Arcane Lore

Наскоро по една от ефирните национални телевизии даваха “Властелинът на пръстените” - първите два епизода на екранизацията по книгата на Толкин. “Властелинът” не е любимата ми книга, аз съм “узрял” във фентъзито по-скоро от разтърсващото очарование на “Силмарилион”. Легендите за старата епоха и епичните разкази за бляскави възходи и низки падения на валари, маяри, елфи, джуджета и хора са много по-ценни за въображението ми. Защото “Властелинът” ползва читателското въображение по много по-различен начин от “Силмарилион”. Не по-лош, разбира се, само по-малко обхватен и някак по-спокоен, поне за мен.

И все пак екранизацията е добра и също оставя достатъчно места за вмечтаване и доизмисляне. Липсват цели части от книгата, например срещата с Том Бомбадил. Но макар това да ме беше леко разочаровало преди години, когато гледах филмите за първи път, не е чак толкова зле за цялостното впечатление. Но филмът е стар и няма да говоря за него, не това ми е темата. А и който се интересува от него вече е чел доста мнения отпреди, пък за неизкушените няма да е интересно.

За преводите ми е думата. Преводите на филма. Книгата “Властелинът на пръстените” е преведена от Любомир Николов, автор на преводите също и на “Силмарилион” и “Недовършени предания”. Неговите преводи до голяма степен са оформили възприятията на читателите на тези книги за описваните в тях светове. “Хобитът” пък е преведен от Красимира Тодорова и това е внесло някои разлики, като най-отчетливата е “Бегинс - Торбинс”. Във “Властелинът” е преведено това име и “Торбинс” е много успешна измислена дума. Също така “Самознай Майтапер” е страхотен превод на “Samwise Gamgee”, както и всичките хобитски имена, фамилии и названия на местностите. Попадение е и преводът на името “Gallum” - “Ам-гъл”, като произходът му е обяснен в самата книга.

Какво имаме във филма, по-точно в превода му? Объркване на тази цялостна представа, прекъсване на смисъла в доста преводи и много често - градене на нов смисъл, където не е нужно. Защото това е легендарна книга, тя живее свой си живот в представите на цели поколения по света.

Във втората част на филма Ам-гъл е кръстен “Голъм”, а хобитското му име Смеагол е изписано “Смийгъл” (макар да има точни указания как се произнася почти всяка често срещана дума в книгите на Толкин). Ломидол е изписан с транскрибцията от английски “Ривъндейл” (Rivendell). Шлемово усое, едно от централните места в разказа на книгата е наречено “Шлемов дол”. За балрога в Мория е използвано “Балрог”, все едно е лично име и Балрог е единствен, не е име на род създания.

Но не само имената са превеждани (както казах, доста често - трансрибирани) наново. Много от емблематичните реплики са с нов превод. Текстът на превода на Любомир Николов е толкова многослоен, обмислен и преживян, че е стряскащо и чуждо да чуеш вместо познатото и близко ни:
 
“Единствен пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие,
Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие
в страната му Мордор, където тегне мрак.”

нещо от сорта на “Един пръстен ги владее, един пръстен ще ги открие, един пръстен ще ги събере и в тъмнината ще ги скрие в страната му Мордор, където властват сенки”…

Разбирам, че има млади и талантливи преводачи. Разбирам също и че телевизията е имала пари за усвояване сигурно. Но вместо така да се развалят представите за велики произведения, усилията на преводачите могат да се насочват към нови преводи. Има много непреведени неща, много полета за развитие на преводаческия талант. Иначе оставаме с впечатлението, че новите преводачи или не са чели изобщо книгата, или не им пука за нея. Или и двете.

По обявения неотдавна проект “Нов живот за стари книги” работят няколко човека вече, като всеки от тях превежда любими свои текстове. Имаме свободни преводи на няколко от басните на Ла Фонтен, два разказа на Леонид Андреев. Преведени от Даниела Соколова и Ила Петрова. Върху превод на “Баскервилското куче” на сър Артър Конан Дойл работи Владимир Георгиев, а с превода на “Приключенията на Гъливер” на Джонатан Суифт се зае наскоро Милен Панков.

