Arcane Lore

Зъбки

Вчера беше страхотен и спокоен ден, но предишните ревахме доста. То не е плач, а крещене. С пръсти в устата и слюнка навсякъде — явно започваме да отглеждаме зъбки. Надявах се това да почака малко, но както ми каза Nick като се видяхме наскоро — зъбките ще тръгнат, когато тръгнат :)

Коликите привършиха — е, пак понякога има, но не е така отчайващо и денонощно както преди. Казват им “тримесечни” и наистина на третия месец точно затихнаха. Зъбките пък казват се появявали след шестия месец. Да, ама… като се замислих — те хубаво се появяват някъде към шестия, ама нали не се появяват изведнъж и от нищото. Трябва да прорастат, да пробият и това си боли. Те веднъж покажат ли се всичките зъбки — пей сърце. Значи няма спирка — от колики минаваме на следващата актуална грижа, болки от прорастране на зъбките.

Сайтът

Зная, че сайтът ми има нужда от преобличане. Когато мигрирах към Drupal, реших полека да дооправям изгледа и досега съм се справял горе-долу. На всяко ново или променено нещо му намирам добро място и начин на показване. А новите неща са много, особено откъм функционалност и трудно се спирам да не добавям прекалено много. Повечето не се виждат отвън и мислех, че дизайнът и всичко “външно” поне е наред.

Тези дни се оказа, че който се опитва да влезе в своя профил тук с IExploder 6 и не си е изчистил cache, cookies и каквото там, не може да влезе. След влизане с предварително регистрираните име и парола те не се приемат — горе вдясно остава да стои “login/register”.

Предимствата на регистриран потребител тук не са много, за момента е само някакво удобство при коментиране и лична страница с линк, аватар и описание. Но въпросът не е в това. Въпросът е, че Internet Explorer 6 е мизерно парче код и го мразя. Това вече е лично.

Преди години, когато беше излязъл или щеше да излиза, не помня вече, за тоя четец Ийори ми разправяше как бил страхотен, прекрасен, как имало такива неща, дето ги нямало в разните “Модзили и Годзили” и как трябвало всички други браузъри да се забранят, за да не се тормози с писане на съвместим и орязан код на сайтове. Ийори, разбира се е дизайнер и разбира се както поне половината (у нас почти всички) уеб-дизайнери ползва и признава само неща с щампа “Windows” и “Adobe” и мечтае да работи на Mac и да разкарат по-надалеч тия, дето му дуднат за “Линукс”. Така са родните дизайнери, лошо няма…

Но на “дизайнера” на IE 6 трябва да се рита задника. Много и продължително. Всъщност на всички от такива крадливи и монополистични компании като Майкрософт. Или не, какво са виновни момчетата и момичетата… Направо на Бил, Стив и подобните.

Общината

След дългите жеги, в които никой, ама никой не мина да мие улиците с вода, както беше обещал кметът-полицай, снощи наваля дъжд. Вярно, доста вода падна, и гръмотевици се размятаха. Познайте кой е изненаданият — столичната община отново за първи път е изненадана от времето. Големи булеварди са наводнени, в малките улички пък водата прелива в мазетата.

Причината ли — този път причината са (отново) запушени отводнителни шахти, демек каналите са задръстени с боклуците, които общината цяло лято не се прежалва да изчисти и измие. Минаха из кварталите чичковци с моторни косачки и окосиха тревата, когато стигна почти човешки бой и беше някак нуедобно да не се окоси. След това цял месец сеното стоя разхвърляно из полянки и натрупано около кофите. Как не се (само)запали някъде тази година в нашия квартал не знам. Сто на сто на други места в жегите някой е изстрелял фасче към сеното, омесено с кутии от цигари и пластмасови кофички. Както неведнъж преди горя градинката и край нашия блок. То тая практика с неприбирането на сено и клони си е от години.

