Arcane Lore

Дойде септември и веднага трябваше да ни нападнат студовете. Не че искам да е непоносима жега, каквато прежуряше улиците до съвсем скоро. Няма ли начин за някакво средно положение, нали все пак живеем в умерен климат? Или май с това глобално затопляне нещо вече не сме го съвсем “умерили”. Като малък си спомням, че още в началото на ноември и даже някои години и през октомври градът беше застлан с чисто бяла пухкава снежна завивка. И си валеше редовно, не да валне веднъж-дваж и после да има само кал. Или пък да скове нечовешки студ и навсякъде всичко да е в лед. Помня меки зими. С много и пресен сняг, с цели седмици по ваканциите постоянно пързаляне из склоновете между новопостроените блокове с шейни, найлони и кънки. Помня и лета, вярно бяха горещи, но какво е нетърпима жега разбрах едва през последните години. Имаше топло лято, редуващо горещи дни с такива, в които жегата поотпускаше. Имаше дълги пролет и есен, имаше циганско лято и хората го забелязваха.

Сега не е така. От инфарктните топлини като дойде септември вече се сменя парадигмата рязко. Става студено, духа вятър и ако вали, то е поройно. Идва зима, която ако изобщо има сняг, то е за малко. Без никаква видима постоянност някой от зимните месеци има седмица-две, които са с кучешки студ, тротоарите са обледенени и хората се трепят и прииждат в Пирогов. Останалото зимно време е някаква странна есен, уж студено време, пък без сняг, уж щяло да вали за новата година, пък то хайде нищо, другия път. И така до пролетта, която и тя не намира по-видима граница, а идва някак размазано. Откъм средата на март докъм средата на май се редуват студени ветрове с лек дъжд и слънчеви дни с изненади от порои. По планините така и така си вали сняг и нормално, напролет всичко се топи и пълни язовири. Стават разни зулуми с реки, вирове и язовири и изведнъж цялата страна залята от наводнения. Вече втора или трета година така и не се намира причина точна, нито конкретни виновни хора и административни грешки. Бе все едно нищо не е било.

До следващата година, когато всичко пак се повтаря. Не ми харесва така, искам си умерения климат, искам си топло лято, мека есен, зима със сняг и студове само през февруари, пролет с горски потоци, но не и с наводнения. Искам нещата да са нормални. По дяволите, не може ли поне времето в тая страна да е нормално?

Помните, нали? “Няма от него никаква радост, само само когато го прааавииш”. Не беше толкова отдавна, не може чалгата да е изтрила спомените за българския рок, уейв и пънк. От времето му, когато беше все още ценна музика, когато имаше истински групи, които се радваха, че има кой да им идва на импровизираните концерти. А не като днешните, дето все мрънкат, че нямали пари за достатъчно качествени записи или пък че ох, видите ли, как така не се класирахме за “Евровизията”. А тогава се кефехме на “Контрол”, като Кольо Гилъна викаше “Удряй с лопатата, където свариш!”, защото всичко това ни се струваше че е някаква много абстрактна метафора, нещо хем близко, защото го разбираме по свой си начин, но и хем съвсем далечно ако го мислим като нещо обществено, общо. Защото естествено, че никой няма да тръгне да бие хлапетата по улиците… Че как така ще бие, ние не сме такава страна. А и да бие, то ще е незаконно и рано или късно полицията ще му види сметката.

Мда-а, тогава още вярвахме, че синята идея е някаква “добра светлина”, че мутрите с техните пирамиди ще влязат заслужено в панделата някой ден, вярвахме и че някой ден голям бизнес ще може да се прави и без тайни куфарчета с пари. От толкова вяра намествахме централните павета, като скачахме. “Ние сме студентите, нас не ни е страх”. И обсада на парламента, и барикади видяхме. Никой не се страхуваше — не от глупост, а защото и бабите знаеха, че полицията и тя е на същата вълна, като хората. Може би не “полицията”, но нали отделните полицаи и те живеят в града, в държавата. И един дядо на една барикада в един град ми каза една нощ, че (не помня колко) години е работил като миньор, бил е и някакъв шеф после, но предния ден си е изгорил партбилета, защото го е срам от децата и внуците му. И решил да оправи поне част от това, което дълги години никой в страната не е успявал да оправи и излязъл на улицата. Друг е въпросът, че парите не достигали — по-важната причина за човека беше, че има нещо нередно и трябва да се оправи, за да са щастливи хората. За да са щастливи внуците му и да не го мразят след време.

