Arcane Lore

Успях най-накрая да намеря време да обработя снимките от фоторазходката от 21 януари. Все нямах кога да се занимавам - точно на следващия ден след снимането започнах работа и съвсем не намирах време. А и бях поснимал доста - не колкото на първата разходка есента, но все пак по едно време смених картите. Тръгнахме по “Витоша” с малката групичка след станалото редовно пиене на кафе преди тръгване. Бяхме с Йовко Ламбрев, не го бях виждал от доста време, а и по някое време се появи адашът му Йовков - него пък не бях виждал от години. По пътя, някъде около заплесването ни по смяната на почетния караул пред президентството се появи Христо Еринин. И него не бях срещал много, много време - от дните, когато бирената среща в сряда все още беше “open beer bulgaria” и Йовко поддържаше сайтче, в което се записвахме, за да се запазят местата. Тази среща, вярвам, беше нещо много специално за цялата мини-общност на свободния софтуер в София тогава. След това се превърна в среща на по бира на най-различни хора от ИТ-бранша и загуби онзи си блясък.

Времето беше подходящо за разходки, може би не съвсем подходящо за снимане - много от моите снимки са с прекалено открояващи се сенки или с повече или по-малко прегоряло небе. Като разглеждах сега снимките съм доволен, че нямам кадри, които да не са на място. Някои са малко по-сполучливи, други сигурно не стават. Но всички, дори и нескопосаните, са с вложено някакво чувство, някакво настроение. Това ме радва - не искам да щракам без да влагам емоция. Остава, разбира се, да развивам техниката си - да познавам апарата и снимането. Защото кадърът освен в окото е и най-вече в снимката, а тя почти никога не е едно към едно със заснетото ”наум”.

Повечето снимки са с китовия обектив, част от последните са със Super-Takumar 85/1.9, който ми го даде Пешо Стайков да поснимам с него. Такумарът е страхотно животинче, малко е по-капризен от моя S-M-C Takumar 105/2.8, може би заради липсата на многослойно антирефлексно покритие. Аз от голям ищах по размазани светли дефокуси повече го насочвах към светлината, а без S-M-C покритие трябва да се внимава и преценява повече. Нямам търпение вече да идва пролетта и да разхождам моята 105-ца в лов за цветни дефокуси. Едва съвсем малка част от снимките е правена с Osawa MC 75-150/3.8, обектив от тип “помпа”. Осава-та ми е от Марков, много удобна за варио и с постоянна бленда 3.8 - доста светла, а и е доволно остра, макар да не може чак да се бори с който и да е от другите ми обективи. Някой ден ще направя тестове на обективите и ще ги публикувам тук. Интересно ми е тази Osawa дали се представя по-добре при затворена бленда. Ако е така, си е наистина страхотно зверче.

По едно време снимахме едни момчета, които се правеха на Ямакаши. Не вярвам, че паркурът и фрийрънът са достатъчно развити у нас, че да има вече наистина способни трасьори. Въпреки това сигурно има немалко момчета и момичета, които са запленени от някой от филмите или пък са чели нещо някъде и все повече и повече се интересуват от “градското бягане”. Или от чисто физическите упражнения за преодоляване на препятствията, или дори и от естетичната нагласата на фрийръна. Не знам дали тези момчета, които снимахме се интересуват истински или просто са се правили на мъже. Може би и няма значение. Стига да не се наранят, разбира се. Не очаквах да видя скокове в центъра на София, а и те не направиха повторения - сякаш от хулигански подбуди се бяха качили на терасата на чужд имот и просто скачаха от нея. Не станаха истински хубави снимки, няма я естетиката на фрийръна, но ми е приятно, че има и такива хора в града - някой ден може да се появят наистина добри трасьори. Които ще е цяло удоволствие да снима човек.

След разходката заседнахме в “Баба Яга”, край сухото езеро. Там на по бира аз се разприказвах за това коя работа е хубава и коя не е, Йовко Йовков най-накрая взе да поснима с апаратите ни, а другият Йовко после каза, че сме го простудили с това висене навън на вятъра. Аз имах доста неща да казвам на хората, а и от следващия ден започвах в CNsys - нещо, което очаквах с интерес цялата почивна седмица.

Ако ви е станало интересно, заповядайте да разгледате снимките в тази галерия.

