Arcane Lore

Дойде септември и веднага трябваше да ни нападнат студовете. Не че искам да е непоносима жега, каквато прежуряше улиците до съвсем скоро. Няма ли начин за някакво средно положение, нали все пак живеем в умерен климат? Или май с това глобално затопляне нещо вече не сме го съвсем “умерили”. Като малък си спомням, че още в началото на ноември и даже някои години и през октомври градът беше застлан с чисто бяла пухкава снежна завивка. И си валеше редовно, не да валне веднъж-дваж и после да има само кал. Или пък да скове нечовешки студ и навсякъде всичко да е в лед. Помня меки зими. С много и пресен сняг, с цели седмици по ваканциите постоянно пързаляне из склоновете между новопостроените блокове с шейни, найлони и кънки. Помня и лета, вярно бяха горещи, но какво е нетърпима жега разбрах едва през последните години. Имаше топло лято, редуващо горещи дни с такива, в които жегата поотпускаше. Имаше дълги пролет и есен, имаше циганско лято и хората го забелязваха.

Сега не е така. От инфарктните топлини като дойде септември вече се сменя парадигмата рязко. Става студено, духа вятър и ако вали, то е поройно. Идва зима, която ако изобщо има сняг, то е за малко. Без никаква видима постоянност някой от зимните месеци има седмица-две, които са с кучешки студ, тротоарите са обледенени и хората се трепят и прииждат в Пирогов. Останалото зимно време е някаква странна есен, уж студено време, пък без сняг, уж щяло да вали за новата година, пък то хайде нищо, другия път. И така до пролетта, която и тя не намира по-видима граница, а идва някак размазано. Откъм средата на март докъм средата на май се редуват студени ветрове с лек дъжд и слънчеви дни с изненади от порои. По планините така и така си вали сняг и нормално, напролет всичко се топи и пълни язовири. Стават разни зулуми с реки, вирове и язовири и изведнъж цялата страна залята от наводнения. Вече втора или трета година така и не се намира причина точна, нито конкретни виновни хора и административни грешки. Бе все едно нищо не е било.

До следващата година, когато всичко пак се повтаря. Не ми харесва така, искам си умерения климат, искам си топло лято, мека есен, зима със сняг и студове само през февруари, пролет с горски потоци, но не и с наводнения. Искам нещата да са нормални. По дяволите, не може ли поне времето в тая страна да е нормално?

Лошо е времето, а някои казват, че било много хубаво, страхотно чак. Не е правилно, не е “добро” в средата на зимата да пече по цял ден слънце. Това са месеците, когато хората си изваждат от рафтовете зимнте дрехи, намъкват тежките зимни обувки и ядат зимнина. Които имат от майки и баби ядат пратеното от тях, които нямат - поръчват в заведенията яденета с кисело зеле, солени мезета, сушени меса и всички ги накисват в ракия. Пак типично за зимата пиене. И на фона на всичко това “зимно” какво имаме - имаме лято посред зимата. И това ми било “хубаво”… брр.

Дори и да оставим настрана чисто човешките навици, каквито са сезонните традиции в облеклото и храната, пак не е редно. Мечките не спят зимния си сън и се будят объркани от зимния пек. Не можем да кажем, че е “нормално” да има такива топли дни, след като животните съвсем си нарушават ритуалите. Може ние “културно” да имаме къса памет и бързо да се приспособяваме, но целият останал свят мери времето и промените в еволюционни мащаби.

Но ако някой каже, че и това не е важно, защото това са само “някакви си животни” и “то ги има по много, ето зоопарка, ето сплесканото в аквариум тигърче в централен магазин”, пак няма да е прав. Не само че животните, както и всяко живо нещо в света е важно и определящо, ами и ние буквално пряко зависим от природата. Нашето оцеляване и без това е проблемно върху пренаселената планета. Нарушенията в климата не ни поставят на ръба, както го правят пренаселването и войните. Те направо ни изритват отвъд него.

Казали, че в следствие на необичайно топлите дни напоследък пшеницата се е събудила. Ако нямате представа какво е това - то значи, че житените зърна са започнали лека-полека да покълват в откритите складове. Изобщо някакъв контрол на температурата и влажността може да се осъществява само в силозите - в откритите складове и хранилища просто няма как. Житото (и другите зърнени култури) се натрупва и се покрива, за да не се разпилява от вятъра. Но няма климатици вътре. Не е имало никога и нужда да се проектират такива - през зимата е студено и вали сняг. Защо да слагаш хладилник, като така и така всяка зима е студено? А масово зърното се съхранява така. Освен ако не е в някакъв дълговременен запас - тогава е в силози. Ако е предвидено за засяване след няколко месеца, не се складира надълбоко.

И тези зрънца, след като били огрявани седмици вече наред от жаркото зимно слънце и след като “поели” няколко пъти дъжд вместо обичайния сняг, тръгнали да покълват. Не съвсем - само колкото да пренасочат енергията си към кълна. След това ще дойде все пак зимата, ще стане поне за кратко студено и това зърно ще измръзне. Защото вече не е “капсулирано”, а се е отворило и подготвило за растеж. После ще дойдат пролетните дъждове и всичкото ще тръгне да загнива. Страхотна перспектива, нали? И страхотно време…

Някакви други пък казаха, че това затопляне сега не било в резултат от климатичните промени, щото те, видите ли, ставали много, много бавно. Причината не била затоплянето на климата, а някакво локално нахлуване на топли и сухи въздушни маси в Европа. Някой трябва да обясни на големите умове из разните научни центрове, че в релационното отношение, “причина-следствие”, винаги по-общото е причината и следствието е винаги конкретното наблюдавано. Затова няма такова нещо като “локална причина” - локално е проявлението, следствието, резултатът. Причината винаги е глобална и обхваща всички нейни възможни следствия. Това, че учените не виждат връзката не значи че затоплянето се дължи на “локално нахлуване на топъл въздух”. Тоест не, на него си се дължи сигурно - но това нахлуване пък си се дължи на затоплянето на климата.

