Arcane Lore

На фона на цялата суетня около наближаващите празници и на очакваното масово пазаруване на всякакви “промоционални” ненужни или некачествени вещи, статията “Фото Дядо Коледа” на george е ценна за всеки, който се замисля за фотографски подарък, но не разбира много от фотоапарати. Много често изобщо не е добра идея да се доверявате на “момчетата в магазина” за такава покупка - магазините са пълни с некачествени апарати на презирани от любителите марки, които се продават “на промоция” и съответно с ниска и примамлива цена. Знам, че казвания от вида на “евтиното излиза скъпо” и “не съм толкова богат, че да купувам евтино” са изтъркани до болка. Но точно когато става дума за фотоапарати е много важно да прецените дали си заслужава да купите за стотина лева апарат, който не само че не може да снима, ами и се разпада след няколко месеца.

Можете да се доверите на любителя-фотограф, който се доказва в общността на другите любители, а и не само там, като добре преценяващ фотографското - било то креативно или техническо. Ръководството на Георги не е нещо, което да следвате стриктно, но може да ви послужи като ориентир. Както сам той казва, за изкушените от фотографията то е само интересно четиво, защото така и така вече са наясно с повечето неща, които дава. Но ако (все още) нямате силен интерес към фотографията и се оглеждате за фотоапаратче, спирате пред лъскавите витрини и задържате поглед на страниците с реклами на фотоапарати в списанията, прочетете статията.

Между другото, тези дни чувам настроения против символите на тези празници и че “дядо коледа” не е местен герой, затова не трябвало да приучаваме децата си да вярват в него. И че има много по-богати местни предания, не трябвало да заемаме американски образи от рекламните кампании на напитки. Всичко ок, но май пак решаваме проблемите си “откъм периферията”.

Това са най-обикновени дни - като другите от годината, доколкото всеки ден е обикновен. Няма нито религиозен мотив, нито пък някакъв фатализъм на края, “ръба” на годината. Чисто и просто това са дни, в които работодателите ви пускат няколко дни, за да можете да изхарчите заплатите и премиите си в магазините за най-различни джунджурии. Външната причина е да зарадвате близките и тя е вашата - причината на всички други е повишаване на оборота от продадени стоки и разпродаване на залежалите некачествени ”боклучета”.

Затова ценете себе си и близките си и ако ще подарявате фотоапарат, направете го както трябва - с машинка, която си заслужава, ще върши работа, ще бъде удобна и харесвана и няма да се счупи поне до следващата коледа. Приятно четене!

Вчера, на 14 септември, Pentax обявиха новия модел от серията си огледално-рефлексни фотоапарати. Дългоочакваният наследник на *istD е с име K10D и макар за някои хора да е изглежда по-различен от предшественика си, очевидно е насочен към същата група потребители - напреднали любители и професионалисти. Това, разбира се, са само формални определения - особено със силно агресивната политика на ниски цени, която показва Пентакс, границата между любител (напреднал или не чак толкова) и професионалист е съвсем размита и остава по-определена само за журналистите. Продуктовата линия “K” е започната от Пентакс през 1975г. с моделите K2, KM, KX и K2 DMD, но големият й успех идва с обявения през 1976г. модел K1000 (първоначално наричан Asahi Pentax K1000). K1000 е пробив, защото е пределно опростен фотоапарат, който все пак е с прекрасни технически възможности за времето си - здрава метална огледалка със сменяеми обективи, която може да работи изцяло без автоматиките си и с изтощени батерии на светломера. И да продължава да е идеална ценово машинка за любителите, които по принцип са с доста по-ограничен бюджет от професионалистите. С евтиния K1000 всеки любител е можел да отделя повече пари за обективи - а на K1000 могат да се закачат огромен брой както на байонет K, така и на “универсалната” резба M42. Всъщност байонетната система за закрепване на обективи “K” е представена именно с тази серия апарати. K1000 е бил напълно съвместим с тази нова серия обективи на Пентакс. Именно K1000 успява да наложи новата байонетна система, защото много хора по света са си позволили цената му. Не е странно, че дълго време това е един от моделите, които се смятат за класически и неостаряващи пентакси. Дори и днес е ценен апарат - съвместим с всички обективи на Пентакс, макар и с ограниченията на ръчния фокус, евтин, здрав и без развалящи се мотори и автоматики.

