Имам натрапливото чувство, че с минаването на годините културата, започнала някъде в края на 50-те и продължила с разпилявания докъм 80-те на миналия век все по-плитко и пошло се експлоатира в днешната масова градска.
За някои например текстът на “Lady in black” е нещо като “старовремска чалга”. Може би точно Слави Трифонов не може по друг начин, той си е чалга отвсякъде. А и откакто се разболя и сега е свръх-изнервен (от лекарствата ли, не знам и не ме интересува от какво), вече и се изчерпи тотално. Но все пак да се имаш за музикант, да твърдиш че си широко скроен и да свързваш “Lady in black” със свалки с чернокоси и “Hotel California” със статистики за самоубийства е… тъпо. Може да е оправдано в някакъв по-“жълт” смисъл, но за мен си е откровена простотия.
Специално за “Lady in black” в английската Уикипедия са написали съвсем кратко “It tells the story of a man wandering through war-torn darkness and encountering a goddess-like entity who consoles him”. И това също няма нищо общо с тръпката и настръхването при всяко чуване на песента, но поне не се говори за “чернокоси красавици”.
Не казвам, че всеки трябва да се превъзнася по текстове на песни, по концепции и внушения на стилови течения и т.н. Нито пък че трябва да ги разбира, още по-малко че трябва да ги приема. Не е и хич нужно, ако си спортист или политически коментатор например. Но в телевизиите е пълно с музикални “разбирачи”, които чисто и просто никога не са слушали музика истински, не са истински любители.
И това не им е важно, важното е да е смешно, да е раздвижено шоу, да има дъвки за очите, които да задържат зрителите за поне няколко рекламни блока. Чалга, нали ви разправям…
Всъщност това няма никакво значение… There is no strength in numbers. Have no such misconceptions.
За слушане: текст. Да се чуе поне веднъж на тъмно и не като фон. Ползването като фон е една от най-лошите употреби на музиката.
