Arcane Lore

Бях завъртял една метла преди време, че й беше дошло времето. Миналата седмица някъде пък дойде времето на друга, нова метла - почистих всичкото ненужен адрес из четеца ми на новини.

Моята Liferea вече диша свободно, макар май да има нужда от още малко разчистване, което ще осъществя в най-близко време. Когато съм на кеф отново. Хм, тоест… тъй де, когато *не* съм на кеф ;)

По разни странни причини имах безброй категории в четеца си, всяка - пълна със записи. На сульо новинарският сайт, на пульо блогът. Че и чуждоезични разни, че и към разни неизвестни сайтове и записвания за коментарите. С най-голям кеф изтрих някои повтарящи се записи, като например Linux.com и Newsfogre.com. Да се чуди човек как съм търпял и безбройните планети - например едновременно чета planet.jabber.org и planet-im.com. А имаше и блогове на джабер-ци, които, естествено, се дублират от тия планети.

Ужас и безумие! Ама така е, като прекарвах времето си пред служебния екран и домашното ми компютърче само “пълнеше джобове” - просто съм си “отбелязвал” разни неща. Да се сетя някой ден да ги прочета и да реша съдбата на отметките. Но сега съм си вкъщи и край вече, баста!

Няма да повярват някои и колко много от българските записи отидоха към /dev/null. Като първа стъпка махнах записването за коментари, независимо от източника. Записването за коментари е ценно нещо, но напоследък беше започнало да ми досажда. За мен блоговете са някак принципно различни от форумите. След това минах с големия сатър през категориите и… скоро нямах вече нужда от отделни категории ;)

Сега всичко ми е в една папка в четеца. Е, имам записи все още, но поне могат да се четат. ;) Когато и ако реша да ги чета. Няма да го има вече досадното отбелязване като прочетени на всички записи, само и само да не ми пълнят погледа.

Дишам.

Ей, ама някои хора наистина имат навика да пишат големи глупости. Че и ги пускат в новини даже… ;)

О, не, няма да кажа кои записи са ми останали, не! Ще ви издам една малка тайна, все пак. Аз много-много не чета новините. От време на време отивам на сайтовете и си чета оттам. Не страдам от болезнена мания за блогерска информираност. Вече не - няма смисъл.

В събота посадихме две дръвчета. Не защото имаше някаква акция по почистване на града - въобще не знаехме даже кога точно е въпросната акция. Медиите, естествено, бяха понавдигали пушилка няколко дни преди това, но ние, като съвестни граждани, стремящи се всячески да се отърват от зависимостта, наречена “телевизия”, бяхме пропуснали да чуем за точно кои дни иде реч.

Е, въпросните дни били този уикенд. Или поне едни от дните за почистване. Страхотно беше не само, че успяхме най-накрая да засадим Шмръкльо, а и Борко, а и че имаше толкова много хора, които просто решили в топлия съботен следобед да излязат за малко и да посъберат поне част от грязта, дето се валя по улиците на квартала. Дето я настъпваме, вдишваме вкарваме в домовете си, в които после спим, ядем… Грязта, дето цяла община има създадена най-вече да се грижи за липсата й. Защото помслете малко - за какво всъщност съдествува и е създадена общината? За да събира данъци? Не, те са средство. За да храни раздута и корумпирана администрация? Не, макар и изродена, и администрацията е средство. За да застроява тревни площи и да строи паркинги за милите гадни автомобилчета? Хм… това се прави от строителни фирми, за “община” имаме отделна дума…

Общината съществува, за да регулира страстите. Да прави всичко възможно в услуга на две неща: да е възможно всяка лична позиция да е бъде чута и да няма сблъсък на интереси. Тоест да ни бъде 1) уютно и 2) спокойно. А една от най-важнте предпоставки за уюта е чистотата.

Та прецакани сме и от общината, ама нейсе - няма да говоря тъжно точно в понеделник сутринта. ;)

——

Въпросният “Шмръкльо” кой е, питате, значи. Ами за Коледа решихме с Краси да не си взимаме клончета или отрязано дърво, а истинско, живо дръвче. И донесох аз вкъщи красива малка коледна елхичка. С корени с пръст, увити в хартия. Посадихме я в голяма саксия, настанихме я в стаята, ориентирана правилно по посоките на света (по-развитата страна трябва да е към юг - така растат в природата, влияело им;) и я оставихме на Арти да си играе с нея. След това имаше стъклени играчки, сняг от памук, гирлянди - все големи забавления за котарака ни, който редовно си отъркваше мустаците в клончетата - опитваше да си оставя миризмата, но пък елхичката има свое мнение за телесната си миризма, а пък е и жива, не съхнеща, та не му се даваше на котака.

И понеже видът на домашното ни иглолистно е смърч, затова го кръстихме Шмръкльо. ;) Дълго време и след новата година стоя вкъщи, после го изнесох на площадката на стълбището между етажите. Гледахме да го поливаме, но малко дълго време го задържахме непосадено - когато го засаждахме в събота, доста от игличкие бяха покафенели и падаха при допир. Но пък има още живички, та дано се съвземе. Борко пък е другарче на Шмръкльо и е борче. Вътре в корените на смърча имаше едно мъничко борче - с малки коренчета и високо не повече от десетина сантиметра. Понеже е бор, логично стана “Борко”. Не успяхме да ги засадим преди най-вече заради липсата на инструменти - във входа няма бел, няма кирка, едно гребло даже няма. Е, сега се оказа, че домоуправителят е взел и права лопата, и гребло… само дето е забравил да напише на едно листче, че има акция по почистването. Оказа се, че хората просто не знаят. Както и ние не знаехме.

И посадихме дръвчетата, и почистихме една от градинките от камъни, безброй найлони от цигари и прогизнали фасове. Почистихме и външната страна на бордюра - там, където се събира най-много кал, откъм улицата. Не беше чистено поне от около примерно пет години. В нашия квартал минават само да изхвърлят контейнерите с боклука, никой вече нито мете, нито мие. Просто сме по-далечко от местната община. В съседната част, там, при общината, метат всеки ден и няма такива набити покрай бордюра калища. Е, поне няма толкова много.

——

Усещането е страхотно, отдавна се каня да попрочиствам градинката по малко. Може например да си взема овощарски ножици и метла с дълга дръжка. И след бачкане да отмарям, като подрязвам тук-там дръвчетата и с метлата леко замитам попадалите листа и цветове. С раничка с лаптоп, естествено. Хм, трябва да възстановим с комшиите поне някои от изчезналите пейки в градинката. За да може след овощарството да сядам и да отварям за малко лаптопа. ;)