Arcane Lore

“Мюзик айдъл” не струва. И в това няма нищо лошо, защото това определено не е музиката и тези определено не са “певците на сцената”. Това, което се случва пред очите ни, докато си мислим, че гледаме поредния много интересен певчески конкурс, е едно въртене на пари с есемеси. Добра идея е SMS да се включи някак в националната символика. От доста време, може би откакто мама и татко започнаха да подаряват на детето джиесем, бизнесът с есемеси е навсякъде. Може би го бие само търговията с полуобгоряла дървесина лятно време. Ако имаме възобновими ресурси по тия земи, то сигурно един от тях е пращането на есемеси “с увеличение на тарифата”.

Правя грешката да гледам предаването, признавам. Може би защото родната музикална сцена ме интересува и може би защото все лековерно се надявам да видя нещо истински ценно. Моята позиция иначе е лесна за възприемане — като махнем всякаквата чалга и прикрита под “поп” чалга, родната сцена живее изцяло извън телевизора. Мястото за музика у нас са клубовете. Там ходят и тези от ценителите, които имат време и възможност. Преди години всички мрънкахме, че няма никаква рок-сцена в градовете, че няма клубове, че няма концерти — ами ето, бе, днес има! Всяка седмица има поне няколко събития в София, даже всеки ден човек може да слуша наживо музика. Стига наистина да е фен и наистина да го има времето. Нещо повече, ценни клубни събития има и в други градове — разделът за събития в Last.fm все повече се пълни със съдържание на български и хората въвеждат събития в доста градове.

Така че това по телевизията не е музикално събитие, нито някакво надпяване, а чиста проба бизнес с есемеси. Нито е качествено като съдържание, нито е представително като резултати. Има много начини да се направи по-представителен конкурс, но никой няма да го проведе, защото ако няма цъкане на SMS-и, няма файда.

Журито

Първо журито… Тук е най-тегаво, да се чуди човек откъде да ги подхване. Хайде да ги караме отляво надясно. Люси (не-знам-си-коя), била спечелила немския мюзикайдъл май и имала някаква световно неизвестна група, с която правели хитове. Ах, как харесвам такива с работилница за хитове… “Хит”-ът всъщност е много ценна вещ, ама много — ако не си го чувал и не го знаеш като хит, само фактът, че е “хит” вече те прави негов фен и така си засилва “хитовостта”. Хитовете са вируси, които превземат публиката и не отминават, докато не я изтощят и използват съвсем. До последна капка доларче. Зараза някаква — не е важно да е хубава и ценна музиката, важното е вирусният елемент да е добре изработен. Всичко друго след него е рутинен маркетинг.

Сега трябва да уточня, че може пък току-виж някой от читателите да е чувал и преди за Люси, или даже да е слушал нейна песен. Възможно е, да — на това му се вика допустима отклонение в статистиката. Тоест ако знаете за Люси, сте изключение. Поправка — “бяхте”, защото след рекламата от мюзикайдъл вече всеки я знае като “тая отляво на Вили”.

Следва Вили Казасян, но нека го оставим за накрая, той все пак заслужава. От другата му страна — пак световно неизвестна, този път чалга-певица. Есил Дюран (успях да го транскрибирам, нали) била супер, била върхът, но за разлика от Глория (от предишното издание на мюзикайдъл) тази са я чували наистина само чалгаджиите. Всъщност добре се движат мадамите, правилно — каква по-добра реклама от това да си жури в телевизионен конкурс в праймтайм-а на работните дни? Така не Есил, ами и всяка друга ще стане известна. След това пътят до добра оценка от музикалните медии е кратък. Нали за да те оценяват отново и отново, трябва първо редовно да чуват за теб.

Предаването има обидно малко концерти и прекалено много “риалити-епизоди”. Та в един такъв “епизод” интервюираха Глория, седнала някъде до Азис и я питаха нещо за въпросната Есил. И тя казва с леко усмихната сериозност че била много учудена, че никой не бил казал и никой не се бил възхитил от това, че преди поп-фолк (така си му викат те), Есил била джаз-певица. Е, това прозвуча като “той не чете само жълти вестници, той има Шекспир на рафта вкъщи, как така не знаете и не се възхищавате?” Честно, хич не ми пука кой певец какво образование има, къде е работил в Скандинавия и дали е пял някога джаз или не. Есил Дюран прави ли джаз днес? Не. Прави поп-фолк. Ами значи не е никаква джаз-певица. Джазът, както и много други неща, са начин на живот, стил, отношение към всичко. Не става иначе.

