a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov

arcane lore

Четири години по-късно...


Четири години по-късно…

Преди четири години Arcane Lore се роди. Започна като малък и скъп личен проект и такъв си остава и днес — без излишни претенции, без превзетия шум от гоненето на класации, но с приятната привързаност, която всеки път ми дава сили отново и отново да отворя празен бял файл и да започна да пиша. Със защитеността на личното, вплетена здраво с подкрепата на публичността. Личната публичност.

Започна, мина една, после две, че и три години и макар да пиша рядко (поне в сравнение с някои други, но то пък защо изобщо да се сравнявам), блогването постоянно ми липсва и недостига. Стремежът и недостигът май са по-добрата възможност тук — безметежността е крайна ценност другаде.

Случиха ми се много неща през тази изминала година. За кратко работих отново щатна офисна работа, занимавах се с основите на ITIL и добрите практики за управление на ИТ. Сред страхотен екип от колеги, но се оказа че просто това не е за мен. Веднъж изкушен от свободната практика и работенето от вкъщи, нямам как да се върна към офисна наемна работа и да се чувствам добре. Останах с няколко ценни нови познанства и приятелства, с Велин примерно си паснахме хобитата, и двамата изкушени от фотографията (хей, трябва да излезем да поснимаме пак;).

Преди това успях да се разкарам от НАП, след като потроших професионално няколко месеца там ми дойде акълът в главата и вече нямам никакво желание да работя отново за държавни институции. След енергото и данъчните мисля че съм видял достатъчно. Отидох и да си взема дипломата, с Емо заедно размятахме черно-лилави тоги и се дуелирахме с карамфилите, дето ни ги подариха из стълбите на аулата на СУ. Някои ни гледаха странно — правим се на харипотъровци в такъв “важен” и “тържествен” ден. Нищо, те повечето наоколо бяха хлапета, на около пет-шест випуска след нашия. Мернахме и Маги с дъщеричката й — също беше в тога и си взимаше дипломата (тя, не момиченцето й;).

Мислех си, че магистърската ми промоция ще ми е важен ден, че ще се чувствам някак “по”. Но най-готиното в цялата дандания беше, че след това отидохме с Емо и Ася на кафе и побъбрихме бая, макар и за кратко време и бързащи. Гаврътнахме и по една жива бира, това също направи деня различен. Е, вярно — и самата промоция ми беше приятна, не крия. Мислех, че ще ми е кофти така толкова след випуска си, но като бяхме заедно с Емо ми стана едно готино и свойско. И бях пълен с положителни емоции, като се качих на подиума последен или пред-последен (ех, този азбучен ред…) и поех подадените ръце на ректора и разни други в черно-лилави рокли там.

Иначе университетът не струва. Убедих се, като кандидатствах есента за докторантура. Всъщност не е само университетското, и в БАН явно са подобни нещата. И не е само в София, и на другите места сигурно е същото. Ама нищо де, карай да върви ;)

Видях се много пъти с приятели, с които не се бях виждал отдавна и още повече пъти с приятелите, с които често се срещаме. С някои пък още не успявам да се видя — или те са заети или неоткриваеми, или аз… Важното е, че все пак се сещаме и като можем, се търсим. Някой ден, живот и здраве да е… ;)

Не ходихме на море, нито имаме почивка вече девет месеца. Или май бъркам — май цели девет месеца вече вкъщи си имаме най-великата и най-готината почивка! Да, точно така — малкият ни син Светлин е домашното ни съкровище, милият сладур той. Събитието на годината е раждането му — първо с очакването и тревогите, после с радостите и трудностите по отглеждането му. Или може би той ни отглежда, зная ли ;) Започнах да пиша статии за отглеждането на дете. Имам още теми, Светко расте все по-бързо и по-бързо, всеки ден е уникален и все по-богат да нови и нови изненади, игри, усмивки, закачки, бърборения и зъбчета. Девет месеца, в които имаше и много притеснения и надежди, в които пообиколихме пътищата заради едни доктори.

Заради тези здравни тревоги изпуснахме един много важен за нас ден, сватбата на Петя и Иван. Толкова много се готвихме, още от предната година, обсъждахме и планирахме с тях нещата, но накрая не можахме дори да идем на празника им. А те са ни близки приятелчета и искрено се надявам да успеем да им се реваншираме някак занапред.

