Arcane Lore

Както се канех по-рано днес, празничната рибна вечеря стана доста добре. Успях за час и половина да се прибера от работа, като мина на път през близкия универсален. Взех разни продукти, но забравих за гъбите - и добре, защото нямаше да вървят с рибата. Краси така ме успокои, а и аз вече мисля, че си стана готино и без тях. :)

Получи се печено на фурна филе от риба хек с картофи и заливка от кисело мляко. Продуктите са: филе от хек (две парчета, тоест общо… една риба:), пет-шест картофа, около половин кофичка кисело мляко, малко топено сирене, лимонов сок (забравих да взема лимони и трябваше да ползвам сок от шишенце), чер пипер, сол, розмарин, джинджифил и малко вода. А, да - и около чаша бяло вино.

Забравих да сложа мазнина и едва сега се сетих. Така е по-добре, цялото ястие изобщо не беше тежко и мазно. Може би стана малко по-сухо, но пък нали затова е чашата вино до чинията :) Филето покисна малко в лимонов сок с чер ппер докато обеля и нарежа картофите на кръгчета. После в тавата наредих ред картофи, отгоре рибата и върху нея - останалите картофи. Добра идея е да се сложи сол при лимона и рибата, защото картофите поемат много и може рибата накрая да остане леко безсолна. Също така при рязането на кръгчета винаги остават “капаци”, като при биченето на дъски - резени, които от едната страна са закръглени. Те могат да се използват така да се подравни всичко, че да няма стърчащи много картофи или филета, за да не изгорят. Сложих тук-там малко томено сирене, ползвах някакво, което взимам за първи път - в кутия, май беше “Жоси”. На четири или пет места по малко, все пак не искам да готвя сирене, а риба. Изсипах равномерно върху всичко неразбито кисело мляко. Преди това върху рибата между картофите поръсих малко розмарин и съвсем мъничко джинджифил. Зачудих се, но поръсих още мъничко чер пипер върху заливката. Може би са по-подходящи подправките за готвене на пилешко, но какво пък - нали аз готвя, тъй де. :) Добре стана. Когато реших, че е готово и бях доволен и от снимките му, го пъхнах в затоплена фурна.

След има-няма нула време… добре де, след двайсетина минути всичко е готово. Изядохме го с бялото винце. Шардоне на “Туида”. Бива. Аз казах в предната статия, че недолюбвам бялото вино и харесвам плътните аромати на червеното, но това ми допадна - върза се добре с рибата, която наистина беше леко суха. Абе добре си беше - нали с вино я ядем, я!

Няколко извода за мен, а може и за вас, ако се интересувате:

1) Картофите, когато попият лимон, се готвят по-бавно и все изглеждат леко сурови. Всъщност не са сурови, а просто стават хрупкави като въз-сурови и това е от лимона. Когато се готвят с нещо кисело, като например лимон или домати, трябва да се приготвят преди него.

2) Пустите картофи взимат и солта. И макар аз да не обичам сол и да кашлям от нея, когато е дори с малко повече, все пак добра идея е да се осолят отделно от картофите другите продукти, с които се готвят.

3) Когато се слага слой картофи най-отдолу, трябва да се внимава как загрява печката. Ако е като нашата, която топли през въздуха на фурната, може отдолу картофите да са малко недопечени, защото хем са били в сос, хем отгоре всичко се загрява по-бързо, защото е открито. Ако се готви в микровълнова фурна правилата се променат… ама аз не се кефя на микровълновите, така че какво ми пука :)

4) Винаги когато се пече така сосът или е малко в повече, или ако се наложи да се допича ястието, вече никакъв го няма. Крайно време е да се науча колко течност трябва да се слага.

Целия процес си направих кефа да го снимам. Снимките можете да намерите в галерията, подредени отделно. Снимани са с Pentax *istDL с обектив Pentacon auto 1.8/50. Всички на бленда 1.8, естествено :) Не очаквах, но въпреки ръчния фокус и оскъдната светлина от лампата всички излязоха добре и затова реших да ги кача всичките. Е, някои съвсем не са изпипани като кадри, но пък това са само илюстрации на готвенето ми. Опитах се да са максимално добри за целта си. Харесва ми, значи се е получило :)

N.B.: Взе сериозно да ми липсва фотодневникът на това ново място. Имам идеи как да го върна и трябва да побързам. Снимките се трупат, от тях поне по някоя тук-там все си заслужава публикуването. Да си оправя фотодневника!

Вкусно беше. Кой ли е следващият кулинарно тематичен празник…?

