден е уникален и все по-богат да нови и нови изненади, игри, усмивки, закачки, бърборения и зъбчета. Девет месеца, в които имаше и много притеснения и надежди, в които пообиколихме пътищата заради едни доктори.

Заради тези здравни тревоги изпуснахме един много важен за нас ден, сватбата на Петя и Иван. Толкова много се готвихме, още от предната година, обсъждахме и планирахме с тях нещата, но накрая не можахме дори да идем на празника им. А те са ни близки приятелчета и искрено се надявам да успеем да им се реваншираме някак занапред.

Сега Светли бърбори и се смее зад мен на леглото, аз пак работя. След като цяло лято успявах с отделни уеб-проекти на парче, като наемен специалист на свободна практика да изкарвам насъщния, от нова година пак работя към фирма. Само че отдалечено. Много се зарадвах, като разбрах за тези подробности около работата — търсил съм доста, но никога преди не съм намирал работа в София или дори в България, която да е отдалечена. Имам предвид работа за уеб-програмиране или системна администрация на GNU/Linux. Просто няма — всеки шеф е готов да ти плаща за чистачка, вода, ток, храна, транспорт и т.н., но само и само да може да влиза в офиса и да те вижда, че си там, наведен над монитора и копаш нещо. Не могат да проумеят, че работа може да се върши и отдалечено. Доколкото зная, Apple са едни от първите, които преди години въвеждат практиката за работа с отдалечени програмисти и вместо да поддържат огромни халета с нагъчкани вътре програмисти-роби, разчитат на личната и домашна мотивация на служителите си. Които освен че си свършват работата, са и доволни и щастливи, че работят от дома си.

Фотографията ми е постоянно в ума, но апаратът все по-рядко е в ръцете ми. Чувствам се леко изчерпан, имам нужда от някакво презареждане. Да, снимам, даже се събираме на стрийт и правя доста кадри, снимам и семейството си и приятели… Но не си харесвам снимките. Не, не че са лоши, особено ако хората, които съм снимал са ми важни, ми е приятно да ги гледам. Но художествено не се справям с предизвикателството.

Затова и напоследък все по-рядко публикувам снимки тук във фотоблога и галериите ми. Виждам как от доста време нямам достатъчно добри неща и най-много ме грабват все кадри отпреди година-две поне. Даже доста от нещата, които съм качил тук, ми стоят някак кофти. Имам идеи много и постоянно, но все не стават. Все снимките или са добре технически премерени, но нямат тръпка вътре, или пък изобщо не стават… Гледам снимки в мрежата, разлиствам фотографски албуми и книги вкъщи, зяпам на някой хубав филм по телевизията как е снимано — гледам боке-тата, композициите… Гледам и после се отказвам да изваждам аз апарата… Трябва ми някакво вътрешно побутване и вярвам, че скоро в новата година ще го намеря.

Това са нещата, и са все готини неща. Важните неща. На годишнините блогърите нали пишат защо бложат, кое е важното за тях в това, как става при тях, кога и защо… И аз съм писал за това предишните години. Сега не зная какво да допълня на “защо”-то, освен едно — “затова”. Заради всичките тия неща, за които бърборя вече половин час… Лек ден! И лека година!



Tags:
22 Януари, 2008 - 15:08

 
 

Три години по-късно...


Arcane Lore започна като личен мой бележник преди точно три години. Много неща се промениха, с много хора не съм се виждал от доста време, открих и нови приятели. Самият бележник се промени доста и от малък личен проект се опитва да се развива и през изминалата година претърпя промени вътрешни и външни. Започнах да събирам в тези страници не само моя информация, а и проекти за свободни преводи на стари книги, справочници с припратки към външни сайтове, отскоро и библиографски данни. Есента за съвсем кратко време и подразнен от непрофесионализма на поредния калпав хостинг-доставчик dom.bg преместих всичко на ново място и с нов софтуер. След като дълго време доказвах на себе си най-вече, че Blosxom може да се използва успешно за много неща, накрая мигрирах страниците към Drupal. И сега доказвам, пак на себе си най-вече, че и с него може да се правят много неща.