Сега Светли бърбори и се смее зад мен на леглото, аз пак работя. След като цяло лято успявах с отделни уеб-проекти на парче, като наемен специалист на свободна практика да изкарвам насъщния, от нова година пак работя към фирма. Само че отдалечено. Много се зарадвах, като разбрах за тези подробности около работата — търсил съм доста, но никога преди не съм намирал работа в София или дори в България, която да е отдалечена. Имам предвид работа за уеб-програмиране или системна администрация на GNU/Linux. Просто няма — всеки шеф е готов да ти плаща за чистачка, вода, ток, храна, транспорт и т.н., но само и само да може да влиза в офиса и да те вижда, че си там, наведен над монитора и копаш нещо. Не могат да проумеят, че работа може да се върши и отдалечено. Доколкото зная, Apple са едни от първите, които преди години въвеждат практиката за работа с отдалечени програмисти и вместо да поддържат огромни халета с нагъчкани вътре програмисти-роби, разчитат на личната и домашна мотивация на служителите си. Които освен че си свършват работата, са и доволни и щастливи, че работят от дома си.

Фотографията ми е постоянно в ума, но апаратът все по-рядко е в ръцете ми. Чувствам се леко изчерпан, имам нужда от някакво презареждане. Да, снимам, даже се събираме на стрийт и правя доста кадри, снимам и семейството си и приятели… Но не си харесвам снимките. Не, не че са лоши, особено ако хората, които съм снимал са ми важни, ми е приятно да ги гледам. Но художествено не се справям с предизвикателството.

Затова и напоследък все по-рядко публикувам снимки тук във фотоблога и галериите ми. Виждам как от доста време нямам достатъчно добри неща и най-много ме грабват все кадри отпреди година-две поне. Даже доста от нещата, които съм качил тук, ми стоят някак кофти. Имам идеи много и постоянно, но все не стават. Все снимките или са добре технически премерени, но нямат тръпка вътре, или пък изобщо не стават… Гледам снимки в мрежата, разлиствам фотографски албуми и книги вкъщи, зяпам на някой хубав филм по телевизията как е снимано — гледам боке-тата, композициите… Гледам и после се отказвам да изваждам аз апарата… Трябва ми някакво вътрешно побутване и вярвам, че скоро в новата година ще го намеря.

Това са нещата, и са все готини неща. Важните неща. На годишнините блогърите нали пишат защо бложат, кое е важното за тях в това, как става при тях, кога и защо… И аз съм писал за това предишните години. Сега не зная какво да допълня на “защо”-то, освен едно — “затова”. Заради всичките тия неща, за които бърборя вече половин час… Лек ден! И лека година!



Tags:
22 Януари, 2008 - 15:08

 
 

Три години по-късно...


Arcane Lore започна като личен мой бележник преди точно три години. Много неща се промениха, с много хора не съм се виждал от доста време, открих и нови приятели. Самият бележник се промени доста и от малък личен проект се опитва да се развива и през изминалата година претърпя промени вътрешни и външни. Започнах да събирам в тези страници не само моя информация, а и проекти за свободни преводи на стари книги, справочници с припратки към външни сайтове, отскоро и библиографски данни. Есента за съвсем кратко време и подразнен от непрофесионализма на поредния калпав хостинг-доставчик dom.bg преместих всичко на ново място и с нов софтуер. След като дълго време доказвах на себе си най-вече, че Blosxom може да се използва успешно за много неща, накрая мигрирах страниците към Drupal. И сега доказвам, пак на себе си най-вече, че и с него може да се правят много неща.

След като преди една година останах без постоянна работа, когато приключи и проектът за платен превод на KDE, намерих време за доизмисляне и работа по няколко уеб-проекта. Така се стекоха нещата, че всички са в различен етап на недовършеност и може би само новинарският сайт Lindeas News е работещ. В общи линии само — има много неща по него, които смятам могат да го направят истински интересен новинарски сайт. Но все още са скрити отдолу и в разработка. Когато станат — тогава.

По някаква странна ирония съвсем наскоро разбрах, че имам още ангажименти по въпросния проект за превод на KDE. Случи се в най-неподходящото време, точно преди да започна нова, различна работа. Но грешката е моя — покрай дипломирането ми, сватбата ми, уеб-проектите и няколкомесечната ми държавна служба просто съм забравил.

Естествено, най-важните неща са точно сватбата ми с Краси и дългоочакваното ми дипломиране. Имах планове и да изкарам шофьорските изпити и да започна своя фирма, но и двете неща трябваше да почакат. Ходихме на прекрасно пътешествие във високите Родопи и Балкана. Поне се нагледахме на сняг, много сняг. Не като тази зима.

После отидохме на почивка в Крапец, за който имах само спомени от детството. Прекрасно място, в което и храната е страхотна и евтина, че и бирата даже е страхотна — тя пък най-вече защото е именно евтина. Най-дългият залив с плажна ивица на родното море, със страхотни кадри и почти без туристи. Използвам пак случая — не ходете в Крапец често или с големи компании! Ходете рядко и пестете мястото — то е едно от последните такива! За всичко друго използвайте Слънчев и Златни — на север ходете само с пестеливото си настроение.

