Arcane Lore

Днес беше готин ден. Видях се с Ийори, поговорих в джабер с доста хора за празниците, за почивката. Не стана дума май за “европейското” в тази нова година, но то комай е само в пудрата на телевизиите. Ийори не бях виждал от доста време вече и по случай скорошното му остаряване и факта, че е напуснал работа и е на върха на професионалното щастие пихме по кафе. Не можех да се отдалечавам много на обедна почивка и докато си мислехме накъде да поемем, почти едновременно казахме “при Стоян, разбира се!”. Но за наше съжаление “Магелан” беше затворен. Жалко - и Стоянски не сме виждали от бая време.

Поговорихме за туй-онуй. За работа и за лични неща. Да ви кажа за работата. Той вече е подписал новия си договор и е радостен, че ще работи с приятели и ще има поле за развитие. Завидях благородно. Моята оставка пък от сутринта влезе в деловодството, прошнурована и пронумерована. Този факт си беше първият и най-голям ми повод за добро настроение днес. Към края на работния ден дори умората в очите ми беше съвсем лека, не като друг път. Интересно, дали ако (тъй де, “когато”) работя нещо интересно и завладяващо в среда, която стимулира и амбицира ще е така? И няма да е като предните дни доскоро - като стане три следобяд само да гледаш часовника горе вдясно и да се чудиш дали ако опреш глава на бюрото пред клавиатурата ще можеш да си отспиш малко. Та белким намалее тежестта зад очите.

Говорихме с Жоро за обективи и фотография и гледах негови снимки с филмовото тяло. Точно за днес бях оставил чантата с *istDL и взех стария ми филмов Canon. Лентата вътре “отлежава” доста време, май почти откакто взех цифровия, някъде в началото на лятото. И заради това ми беше ентусиастично днес - от толкова време само гледам филмовото тяло, само го почиствам и пак го прибирам. Не снимам много с цифровия, пак си “пазя” кадрите дори и без да искам. Но друго си е снимането на лента… да знаеш, че нищо не се знае и да нямаш хистограма да видиш веднага разпределението й. Да “затваряш” кадъра в тъмната кутия зад обектива и да я чакаш да “узрее” заедно с последния кадър. И накрая да се прибере всичко пак в малката ролка - нетрайно и ранимо, разрушимо от най-малката светлина. Преходно. И да знаеш, че всяко проявяване ще е някакъв вид компромис, винаги ще е само един възможен “поглед” на химикалите към филма. Необратимо приближение, което издърпва кадрите от крехкия им екзистенциален баланс в ролката. Хубаво си е. Жалко, че пак като си тръгнах след работа беше много тъмно. Направо да чака човек пролетта…

Намислих и едни нови неща около “Свободната планета” и блоговете в нея. През празниците много-много не четях в мрежата и се изненадах, че доста хора са писали. Някои дори са прекалявали. Дотам, че други са намерили начин да ги игнорират. Реших, че трябва да се зарадвам, задето все успявам да опазя доброто настроение и положителната си нагласа към уеб-дневниците. Може би съм много критичен към нещата, които чета. Може би когато човек следи някои сайтове, започва да се чувства по-уютно в тях и не иска да открива всеки ден нови и нови. В които в началото да не му е така уютно.

В този смисъл - добра работа върши bgit на Валери Дачев, но настръхвам всеки път, когато реша да го отворя. Толкова много съдържание… Не само че браузърът ми се бави и ако връзката е по-бавна е малък кошмар - не са само технически странностите. Просто съдържанието е наистина много и много често е определено неинтересно. Трябва да внасям ред, да си “изграждам” профил начисто и без основа. Това не може да се компенсира от няколкото планети, защото те или дават малко избор, или имат технически неуредици. (Например “Блогосфера” по неясни причини избутваше най-отгоре статията ми “Бисерите на началството”, дори и след като нарочно изчаках да излезе от RSS-а ми тя пак в тази планета “изскочи” отгоре… Досадно.) Имам някакви планове за леко развитие на идеята на планетния агрегатор, като все пак не се стига до сложни схеми на социални мрежи, форуми, групи и тем подобни. Ще видим, да има време. :)