Не зная какви пари въртят и какви пари “пестят” в общината, но ако има отдел по озеленяване, той е за да коси и събира тревата от един-два централни парка и да сади разноцветни треви пред библиотеката, зад джамията и около “натото” пред партийния дом. Абе общинска му работа. Иначе сме големи мъже, забраняваме екопротести и се правим на Марлон Брандо в телевизора.

Та значи запушени били каналите. Кой ли не си е свършил работата, за да са наводнени пътищата? Може би когато са ги строили, са ги направили наводняеми? Или хората са виновни, защото много се оплакват, и от занимаване с разрешеиня за протести общината няма време да отдели пари за почистване?

А е толкова просто — събира се боклукът от кофите, събират се периодично и строителните отпадъци и клоните и сеното, минава се с машинките с метли покрай бордюрите и воала — няма изненади от дъжд и сняг. Да, ама не. Когато имаш претенции да оправяш цяла държава, нямаш време за такива подробности като грижа за общината.

Което ми напомня пак за “принципа на Питър”:

“В една йерархична система всеки служител се стреми да се издигне на нивото на собствената си некомпетентност.”

и следствието му:

“За всяка работа, на света съществува човек, който не може да я върши. При достатъчен брой итерации по Питър, в края на краищата, точно този човек достига и остава на тази длъжност.”

Останалото е суета…

Плачът

Бебешкият плач е нещото, което приковава вниманието ви веднага. Ако се опитвате да се занимавате с нещо друго, например да пишете, четете или говорите с някого, в момента, в който детето ви се разплаче изведнъж забравяте всичко. Забравяте къде точно сте, какво правите и докъде сте стигнали. За половин секунда всички мисли спират и колкото повече усилия полагате да се концентрирате върху нещо странично и различно от детегледането, толкова по-трудно ще ви е при всяко прореваване или измрънкване.

От само себе си ми се появи едно сравнение и като че ли пасва идеално за описание. Когато бебето се разплаче, измрънка недоволно или още повече когато се разреве с глас, мозъкът ви се рестартира. Трябват секунда-две за възвръщане на вниманието, макар то да е вече внимание в условия на стрес. Неприятното е, че когато детето има колики рядко интервалите в плача са достатъчно дълги. Стигат само да се окопити човек, за избърше студената пот от челото и да се опита да си довърши работата.

Така е когато се опитвам да работя край детето. (А аз нямам къде другаде;) Когато се занимавам изцяло с гледането на бебето - успокояване, игри, песни - тогава плачът не е така разбиващ концентрацията, макар да е ясно, че на всеки сърцето се къса когато плаче бебе. Краси също изнемогва понякога.

Коликите

Всички бебета ги имат. Добре де, може би почти съвсем всички. И аз, сигурно и вие сте плакали като малки неколкомесечни бебоци. И сме будили родителите, понякога и сме ги ядосвали с плача си и изтезани от недоспиване сигурно са давали мило и драго, само и само бебето да поспи спокойно няколко часа. Че да поспят и те.

Коликите са пряко свързани с плача, за който казвах. Може би този рестартиращ мозъка плач е точно плачът от колики. Детето се извива, стиска юмруци, цялото зачервено крещи с все сили и разтреперана брадичка.

Самите колики се причиняват от засядане на пяна от газове в червата. Когато процесът е уравновесен и газовете наистина се отделят от обработваната течност, тогава те се изкарват навън с изпръцкване, като част от тях преди това се абсорбира от стените на червата. Но когато мехурчетата с газове са много малки и много на брой, се образува пяна, която “засяда” в червата и не може нито да се изходи, нито газът в нея да се отдели или абсорбира. Всички лекарства против колики имат за цел размиването и разграждането на именно тази пяна. Някъде след третия месец процесите се нормализират, сложната система в човешкия чревен тракт заработва изцяло и коликите не се появяват.