Тази година си взех цифров фотоапарат и оттогава почти не съм снимал с лентовата огледалка. Събрах и няколко и все страхотни обективи, на които не мога да се нарадвам от липса на време за снимане. Срещнах се с още такива луди фото-глави като мен, че и се срещаме периодично за фоторазходки. Покрай работата по един сайт се срещнахме и с george наживо, че и поснимахме в едно малко градче. Йовко подклади още фотографския ентусиазъм с идеята му за свободно фотостудио “Simple Studio”. Всичко това ме подсеща, че утре отново има фото-сбирка за снимане. Сега слагам батериите да се заредят. :)

Надявам се, че ставам все по-добър в укротяването. И в мисленето на неразбираеми неща, като черните дупки да кажем.

О, много, много и най-различни неща се случиха през тази година. Три години са и много и малко, но поне са повод за поглед през рамо. Аз как ги разказвам, все едно е новогодишна нощ… :) Честито на бележничето ми, честито и на мен. Честито и на вас читателите, добре дошли на приема :)

П.П.: Всъщност ентусиазмът ми е дошъл в повече и точната дата на роджения ден на сайта не е днес, а утре — 21-ви януари. Нищо де, то вече е почти утре.



Tags:
20 Януари, 2007 - 21:46

 
 

Две години по-късно...


Отново е това време на годината…

Днес бележникът ми има рожден ден, става на две години. Наричам този запис по подобие на миналогодишния. Рождените дни някои ги смятат за време на равносметка, на теглене на черти — такива под свършената работа и такива, дето са част от обърканите чертежи на проекта за бъдеще. Все едно така не би трябвало да е и с всички останали дни… Други пък смятат рожденните дни за време само за купон, за пълен отказ от странни упражнения по техническо чертане. Свят широк, хора разни.

Днес си мислех какво да напиша за РД-то на Arcane Lore и понеже ми е едно такова леко смачкано и, понеже си имам безброй мои си грижи на главата сега, ще кажа най-накрая откъде дойде името на бележника. Както все обещавах и, както е видно, все отлагах.

Всичко е свързано с музиката, някои сигурно отдавна са се досетили. ;) Моя милост има много и доста различни любими музикални изпълнения и изпълнители. Но точно когато правех тези страници, реших, че името им трябва да е дошло от нещо спонтанно, да е част от мое настроение. Такъв е и бележникът ми, съ-при-част-ен на настройките ми. А и още имах време да свиря…

Arcane Lore” идва от песен на Nightwish. Песента е “Wishmaster” от албума “Wishmaster”, издаден през 2000г. Тази песен ме разбиваше на малки парченца, преди да ме събере, за да ме пръсне отново. Както тогава, така и сега. Ето частта от текста, откъдето съм взел “странното и тайно знание”:
——

Sla-Mori the one known only by Him
To august realms, the sorcery within
If you hear the call of arcane lore,
Your world shall rest on Earth no more
A maiden elf calling with her cunning song
"Meet me at the Inn of Last Home"
Heartborne will find the way!

——
“If you hear the call of arcane lore, your world shall rest on Earth no more”… Разбира се, в текста става дума за съдбата на елфите във фантазната реалност, градена и от други текстове на групата. Но неповторимата Таря Турунен така изпява “your world shall rest on earth no more”, че нямаше начин да не взема нещо от “Wishmastrer” за име на сайта.

Всъщност и домашната ми машина се казва “wishmaster” - може би напук на честите ни спорове преди време с Majestic, който все твърдеше, че след “Angels fall first” и особено след любимия му “Oceanborn” Nightwish просто не е същата група вече. Вместо да диктува стила, лека-полека била станала подвластна му… Не че не е донякъде прав, де…

Мотото пък на сайта, “the webbook of Turin Turambar… where the dragon lies bleeding” е намек за друга група, свиреща подобен стил, но доста различна като усещане - HammerFall. Песента е “The dragon lies bleeding”, от албума “Glory to the brave”. Отново скандинавци, но не финландци, а шведи, от страната на Yngwie Malmsteen - недостижимият китарист от годините, когато се учех да свиря и ходех на училище с лейкопласт на пръстите, защото или кървяха, или бяха зачервени и болезнени.