И макар да пуснаха една вечер полицаи и вътрешни войски да разгонят хората, все пак никой не биеше хлапета. Особено пък пред фоторепортери и камери. Сега е различно — излезеш да протестираш срещу строителната мафия и безчинствата й в защитените територии и като нищо ще те окошарят. Ако възразиш и поне малко, ще те влачат, ритат и накрая ще те метнат в джипа. Да поседиш в кауша, та да ти дойде акълът — как така ще ми протестираш необявено, гад такава? Как така ще се осмеляваш да не уведомяваш общината, не знаеш ли, че там на трона е нашият предводител Генералът. Той е толкова благ и съобразителен, че ще оправи всичко и всички. Строг, но справедлив. И ти не си отишъл да поискаш разрешение да пресичаш организирано пешеходните пътеки?

Отвратен съм. Някои блогове питаха защо днес няма достатъчно реакции на блогърите след вчерашната акция на полицията срещу протестиращите. Ами честно казано, разбирам ги. И аз се чудех дали да пиша, макар да разбрах още сутринта, още от първите статии в rss-четеца ми. Чудех се, защото съм отвратен от пълната неефективност на всякакви протести у нас. Не, не казвам, че трябва промяна на реда в държавата — изобщо не говоря за държавата, тя е кауза пердута. Едни избори не решават абсолютно нищо, само “въртят едни пари”. Трябва промяна в умовете, в нагласите. Не в това, което медиите с мед на устата наричат “обществено мнение”, то е изтъркано от употреба и се представлява най-вече от платени проучвания.

Трябва промяна в мисленето. В отношението към проблемите. В разбирането на толерантността. В мотивацията, най-вече в мотивацията на хората да мислят проблемите и да са толерантни.

За да дойде ден, в който няма да е нормално да се бият хлапета, защото не протестирали по процедурата. Важен е протестът, а не процедурата. Човек — това звучи гордо! Никъде не е казано “докюмент — това звучи гордо”. Помните и това, нали?…

 
Още по темата:
Alia - Това никога не се е случвало!
Nabludatel - Еколозите си викат, полицията ги бие, а керванът си върви
Veni G. - Полицейската агресия в плът и кръв
Michel - Това никога не се е случвало!
Bulgaria.Indymedia - Репортаж - Флаш моб за Рила на паметника Левски
Maniax - Политическо
NeeAnn - Природа и власт…
Slavy - Постата се изнервй

Вчера беше последният ми работен ден на старата работа. Строго погледнато, в момента вече съм безработен. Но аз не гледам така строго, в моите очи съм “свободен”. И усещането е страхотно.

Цял ден обикалях канцелариите, за да събера подписи под разни документи. При условие, че единственото нещо, което ми се “водеше” беше компютърът, това обикаляне мога да го опиша само като чиста загуба на време. Бюрократщина на голяма администрация - все някой е на обяд, друг не знае при кого да ида, трети пък просто пропуска да подаде обходния лист на колегата до себе си. То защо да го прави - нали аз ще наобиколя пак след час-два. За един ден видях толкова лоша, тромаво работеща организираност, че определено не ми се работи отново на подобно място. В последния момент реших да съм поне малко откровен в изходящото интервю и вместо празния лист, който имах намерение да предам, им надрасках едно “поради по-добри предложения за работа”. Тъй де, да не съм излъгал все едно…

Поне гледах да не се нервирам - колкото и пъти да обикалях из етажите, поне знаех, че го правя за последно. Из тия кабинети ми казваха, че доста хора напускали напоследък - ами живи и здрави да са, пожелавам им успех. Когато напусках предишния път, също бях един от много. То е така, като са лоши условията. И като е държавна работата.