Изобщо - хубав ден! Ще чакам да ми одобрят оставката и после ще опитам да си взема малка почивка. Поне няколко дни. Все хубави ще са, а и няма как иначе, щом няма да съм на тази работа. :)

Пожелавам на всички такива хубави дни през 2007-ма година! Може да не приличат точно на моите, важно е да са хубави по хубавия за всеки различен човек начин. Да откриват възможности, да отърсват от лутането и да носят радост и щастие от най-простите, но ценни неща. И да идват винаги със здраве, да - най-вече много, много здраве! Както казват хората - здраве и щастие да има, другите неща, материалните, се купуват. Все някак. :)

Не мога да преценя дали във всички “фото”-та, където си давам негативите, ми ги сканират зле или просто обективът ми е много лош. Че обективът от комплекта на Canon EOS 3000 - Canon EF 38-76mm f/4.5-5.6 е с незадоволително качество дори за любителското ми ниво, е ясно, знам го. Но не мога да повярвам, че може да размазва образа чак толкова! Ако е виновен обективът, как изобщо са го пуснали да излезе от производствената линия? Не, от чертожната дъска още?

Ето 100%-ови отрязъци от снимки (сканирани негативи):

Fuji Xtra 400iso, поляризационен филтър. Автоматичен фокус отдалече - това е кубето на църквата “Св. Александър Невски”.	Fuji Superia 100iso, автоматичен фокус от разстояние около два метра. Фокусът е върху оградата.	Fuji Superia 100iso, автоматичен фокус от разстояние около метър и половина. Фокусът е върху лицето.

Добре се вижда, че не е само филмовото зърно - има ясно отчетлив цветен шум и замъгляване - просто не мога да определя кое е повече развалящо кадрите - компресирането (дават ми ги в JPEG-компресия, с размери 2400х1600 точки, т.е. 3.84 MP) или ниската рязкост на обектива. Най-силно забелязвам лошото качество при лентите с чувствителност 400iso. Може би е защото от доста време вече снимам все с такива ленти, може да е и заради малко по-едрото филмово зърно.

Но все пак, както се вижда горе при кадрите със Superia 100, има шум и замазване и при 100iso. За да има почва за малко поне по-сериозно сравнение, давам спецификациите на обектива и на двете ленти, които съм използвал в примерите по-горе. Такива, каквито ги намерих в мрежата.

EF 38-76mm f/4.5-5.6 - във PhotoNotes, в CameraReview, в CameraMuseum. Обективът е производство от 1995г., това е евтин телеобектив, идващ в комплект с EOS 3000 и EOS 5000.

Fuji Superia 100 - среден размер на зърното: 1 микрон. За сравнение - Kodak Gold 100 има размер на зърното 2 микрона.

Размера на зърното на Fuji Xtra 400 не успях да открия в мрежата, но навсякъде твърдят, че е големичко. За сметка на по-добрия контраст и по-богатите цветове. Интересно кой чувствителен филм е за препоръчване. В ниския ценови клас, разбира се.

Защо пиша това? Знам, че обективът не е добър, но все пак не е и лош за цената си. Пиша това, защото не мога да преценя дали ниското качество на снимките е от обектива или от скенера. Тоест дали да събирам пари първо за нов обектив или за нов скенер. Знам, че има много по-добри обективи, но има и много добри и (вече) евтини скенери. Ако си взема хубав обектив, ще си реша доста проблеми, но ще трябва да давам по минимум два лева на лента за сканиране. Ако си взема скенер, няма да плащам на “фото”-та, но пък ще си остана със стария обектив само…

Това е дилемата ми - ако някой се заинтригува от проблема и има идея, нека сподели ;) А, и да знаете хубав бърз филм, който да не е много скъп? ;)

Днес е последният ми работен ден! Преди отпуската.

