Arcane Lore

Миналата седмица минах да видя Дикс на работата му и видях с очите си какво е предколедна гмеж в мол. Навсякъде народ, ама навсякъде… И половината са помъкнали торби с какво ли не към ескалаторите в посока подземния гараж. Където да могат да разтоварят плячката в колата и да идат някъде да отпразнуват, че са “успели да намерят” двайсетина абсолютно ненужни електронни играчки, дрешки, дето след един сезон ще излязат от мода или друга подобна глупост. Ще го отпразнуват, като най-вероятно идат в друг мол да привършат започнатото — ако се чудите защо се пръкват толкова много от тия супермаркети и молове, вече знаете. За да може нашего брата да си харчи там заплатата за глупости, ведно с жената и ревящото “тате-е, искам и за плейстейшъна, бе-е!” хлапе.

Мислите, че това е коледно? Коледата всъщност не е никакъв религиозен празник, това го знае всяко хлапе. Тези дни са просто повечко почивни накуп, а и винаги стои корективът “нова година”, който е добър повод всички да посръбнат малко или направо откровено да се изпонатряскат преди да се почне пак с ходенето на работа през януари. Като говорим за измислици, тя и “новата година” и тя е измислица. Ама пълна — каква е тая нова година десет дни след зимното слънцестоене? Кое му е толкова “старото” на 31 декември в сравнение с 1 януари? Ами нищо. Навремето хората са празнували новото завъртане на сезоните в смислени времена. Говорим за умерения пояс, където има отчетливи четири сезона — ясно е, че за ескимосите годината е малко по-различна от нашата.

Та празнували са, да кажем, Еньовден и Еднажден. Или пък края на жътвата. Или първия сняг. Или най-дългия ден, най-дългата нощ или равноденствията. Неща, които са обясними и предаваеми. Които могат да се обяснят на малко дете и то да е щастливо от обяснението им. А сега какво — пускаме някой филм на децата, да зяпат там американски истории с костюмирани дядоколедовци, в които стават някакви “чудеса на коледа” и има много подаръци, все лъскави и добре опаковани. Не че е лошо децата да получават подаръци — напротив. Но манията по пазаруването е така заляла всичко и навсякъде, че ми е трудно да повярвам, че днес някое дете още успява да вярва, че някой някъде се грижи за него и семейството му, като изпраща подаръци. Особено когато детето обикаля с родителите си из магазините и им помага в мъкненето на същите тия въпросни “подаръци”… Не казвам и че трябва да се пазарува бясно и всичко да се крие от децата. Просто казвам, че не трябва да се пазарува толкова. Наистина, не трябва… няма смисъл…

——

Спомням си как веднъж на връщане от Алианса майка ми ме водеше по “Солунска” (тогава как се казваше… а, да — май “Коларов”), се загледах във витрината на един магазин. Вече си имах желания за празника, насочени наум към Дядо Мраз, но се зазяпах във витрината, защото видях един пластмасов камион. Не че ми грабна окото като играчка, а се зачудих как работи, какво и как му се движи. Всъщност не беше точно камион… сещате се — бяха годините на РСО, Варшавския договор и програмите за разоръжаване. “Балканският полуостров — зона свободна от ядрено оръжие!” Колко е била “свободна”, се разбра едва след промените, ама нейсе. Та не беше камион, ами ракетна установка с влекач. Стана ми интересно как точно ракетата хем се вдига, хем се върти. И дали може да се изстрелва.

Успях скоро да разбера в подробности, защото Дядо Мраз после ми донесе точно този “камион”. Като отминавахме, майка ми, която въпреки че бързахме ме остави няколко секунди да го позяпам ме пита какво съм гледал. Аз замислено й отговорих “а, нищо” и продължих да разчаствам наум играчката от витрината. Винаги ми става милно, като се сетя за това. Същата Нова година дойдоха дядо и баба от село, оставили на съсед да наглежда стоката им, за да могат да останат за двата дни и да спят у нас. Цяла вечер “стрелях” с ракетата, която така и не бях “поръчвал” и в късните часове пуснаха “Студио Хикс”. Даваха някакъв филм, криминален, разбира се, търсеше се мистериозен убиец, дето накрая се оказа орел, който хващаше костенурки с ноктите си, издигаше ги и ги пускаше да паднат и да се счупят, за да ги папне. И точно така каръкът целкал случайни минувачи и после си отнасял костенурското.