Като намекнахме за музикални недоразумения, някак по естествен път стигнахме до Фънки. Милият, толкова се прави, толкова време вече се прави, а все накрая стои смешен. Аз харесвам “Ера”, не ме разбирайте погрешно. Радвам се също, че фирмата му успя да покани доста от големите музиканти и да направи доста добри концерти и фестивали. Но това все пак е бизнес, нали? Говорим за музика, не за организиране на концерти. Оставяме и “Ера” настрана, защото Фънки не е отишъл да свири — нито е събрал рок-група, нито свири фънкажи на баса. И премълчаваме, понеже за “Ера” никой не чува нищо от доста време. А има едно казване “който почива на лаврите си, ги е поставил не там, където трябва”.

Фънки е и един от най-непоследователните от журито. Чак ме досрамява, че съм рокаджия. Докато Есил си има пет-шест редовни реплики, като “този път ти се представи най-добре”, “аз съм изненадана” или “радвам се, че показа себе си, но това не е подходящата ти песен”, Фънки все се прави на някакъв олигофрен-бунтар, опитва се да говори глупости и все не му се получава. Или бунтарството му е жалко и смешно, или глупостите се размиват от невротичното повтаряне на “мен” в обръщенията към момчетата. Всъщност дотук, от тези трима члена на журито нищо музикантско не се появи. Нищо ценно като критика не казаха, нищо създаващо търсена нагласа и настроение у зрителите не казаха.

Миналата година, колкото и глупости да говореше Слави Трифонов, все пак опитваше да казва някакви неща за самата музика. Да обръща внимание на участника и на зрителите към трудни моменти и към успешни музикални внушения. Глория и тя му пригласяше в това. Не казвам, че миналата година като цяло всичко пак не беше боза с повръщано — беше. Просто опитвам да намеря нещо готино — не успявам, но поне се правя ;)

Вили Казасян е приятно да го гледа човек как се майтапи и гледа със сладко-безпомощна физиономия. Пуска свежи лафове понякога и за разлика от другите трима не се изживява като най-висшия музикален цензор. Това е готино, но пак се изгубва музикалното. Предпочитам да слушам оркестъра на Вили Казасян, предпочитам да го гледам на гости в предавания, в които се говори само за музика. А не само за мюзикайдъл — както е сега. Всички участници и жури ги изпопоканиха в разните теле-викторини и на практика пред екрана вече се живее целодневно с техните физиономии.

Участниците

Горките, жална им музикална кариера. Тия момчета и момичета плюят на цялото си евентуално самостоятелно музикално развитие за сметка на едното участие. Миналата година имаше победител — някой да я е чувал? А, да — наскоро издаде албум, рекламираха го по телевизията. За друго говоря — някой да го е слушал, да си го е купил, да го харесва и да търси концертите й? Е, сигурно има и такива хора. Пак както казах по-горе — това е в рамките на статистическата грешка. Тоест ако сте от феновете на Невена (честно, търсих името й в Гугъл, за да го напиша тук…), спокойно — изключение сте.

Мюзикайдъл можеше да е ценен конкурс, ако беше само конкурс. След като решиха да е “риалити” и това означава да показват кой с какво се напива, кой с кого се целува, кой с кого спи, кой носи бельо и кой — не, това значи само едно — тези деца ще са музикално използвани. Отвсякъде, по всякакъв възможен начин. И това ще означава, че всеки от тях, ако реши след време да прави музикална кариера, ще трябва да полага в пъти повече усилия за налагането си. Първо ще трябва да разбие айдъл-имиджа и отделно ще трябва да гради своя си личен.

Нормално — имало е и музикални конкурси по телевизията, но не са печелили пари, поне далеч не толкова. А това е друго — като показват голия задник на Иван или ония двамата, дето се целуват в джакузито, може и да не е музикален конкурс, ама гледай пък какво хубаво риалити се получава! И валят есемеси, валят… На кого му пука за някаква си музика, като валят толкова много есемеси…?!?

Не допуснаха до второто ниво доста хора, които явно можеха да пеят, но не се връзваха иначе с идеята на предаването. Нито един, който евентуално би правил проблеми, не допуснаха. Нямам предвид “проблемното дете” Иван — той изобщо не е грешка, а част от машинката, която цъка още и още есемеси.

Едно от момчетата, Тома, се прави на метъл. Носи тениски на Мейдън, Уайтснейк, Сабат. Всеки може да носи фланелки. Дадоха му да пее поп-фолк, дадоха му песен на Азис. И той си я репетира и сигурно ще я изпее днес. Нали бил рокаджия, нали бил метъл? Защо не откаже, защо не им тегли една майна на всички и не напусне мюзикайдъл? Не ми се вярва договорите да са им толкова ограничаващи, че да му забраняват да напуска. Няма такива договори, не е законно. Значи може да ги напсува, да каже на Азис, че е тъп чалгаджия-педераст и да напусне?