Наздраве! ;)

Естествено, има най-различни малки “грижи”, които се появяват - вчера се счупи един raid, днес имах проблеми с архивирането през bacula… Но това няма значение, мили деца, защото чичко ловец ще ви купи сладолед! ;) ;Р (някой помни ли “Улицата”? А ”Цата-ули”?;)

Преди малко довърших статията си за Ърбанстайл на тема “Направи си сам… макро”. Събрах набързо малкия си опит в това нестандартно, но супер-приятно снимане на макро. Ако имам по-стандартна техника за макро, сигурно няма да ми е толкова манияшко и интересно да отвинтвам обектива си всеки път… ;) Като казах това… - дано пластмасовият ми байонет няма проблеми. Аз много внимавам при тези манипулации с обектива, но знае ли човек - EOS 3000 е нисък клас апарат, обективът му е съвсем непретенциозен. Дори няма такъв обектив в сайта на Canon. Е, има го някъде навътре, при старите продукти, но пък без снимка…

Като се върна от морето, ще напиша статия за качествата и недостатъците на Canon EOS 3000. Качествата му са доста, особено за първи SLR-апарат. Но и недостатъците не отстъпват - аз вече силно страдам от два от тях. Но за това - след отпуската.

Ще ходим в Сарафово. За десетина дни, най-вероятно - 12. Без котарака - милият Арти ще прекара нашата почивка при Петето, колежка на Краси и наша приятелка. Тя дори сама предложи да приюти животинката. Дано нашият познайник не пакости, докато е при нея - тя е имала много опака сиамка преди време, но Арти си е котарак и има неизбродими граници на начините си да досажда. Ама пък всъщност е съобразително и мило коте, което се приспособява бързо. Дано са ок ;)

За пътуването взех от “Илиенци” три ленти Fuji Superia 100, от които едната вече е преполовена в апарата ми. Остават в хладилника две, плюс една Superia 200. Три ленти за 12-дневно море… А пък и на връщане ще минем през Търнов за сватбата на Сашо, барабаниста на групата… Та смятам и там да поснимам.

Не зная колко ленти да помъкна. В “Илиенци” “Суперия”-та е по 9.50лв. комплекта от три бройки, ама си е ходене до там. Вие колко ленти бихте взели на мое място?

Лентите на Фуджи са винаги по 37 кадъра, винаги има един “бонус”. Значи имам 74 кадъра iso100 и за сватбата - 37 кадъра iso200. В апарата също имам половин лента…

Ще видя, в краен случай може да купя оттам. ;)

Не можах да намеря време да взема статив, а пък сега няма да може - хем ще внимаваме за паричките, хем имаме багаж да събираме и няма да има време. Толкова с изгревите с дълги експозиции ;) Но ще снимам, да, определено.

Пък дано нещо става от снимките ми - ще видя, като се върна чак.

Сигурно няма да пиша тук от морето, затова:

Леки дни на всички и до скоро!

Мда… това е новият ми фотоапарат! Най-накрая мога да се радвам на огледално-рефлексен апарат. “Можем” - защото на Еос се радваме и двамата с Краси - аз снимам, и тя снима ;) Днес, по този повод, като споменах на колегите на обяд, Жоро и Владо се разсмяха “ех, как скоро ще се замислите за още една машинка!…”. Но пък какво от туй - и да решим да си вземем втори, добрите кадри няма да изчезнат, инто пък да станат два пъти повече. Ако решим, ще си вземем - нали сме най-готините на света! ;)

EOS 3000 е модел от 1999г., но точно този е в прекрасно състояние, оптиката му е пазена чудесно, а пък и на външен вид си е като нов. Аз бих снимал с удоволствие и с апарат без цялата автоматика и електроника на EOS-ите, но пък какво толкова - не електрониката ще ми прави снимките, а и нали съм компютърджия - не може без чипчета, все пак ;)

Лентов апарат с три точки на автофокус, с вградена светкавица, стандартните за EOS режиим на полу-автоматика, както и пълна автоматика и пълен ръчен режим.

Обективът е стандартният към комплекта, 38-76mm, стандартен EF обектив на Canon. Байонетът е пластмасов, но пък и това си е ОК - няма да снимам в екстремни условия чак, ще си пазя частите.