Цял ден си тананиках една песничка, “Sail Away” на Дейвид Грей. Около мен цял ден премигват захранвания, включват се ups-и и пищят аларми - както каза един колега “изпращаме те с дискотека”. Обаче на мен не ми става неприятно, нито нервно, само си подпявам:

 
Sail away with me honey
I put my heart in your hand
Sail away with me honey now, now, now

Лошо е времето, а някои казват, че било много хубаво, страхотно чак. Не е правилно, не е “добро” в средата на зимата да пече по цял ден слънце. Това са месеците, когато хората си изваждат от рафтовете зимнте дрехи, намъкват тежките зимни обувки и ядат зимнина. Които имат от майки и баби ядат пратеното от тях, които нямат - поръчват в заведенията яденета с кисело зеле, солени мезета, сушени меса и всички ги накисват в ракия. Пак типично за зимата пиене. И на фона на всичко това “зимно” какво имаме - имаме лято посред зимата. И това ми било “хубаво”… брр.

Дори и да оставим настрана чисто човешките навици, каквито са сезонните традиции в облеклото и храната, пак не е редно. Мечките не спят зимния си сън и се будят объркани от зимния пек. Не можем да кажем, че е “нормално” да има такива топли дни, след като животните съвсем си нарушават ритуалите. Може ние “културно” да имаме къса памет и бързо да се приспособяваме, но целият останал свят мери времето и промените в еволюционни мащаби.

Но ако някой каже, че и това не е важно, защото това са само “някакви си животни” и “то ги има по много, ето зоопарка, ето сплесканото в аквариум тигърче в централен магазин”, пак няма да е прав. Не само че животните, както и всяко живо нещо в света е важно и определящо, ами и ние буквално пряко зависим от природата. Нашето оцеляване и без това е проблемно върху пренаселената планета. Нарушенията в климата не ни поставят на ръба, както го правят пренаселването и войните. Те направо ни изритват отвъд него.

Казали, че в следствие на необичайно топлите дни напоследък пшеницата се е събудила. Ако нямате представа какво е това - то значи, че житените зърна са започнали лека-полека да покълват в откритите складове. Изобщо някакъв контрол на температурата и влажността може да се осъществява само в силозите - в откритите складове и хранилища просто няма как. Житото (и другите зърнени култури) се натрупва и се покрива, за да не се разпилява от вятъра. Но няма климатици вътре. Не е имало никога и нужда да се проектират такива - през зимата е студено и вали сняг. Защо да слагаш хладилник, като така и така всяка зима е студено? А масово зърното се съхранява така. Освен ако не е в някакъв дълговременен запас - тогава е в силози. Ако е предвидено за засяване след няколко месеца, не се складира надълбоко.

И тези зрънца, след като били огрявани седмици вече наред от жаркото зимно слънце и след като “поели” няколко пъти дъжд вместо обичайния сняг, тръгнали да покълват. Не съвсем - само колкото да пренасочат енергията си към кълна. След това ще дойде все пак зимата, ще стане поне за кратко студено и това зърно ще измръзне. Защото вече не е “капсулирано”, а се е отворило и подготвило за растеж. После ще дойдат пролетните дъждове и всичкото ще тръгне да загнива. Страхотна перспектива, нали? И страхотно време…

Някакви други пък казаха, че това затопляне сега не било в резултат от климатичните промени, щото те, видите ли, ставали много, много бавно. Причината не била затоплянето на климата, а някакво локално нахлуване на топли и сухи въздушни маси в Европа. Някой трябва да обясни на големите умове из разните научни центрове, че в релационното отношение, “причина-следствие”, винаги по-общото е причината и следствието е винаги конкретното наблюдавано. Затова няма такова нещо като “локална причина” - локално е проявлението, следствието, резултатът. Причината винаги е глобална и обхваща всички нейни възможни следствия. Това, че учените не виждат връзката не значи че затоплянето се дължи на “локално нахлуване на топъл въздух”. Тоест не, на него си се дължи сигурно - но това нахлуване пък си се дължи на затоплянето на климата.

Дано успеем някак да “задържим” нещата и тези климатични бури не стават по-чести. Но, както е и в много други неща, това не зависи по никакъв начин категорично от нас поотделно…