След като Пентакс опитва доста успешно навлизането си в цифровата фотография с моделите от серията *istD, логично беше да се направи следващият ход - след техническото “влизане в гората”, успешният подход е да се направи удар с конкурентни цени. Такива цени на фотоапаратите, които да привлекат все повече и повече любители към цифровата серия огледалки на Пентакс. След *istD, който беше насочен към професионалистите и по-богатите любители, фирмата направи четири модела, изцяло насочени към любителите. От най-достъпния *istDL, който днес може да се намери употребяван в България на цени около 800-900 лева с обектив през наследника му *istDL2 до по-скъпичките S-модели - *istDS и *istDS2. Основната разлика в тези бюджетни модели е, че “L” са с пентаогледало, а “S” - с пентапризма. За да достигне образът от обектива до визьора се използва или система от огледала, или стъклена призма - и в двата случая светлината се отклонява нагоре към визьора и образът се намалява, за да се вмести в него. Визьорите с призма са по правило по-светли, но пък леко оскъпяват производството. Но макар и с огледала, L-моделите са с достатъчно голям и светъл визьор, позволяващ удобна настройка на ръчния фокус на класически стари обективи, например. Pentax *istDL все още присъства в сайта на Пентакс като текущ модел, но с времето цената му на втора ръка у нас ще пада, а моделът е физически здрав, със стоманен скелет и метален байонет и в близките години ще става все по-достъпна покупка за млади любители с ограничен бюджет.

Всичко това следва схемата на “K”-серията от времето на K1000. Технически нов опит, последван от сваляне на цените на новите модели и по-голяма достъпност до тях на фотографите-любители. Които никъде по света нямат достатъчно пари настрана за последен модел Канон или Никон с подобни характеристики.

След този ход фирмата явно е решила да рискува още повече - в серията K*D започнаха да вграждат стабилизиране на сензора и още с първия модел с такова свалиха и цените - първият стабилизиран модел K100D се появи на пазара на цени, близки до тези на бюджетните модели от серията *istD. Но най-странното за конкуренцията и най-приятното за потребителите дойде с обявения на рождения ми ден последен до момента модел K10D. Този нов модел е с подобрена система на стабилизацията, която работи и за изчистване на праха, неизменно попадащ върху сензора при смяна на обективите или при работа с вариообективи, които “засмукват” прах отвън. След “отърсване” на матрицата, прашинките падат върху попивателен материал отдолу и не се връщат. Друга новост е обявената от производителя влаго- и прахоустойчивост на апарата. Из цялата конструкция са разпределени 72 уплътнения, включително за бутоните и капачетата. Може да не е апарат, предвиден за подводна фотография, но например в дъжд или сред прашни вихрушки собствениците му ще могат да го ползват. Друга новост е поддръжката на все още разработваните обективи с вградени мотори на автофокуса, което би трябвало да подобри много бързината на автофокуса - нещо, от липсата на което в *istD се оплакват професионалните фотографи, снимащи репортажи и спортни събития. Най-приятното в случая е, че най-вероятно новите обективи с вграден мотор ще бъдат съвместими с по-старите тела. Така, както K10D е съвместим със старите обективи.

На фона на начина, по който такива въведения се внедряват в други фирми, такава политика е в услуга на потребителя. Когато Канон сменят байонетната си система и въвеждат обективите с вграден мотор от серията EF, който е искал да си ги купи, е трябвало да инвестира в изцяло нова система, да продаде или подари старите си тела и да вземе нов апарат Канон. При Никон също в по-ниския клас редовно се правят промени с несъвместимост. Макар двете фирми да имат прекрасни продукти и особено върховите им модели да са предпочитани, все пак в по-ниския клас на неизбежно ограничените финансово любители перспективата пред собствениците на техника от Пентакс винаги е била по-добра.

Единствените неща, които се споменават из мрежата като недостатък на новия K10D са несъвместимостта на апарата с батерии AA(R6), наличието само на P-TTL на вградената светкавица вместо на TTL и това, че апаратът не е с пълен размер на сензора (full frame). Изоставянето на стандартните и масово достъпни батерии AA най-вероятно се дължи на по-високите нужди на апарата (особено с бъдещите SSM-обективи сигурно разходът на енергия ще се повиши), които биха се задоволили от 6 броя AA-батерии. А в тялото няма място за толкова много, най-вероятно затова и не се използват.

А фактът, че K10D не е с пълен размер на сензора може да ни подскаже само, че в близките години може да се появи модел, който да поправи евентуалните недостатъци на K10D и да е full-frame. Логично е че името, което “витае” из форумите и блоговете в мрежата, е “K1D”. Но за такъв модел не се знае нищо сигурно все още. И всъщност ако има “недоволни” от липсата на някаква функционалност във фотоапарата Pentax K10D, то е защото много дълго време се пускаха слухове за това какъв ще бъде този апарат, много дълго различни хора в мрежата се “навиваха” за една или друга функционалност и след като се изписаха най-разнородни очаквания, когато конкретните спецификации вече са публикувани все има нещо, за което да се ”съжалява”.