Към апарата взех и една външна светкавица Cobra, със съвместим с EOS-а автофокус. Също и три филтъра - син, ултравиолетов и поляризационен. В идеално състояние, освен UV-филтъра, но пък той е най-евтиният от трите. ;)

——

Днес Жоро ме заведе преди обяд до фотото на Деков, на Иван Асен, за да си взема малко чарколяци - батерии (че старите сдадоха багажа, бяха си за смяна и издържаха едва 8-9 снимки), търсехме и капак за обектива, но нямаше. Друг път. ;)

——

Нямам търпение да изляза след малко от работа и да продължа с оползотворяването на първата лента “Fuji Superia 100”. Всъщност чакам слънцето да се изтърколи още ма-а-алко, да разрежат улиците следобедните летни сенки.

Страхотно е усещането - аз и преди често се оглеждах, търсех си кадри и си представях, че си снимам, още много време преди да се навия да си търся по-сериозен апарат, но пък сега освен приятно като усещане е и ентусиазиращо като представа, като план за свободното време.

Зная, че не само ще мога да си търся такива кадри, но и да се упражнявам в улавянето им.

Интересна тема, тази за улавянето… Много близка ми е понякога нагласата на онези племена, които са мислели, че портретните рисунки на вождовете улавят в листа душите им. Тази предметна представа за рисуването, в случая за фотографията, понякога може да бъде болезнено близка. Но, както дългите хилядолетия митологичност са ни научили, без сами да разбираме, успяваме да повлияем на света, като повярваме на доброто в него. Като вярваме, че фотографията няма нищо общо с душите, че дори няма души, постепенно се измъкваме от клопката на суеверията.

Въпреки това понякога е неизбежно да преживяваме света митологично. Страхотното е, че през визьора това се усеща по-свойски, разпознава се. Хубаво е, защото такива моменти не са за изпускане.

Днес обиколихме всички хипермаркети в София. Навсякъде са наблъскали цифрови боклуци, единствените SLR лентови фотоапарати бяха залежал Nikon в “Метро” и някакъв Pentax, май в един от ”Технополис”-ите.

А аз си търся именно Canon EOS. Лентов, разбира се. Евентуално EOS 3000N или EOS 300V. Харесал съм повечко 300V, но не бих отказал и един нов-новеничък EOS 300X ;) Искам да съм собственик на Canon по много причини, някои само са интереса ми към фирмата и технологиите й. Още една причина е, че колегата ми Жоро снима с Canon, а с него си говорим често на тема фотография. Въпросната фирма така и така има доста добра поддръжка в България - и като потребители, и като части и апарати, и като сервизи. А това също не е малко. И във всеки случай е по-добре, отколкото да ми се наложи, например, да изпращам апарата си в братска Гърция или пък в Австрия, само защото нещо леко не е наред…

——

Но да оставим настрана спора “лентови срещу цифрови”, за мен това не е проблем, аз избирам изпитаното, “маниашкото” и “фенското”, именно - ленти, само ленти.

Да оставим и това, че не зная как точно ще се сдобия с пари, за да купя нещо - с Краси искаме да направим такава покупка, но аз не съм изцяло сигурен, че ще ни е по джоба. А пък и не зная как ще съм в работата.

С две думи - каквото и да вземем, на изплащане ще е. Нито аз, нито Краси ще тръгнем да печелим парички от фотография, независимо колко ни харесва и/или колко добри сме и т.н. Просто у нас сега се работи залудо, работи се по много и се работи за никакви пари. Викат му пазар. То не е, но те така му викат.

И после - ще ми пускат реклами по телевизията, да съм идел да им гласувам. А па тия! Алооо, аз вече не гласувааам!

Преди - да. Гласувах, бях и на барикади. Направих грешката да повярвам, че има нещо вярно в “превземането на крепостта отвътре”. Вече зная - политиката е толкова мръсно дело, че дори гласуването цапа. Самата метафора с “даването на гласа”… бррр, ужас - аз имам мнение, имам си и глас. И както не отстъпвам от мнението си, така и не си давам гласа!

——

Ох, отклоних се… ;)

Идеше реч за това, че в магазините са прибрали всички аналогови SLR апарати. Особено Canon-ите. Аз продължавам да си търся (сефте…), така че ако някой чуе за познат, който продава Canon EOS, модели 300V или 3000N, моля да ми каже!

Аз ще си помисля и ако апаратът е запазен и имам паричките, може и да го взема. ;)

——

С това отварям тук, в бележника, темата за фотографията. За снимането на лента, по-точно.