След като преди една година останах без постоянна работа, когато приключи и проектът за платен превод на KDE, намерих време за доизмисляне и работа по няколко уеб-проекта. Така се стекоха нещата, че всички са в различен етап на недовършеност и може би само новинарският сайт Lindeas News е работещ. В общи линии само — има много неща по него, които смятам могат да го направят истински интересен новинарски сайт. Но все още са скрити отдолу и в разработка. Когато станат — тогава.

По някаква странна ирония съвсем наскоро разбрах, че имам още ангажименти по въпросния проект за превод на KDE. Случи се в най-неподходящото време, точно преди да започна нова, различна работа. Но грешката е моя — покрай дипломирането ми, сватбата ми, уеб-проектите и няколкомесечната ми държавна служба просто съм забравил.

Естествено, най-важните неща са точно сватбата ми с Краси и дългоочакваното ми дипломиране. Имах планове и да изкарам шофьорските изпити и да започна своя фирма, но и двете неща трябваше да почакат. Ходихме на прекрасно пътешествие във високите Родопи и Балкана. Поне се нагледахме на сняг, много сняг. Не като тази зима.

После отидохме на почивка в Крапец, за който имах само спомени от детството. Прекрасно място, в което и храната е страхотна и евтина, че и бирата даже е страхотна — тя пък най-вече защото е именно евтина. Най-дългият залив с плажна ивица на родното море, със страхотни кадри и почти без туристи. Използвам пак случая — не ходете в Крапец често или с големи компании! Ходете рядко и пестете мястото — то е едно от последните такива! За всичко друго използвайте Слънчев и Златни — на север ходете само с пестеливото си настроение.

Тази година си взех цифров фотоапарат и оттогава почти не съм снимал с лентовата огледалка. Събрах и няколко и все страхотни обективи, на които не мога да се нарадвам от липса на време за снимане. Срещнах се с още такива луди фото-глави като мен, че и се срещаме периодично за фоторазходки. Покрай работата по един сайт се срещнахме и с george наживо, че и поснимахме в едно малко градче. Йовко подклади още фотографския ентусиазъм с идеята му за свободно фотостудио “Simple Studio”. Всичко това ме подсеща, че утре отново има фото-сбирка за снимане. Сега слагам батериите да се заредят. :)

Надявам се, че ставам все по-добър в укротяването. И в мисленето на неразбираеми неща, като черните дупки да кажем.

О, много, много и най-различни неща се случиха през тази година. Три години са и много и малко, но поне са повод за поглед през рамо. Аз как ги разказвам, все едно е новогодишна нощ… :) Честито на бележничето ми, честито и на мен. Честито и на вас читателите, добре дошли на приема :)

П.П.: Всъщност ентусиазмът ми е дошъл в повече и точната дата на роджения ден на сайта не е днес, а утре — 21-ви януари. Нищо де, то вече е почти утре.



Tags:
20 Януари, 2007 - 21:46

 
 

Една година по-късно...


Измина една година от началото на бележника ми. Най-старото съобщение е това, от 20-ти, но всъщност първият запис е този. Има запис “hello”, има “2”, но “1” няма ;) Всъщност, ако търсим точност, най-“старият” запис в този бележник е този , справка — датата му :)

Но не това са важните неща…

——

Една година, която определено трудно ще отмина и забравя. Време на големи радости и надежди и, както се оказа накрая, още по-големи разочарования.

Но нека карам подред. Не искам да пиша дълго, защото трудно издържам напоследък да чета дълги текстове. Така де, мисля за вас ;)

Някои други от публикуващото братство ни дадоха подобни “годишници”. Някои бяха обобщение и преглед на случилото се, други пробваха началото на една бъдеща обосновка на това лудо явление, желанието да се ”блогва”.

Аз едва ли ще напиша нещо кон-цептуално, пък и в това мое контра-цептуално настроение… :Р (трябва да престана да си играя с думите толкова, или поне някой ден да ги питам дали не им е гадно;)

——

Как?

Това е техническият въпрос, най-вече как “компютърно”. Около новата година някъде (може би през януари, а може и декември) хора около мен започнаха да си правят лични страници от този нов вид. Аз бях забелязал появата на софтуер за тях от редовните ми “apt-get update” на Дебиан. Бях пробвал цял куп от тях, но точно това, което не ми харесваше, се хареса после на повечето от другите. Всички ползваха база данни за съхраняване на статиите, паролите и какво ли още не. Аз се радвам много на сървърите за бази данни, всъщност на тези, които са свободен софтуер…;) Но въпросът беше принципен, идеята KISS (Keep It Simple, Stupid) беше нарушена. А една малка лична страница, която никога няма да има нито броя записи, нито броя едновременни посещения, че да се оправдае използването на качествена SQL база, има нужда точно от това — от KISS и “оставяне на спокойствие”.