Тези дни напоследък са ми много богати на впечатления. Ако ми се случваха все неприятни неща, щях да кажа сигурно, че имам лоши дни. Но те далеч не са лоши, а напротив - едно след друго ми се струпаха все случки между сравнително приемливи до страхотно приятни. Да започна може би от приемливите - най-долу в тази класация стои новината, че започвам отново щатна работа. Ще го раздавам отново системен администратор на GNU/Linux. След като се поотдръпнах от активното взиране в монитора и изпълняване желанията на потребители, които и без това не знаят какво искат и след като работата ми с екипа на Lindeas не донася нужните доходи, отново се връщам на сисадминския стол.

Искрено се надявам този път да не е така продължително, както миналия. И когато реша да пренасоча всичките си сили отново към Lindeas, да съм по-подготвен и да можем и тримата от екипа там да се изхранваме само с нашата си работа по проекта. И да не ни се налага отново и отново да се обръщаме назад. Lindeas всъщност потръгна добре, но само в частта си за изработка на уеб-страници. Макар и там поръчките да бяха малко. Следващата “атака” на Lindeas ще бъде по-точно премерена и ще покрива освен уеб-разработки, и консултации за GNU/Linux, новини и интервюта с разработчици, статии и наръчници, философски консултации и др. Но дотогава ще съм админ. Едно от другите момчета, основният ни дизайнер, също е на нова работа… Приемам всичко това като тактическо отстъпление за прегрупиране. :)

Едно от другите неща, които ми се случиха и които определено са много приятни, са сдобиването ми с обектив Pentacon auto 50/1.8 и преходник Pentax K - m42 за него. Дължа тези две нови придобивки на bxmarkov и george. Марков ме зарадва с обективчето, което за някои фенове на винаги най-новата техника може и да е непретенциозно, но пред мен открива огромни нови полета за изследване във фотографията. Жоро пък бързо и неусетно за мен уреди преходника, който пасна перфектно на обектива и сега на практика имам два обектива на байонет К - този от комплекта на *istDL и светлосилния Пентакон. Последният със завитнен преходник и с временно “хакнато” заключване си е на практика обектив на К-байонет.

   

Благодаря ви, момчета! Наистина ме изненадахте страхотно и от два дни вече не мога да се спра да снимам само с 50-цата!

   

Вярно е, че навлизането в света на фотографията, при която слабата осветеност не е пречка, а инструмент и при която дефокусираният заден план участва видимо в композицията е трудно и ми коства много провалени опити. Но това е нещо, което отдавна чаках и към което така и така се движех - поне като гледам предишните си опити за постигане на по-изразено боке. Това, което преди донякъде и “на късмет” успявах да направя с обърнат обектив на филмовото ми тяло, сега го използвам директно като инструмент при снимането с 50/1.8 на цифровия Пентакс.

Ето някои от първите ми опити - първата снимка е съвсем първата, която направих с новия обектив. Снимките са в умален размер с препратка към пълния размер във фотодневника ми.

Вярно, че път пред мен за развитие - бол. Но еуфорията, че вече правя първата крачка е несравнима :)

Благодаря ви, че ми помогнахте да тръгна по този път! :)

Вчера ходих да си подавам данъчната декларация. Не ми се ходеше до НАП, а и Краси преди доста време ми беше отпечатала една декларация. От тези, дето може човек да си ги изтегли от сайта на агенцията и да си ги отпечата и попълни сам, вместо да търси чиновниците и да дава стотинки за “книжката” с “плика”. Трябваше да обявя приходите си, защото след като напуснах работа работих по граждански договори за превода на КДЕ на български. Заради тия договори по коледно време сега се засилих да спазя срока на декларациите. Изтича в понеделник, 17-ти, ако не се лъжа - който има да обявява разни пари пред държавата, да го прави. Че иначе имало глобички :)

Предишната вечер попълнихме декларацията. Всъщност попълни я Краси, с много малко моя помощ. От доста време забелязвам, че имам нетърпимост към текстове с по-сложен и оплетен изказ. Може да ми е повреда от времето, когато на работа четях howto-та, коментари в кода и всякакви статии, книги и т.н. От огромен обем информация търсех всеки път малкото нещо, което ми свършваше работа. Или пък може да ми е от работата по дипломната ми теза, за която също изчетох сума ти литература, а накрая така стана, че писах повече свои си разсъждения. Но е факт, че ако съм поне малко уморен, изобщо не мога да се съсредоточа и се усещам как погледът ми веднага бяга към първата дума от следващия абзац. Не, това не е “четенето по диагонал”, то е друго, там пак хващаш смисъла. Това моето сега е някакво “бягане”, “плъзгане” към края на текста, без да се търси смисъл в него. Може би съм просто уморен…