Чайове и капки

Малко са нещата, които могат да се направят за успокояване на колики. Наричат тези болки “тримесечни” и явно наистина са си такива - трябва да се изтърпят до около тримесечна възраст. Има всякакви бабешки рецепти за чайове, има и купешки препарати - от билкови чайове до капки против газове.

Повярвайте - всичко зависи от детето, от неговата чувствителност и от начина, по който протича “влизането в ритъм” на червата му. Няма универсално лекарство срещу колики. Ако някой рекламира такова, значи лъже.

Ние опитахме различни лекове с минимален, в най-добрия случай, ефект. Можете да пробвате с отвара от семена на копър, отвара от анасон, чай “Бебезан” (билкова смес от няколко подобни растения), готови чайове на “Хип” и други подобни фирми. В аптеките има цели рафтове с такива илачи - не се шегувам, наистина. И както например при спиртните репеленти против комари и тук няма истинско решение.

Друг вид лекарство са капките от типа на Еспумизан и Саб-симплекс или чужбинското и трудно намираемо Инфакол. Има няколко варианта и няколко търговски имена, но тези са най-известните. Общо казано това са емулсии, които действат изцяло на физичен принцип. Не взаимодействат химически в тялото и се отделят в същия вид, в който са поети. Действието им е такова, че премахват пяната в червата, от която идват коликите. Повърхностното съпротивление на емулсията е такова, че при досег пука миниатюрните мехурчета и така разгражда пяната. Имайте предвид, че тези капки са нож с две остриета - много често запичат детето и после то се мъчи дълго. Както казах, универсално решение няма…

Гушкането

Бебетата нямат още изграден начин за справяне с болка и уплах и често изпадат в паника. Тази им тревожност е като верижна реакция, защото ги фиксира върху болката, оттам се повишава паниката и тревожността. Затова най-добре си гушкайте децата, пейте им, говорете им и ги успокоявайте. Помага.

За колики също така е полезно лекото притискане на коремчето. Например с гушкане или с държане на коляно. И в двете пози се улеснява оригването - а то е много важно, защото погълнатият и неоригнат въздух само засилва коликите. А бебетата постоянно гълтат въздух. Особено ако се хранят с биберон, с лъжичка или ако имат някакви функционални проблеми с гълтането.

А иначе болката от коликите е нетърпимо силна. Затова бебетата така отчаяно реват и искат помощ. Карането и викането няма да ги спре - тях просто много, много ги боли коремчето.

Когато възрастен човек получи колика (случва се, макар и рядко) болката е сравнима с тази при перитонит. Който не знае, перитонитът боли много. Наистина ужасно много.

На смени

Не мога да си представя как сам родител се справя с всичко това. Може би ако помага някоя баба и/или дядо. Може би затова има традиция бабите да са винаги “наблизо”, а и самите те искат да помагат постоянно.

Но колкото и хора да се струпат вкъщи да помагат, винаги най-важното си остава мама и татко да си помагат взаимно. Особено за успокояване, защото бебетата като че ли усещат всяка нервност. Тъй че - гушкайте си бебетата, гушкайте се и вие и просто издръжте три месеца.

Ние сега сме в началото на третия. Стискайте ни палци ;)

Срещи в Морската градина

Как да не е разхвърляно? Спя на почивки, работя на почивки. Тоест опитвам се да работя - то не става без спокойствие и продължителност. Както каза веднъж преди години Жоро Колев в Морската градина във Варна, “Аз съм програмист, моята работа е креативна и ми трябва спокойствие”. Е, аз не съм чак програмист, но все пак…

Като се сетих за учредяването на Сдружение “Свободен софтуер” и страхотните два дни, които по това време прекарах във Варна сред толкова ентусиазирани и толкова близки ми като нагласа хора…

Та като се сетя и се сещам как трябваше да минат няколко години, за да могат други едни хора да взривят това сдружение отвътре. Сещам се как почти нищо не съм знаел за истинските събития тогава. И как наскоро приятели ми ги разказваха. Сещам се и как на едно друго “място” вече три години се “учредява” фондация за свободен софтуер. Три години…! Сещам се и как периодично мрънках в пощенския списък, как предлагах аз да ида и да занеса в съда проклетия документ за заявяване условията на фонда.