Сто на сто след това много по-лесно ще може да започне своята си кариера на рок-певец. Не на клиширан “професионалист” от мюзикайдъл, тоест поошлайфан кръчмарски певец. А на певец с глас и лице. Доста хора ще го харесат и ще искат да идат да го слушат някъде с група, сигурно и музиканти ще го потърсят да пробват да свирят. И ето — нещата тръгват. Но не, най-вероятно ще си изпее чалгичката момчето, ще помрънка и камерите ще го дават как се плези и мръщи на чалгата. Това си е една от предвидените ръчки за още и още SMS-и. За парички от риалити трябва скандал, трябва малки проблеми и малки интриги, дето да не дават мира на хлапетата, дето пускат есемеси. Не трябва пеене, не трябва изобщо пък рок или метъл…

Това е всеки работен ден в най-гледаното време. Предаване, в което има поне три или четири рекламни прекъсвания. Не от кратките, не като в “Канал 1” — по “Битиви” рекламите са си тлъстички. И в праймтайм-а са си скъпи. Значи хем яко кинти от реклами, хем пълна подигравка и чалга вътре, хем накрая ще искате и да ме убеждавате да ви пускам SMS-и?

Абе… вие ЛУДИ ЛИ СТЕ?!?…

Преди време гръмна новината, че производителят на фотографска техника Pentax и оптичният гигант Hoya се сливат. Тъй де, че Hoya на практика поглъща Pentax. Честно казано, за медицинската и всякаква друга оптика на Hoya малко ме е грижа като любител фотограф. Те може и да правят чудеса със супер-прецизни оптики и разните му там лазери и други подобни, но за фотографите правят май само филтри, и то масовите им филтри са некачествени, нисък клас.

Виж, друго нещо за любителя е марката Пентакс - още от средата на миналия век затвърдила позиции с легендарните обективи Takumar, после преобразувани в серии обективи от линията Пентакс. Също и с фотоапаратните си тела - аз само съм чувал за другите, стари и нови, но цифровото *istDL е нещо велико за парите си.

Имаше много различни реакции сред пентаксците на новината за сливането - от пълно одобрение и надежда за инвестиции в нови проекти на бъдещия фотографски отдел до пълно отричане и черни предсказания за използващите фото-системи, базирани на Pentax и окачването на обективи “K”.

А какво стана - от декември досега в Пентакс ставаха какви ли не преобръщания, включително и оставката на президента Фумио Урано и всякакви слухове за продаване на бази на фирмата из Япония с цел издържане на финансовия натиск на откупуването и сливането.

Във всички битки има развръзки, а финансовите са най-малко интересни на всички нас, незапознатите - защото чисто и просто не знаем какво всъщност става, кой за какво се бори и кой какво в крайна сметка жертва и преследва. И въпреки това е интересно за всеки фен на Pentax като фотографска система - най-малкото защото от всичко това зависи дали ще има нови фотографски проекти с новите технологии на деня, какви ще бъдат те и на каква цена.

А развръзката в случая е, че бордът на директорите на Pentax е обявил тези дни, че сделката най-накрая е одобрена и сливането ще се проведе през следващия месец. И познайте - освен всичко, целият сегашен борд на директорите на Пентакс ще се оттегли веднага след сливането.

А ние си позволяваме понякога да не приемаме насериозно всички тези неща за честта, принадлежността и отговорността от книгите и филмите на японска тематика. Всичко онова с “пътя на война”, който е удържан от принципите на честта. Понякога ходя из България и си мисля колко различно е разбирането ни за света от това, да кажем, на японците…

Опитвам се да разбера управлението на ИТ. Съответно и софтуера за това овладяване, поне имащия претенция да е “цялостно решение” и “корпоративно ориентиран”. Покрай това ми занимание намирам много въпроси и твърде малко отговори. Имам предвид твърде малко отговори, които отговарят - иначе всякакви повтаряния на фрази от маркетингови представяния се срещат често, но честно казано чудя се на кого вършат работа.