В проекта може да се включи всеки и не е нужно текстът да е голям. Важното е преводачът да разбира и приема идеята на проекта, а тя е да има нови преводи на текстове с изтекли авторски права. И тези нови преводи да са съм свободен лиценз или само с някои запазени права, за да могат читателите свободно да ги ползват. Дори и текстовете да имат преводи на български вече, проектът е нужен, защото тези готови преводи са със запазени от издателствата права и ще минат доста години, докато ограниченията върху разпространението им отпаднат. А и тогава няма да е сигурно, че преводите ще бъдат запазени, защото издателят може да реши да ги унищожи. Всички знаем в какво окаяно състояние са големите не библиотеки, няма да е много чудно, ако част от текстовете просто “изчезнат”. Говоря за отпечатаните на хартия копия, защото, както напоследък ни се напомня от всички медии, в Интернет съществувало някакво ”пиратство”…

Ако някой си хареса текст, който е по-обемен и има опасност да го затрудни или да го забави и да отнема прекалено от свободното му време, няма проблем текстовете да бъдат превеждани съвместно.

Преводът на “Приключенията на Гъливер” е такава мащабна работа и затова нека всеки, който помни тази книга от детството си и иска да я превежда или който просто иска да се включи екипно в проекта, да се обади - или тук в коментари, или на мен, или на Милен Панков. Няма проблем текстът да се разпредели между много хора. След това тези различни по стил преводи ще трябва да се споят заедно, но това ще стане много по-лесно при работещ вече екип. В етапа на редактиране различните глави ще се разменят така, че всеки да редактира превода на друг и накрая по-лесно ще се достигне до общ стил.

Дори и такова редактиране да изглежда малко сложно на този етап, по-важното сега е текстът да бъде изцяло преведен. Такъв по-големичък текст така или иначе ще трябва да се проверява от няколко човека за грешки и пропуски. Така че да оставим редактирането за по-късен етап.

“Приключенията на Гъливер” от Джонатан Суифт очаква включване на нови преводачи. Обадете се, както казах по-горе, за да се разпределят главите и да не се дублират преводи. :)

Издателството никога не се е радвало на голяма популярност сред грамотните в Интернет, никога не е имало някакво “ядро” от привърженици, които да одобряват действията му и да се радват на пазарните му кампании. Само да кажа, че не е невъзможно търговска фирма да има такива положително настроени клиенти. Особено когато става дума за фирма, която има (или поне се опитва да има, както е в нашия случай) присъствие в мрежата с потребителска услуга или съдържание. Ще дам само един краен пример от международен мащаб — “Google” и ще спра по темата. “Труд” се опитва да оцелее в естествения подбор на мрежата и да прехвърли поне малка част от дейността си в Интернет, но го прави по еволюционно неадекватен начин — като напада тези, от които зависи. Реже клона, на който седи и не вижда това. Като магаре на мост. Има няколко изхода — или след дълго назлъндисване да мине, или да умре от глад там опитвайки се, или при дърпането и бутането от изнервените други минувачи да стъпи накриво и да се удави в реката. Не говорим за някое мило магаренце, това е метафора и става дума за отблъскващото, грубо и незаконно бизнес-поведение на ”Труд”.

Както писах преди, издателството няма легално право да изисква от Виктор Любенов, автор на сайта bezmonitor.com, да сваля от публикация текстовете си. Причината не е, че някакви си “пирати” искат да грабят от безценните и недокоснати от очите трюмове със книжни съкровища на “Труд”. Причината е, че съгласно ЗАПСП (Закон за авторските права и сродните му права) всяко авторско право върху творба може да бъде отменено в определени случаи. Автоматично от закона са регулирани тези случаи. Един такъв случай на изключение от авторското право е публикуването за незрящи, с Брайлов шрифт или друг аналогичен метод. Друго изключение е некомерсиалното публикуване с цел запазване на съдържанието. Bezmonitor.com едновременно публикува по начин, подходящ за незрящи (HTML код с абсолютно минимално маркиране, подходящ за възпроизвеждане от екранни четци — това са програмите, които слепите хора използват вместо монитори, за да четат, господа от издателството) и некомерсиално запазва съдържанието, което иначе идрателството не дарява на читалищни библиотеки и може да се загуби за обикновения читател.