Но това е незначително на фона на факта, че снимките се правят от хората, а не от фотоапаратите. Човек може да се научи да вижда кадрите както с върхов модел цифрова огледалка, така и със стар Зенит, Pentax K1000, че защо не и със Смена 8М. И да продължи да се учи - защото това е интересното във фотографията, не се научава, а се изживява и се “учи” постоянно.

Днес Пентакс обявиха обновени версии на фирмуера за цифровите им огледалки. Важните новини са две - едната е, че с тези нови версии се добавя поддръжка за новите SD-карти с по-голям капацитет, от вида SDHC, които побират над 4GB. Това означава, че с карта 8GB за снимащите в raw ще има опасност да забравят изобщо да преточват снимките си - та това са някъде над 700 кадъра… Ужасно много за любителско снимане, но сигурно профитата, които снимат репортажно, ще са доволни… макар пък от тях сигурно малко имат точно тези модели. На серията *istD(L,S) й липсват доста неща за репортажно снимане - например автофокусът е по-бавен от този в конкурентните марки. Заради липсата на мотор вътре в обектива. За хора като мен това сигурно не е недостатък, но все пак има и профита с по-големи изисквания. Те чакат не този обновен фирмуер, а новия модел K10D, дето ще го обявят таман за моя рожден ден :)

Втората важна новина е, че Пентакс продължават да се грижат за съвместимостта между моделите си. След като дълги години са правили апарати и обективи, които са съвместими с по-старите разработки, сега виждаме нагледен пример за съвместимост в обратна посока. По-старият модел *istDL, който е вече на година и няколко месеца, има почти всички възможности на върховия в момента в този клас модел K100D. Без, разбира се, стабилизацията на матрицата в K100D. Но *istDL няма вече ограничението да не може да приема SDHC-карти. Преди години такава съвместимост не е била мислима - моделите се произвеждат, разпродават и край. Сега, с възможността да си инсталираме нов фирмуер, в известен смисъл имаме свободата да променяме апарата си.

Следващата стъпка може да бъде в посока освобождаване на фирмуера - ако кодът му беше свободен, тогава вече от месеци щеше да има различни версии, разработени от програмисти от целия свят, които да добавят различни функционалности, да пренареждат менютата и иконите по различни удобни начини. А защо не и да отключват първоначално забранени в оригиналния код функционалности. И можеше разработката на фирмуер да се “изнесе” от Пентакс в посока на свободни общности от привърженици на марката. Конкуренцията между общностите и свободността на кода можеше само да повиши качеството.

Но винаги има време и за това :) Пентакс са доказали, че си падат по рисковете, а и съвместимостта за тях е ценност. Така че ако някой ден освободят фирмуера на апаратите си, може малко да се учудя, но малко - много повече ще се радвам :)

Аз лично знам, че няма да тръгна да рискувам с обновяване на фирмуера на моя апарат. Но е приятно да се чувстваш обгрижен така от производителя и да знаеш, че макар и започващ леко да застарява, апаратът ти изведнъж отново е “най-новият”. Някой ден по-нататък, когато SDHC-картите поевтинеят, сигурно ще инсталирам обновлението и ще си взема и такава карта. Но засега нямам пряка нужда. Освен ако обновлението не отключва нови недокументирани функции. Чуват се такива слухове из форумите. Ще видим…

Отдавна ме занимава една тема, но все не смея да започна да я обмислям по-нашироко, понеже си е… странна. Знаете, че фотографията е едно от нещата, от които съм изкушен. За мен беше голям късмет, че започнах да навлизам във фотографското занимание откъм “филмовата” му страна. Днес е по-лесно някак човек да се изкуши от цифровите апарати, дори някои се прехласват по най-новите мобилни телефони с вградени камери. Без да са наясно, че тези телефони просто не стават за снимане. Или ако стават за снимане, то не стават за “изкушаване” от снимането. Аз се доближавах бавно към снимането - първо с интереса към апаратите на баща ми и брат ми, после с вземаната “назаем” от брат ми Смена 8М, след това с първата Скина, която преди няколко години с Краси топнахме във водите на ахтополския залив и сега седи на части в бюрото ми… Миналата година се престраших да взема лентов Canon EOS и нещо, което още скоро преди това ме глождеше, все ме занимава оттогава.