В пощата малко ми се учудиха на декларацията, ама аз какво да направя, като в цялата пощенска станция няма гише за продаване на пликове? Добре че поне ми дадоха разписка, че са ми приели декларацията. Владо ми каза, че такава е междуведомствената практика - в пощите имат инструкции да дават веднага разписка за получаване на декларацията. Тоест само трябва да подадеш в пощата нещата и вече имаш документ, с който доказваш, че си изряден. След това отговорността пада върху пощите за предаването на документите. С обикновено препоръчано писмо не става, защото у нас пощите не поемат такава отговорност за препоръчаните писма. Изобщо, те за какво ли поемат… е, освен за данъчните декларации. Ама нямат избор, държавна агенция е това…

——

Използвах случая, та си занесох във фото-то да ми проявят и сканират черно-бялата Kodak Portra, дето я снимах доста време. Учудиха се жените, че емулсията е лилава - не били виждали такава лента. Аз им казах че е “Kodak Portra 400 BW” и че е с изтекъл срок най-вероятно. На половин цена ми я продадоха в Kodak-а на “Шипка”. Поръчах експресната услуга и вместо за ден, стана за час. За левче повече - три вместо два лева. Филмът си е с нормален цвят - явно само непроявената емулсия е така странно лилава.

Този филм е страхотен, направо е като прераждане след снимане с Fomapan. Фома-та е много контрастна и това на моменти дразни ужасно, зависи от кадъра. Но Портра-та е в пъти по-интересен филм - мек, с много отенъци. Опитвал съм най-вече портрети, но не съм доволен от резултата. Добре се получиха едни цветчета с боке, част от които вече качих в дневника (пролетно боке 01, пролетно боке 02). За портретите ми трябва още много опит - често преди да щракна разбирах, че току-що съм изпуснал момента. Или пък след това се оказва, че не съм уцелил експонацията или пък фокуса (защото стрелях на ръчен фокус, та да не блестя с помощната лампа на апарата в очите на хората)… А портретите са много повече “моментни” работи, отколкото някое макро с цветчета…

——

Миналата седмица пък спуках задната гума на колелото. Прибирах се от другия край на града и почти веднага след като тръгнах от срещата с приятели започна да ръми. Улиците станаха едни леко мокри и хлъзгави… ужас. На театър “София” скочих от доста висок бордюр и след това зад мене често свиркаха с клаксони. А аз им се ядосвам на “шоферите” - какво ми свиркат, а не си гледат пътя? Явно гумата ми е започнала да изпуска и е била видимо омекнала. Чак при “ТЕЦ София” усещам, че нещо друса, а пък пътят е равен. Поглеждам надолу - задната гума е почти на капла и прескача, като се набере.

Едвам се прибрах покрай любимия на всички надежденци “Надлез Надежда”. Ако някой от общината чете това, нека знае, че ако в най-скоро време не се пробие проход през ЖП-линията откъм ул. Скопие и “Фондови жилища” и ако този проход няма пешеходен тротоар и велосипедна алея, ще се заформят протести от надежденци. И с пълно право - “Надлез Надежда” е престъпление в централната част на София! Този надлез обслужва единствено интересите на компанията за градски транспорт с нейните контрольори!

Нейсе… Докарах си колелото през подлеза на гара “Север” и ми отне цял час в дъжда и калта. Естествено, че пешеходец не може да мине отгоре през тъпия “надлез”. Е, за сметка на това и отдолу също не може да мине…

Та вчера си взех лепенки за гумата и комплекти ключове, защото нямах 15-ти номер и не можех да сваля колелото. И сега не мога все още - ключът се оказа някаква евтина алпака и се огъна и разшири в ръцете ми. Супер! Трябва да купя най-скъпия комплект гаечни ключове, за да мога да си разглобя колелото. Нямаше да ми е толкова горчиво, ако имах парите за такъв комплект… А и всъщност за какво изобщо може да се използва един ключ от алпака, пък бил той и евтин?!?

Поне открих дупката във вътрешната гума. Не се е нарязала “на юфка” от карането след спукването, само на едно място си издиша. Едни две мънички дупчици една до друга, като от зъбки на змия… :)