Днес е Никулден, празникът на рибарите, моряците и всички, дето са кръстени на св. Никола - честито на печелившите, да ви е живо и здраво името, както се казва! :) Наздраве и за много години и да не се сърдите, ако ви дойдат гости - нали знаете, на този ден няма неканени гости, защото няма и канени.

Понеже днес е ден, на който “всеки трябва да си почопли зъбите с рибя кост”, но аз нямам за най-любима риба шарана, нито пък традиционният “рибник” с шаран е ястие, което не омръзва с годините, затова се чудя какво да хапнем вкъщи довечера. Рибникът е шаран, който цял се пече в тесто - да кажем, че приготвено без тесто филе от бяла риба е достатъчно отдалечено кулинарно от рибника. И двамата с Краси от белите риби харесваме хек и мерлуза… е, то те са и най-често продаваните в града. Да кажем, че ще е филе от хек. Няма да има много време след работа за готвене, затова направо филе. Ще взема и картофки, ако намеря пресни, ще ги оставя с кожата. Макар да не ми се вярва да има все още по това време на годината, ама то кой знае - човек вече не може да е сигурен нито какво яде, нито откъде и кога му е доставено.

Продуктите ще са: две филета от хек или друга бяла риба, няколко средно големи картофа (ако има пресни малки - повечко), един или два лимона, малко лук и разни дребни неща за експериментирането - девисил, магданоз, копър, черен пипер, сол, зехтин, майонеза, сметана. Ако има в магазина гъби и ми хванат окото, ще взема и гъби - печурки естествено, то други не продават. Гъбите ако се запекат с рибата, заляти с малко сметана или кисело мляко, за да не изсъхнат бързо, стават много приятни. Разбира се, всичко е в експеримента - същността на мъжкото готвене. :)

Все пак с млечните продукти не трябва да се прекалява, а най-добре изобщо да не се слага прясно мляко. Става нещо при събирането на риба и прясно мляко - не ми е ясно точно какво и защо, а и не става винаги, но е неприятно, може би знаете.

Ще обеля картофите, ако са стари и ще ги нарежа на кръгчета или както ми подскаже вдъхновението. Ако са млади - само на две, на две - и в тавата. Като казах за тава - добра идея е да си вземем йенска тенджера, върши по-добра работа според мен. Майка ми често готвеше именно в огнеупорните стъклени тенджери, но ние имаме само една и тя е много изстрадала милата. В налепи от загоряло, които все не излизат - не е най-привлекателната тенжера за готвене някак. Но може да ползвам нея, да. Казах ли ви, че празнувам на Цветница? :)

Върху картофите - филенцата, накиснати отпреди в част от лимоновия сок с добавена сол и черен пипер. На този етап ще реша дали да слагам малко майонеза, сметана или кисело мляко. Знам, че звучи странно, но киселото мляко страхотно се връзва с филе на фурна, стига да не се изпусне и да изсъхне цялото - трябва само да се сгъсти и попие в рибата. Придава леко кисел вкус и я прави крехка, но ще внимавам да не прекаля с него или с лимоновия сок - сокът да е малко и малко да покиснат рибките. След това винаги можем да си добавим лимон в порцията, но не можем да махнем.

Отгоре ще подредя още картофки, смесени с гъбките, които пак ще са нарязани подходящо за “покриване”. Зехтин за леко омасляване на всичко и като стане равно покрито с картофи и гъби и запълнено с кисело мляко или сметана, внимателно ще налея малко бяло вино. Не съм привърженик на многото вино при готвене. Виното го пия с яденето, не го изливам цялото в продуктите.

Всъщност чудя се… Дали да слагам вино изобщо или да сложа просто малко вода. Ако тръгна да избирам вино, ще се забавя сигурно, а и сега като се замисля, пие ми се червено, а не бяло. Глупаво ще е да сложа бяло в рибата и червено в чашите. А и не знам дали Краси ще иска да пийне отделно вино, затова може просто да взема една бутилка бяло вино и да реша на момента. Червено имаме вкъщи, значи бяло… като се гледам, ще е или керацуда, или бяло магарешко мляко. Не ми се смейте - аз от бяло вино не разбирам много, а и това са ми любимите бели вина - може да не са изискани много, но нали казах - бели вина не харесвам по принцип. Хм… тъй де - не харесвам “чак толкова” :)

Когато всичко е събрано, ще го бухна във фурната да се постопли, да не му е студено. А, да - в процеса някъде ще сложа и девисил, магданоз или копър - както реша че е добре за каузата. Може да добавя и розмарин или босилек, те също биха се вързали, но в малки количества, защото ароматът им мачка и кърти, ако е в повече.