Някои пишещи от чужди пощенски адреси от издателството веднага се обадиха, че видите ли, щом като текстът можело да бъде прочетен и от зрящ човек, значи Виктор е “пират”. Няма такава опера! Законът (ЗАПСП) при определяне на изключенията се занимава с начини на публикуване, а не с видове хора според здравето им. В закона никъде не пише, че зрящ няма право да чете брайлови книги. Всеки може да научи Брайл, всеки може да научи също така и египетски, и стенография, и дори всеки може да си даде труда да прочете ЗАПСП. Е, не всеки може да работи на ръководна длъжност в “Труд”, така си е. Тям явно със специален конкурс някакъв ги избират.

Какво направиха от “Труд” (ведно с дружките им от “znam.bg” и “Сирма Медия”)? Уплашиха се от мащабите на реакцията в Интернет, от острите действия на всички поне малко публицистично ориентирани в блогсферата. Уплашиха се и от писмото, което блогери написаха и изпратиха до централата им в Германия (едва ли някой не знае, но да го кажем — “Труд”, заедно с много други боклучави вестници, беше купен от немския холдинг ВАЦ преди години). Как реагираха? Нарекоха всички “пирати” (в ЗАПСП няма определено такова понятие, вземете най-накрая го прочетете този закон…!), сред тях Виктор — най-голям “пират”. В отговор на публичното писмо до WAZ са изпратили писмо, в което се обяснява, че всъщност те били съвсем невинни и само гадните “пирати” опитвали да крадат и да ги клеветят навсякъде из мрежата. Да, за жалост само в мрежата, защото никоя по-голяма медия не се реши поне да разследва случая, поне да подпита леко “за какво става дума, това новина ли е?”. Събитието беше отразено само в някои от безплатните вестници. И аз зная кой от хората там има най-голямата заслуга за това журналистическо геройство. (Благодарности за ентусиазма и за “будността”, Дени!)

Накрая се обадиха в НСБОП (или ГДБОП, май вече така се казва…) и полицаите скръцнаха със зъби на Виктор. Естествено, не са си играли на дребно - казали са му да свали всичко, пък после ако нещо от текстовете било легално, можел да го качва. Как беше — “покрай сухото…” Да не говорим, че на български “сухо” има и друго значение… кой знае колко “сухо” са кихали “Труд” и в какви посоки. Ама то тях “бълха ги ухапала” — нали са “медиен гигант”. Да не говорим и че всъщност в случая няма никакво нарушение — Виктор се защитава от ЗАПСП, чл.24, ал. 1, точки 9 и 10.

Преди нашите медии изобщо да обърнат поглед, чуждите сайтове вече завъртяха новината — BoingBoing вчера е публикувал статия по темата. Още една точка за Cory Doctorow. Който, ако си спомняте, е и писател. “Down and Out in the Magic Kingdom” например преди време “повлече крак” за публикуването със само някои права запазени.

Преди някой от “Сирма” пак да влезе в страниците ми и да пише ядосано коментари ще кажа, че държа коментарите тук да са в добър тон, написани на кирилица и по възможност на правилен български (казвам “по възможност”, защото от “Труд” доказаха вече с публичните си е-писма че не могат да пишат, та знае ли човек…). Всякакви остри нападки ще бъдат трити. Не защото не обичам някого от афектираните коментиращи, не защото не съм за диалог и не защото не се радвам на всяка обратна връзка от читателите си.
А просто защото ще приема неграмотни и/или нецензурни коментари за спам. Какъвто са :)

Използвам случая пак да представя проекта “Нов живот за стари книги”. Това е инициатива, която събира преводачи и редактори (не само професионални, а и всички любители на книгите), загрижени за съдбата на художествените и научните текстове на български. Всеки, за когото силовото налагане на монополно издателско право 70 години след смъртта на автора е нещо неправилно, мека се чувства най-официално и топло поканен да участва в “Нов живот за стари книги”.