Файловата система е достатъчна като база данни за всичко, от което изобщо някога ще се нуждае един блог. Или поне моят бележник, ок.

Изборът падна доста бързо върху Blosxom (“блосъм”) и той послушно движи страниците ми и днес. Настройването с малко повече от две-три щраквания с мишката, както е при други известни блог-машини, всъщност изобщо не беше трудно и ако е било малко по-продължително, то всъщност… е било и интересно.

——

Какво?

Трудно е да се пишат накратко неща, които са много. И по свой си начин всичките важни. Все пак през годината съществуване на Arcane Lore имаше един провал и един успех. Първо се явих на дипломна защита на магистърски текст по философия. Чак сега набирам “скорост” и хъс да пиша отново.

Успехът е завръщането в действителността на философския екип “Проектория”. Видимото завръщане стана сравнително късно, през зимата, но двамата с Юнуз го подготвяхме още от средата на годината някъде…

Разбира се случваха с много, много други неща. Например блог-общността се разделяше и обединяваше, вълнуваше се от едни и същи неща или пък съвсем не, появяваха се нови страници на нови ентусиасти. Също така и няколко страници бяха затворени. По разни причини, най-вече, защото “така не можело”. И в двата смисъла — понякога не можело по принцип, понякога самият човек не можел и не искал повече така.

Появи се уеб-агрегаторът Planet FSA.

И аз се преместих във владенията на Проектория, които и Юнуз вече обитаваше отдавна.

Другото? Ами най-вече губя приятели. Силно се надявам само така да ми се струва. Но е тъпо да не можеш да видиш или дори чуеш важни за теб хора, а да виждаш всеки ден по няколко пъти шефа си, да речем. Че и да говориш с него…

Не ви го пожелавам. Просто отделяйте от времето си за “простотии”, като например шматкане по улиците, висене пред чаши с кафе, или гледане на (тъп) филм. Стига това да значи, че може да си сверявате часовника на приятелството.

Това е жертване на иначе превъзнасяни неща, като “професионален успех на всяка цена” или “колкото може повече пари вкъщи”.

Аз мисля, че донякъде успявам. И поне с няколко човека успях да не прекъсна връзка ;)

——

Защо?

Да, наистина, защо изобщо се пишат такива страници?

За мен отговорът е пределно ясен, а самото писане е необходимост. Именно затова човек лесно пише в сайта си, защото “пише”, не е споделяне пред някого, а в известен смисъл наистина “пред себе си”. И единствената причина, поне за мен, такова споделяне да се “затвори” в “таен личен дневник” е някакъв странен фетишизъм.

Става дума за неща, които така или иначе човек казва на другите. Но някои хора предпочитат да ги “запазват за себе си”. Дори да имат отделен сайт, отделен дневник.

Да, сигурно е въпрос на личен избор и няма нищо лошо. Но аз се радвам, че имам такова място и че това място е истинско, “живее”. Не се налага дори да се насилвам, за да го правя близко до настроенията и разбиранията ми. Внимателното му отглеждане от “малко” го е направило… готино, поне за мен.

Затова имам нужда от това писане, колкото и рядко или кратко да е то.

И новите ми интереси ще намират мястото си тук, в нови и интересни форми. Новите ми текстове, всяко нещо, което е ценно за мен и което съм готов да споделя. Нямам отделен дневник за по-“тайни” и потайни неща.

——

Най-хубавото нещо в това да имаш такъв бележник е, че правейки го такъв, какъвто ти харесва, правейки го готин, той става ценен и близък.

Най-хубавото е, че не бих изтрил нищо.

Това за мен е идеята на блогването.



Tags:
21 Януари, 2005 - 12:28

 
 
Make Money Fast - Work At Home
helio ocean
Cheap Macs, PCs, LCD TVs etc
Flash Drive Recovery
Ако сайтът ви е харесал, можете да ме почерпите с
или
през ePay
perdolitical manager good job trachilic
money cash casinos