И ми се приисква да съм пак в Морската градина преди години и пак да говоря с Жоро Колев за неговата визия за бъдещето, за квантовите машини, предизвикателствата пред шифрирането и новите потребителски интерфейси. Жоро щеше да стане председател на сдружението и после хората щяха да го оплюят и сменят. Но нищо, иска ми се да съм там. Тогава още имаше линукска среща в София, още Йовко Ламбрев само разпалено планираше бъдещия OpenFest, още всички спорехме и се съгласявахме с Васко Томанов, единственият по-“трезв” и фирмаджия в тази среда.

Да, сега е различно - имаме ежегоден OpenFest, ССС за радост на някои загина и за тиха радост пак на някои фондация за свободен софтуер все така и не се създава. Има даже и списание за отворен код, има блогове. Но каква от това, като толкова много хора вече не се срещат? Даже и аз, дето винаги съм гледал свръх-положително на всичко, вече имам някои, дето не искам да ги виждам поне в близките месеци. Какво от това, като някои вече имат деца, а бас ловя, че не всички пили заедно с тях преди време бири и планирали сдружения и опънфести изобщо знаят за това.

Да си бебе е трудно

Не, не просто трудно - да си бебе е ужасно, непосилно трудно. Тъкмо се родиш, тъкмо свършат напъванията, натисканията и дърпанията и почват отвсякъде да ти светят светлини. Свикнеш, поизбистрят ти се очите и тъкмо минат няколко дни и започваш да ревеш при всяко акане и пишкане. Боли, предполагам.

Колики ли казах? Не, още няма колики, при добър късмет. Обаче се изреждат баби, лели и всички роднини да те дундуркат и да обясняват на мама и тати как “това тук не е правилно”, а трябва да се прави “ето така, виждаш ли”. Добре поне че още нямаш колики.

Изреждат се доктори и поликлиники. Дето някой умник е решил да им казва “де-ка-це”, неграмотникът му с неграмотник. Прегледи и мерения - съблечи-облечи и чакане из коридори.

Никой сигурно не се ражда без никакви проблеми, всеки трябва да свиква със света. Някои бебета пък имат и друга занимавка - ако са родени или получили в това си ранно бебство нещо за лекуване, значи и разходки из болници ги чакат. Нови лекари, всеки те разглежда, мама и тати се тревожат. А не можеш да ги успокоиш. Лекарства, системи, операции. И вместо на бебе да миришеш на ранички. А те трябва да се почистват. Боли и ревеш, разбира се, вие как мислите?

Пак добре че покрай тия тревоги коликите и да са се появили, остават на заден план. И тъкмо посвикваш с режима на хранене, тъкмо разбереш, че онова мокрото не е страшно, а дори е приятно да те къпят и почват коликите.

Ден и нощ, преди и след хранене - щом те боли коремчето викаш. Стряскаш и държиш със сенки под очите мама и тати и те се тревожат. Пак не можеш да им кажеш какво ти е и да ги успокоиш и това те изнервя още повече. Не стига че ти е некомфортно, ами и те ти прехвърлят тревожност.

Да, има капки, чайове, компреси. Всяко помага в различна степен, но еднакво за кратко. Всички се радват, като се появят нови капки и решават, че явно ще ти спрат коликите. Как да кършиш хатъра на такива мили хора? Кротуваш си малко. После пак ще намерят нови чайчета и капки.

И на този фон пак идват баби и всички роднини и приятели и казват на мама и тати “е, то коликите ще минат, всяко бебе има - те и моите имаха колики, да знаеш какви - е-хей”. А на мама и тати им е дошло до гуша вече. Но как да ги успокоиш, като не те разбират?…