a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov

challenge

Работата като предизвикателство


Сигурно има много неща, които трябва да се имат предвид при избора на работа. Дори и да съм разбрал вече някои от тях, пак не мога да ги опиша всичките с думи - много от тях се усещат лично и им казваме “настроения”, “усет” и т.н. А и не е нужно да се изброяват и описват - всеки сам решава кой път е най-добър за него и всяко буквално и постъпково упътване не помага, а винаги пречи. Защото чертае не друго, а всеки път “моя”, извървяния до момента път.

И все пак смятам, че едно от най-важните неща е там, където отива човек, да има професионална неизвестност и към нея да се пристъпя с вълнение. Дали ще е с ентусиазма на завладяването или с по-първичния адреналин на страха няма голямо значение - важното е да е интересно, да е задържащо вниманието.

Искам да кажа, че е много важно човек да не усеща работата като под нивото си. Ако ползвам бърза заемка от принципа на Питър, важно е да се вижда границата на некомпетентност. Защото това значи, че тя е по-високо, че не е достигната още. Когато се достигне границата на некомпетентност, човек просто вече е некомпетентен и така и така не може да я забележи подобаващо.

Не казвам работата да е трудна, мъчителна и да е непосилна жертва всеки път. Не, просто не трябва да е за същия човек, но отпреди четири-пет години, примерно. За такава работа има други хора, за които тя ще е предизвикателство и тръпка, ще им дава от неизвестността си.

Всичко това разбира се има съвсем други, изкривени измерения, когато става дума за държавна работа. Особено в ИТ-областта, за нея знам - макар да не ми е трудно да повярвам, че така е и в другите. Държавата изкривява много неща и ИТ определено е едно от тях. Но, както много пъти съм казвал - за държавата не трябва да се работи, така че този проблем отпада. :)



Tags:
5 Януари, 2007 - 04:10

 
 

Да укротиш утре


Сложно е да се укротява каквото и да е. Проблемът е, че всеки път решавам, че за това се искат усилия. А всъщност същността на укротяването е не да полагаш усилия, а да успяваш да ги поемаш. Това, което разпръсква усилия, навито на кълбо и сложно, и усилно, и неукротено трябва да бъде “издържано”. Във всякакъв смисъл.

Да укротяваш ще означава да поемаш чуждите усилия, да ги връщаш преработени, да отразяваш старанията с вътрешните си цветни огледала, за да може в някой момент неукротеното да се умори, да се изкаже и изрази, да стане кротко, укротено.

Това не е нечестно, всеки ден всеки прави някакво геройство с укротяване на нещо. И някой друг го изтърпява и го укротява. Разменяме едни усилия. Прескачат искри, разряди и на това му казват живот. Едното нещо, за което трябва да внимаваме, е не влагаме насила усилия в моментите, когато трябва да укротяваме, а другото е да не поемаме повече от чуждите енергии, отколкото можем да издържим. Ако тръгнем да търпим укротяванията повече от способностите си, свързваме двата края, но накъсо. Ако имаме бушони - добре. Но не е хубаво да се прекалява все пак.

Всеки има свои си граници. Предизвикателство е да ги опознае, но е ценно да оцелява в тези изследвания.

Утре.

——

He is the king of all the land

in the kingdom of the sand

of a time… tomorrow…

He rules the sand worm and the fremen

in a land amongst the star

of an age… tomorrow…

(taken from Iron Maiden’s “To tame a land”)



Tags:
5 Февруари, 2006 - 18:58

 
 
Different Photography
Make Money Fast - Work At Home
helio ocean
Cheap Macs, PCs, LCD TVs etc
Flash Drive Recovery
Ако сайтът ви е харесал, можете да ме почерпите с
или
през ePay
perdolitical manager good job trachilic
money cash casinos