Най-много ми хареса от тази въпросна Нова година, че майка ми е следила какво ми е интересно и е предала точно на Дядо Мраз, че баба и дядо бяха с нас и че вместо песни и танци на народите ни оставиха по изключение да гледаме “Студио Хикс”. В този ред, като това за филма е между другото, по-важни са вниманието на майка ми и гостуването на баба и дядо. Не че по празници не съм се радвал на подаръци, просто подаръците винаги трябва да са допълнение към нещо друго, нещо готино, ценно и стоплящо. А не пакетите да са основни…

——

По коледните празници се почва всеки път с една и съща истерия — “най-светлият християнски празник Коледа, времето, в което се случват чудеса, сега трябва да се сетим за децата, за сирачетата, трябва да направим нещо благотворително, пратете SMS и участвайте в благотворителната ни игра”… И други подобни глупости.

Първо на първо, Коледа изобщо не е християнски празник. Християните празнуваме Рождеството на Христос, а не Коледа. Всъщност българите празнуваме от всичко по малко, защото сме колкото християни, толкова и езичници, че понякога и повече езичници. В това няма лошо — аз не се срамувам, че нося и езическото в мен и в традициите си. Лошото е това да не се признава и да се прикрива всичко под фалшиво помпозно християнство.

Освен това Рождество изобщо не е “най-светлият празник” за християните. Най-светлият празник, най-великият ден за християните е Великден, Възкресение Христово. За източноправославната вяра много по-важно е, че Бог е възкръснал — това, че се е родил е повод за празнуване, несъмнено, но не е по никакъв начин “най-велико” и “най-светло”. Родил се е като човек. Всеки ден се раждат хора. Важното е не толкова раждането му като дата, като честван ден, а това, че се е жертвал и по божествената си благодат е решил със страданията си да изкупи греховете ни и да ни спаси. Възкресението е истинският християнски празник, най-светлият и най-великият.

Но напролет не е добро време за покупки — затова пазарната машина много по-силно експлоатира Коледа, Рождество и Нова година. Защото идва краят на финансовата година, идват тринадесети заплати и новогодишни премии, разчистват се сметки и заеми… Идеално време за пазаруване — огромна разлика с някаква си пролет.

Другото голямо изнудване е това с дарителството. Лицемерие е цяла година да се мълчи и само по празниците всички изведнъж да се сещат за болните деца и за сирачетата. Разберете, децата имат нужда то помощ целогодишно! Не в един ден и особено не с измислени SMS-кампании, дето не е ясно изобщо каква част от парите отиват наистина при децата.

Ако можете да помогнете на някое дете, направете го сами, без кампания — започнете от днес, като кажете една добра дума, похвалите и поиграете с вашето или с някое близко дете или пък му направите малък подарък, като го заведете на детски театър или цирк, да речем. Започнете от утре, като с парите, които сте спестили от кампанийната благотворителност на всякаквите медии отидете в някоя детска градина и попитате от какво имат нужда. Или направо в някой от домовете за сираци. Не е нужно да давате всичките си спестявания и всичкото си внимание наведнъж — по-добре давайте по малко от ресурса си през цялата година, през седмица-две или когато имате време и възможност.

——

И накрая, истинската благотворителност на хората, четящи в мрежата и адекватни на процесите в нея е помощта за организациите, които поддържат в мрежата софтуерната свобода, споделимостта и достъпността на изкуството, електронните права и развитието на технологиите.

Вместо да давате пари за ненужни подаръци, които или ще забравите в някой шкаф, или ще изхвърлите при първото пролетно почистване догодина, изберете си достойна интернет-кауза и я подкрепете. Вместо да купувате за много пари лъскава електронна играчка на детето си, заведете го на разходка в парка, отделете му цялото си време само за него и парите ги дайте на хората, които с такива дарения защитават свободите и правата на интернет-потребителите.

Моят списък е с разтегливи граници и всичко зависи от това колко пари ще мога да отделя, но мога да кажа, че започва с Debian project, Wikimedia Foundation, Electronic Frontier Foundation и не на последно място, разбира се, Free Software Foundation.