Дали и как може саморъчно да се направи цифров гръб за филмов апарат?

Ако на някого въпросът му се струва толкова смешен, че чак се задавя, или пък толкова скучен, че почва да ми се ядосва, нека не чете нататък. ;) Знам, че звучи странно и налудно, но ми се струва, че въпросът си е съвсем намясто. И дори мисля, че може да се конструира такъв самоделен апарат.

Вярно - може би ще е ценен само за любители, за “изкушени” и няма да е удобен и “готин” за всекидневна употреба, за снимане по купони и т.н. Но дори и да е ценен само за любители, пак си заслужава. Не, точно затова си заслужава! ;)

Някой може да каже, че съвременните цифрови фотоапарати са толкова фина техника, че е абсурд да се успее с такова начинание. Някои хора си мислят, че прецизността се е появила едва с масовото цифровизиране и преди полупроводниците и интегралните схеми хората са живеели в мрачни пещери, светейки си с разни странни лампи - радиолампи.

Това е явна заблуда. Това ни показват рекламите, затова искаме да си купим най-новата и най-лъскава стока. Не защото е по-качествена или пък с по-фина механика или по-точна. Или пък имаме нужда от нея изобщо. А защото е нова и рекламата ни е казала да си я купим. Съвременните фотоапарати имат много малко области, в които са по-добри от класическите модели филмови фотоапарати. Най-отличимата такава област е именно ”цифровата”.

По отношение на всичко друго - оптика, прецизност на изработката, издържливост на конструкцията, дори ергономичност и изящен външен вид много от новите цифрови фотоапарати изостават ужасно много назад в класацията. Когато са поставени до класическите модели филмови фотоапарати, доказали се с времето и “надживели” не един и два цифрови модела.

С две думи - филмовите фотоапарати са достатъчно високо постижение на оптиката и механиката, за да са достоен конкурент на съвременните цифрови. Единственото, което им липсва, за да бъде по-удобно ежедневното снимане с тях днес е, че нямат цифрова матрица. Някои може да поспорят дали това е недостатък или е предимство. Има особено очарование в лентата, което и най-добрият цифров сензор не може да достигне. Има и толкова художествени метафори, свързани с лентата и нейното преминаване. Филмовата лента е по-“жива” от сензора.

Но важното е, че ако се направи подходяш проект за механично вграждане в гърба на (например огледално-рефлексен) фотоапарат на цифров сензор, процесор, който да обработва данните от сензора и памет, в която процесорът да записва снимките, това ще е прекрасен инструмент в ръцете на любителя фотограф.

Не е нужно сложно управление на всички настройки на обработката - няма нужда от компресиране, от прелистване на снимките, от триене и възстановяване на изтрити кадри. Няма нужда и от дисплей, защото на него най-вече се показват снимките за запазване/изтриване - ако всички кадри се записват, нуждата от екран изчезва. Не са нужни сложни настройки на баланса на бялото и нивото на компресия, защото всичко ще се записва в суров вид. Обработките могат да се оставят за после, когато човек си източи снимките на компютъра - там може и бялото, и компресията да се коригират, както и да се компенсира изкуствено експозицията…

В апарата са нужни само сензор, процесор, памет и захранване. И съответният софтуер, който да върши всичко в процесора. Тук идва първата добра новина - софтуерът може да е свободен. Не зная дали има такъв, но може да се напише. Зная, че се продават отделни цифрови сензори и процесори. Също така има и памети всякакви, а захранването може да се взема от стандартните батерии на лентовия апарат.

Всичко останало си го има в самото тяло на апарата - електронното регулиране на блендата, измерването на светлината, скоростта на затвора, автофокуса на обективите. Разликата ще е само в това, че когато премине пердето на затвора, отзад няма да има филм, а цифров сензор. Поставен на същото място, определено за филм. Другата разлика ще е, че когато апаратът е с такъв гръб, моторът за придвижване на филма или ще бъде изключван, или просто няма да има ефект. На гърба, около мястото за сензора и в отделението за филмовата ролка има достатъчно място да се побере микроконтролер с нужните му платки.

Само трябва да се проектира. Трудна задача, но някой ден може и да стане. На мен поне ще ми е интересно. Втората хубава новина (освен заменяемостта на свободния софтуер) е, че и самият сензор (матрицата) ще може да се направи така, че да се заменя с друг. Все едно зареждаш друга марка филм. Изваждаш единия сензор и щракваш другия. Евентуално с някакъв цокъл-преходник. Така могат да се използват различни сензори, с различни качества. С по-различно предаване и динамика на цветовете, или пък с повече мегапиксели.