Дано успеем някак да “задържим” нещата и тези климатични бури не стават по-чести. Но, както е и в много други неща, това не зависи по никакъв начин категорично от нас поотделно…

Говорим за екология. Или може би за нещо много по-мащабно, включващо не само изследването на живия свят, но и на човешката ефективност в него. Действайки в света, човекът го променя. Нима например някой се е съмнявал, че със заниманията ни с екология и с предпазващи еко-проекти не променяме живота, природата, света? В екологията е крайно време да бъде включен като обект на изследване и човекът. “Екологичният” човек дори - този, който прави резерват, за да спаси прелетни птици и обрича на разрушение екосистемите около бъдещата автомагистрала. Който в лаборатории възстановява ДНК на тилацина и птицата додо, когато за производството на електроенергията за тази същата лаборатория всеки ден се издълбава по един декар в открит рудник за лигнитни въглища.

Например.

Тези дни Антония в нейните “Дни” отвори за пореден път темата за контрола и самоконтрола на консуматорството.

Темата е належаща и решенията са много. Затова и няма решение. Когато отговаряме на един въпрос по много различни начини, но отказваме да заемем лична позиция, въпросът продължава да стои. Както има разлика между “теория” и “хипотеза”. Някои казват “има различни теории по въпроса”. Никога няма различни теории - теорията винаги е една. Тезата е една, всичко друго е набор от малки, недокрай доказани тези - ”хипо”-тези.

Днес светът се променя много по-бързо, отколкото физически можем да издържаме. Не говоря за социални промени - с тях сме свикнали, днешният човек е на “ти” с постмодерното социално, което никога не застива в традиция и все “изненадва”. Дори не можем да живеем вече без социалните предизвикателства.

Става дума за физическите промени. Промените в жизнената ни среда, но отново разбирани физически, не социално. Климатът се променя със скорост, която поне съвременният човек не е виждал. Може да е имало големи климатични промени преди десетки хиляди години, когато хората са започвали бавното заселване на Земята, но откакто сме се установили, откакто господстваме биологично не е имало промени на климата с такава ужасяваща бързина.

Не говоря за сравнително малка промяна, като изчезването на десетина вида птици или на избиването на бизоните или тасманийските вълци. Свикнали сме с това - просто поставяме описанието на вида в “червената книга” и продължаваме напред с промишлената революция. Ако някой вид пък изчезне съвсем - чудо голямо, нали има толкова много по света. А пък насекомите например са ужасно, ужасно много - най-различни видове гадинки. Така че за нас не е проблем да няма някакви изчанчени птици от някой далечен остров. Има други, а пък и в джунглите нали казват, че имало много още неоткрити видове. Тъй че можем да се успокоим.

Като се замисля, лошото на промишлената революция е само едно и то е, че доста се е застъпила с постмодерна. И защото в постмодерността има една стряскаща, но и очароваща съвременния човек особеност - да “няма излизане”, затова и никога не можем да избягаме от революционното в промишлеността. Постмодернът носи в себе си способността да се въртиш в кръг и всеки път да намираш нещо ново и нова причина да продължаваш да се въртиш в кръг. “Въртенето в кръг” в постмодерна е развито до такава степен, че се привижда дори като движение по спирала и така се оправдава. Затова са възможни например явните диктаторски режими във време, което вече е разсъждавало върху свободата, личната воля, справедливостта. Възможно е да се излъчва “наживо” по телевизията свръх-технологична война с държава, която не само че не е свързана с терористични атентати, не само че няма оръжия за масово унищожение, ами е била светска и в някаква степен “западна” културно.

Въпросът е как може отделният човек да противостои на общите процеси на “вървене в кръг”. Защото друго отличително за постмодерна е и голямата роля на отделния човек. Не на “гениалния водач”, а на случайния отделен човек, който се включва заради отделния случай. Как може всеки от нас да помогне за забавянето на промените във физическия свят? Промени, които, ако продължават със същата или близка скорост, съвсем закономерно ще доведат до физическо изчезване на биологичния ни вид.

Всеки може да помогне да се нормализират промените в климата. Като не унищожава тревни площи, като не използва автомобила си, когато може да походи малко пеша, като събира отпадъците си разделно и ако не може да ги изхвърля разделно, то поне предава хартията на вторични суровини. Като спестява електроенергия - не защото сметката му ще бъде по-малка, а защото така ще забави поне малко унищожаването на плодородни земи от ТЕЦ-овете в “Марица-Изток”. Като опитва да пести хартия във всеки възможен случай и не унищожава без нужда салфетки, амбалажна хартия, офисни консумативи - не защото ще му струва по-евтино, а защото ще намали поне малко изсичането на горите…

Като казва на познатите си наживо и на непознатите си в мрежата как могат да помогнат на света. Как могат да променят света… да спасят света. Защото ако утре изчезнем, няма да има кой да ни впише в “червена книга” и да продължи работната си седмица.