Както казах, изберете софтуерната свобода или друга достойна кауза и я подкрепете. Това поне има значение :)

Нека ви разкажа за гледането на малко дете. От една страна това е основното, което заема ума и времето ми напоследък, а и от друга винаги съм вярвал, че стойност имат само тези статии в блоговете, които имат смисъл като теми, а не като успешни попадения за харесване от публиката и покачване в разните броячи, рейтинги и сборници. Аз преживявам всичко това и понеже също така лично и съкровено преживявам и всичко в сайта си, нека поговорим за бебетата.

Има много и различни подготовки за деня на раждането. Или, което е по-осезаемо за нас, татковците - деня на изписването, когато виждаш детето си наживо, тук и сега и дори ти го дават да го вземеш в ръце. Няма ги разните стъкла, витрини на родилното, срещи през заключени прозрачни врати. И са интересни всички тези подготовки, и са трудни някои от тях - например като бъдещ татко трябваше да свикна с мисълта, че не трябва да оставям семейството си без доход, но в същото време и не трябва да работя неща, които не ми харесват или са против разбиранията и принципите ми. Само пример за една голяма пренатална таткова дилема. Има и други. Ще пиша и за тях.

Думата ми беше за дрешките. Когато казахме на роднини и приятели за бъдещия ни син, много бяха предложенията за бебешки дрешки. В първия момент се замислих - ами хубаво, прекрасно е даже така хората да ни предлагат, но пък ние чак толкова дрехи къде ще държим и ползваме… Хората си ни напомняха, но пък до раждането имаше още доста време. Към последния месец все пак избрахме бебешки магазин и влязохме да понапазаруваме.

Добра идея е първо да обиколите бебешките магазини и да си изберете най-евтиния. Не, не се шегувам - всъщност артикулите са ако не съвсем, то почти едни и същи. Но има огромна, ужасяваща разлика в цените между магазин в центъра и в квартала. Има разлики и между квартално “равнопоставени” магазини - просто някои са с по-големи складове, по-специализирани са или пък имат по-голяма клиентела и могат да си позволят по-ниските цени. Изберете по-евтиния. Една бяла памучна камизолка може да бъде в няколко варианта според закопчаването и връзчиците си. Но като цена може да варира доста. А какъв е смисълът да давате грешни пари за бебешко бельо, което първо е важно не да е модно или да знаете че е скъпо, а да е удобно и второ ще бъде износено са нула време. И ще дойде време за по-голямата дрешка - по-добре тогава да има парички за нея, да са спестени поне малко от първата.

Или не, ако това ви звучи прекалено стиснато - а не е, просто е обективно - тогава нека кажем, че спестените левчета (и дори десетолевки) от тези дрешки ще са за изхарчване в някой ресторант или за шоколади, да речем. За сокчета и лакомства за майката по време на свижданията в родилното.

И, разбира се, остава и другата препоръка - предложените от роднини и приятели бебешки дрешки не трябва да се отказват. Е, ние вече имаме достатъчно, наистина, затова не ни предлагайте на нас ;) Казвам, че всяко ново бебе има нужда от такива дрешки и в началото те просто не стигат. Идва момент, в който скринът се запълва с комплекти за смяна и вече може да се пере по-нарядко, но в началото два или три комплекта просто са малко. Едно е да переш половината дрешки през няколко дни, съвсем друго е да переш всяка съблечена дрешка.

Все си мисля за културата на споделяне. Не зная дали знаете, но например има и у нас опити за развиване на споделянето на вещи през Интернет. На английски се нарича “freecycling”, надявам се някой да намери и наложи успешен превод на български преди да се транскрибира. Вярно, родните опити върху културата на споделяне са много плахи и неуспешни - относително малко хора ползват Интернет, а парите за изпращане на вещта все могат да влязат в друга употреба в домакинството. Иначе идеята е много добра - когато някоя вещ вече не ти е нужна и само ти задръства мазето или тавана, по-добре да я дадеш на някого, който има нужда. По обратния път съвсем нормално е след време ти да имаш нужда от нещо и някой друг да ти подари ненужното си.

