Arcane Lore

Очарован съм - последните около две седмици са ми време на изчистване на приоритети и зареждане с ентусиазъм. Днес слушах лекцията на Брандън Робинсън във военния клуб. Не успях още тази вечер да проявя снимките и да напиша репортажа. Миналата седмица седях на банката в 65-та аудитория пред Джоичи Ито. И двамата засилиха много чувствителността ми на тема осъществяване на идеи, субективиране и работа за разбиране на общото. Дори ми е леко нервно от ентусиазъм.

Трябва тези дни да изровя записките си от философския факултет и да си прочета каквито текстове от това време си намеря. Няма да се разпадат в някой шкаф непрепрочетени, я! Искам да имам време и да чета книги, общата тематика ми е ясна вече. Интересни са ми съвременните тенденции в политиката и в общо социалното, също и влиянието на уеблоговете и на свободния софтуер.

Но все по-често се сещам за две неща - едното е едно предложение на доц. Емилия Минева за сравнително изследване на идеите на Маркс в “Манифеста” и резултатите от комунистическите опити, погледнати от наши дни. Макар по-интересни да са ми проектите на анархистите. Но пък връзка има и с Маркс.

Другата интересна тема е специалност на Юнуз всъщност - става дума за понятията за качество. Още като студенти в горния курс той беше подхвърлил, че разковничето на дипломната му тема за качеството сигурно е скрито някъде в японското разбиране за качеството. Не зная докъде е развил изследванията си, но това е интересна тема и в разговор с Иван Кирков в кварталното барче наскоро отново привлече вниманието ми. С Ванката говорихме до тъмно на тема “качество и онтология”, но пък той е докторант, та аз с моите компютърни работения се почувствах леко изостанал от темата. Все пак приятно беше да ме завлече същият стар вихър, като от качествените дискусии навремето и да се усетя, че всъщност разбирам човека срещу мен. Може да трябват малко обяснения, но разбирам бързо. А темата за качеството е страхотна, наистина! Чак ми се иска да можех да поговоря с Джоичи Ито за това :)

Преди малко разбрах, че Юнуз е в Хайдерабад, Индия. Отдавна казваше, че ще ходи там по работа, но напоследък не се виждаме офлайн често и не съм забелязал как същото ни обаждане в джабер се е променило географски. И той не беше забелязал, че не съм разбрал. Най-последното ми очарование идва от пътеписите в блога на Юнуз - поглед към Индия от страната на гледащия с компютърни, интернетски очи философ. Прочетете го, може и на вас да ви хареса - а и сигурно ще има още.

Тази събота и неделя (4 и 5 ноември) ще се проведе за четвърти път OpenFest, фестивалът на софтуерната свобода. Както писах наскоро, основната “атракция” на тазгодишното издание на фестивала ще е посещението на Branden Robinson. Брандън е известен сред общността на Дебиан с това, че дълго време ръководеше екипа в Debian GNU/Linux, който е отговорен за X-сървъра. Това, най-кратко казано, е платформата, върху която стъпват всички настолни среди, системи за прозорци и цялата графична шарения, която все повече се харесва на новите потребители на GNU/Linux. И не само че публично беше най-известната личност в X Strike Force, но и наистина успяваше да координира така работата, че освен Дебиан да си има Х-сървър, и самият той да има време да участва в “политическия” живот на общността.

След като пет пъти участва в надпреварата за избор на едногодишен представителен лидер на проекта Дебиан (DPL, Debian Project Leader), Брандън спечели изборите миналата година и заедно с неформалния си екип “Project Scud” зае позицията през април 2005г. На тазгодишните избори не участва и днес мястото му се заема от друга известна фигура в Дебиан-общността - Антъни Таунс (“aj”).

Лекцията в събота ще е на тема “Debian Democracy”, а тази в неделя - “Debian Package Management System”. Една на философска тематика и една на технологична.

Самият фестивал е разпределен в двата дни, като програмата му включва различни лекции, представяния, работни групи и изложби.

Два дни във военния клуб в центъра на София - не е казано, че всеки трябва да изтърпи всичко от началото до края, нито че всички трябва да отидат. Но това събитие е едно от много, много малкото с акцент върху свободния софтуер и култура. Не си заслужава да го изпускате. Най-малкото… има цяла година до следващия, а пък и Брандън Робинсън за Дебиан е нещо като Джоичи Ито за блоговете. Както казват в далечни земи “a must see”.

Новината на деня, поне за мен - Бранден Робинсън (Branden Robinson) ще участва в техническата конференция на фестивала OpenFest. Йовко пише за това и от статията му личи ентусиазмът от все пак явно успешно проведената подготовка за тазгодишния OpenFest. Покрай сътресенията в сдружение “Свободен софтуер” миналата година не бяха малко хората, които се опасявахме, че фестивалът може да не се проведе. Не че сдружението е единственият организатор, не че и около фестивала не са останали хора, които да го организират - просто след практическото разбиване на ССС от вътрешните му проблеми и последвалите напускания е естествено да е останало такова притеснение.
Много ми е приятно, че организаторите не са се повлияли от атмосферата в последните месеци на сдружението и са продължили напред без един от формалните партньори, но с мотивиран екип от хора. И резултатът е налице - тази година фестивалът ще се проведе в залите на втория етаж на Военния клуб на 4 и 5 ноември. Две дни празник с технически лекции и обсъждания (OpenTech), презентации на свободно изкуство (OpenArt) и лекции за бизнеса, свободата и връзката между тях (OpenBiz).
Както стана вече традиционно (за трета година) редом с OpenFest ще се проведе и годишната конференция на BSD.

След като първият OpenFest беше точно на рождения ми ден и тогава на шега казвах на Йовко и другите като се срещахме “благодаря, благодаря”, а вторият беше изместен в октомври, доколкото помня, тазгодишният вече се установява в началото на ноември. Дано датата да успява да бъде сравнително постоянна, за да го започнят хората. Да знаят - дойде ли “циганско лято”, значи трябва да се ходи на OpenFest :)

Миналата година пропуснах да вляза в залата в Интер Експо Център и след като въртях педалите на колелото от другия край на София се върнах обратно. Може би неприятното усещане от разбиването на общността на ССС на две ми попречи да се настроя празнично, като за фестивал. Но тази година съм там - не само заради основния участник Бранден Робинсън (доскоро заемал годишния пост “ръководител на проекта Дебиан”), а и за да усетя от вкуса на срещата със съмишленици, с хора с близки интереси и убеждения, с приятели от общността. За да имам поне два дни празник в мрачните есенни дни между едно връщане от работа в петък и едно отиване на работа в понеделник.

Ще се видим там :)