Преводите от проекта ще бъдат публикувани със свободен лиценз или само с някои права запазени — така, че всеки да може да ги препубликува и да ги чете свободно. Ако вие нямате време или достатъчно ентусиазъм да се заемете с такъв превод, но харесвате идеята, помогнете тя да достигне по-бързо до бъдещите си автори!

Днес преводите в проекта “Нов живот за стари книги” се увеличиха с два - Ила Петрова преведе два разказа на Леонид Андреев. Разказите “Ангелче” и “Разказ на змията за това, как се появили отровните й зъби” могат да се видят на български в раздела за преводи на уики-то. Засега те, както и другите преводи от проекта, са описани като “в разработка” - това означава, че който има интерес към проекта, може да прегледа всички тези текстове за евентуални грешки и да ми ги съобщи, за да бъдат преводите още по-добри. В скоро време ще отделя специално място за завършените преводи, където ще са подредени и удобни за четене и изтегляне.

Ако някой иска да си отпечата на хартия текстове от проекта, препоръчвам да види дали версията за печат му върши работа. До нея се стига с препратката “Print” долу вляво на всяка страница в уики-то. За по-големите текстове това може да е голямо удобство - вместо да прелиствате и да отпечатвате страница по страница, използвате за печат само една, но дълга страница.

Преводите на Ила се публикуват с условията на лиценза CC-BY-ND. Можете свободно да използвате тези текстови, докато спазвате следните две условия: 1) името (псевдонимът) на преводача трябва да се указва на подходящото място и 2) не можете да правите производни версии. Ако някой иска да променя текста и да прави производни версии, трябва да се свърже с Ила за разрешение.

Ако някой иска да се включи в проекта, може да го направи много лесно - трябва само да ми се обади и да каже какво иска да превежда, за да не се дублират преводите. Оригиналните текстове трябва или да са с лиценз, позволяващ превода, или да сте получили изрично разрешение от автора, или (което ще е най-честият случай) да са с изтекли авторски права. Съгласно българския закон това означава да са минали 70 години от смъртта на автора. Не е нужно да можете да работите с уики-системата - достатъчно е да ми изпратите файловете с преводите по някакъв начин (е-поща или джабер) и аз ще имам грижата да ги обработя, форматирам и публикувам от ваше име :)

Благодаря на всички, които участват в проекта! Сигурен съм, че още много читатели ще са благодарни за преводите! :)

Проектът “Нов живот за стари книги” получи първия си резултат тези дни. Даниела Соколова преведе баснята на Жан де Ла Фонтен “Гарванът и Лисицата” (Le Corbeau et le Renard). Това е басня, която почти всички знаем от малки и сега вече има свободен превод. На 1-ви юни това е добър подарък за всички днешни и бъдещи деца, а пък защо не и за нас, “порасналите”. :)

Благодаря на Даниела за включването й и за ентусиазма, с който дава началото на проекта за преводи! Поздрави, LeeAnn!

Пълен текст на превода - тук. Оригинален текст - тук. Творбата на Ла Фонтен е част от сборника “Басни” и е без авторски права. Преводът на LeeAnn се публикува с някои права запазени (CC-BY). Това означава, че при всяко препубликуване трябва да се указва името на преводача. Срокът на лиценза CC-BY е максимум 20 години след публикуването.

В момента преводът е отбелязан в уики-то като все още като “превод в разработка”. Моля всеки, който иска да помогне на проекта с редактиране на преводите да провери за неточности и грешки в превода. При редактирането имайте предвид стила на преводача и търсете по-скоро смислови грешки, недейте да заменяте стила на преводача с ваш.

Текстът на “Гарванът и Лисицата” ще е заключен за редактиране, затова нека редакторите, ако имат забележки, да ги изпращат тук като коментар или на адресите за връзка с мен или с LeeAnn.

Текстът на “Баскервилското куче” от Артър Конан Дойл е запазен за превод от Владимир Георгиев. Творбите на сър Артър Конан Дойл са с изтекли авторски права. Владо, успешно и приятно превеждане!