Не разбирам защо към “бизнеса” се подхожда като към някакво митично същество, което никой простосмъртен не смее да погледне в лице и затова за всички е с неясни черти. Знаят се някои неща за него, но никой не го познава достатъчно добре. Защо се казва “добре е за бизнеса”, когато е ясно, че “бизнесът” всъщност не различава добре от зле - единствената качествена разлика се прави от хората, имащи общо с него. Именно хората са тези, за които нещо е “добре” или “зле”. Та защо никой не казва “добре е за хората”? В смисъл, че е добре за служителите, клиентите, конкуренцията, обслужващите фирми и цялото общество. А бизнесът е на практика работата, продаването на труд - което винаги се върши от хора. Толкова е просто, няма нужда от ориентиране винаги към “бизнес-мисленето”, няма нужда от прехвърляне на цялата отговорност за благото на работещите върху бизнес-мениджмънта - просто винаги става дума за хора. Ако едно нещо е добро за хората, значи е ок. А ако друго нещо е “добро за бизнеса” и нищо повече, значи е някаква маркетингова безмислица.

Не разбирам и защо ИТ-сферата сама се поставя постоянно пред дилемата между налагане на стандарти на основата на технологични и на маркетингови решения. И това и то е пределно просто - което работи и работи добре, то следва да е решението. В общия случай това означава решение с публикувана, изпробвана и отворена спецификация. Наистина все по-често става дума за свободен софтуер. И това може да звучи леко стряскащо за управителите на фирми (поне на англоговорящите, заради двойното значение на “free”), но е работещото и правилното решение. Защо фирмите и специалистите, занимаващи се с внедряване на ИТ-решения продължават да залагат на неща, които са добили славата на решения, но всъщност не са и са само рекламни опаковки? Например ясно е, че внедряване на несвободен софтуер със затворен код за целите на ИТ-сигурността е неоправдано. Но се прави и това се смята за нещо в реда на нещата. По-скоро ако поискате свободно решение ще получите, в добиря случай, насмешка.

Защо се приема от самите ИТ-специалисти, че има неща, които са “индустриален стандарт” и други, дето “абе просто не стават”. Кое е индустриален стандарт - icq? Или пък Skype? Или MS Exchange за “сървър” за е-поща? Или защитна стена, работеща под Windows? Не казвам, че тези продукти не съществуват, нито че нямат своята си употреба. Може на мен да не ми е ясна, но сигурно някъде някой ги ползва с успех и по предназначение. Така е редно някак, щом съществуват. За друго говоря - защо ИТ-специалистите, които са тотално отговорни за т.нар. “индустриален стандарт” робуват на общата си представа за него? И вместо да изграждат общото разбиране за “стандарт”, да работят по понятието за този стандарт, те остават на ниво представа за “как стоят нещата” и влизат в омагьосан кръг?

Лошото е, че това засяга не само тези от специалистите, които не го разбират. Засяга и другите, засяга и мен като ИТ. Засяга и всички потребители на услуги и клиенти на компютърни фирми. Защото идва момент, в който питаш “а какво имаш предвид под индустриален стандарт?” и човекът няма какво да направи, освен да поклати глава, да се усмихне и да каже “абе нали знаеш - което си се е наложило”. А как се е наложило, кой го е наложил и защо - това няма значение. Всъщност наистина няма значение, така е - защото на нито едно от тези решения не му се е налагало да се “налага”, то просто е било приемано. Защото е “наложено” другаде. Кръг, нали ви казвам.

“Индустриален стандарт” трябва да е гарантирано работещ производствен метод. Когато става дума за производство на ИТ обаче нещата не са толкова ясни. Донякъде са обмислени нещата, свързани с управлението на ИТ - има книжки, писани по въпроса, има и софтуери. Но управлението не е отделна инудстрия, то си е… ами управление.

Проблемът на управлението на ИТ е в мисленето на всичко през бизнеса вместо през хората. А проблемът на производството на ИТ е в ширещия се отказ от стандарти за сметка на маркетинг и реклами.

Сигурно има и други неща, тези аз ги мислех в последните дни. Може да не съм прав в разсъжденията, но проблеми със сигурност има - ето ги, виждат се.

Днес беше обявено, че е договорено сливане на Pentax и Hoya. Сливането е определено за 1 октомври 2007г. Една акция в Пентакс ще започне да се разменя за 0.158 акции в Хоя. Новата фирма ще се казва “Hoya Pentax HD Corp.” и на практика това сливане е поглъщане на производителя на фотографска техника от оптичния гигант. Hoya се оценява на 1.93 трилиона японски йени (12.35 млрд. евро), а Pentax остава далеч назад в тази класация със скромните 82 млрд. йени (526.4 мил. евро). С най-проста сметка се вижда, че парите на Hoya са около 25 пъти повече от тези на Pentax.