А Turin Turambar (не четете историята в Уикипедия, прочетете легендите в “Силмарилион”!) — ами turin е псевдонимът ми, няма чак конкретна причина да е точно този, може би отново е проява на спонтанност. Все пак за мен Турин е най-важният герой от “Силмарилиион” на Толкин. Не съм проверявал скоро дали “Легенда за Турин Турамбар” или “Легенда за Берен и Лутиен” е по-дълга, но определено Турин кърти мивки и фаянс, пробива, цикли и извозва, с материали на клиента. (това последното след време може изобщо да не се разбира какво значи, ама нейсе;)

Турин е единственият човек в Средната земя, който успява да достигне достойнството и признанието на елфите и също така да падне почти при презрените орки. В най-голяма степен човешки образ в книгата, взел по малко от всички крайности на природата ни. Това е моят аватар, не обратното — това, че в историята на Турин Турамбар има много жестоки неща не означава, че искам да се асоциирам с него. Просто приемам, че с човешкия си образ това е едно от проявленията на всеки от нас. С крайностите си. С терзанията си и с несъвършенството си. Но и със стремежа си към съвършенство — нещо, което липсва в голяма степен на изящните елфи…

Защо точно “dragon lies bleeding”? Турин е единственият човек, за когото се разказва, че е убил дракон. Той убива първия дракон, прародителя на всички дракони и най-силния сред тях — Глаурунг.
 ——

И ето че идва моментът, в който казвам защо всъщност се занимавам с блогване и какъв е изобщо смисълът за мен от всички тези грижи през годината. Смисълът за мен си проличава от горните абзаци — видяхте ли, че за всяко нещо, което ми хрумна, съм сложил препратка към статия в Уикипедия? Така е, защото в мрежата все пак има смислено и подредено съдържание. Има и много шум, разбира се, но има и смислено съдържание.

Занимавам се с бележника си, фото-дневника и уики-то си, за да създавам подредено и смислено съдържание в мрежата. Знам, че моето участие не е фатално, с мен не свършва светът, но е приятно да усещам, че поне малко помагам процентът на безмислените сайтове в мрежата да намалява. А безмислени сайтове има толкова много, толкова много, че дори моите понякога леко разхвърляни мисли тук са си цвете направо ;)
 ——

Другото, конкретното, което се е случило с мен и покрай мен през изминалата година съм разказал в записа преди новата година. Това тук беше за съдържанието. И за грижата за него. ;)



Tags:
21 Януари, 2006 - 18:03

 
 

Easy biker


Колело… сутрин… зима… без… уморен…

Рос… летище… Джули… Оооох!

Второто беше резултат от предозиране на “Приятели” ;)

Днес за първи път тази година се качих на колелото си! Иха-иха! Да, всичко е супер, обаче изкачих стълбите в работата като пияна крава ;) Жоро (колега тук; GF, и той е слакер - и слава Богу, че преди бях единствен “смахнат Линукс-манияк”;) още малко и можеше да има нужда да ме “изтегля” по последните стъпала преди етажа ни…

А през есента нямах такива трудности - даже съм правил “геройства” от сорта на “след работа - до Слатина за една бира с Павката и Ванката и после - юруш наобратно към нас, яхнал вятъра”… Явно “зимният сън” ме е омаломощил - задъхах се още преди да съм се “скрил” от блока си, на два пъти слизах (е, първия път заради кучета), а преди взимах цялото разстояние, без да минавам на най-ниска предавка дори.

А “Easy biker” е наше общо творение на двамата с Ванката, когато миналата есен кръстосвахме след работа с велосипедите в търсене на удобно и слънчево местенце за едно кафе или малка бира. Малко като във “Волния ездач”… Ще кажете “че какво му е като във Волния ездач?” Ами как да кажа, това за мен просто е един от филмите, на които всяко нещо може да им бъди “като”. Не някаква лъскава простотия, на която с големи букви пише “това е това-и-това, такова-и-такова”. Ако не вярвате, питайте венерианците, те знаят. И са сред нас. ;)

Като отворих дума за смислови заигравки, някй ден трябва да обясня откъде идва “Arcane lore”. Също и това, че “the dragon lies bleeding”. За “Турин Турамбар” може би няма нужда да казвам откъде идва, в чест на играта със смисли, ще кажа някога *защо* идва…

Понеже Турин е персонаж с много горчилка в душата си… С две думи - общото помежду ни, освен името не е във вътрешната изхабеност, напротив, там вярвам, се различаваме. Общото е в стремежа, винаги готовата воля за отстояване и за движение към новото по-добро.

Всъщност - в това, което е било проклятието на Турин и това, което означава “турамбар” - “повелител на съдбата”. Пак има разлика - той е живеел с вяра в това си господство, а за мен то е само окраска, псевдоним.

И дори да не е само “външност”, вземам само хубави неща от близостта ми с Турин. Дори мога да мисля, че с моя живот “изчиствам”, “оправдавам” живота на Турин, тоест аз съм примерът, аз съм истинският Ясен, а Турин ме има за ник ;)

Много се отклоних…

Честито утро и нов успешен ден!



Tags:
19 Март, 2004 - 09:44

 
 
Make Money Fast - Work At Home
helio ocean
Cheap Macs, PCs, LCD TVs etc
Flash Drive Recovery
Ако сайтът ви е харесал, можете да ме почерпите с
или
през ePay
perdolitical manager good job trachilic
money cash casinos