Та може в другите си форми споделянето на вещи да не е много на почит у нас, но определено бебешките и детски дрешки и обувки са съвсем друга работа. У нас дрешки се наследяват, споделят и обменят често. Цените на детската конфекция са изкуствено завишени и понякога да купиш обувчици или дънки на малкото си детенце е същият разход, като да си вземеш за себе си. Това, че използваният материал е по-малко не играе в случая - става дума за стока, която се купува рядко, но сигурно. Все си мисля, че в икономиката има специален термин за това, но не го зная. И да са ми го казвали приятели, не се сещам. Вид стока, която продавачът може да си позволи да я държи на висока цена дори и при липса на купувачи - просто защото е сигурен, че купувач рано или късно ще се намери, дори и цената да е неоправдано висока за използваните за направата ресурси. Това са детските дрешки, обувки, играчки и всякакви други аксесоари.

Няма искам, няма не искам - може днес да излезеш от магазина, но утре ще влезеш и ако ти кажат двойна цена, ще си я платиш. Ако беше по-друга стока, щяхме да го наричаме изнудване. При детските стоки го наричаме нормален пазар.

Така че ако ви предлагат дрешки за бъдещото ви бебе, не си казвайте “вече имаме по две от всяко, не ни трябват” - трябват ви. Вземете ги - и след време, когато детето ги надрасне ги подарете на ваши близки. Сигурно ще има хора, на които да послужат. Запазете веригата. Не прекъсвайте кръга. ;)

Интензивното краткотрайно общуване с родители мога да оприлича на средно голямо земетресение с материални щети. От този вид, при който всичко около теб е опустошено, нещо не е на мястото си и не е вече същото. Уютът и интимността, които си градил дълги дни са разрушени, крехките им колони са разтърсени от труса и надгражданите им етажи да се сплескали като сандвич с шунка. Нямаш никакво време, защото все нещо не е довършено, все нещо не си направил както трябва и всички предишни грижи, които са ти се стрували важни и актуални, сега трябва да разбереш, че изобщо не трябва да ти влизат в дневния ред. С две думи - наоколо е хаос. Но си казваш, плюейки в пазвата, че поне няма човешки жертви.

Затова… земетресение с материални щети…

——

В този смисъл едно друго наблюдение да споделя. Все се случва така, че докато растем и “зреем” често си казваме, че като вземем някой ден да порастнем наистина и да имаме деца, изобщо няма да ги ограничаваме. Не така, както са ограничавали нас. Някакъв странен вид “синовна закана” - “не ми купувате сладолед, а… добре… аз когато имам деца, всеки ден ще им купувам сладолед”. Глупаво звучи така казано, но такива са огромна част от взаимоотношенията на родители и деца. Дори и без да се усещаме, често си казваме, че “ние като станем родители някой ден”…

Момент! Стоп… дззззззт… отдалечаваме се малко. Същите “закани” имат и родителите. Сигурно неща от сорта на “трябва да ме слушате, защото аз знам, защото навремето на мен не са ми купували сладолед - значи сега имам права; пък вие когато порастнете, тогава се оправяйте”… Какво се получава - наследяване на неизпълнени отговорности, закани и наказания. Дори и да не си личат като такива на пръв поглед, доста от мотивите на родители и деца се коренят именно във вината, заканата, реванша, наказанието.

Добре, сега какво си казваме? Например… “е, аз когато имам деца, ще внимавам и ще опитам да не повтарям нещата, които смятам за грешки на моите родители.” Стоп кадър отново! Дззззззт… Още една стъпка назад. Трябва да се отдръпнем, за да видим цялата картина. Защото така се гледа картина - от поне няколко стъпки разстояние. Истинското решение не е в постоянните опити да правим правилните неща във всеки момент. Защото такива няма. Не е имало кой да ни научи на тях. Знаели сме ги като малки, когато ни се е ядял сладолед, но лека-полека сме ги забравили и сме ги заменили със сложна система от вина, закани, наказания… И така продължаваме световната човешка еволюция на вината…

——

Истинските решения винаги са в децата. Истинските учители са винаги децата. Родителите са посредниците, които могат да преведат тези детски решения на езика на възрастните. Но за целта трябва да слушат, да се напрягат много. Дори повече, отколкото когато са правели мащабните планове да имат деца и след това кога и как да им купуват сладоледа. Колкото повече “порастват” възрастните, толкова повече трябва да слушат. Да слушат децата. Не обратното.