Като се запече всичко, тоест като картофките станат годни за ядене и рибата побелее отвътре, съм готов. Ако засъхва, ще доливам по малко водичка. Винце няма да хабя повече, пък! Ако съм решил да не слагам гъби и кисело мляко и гозбата е само с филе и малко картофки, ще измисля нещо отделно, нещо като сос, което да добавя в порциите. Примерно гъбите накълцани на парчета, смесени с лук и леко запържени с подправки в зехтин и след това леко разбъркани с малко лимон и кисело мляко или сметана. Малко, колкото да се сгъстят запържените гъби, без да се прекалява. Абе - както стане :)

Ако имам късмет с транспорта, опашките и сръчността ще мога да направя всичко преди жена ми да се прибере от докторантско училище. Напоследък толкова рядко ми се случва аз да готвя вкъщи, не трябва да провалям момента. А и котаракът ще е винаги до мен да ми помага. Арти когато готвим все седи при нас - той по принцип е толкова привързан към нас, милият, че дори и когато режем лук в кухнята седи там и сълзи текат от очите му. Той се плаши, стряска се и мига, мига често, но си стои - че как иначе, нали ние, неговите най-близки приятелчета, сме там. Къде другаде да е?

Знам, че това не е истинска рецепта за готвене. Но пък и тук не е сайт за рецепти :) Вие какво ще правите на Никулден?

Пак нещо съм се разболял. Неприятно ми е и че не мога да се видя с приятели, да се поздравим, да си разкажем кой как е прекарал празниците и да обсъдим най-различните планове за близкото бъдеще…
Не, не съм много болен, “болен” ми звучи някак отчайващо. С много одеала, препечени филийки, болки в очите и посещения на дежурния лекар от поликлиниката. Доктор Анчев или доктор Чернокожева, например… Това са ми асоциации със спомени от детството. А тогава боледувах често и много.
Като се замисля, аз май и сега си боледувам често, но просто не обръщам толкова внимание на лекуването. Или пък нямам възможност да обръщам. Докато ходех на работа, например, и с тая нова измислена реформа в здравеопазването изкарвах на крак безпроблемно и най-тежки грипове. То друго в днешни дни няма смисъл - веднъж отидох на доктор, при личната отидох, а тя ме изпрати с направление при “много, ама много добър унг-специалист”. Отидох аз при доктора, като на практика си имах диагноза, дори можех да го насоча какво да ми предпише. Като малък четях медицински книги, исках да ставам хирург, а пък и всичките боледувания и всичкото наблюдение на докторските предписания - тези неща си казват думата. Като малък си бях открил отит още преди да започнат болките в ушите, по симптомите, описани в дебелите книги. Все едно, не съм лекар…
Та въпросният специалист ми даде лекарство за мазане на носа, после видях, че е лекарство против синузит, и ми каза да си мажа носа, после да си запушвам ноздрите и да “надувам”, докато ми изпращят ушите… Причината е ясна, как защо - ами имах остатъчно възпаление в евстахиевата тръба. Това е проход, който свързва носната кухина със средното ухо. И понеже няма друг начин да се “достигне” дотам, нашият човек предлага хамалски механичен метод…
Мога само да добавя, че тогава просто започна да ме наболява и другото ухо. Понеже, нали се сещате, има две евстахиеви тръби - лява и дясна…
——
Та тия дни си “влача” някакви грипове, понастинал съм още от подготовката за Коледа в Троян. Но ме държеше в полуизлекувано състояние храната и червеното вино.
Което ме подсеща, че отдавна искам да започна в бележника си кулинарна рубрика. Аз не съм голям чревоугодник, по-скоро обичам да се занимавам с готвене, когато имам време. Наистина, през последните месеци май понаблягам на храненето и това се забелязва при среща с мен наживо, но по-интересната част е готвенето. И дори измислянето на сготвянето. Баща ми нарича такъв тип готвене (с “измисляне”) “мъжки” вид. Без да засягам по-нежната част от читателите тук - става дума за вид готвене, който може да бъде наречен и “ергенски”. Готви се това, което има в наличност в момента, като се опитва придържане към еднороден вкус (“буламач” се получава лесно, но не това е целта на занятието;). Обикновено няма под ръка готова рецепта (най-вече защото книгата с рецепти или е някъде зад гардероба, или просто мама не ни е поверила такова ценно четиво).
И затова се готви по мета-рецепти. Именно за такива мета-рецепти ми се пише тук. Конкретната вариация всеки може сам да си я направи, усамотен в кухнята и с недостатъчно продукти или ищах за “нормално” готвене… ;)