Pentax са известни на няколко вече поколения любители фотографи като създатели на легендарни обективи и фотоапарати. Наскоро, макар и сред последните от големите имена във фотоиндустрията, фирмата навлезе и в сектора на цифровата фотография. Освен многото и различни компактни апарачета (каквито прави вече почти всяка компания за електроника) Pentax успя да създаде първия си цифров огледално-рефлексен апарат, *istD. След успеха му следваха другите от серията *istDx - DL, DS, DL2, DS2. После следва серията KD, с двата модела от ниския клас, K100D и K110D, а съвсем наскоро - по-високият клас на K10D. За тези серии Пентакс си партнираше със Samsung, за които се носеха слухове, че може да изкупят и “завладеят” отвътре фирмата и да започнат налагане на DSLR-и с изписано само “Самсунг” вместо “Пентакс”. Може би са били само страхове, хранени от притесненията на най-верните “фенове” на марката.

Hoya от своя страна са един от най-големите доставчици на качествена оптика в света. Доставят например на малките производители на обективи висококачествени асферични лещи, които са такъв елемент в оптичната система на обективите, който влияе върху сферичната аберация в периферията. Казано най-общо, обективът и лещите му са кръгли, а проектират изображението върху равнина. От това следват много дефекти в изображението и сферичната аберация е такъв. Освен във фотографията, Hoya се е специализирала и в телекомуникациите и производството на специални оптични проводници и филтри. Също така - и в медицината, с микроскопи и всякакви прецизни оптични лабораторни инструменти и точни лазери.

На любителя фотограф Hoya е известна почти само с филтрите си за обективи, при това филтри с недобра слава. Аз лично дори знаех само за ултравиолетовите й филтри. Предполагах, че може да има пълна гама филтри, но винаги свързвах Hoya именно с евтините UV. Които пък на цифровите огледалки практически не се използват по предназначение, а само като предпазители от удар и надраскване. В голяма грешка съм бил - оказва се, че в почти всички фотографски марки има нещо от Hoya, и то нещо важно. Качествената оптика.

Съгласно споразумението отделите на двете фирми се сливат така:

• - медицинските отдели на двете фирми заработват заедно,
• - оптическите отдели - също,
• - информационни технологии - сформира се от оставащото след отделянето на оптическите разработки от електро-оптическия отдел на Hoya,
• - офталмология - сформира се от оставащото след отделянето на медицинските разработки от офталмологичния отдел на Hoya,
• - фотографски отдел - продължава работата на отдела в Pentax за фотография,
• - нови и други области - продължават се предишните дейности от фирмите,
• - проучване и разработки - интегриране на двата изследователски отдела.

От външен поглед по всичко личи, че нещата са от хубави по-хубави. Голяма фирма с огромен бюджет, специализирана в асферичните лещи, оптичните връзки и медицинската апаратура поема “под крилото си” сравнително малката фотографска фирма “Pentax”. Заявява се желание за продължаване на фотографските разработки. За нас остава само да наблюдаваме с интерес събитията през следващата година - най вече няколко месеца преди и няколко месеца след сливането.

И да се надяваме, че всичко това ще засили конкуренцията и ще доведе до най-доброто за нас, потребителите - ниски цени и високо качество.

Днес си припомних какво е да седиш цял ден на работно място, работейки чужди неща, по чужди проекти. Като на обяд излизаш с колеги да хапнеш и част от другото време прекараш в инсталиране и настройка на Debian на работната си станция и обикаляне по етажите за подписване на договори и разни всякакви документи. С думи кратки - от днес отново съм на щатна работа. Опитът ми да започна “ударно” мой си бизнес по мои си проекти и да поставям сам критериите и границите на работата си беше прекратен, защото всичко вървеше много бавно. Вярно, че можех да избирам да работя само със свободен софтуер, но пък и сега съм поставил това условие - отговарям за администрирането само на GNU/Linux-сървъри, най-вече на Дебиан, най-познатата ми и най-харесвана и удобна дистрибуция. Въпреки “трусовете”, които проектът Дебиан търпи напоследък, той си остава ако не най-свободната система, то поне най-добрият компромис.

Интересно и някак забавно ми е, че скоро след като започнах да търся работа, ми предложиха от различни места и от две от тях определено искаха да ме наемат. Не ща да се възгордявам, защото не си е за хвалене - просто значи, че в биографията си имам вече достатъчно дълъг опит с админ-ване. Поне достатъчно дълъг, за да ми е трудно да се навия отново. Но макар и трудничко, отидох и започнах. Следващият опит за бизнес-старт на Lindeas ще е по-добре обмислен и подготвен. Междувременно ще пиша новини и статии.

Хубавото е, че с това “външно” организиране на деня ще ми е по-лесно да отделям време за някои мои проекти. А и работната ми станция е мощна и с TFT-монитор. :)