Ще започна да събирам материали за проучване на такъв проект. В мрежата има много малко такива - има всякакви други “направи-си-сам” фотографски проекти, но не намерих много за такъв. Има серийни апарати, които позволяват да им се сменя гърбът с цифров - зная за Mamiya. Но това е професионална техника, за много пари и е далеч от понятието “направи си сам”. Струва ми се, че е крайно време да си помисля по-сериозно за това - досега все си казвах, че е безумно като начинание. А сега започва все повече и повече да ми харесва. :)

Отскоро започнах да проявявам силен интерес към всичко с марка “Pentax”, както и всичко, което е или е било съвместимо с фотоапаратите на станалата вече легендарна японска компания за оптика Asahi Optical. Да си призная честно, основното в интереса ми е не друго, а съвместимостта. Точно тя е най-забелязващата се на пръв поглед отлика на фотографските системи Pentax при сравнението им с други такива известни системи, като тези на Nikon и Canon.

Първо, това са в основата си системи на огледално-рефлескни фотоапарати, оттам идва името “Пентакс” - (PENTAprism refleX). Ако не се лъжа, фотоапаратите “Pentax” са първите, комбинирали в себе си система от огледало и пентапризма. Нещо, което е неотменна част от всеки по-“сериозен” съвременен фотоапарат, SLR или DSRL. Все още не зная кой първи използва пентаогледала вместо пентапризма за намаляване и пречупване на образа към визьора, но дори и това да не е Пентакс, марката има всички данни да е “манияшка” и ”фенска”.

Първият масов SLR на достъпна цена е отново Пентакс - моделът К-1000. Следва дълга линия от много, много и различни обективи, прикрепящи се на М42. Тази резба за обективи е наричана “универсална”, защото е била обща за огромен брой тела и обективи, при това на различни фирми.

“Чудесата” на Pentax и, съответно, на Asahi Optical не свършват дотук - първата в света система за мерене на светлината през обектива (TTL, through-the-lens експозиция) е във фотоапарата Pentax Spotmatic. Преди него фотографът задължително (ако се е интересувал от точна експозиция) е трябвало да мери само с външен светломер - или за отразена, или за падаща светлина, но все външен. Днес всеки SLR (а и част от компактните “сапунерки”) дава пълен контрол върху меренето на светлината от апарата.

Още не съм прочел достатъчно неща от многобройните фенски сайтове за Pentax, но три неща ми стигат, за да поддържам интереса си.

Първото е линията обективи Asahi Super Takumar, които фирмата прави през 1970-тте години и са прекрасни инструменти и днес. Дори особено днес, когато един наистина хубав обектив (тоест такъв, който може евентуално да се съревновава с тях;) струва ужасно много пари. А Super Takumar-ите на М42 са достъпни дори за беден българин като моя милост.

Второто е дългогодишното поддържане на М42, довело до интересна традиция на съвместимост в продуктите на компанията. Колкото и да казват, че Canon EOS е система със съвместимост, вече виждаме по-новите EF-S обективи и байонети. Старите EF не са съвсем “за тях”. Дори и да греша тук, само фактът, че преходниците за байонети на EOS са толкова много и толкова разпространени, говори сам. Pentax също променя системата си за прикрепяне на обективите. М42 е в историята и така и не е станала наистина “универсална”. Но по-новите електронни байонети на Pentax са съвместими помежду си. Поне видимо по-съвместими с тези на Canon и Nikon.

И дори и да си вземете преходник за съвременен Pentax и М42 ръчнофокусен обектив, имате предимството пред другите системи, че меренето на експозицията през обектива (TTL-измерването) ще работи безпроблемно. И в същото време ще работи индикацията за наличие на фокус. Което при апаратите Canon и Nikon не е така - при първите работи само меренето, при вторите - само фокусът.

Третата причина е достъпността. Компанията се е прицелила към най-ниския клас полупрофесионални DSLR-фотоапарати напоследък. След обединението със Samsung един след друг излизат все по-достъпни модели цифрови SLR-и.

Може би целта е повтаряне успеха на К-1000, но в условията на цифровата фотография. Не зная, но вече все повече се убеждавам, че когато отделя пари за цифров SLR, няма да гледам към Canon вече, а именно към Pentax.

Това не е реклама, изобщо не казвам, че трябва да се купуват новите Пентакси. Това, за което пиша е, че моделите Пентакс заслужават повече интерес. Старите модели - също. И особено моделите обективи. Аз вече имам интереса и като събера повече информация, ще напиша нещо по-конкретно тук. Горното е само разсъждение върху впечатленията ми.