Arcane Lore

Медиите отново крадат снимки от хората. Не, не е точно казано… по-скоро медиите още не са престанали да крадат снимки от хората и да градят нагласата, съгласно която “всичкото туй дето йе в интернетя, ми идва безплатно и наготово и ако искам не ще го преиздавам, ми и хоро ще играя!”. Всъщност преиздаването на творби с авторски права е подсъдно. Краденето на материали е едно от двете неща, които петнят журналистическата професия. От тях масово журналистите ходят целите омацани в “петна”, но явно това на огромна част от тях не им пречи, даже ги “извисява” някак професионално. И това не е от днес, ами от доста много години така. “Вестникарин ли-и-и-и…?”.

Та редовното и нагло крадене на материали е единият смъртен грях на журнализма (“журналистика” тук винаги съм го запазвал за онова по-истинското и будно посредничене, което днес май трудно се среща). Другият е наглото затваряне на очите пред истинските проблеми и занимаването с неща, които не са важни, но могат да се “направят” важни заради различни мотиви — пари, кариера, моментен рейтинг, подмазване на политиците на деня и какво ли още не. Знаете ме, че не съм журналист, затова всичкото това го казвам като външен наблюдател и може мъ-ъ-ъничко да преувеличавам. Но щом се вижда така ясно отвън, сто на сто нещата са ако не така, то ”около”…

Масово освен готови изработени текстове (не, не само преводни от големите медии, което си е практика на всички у нас явно, ами и директно тафене на статии от Уикипедия) се крадат най-вече снимки. Преди не е било лесно, но днес е песен — има толкова много сайтове в мрежата с толкова много и подходящи снимки… Е как да не дръпнеш някоя и да не я сложиш за броя, дето се приключва в четвъртък и ти остават двайсетина минути? Дъпраш, избираш си, лепиш я там и всички са доволни — хем ти си замазал професионалната си съвест отново, хем редакцията е спестила по някой лев за фотограф, хем и читателят е доволен, щото зяпа шаренко.

Не че в редакцията нямате фотографи — напротив, имате. Има и купен достъп до архивите на фотографски агенции, пък и винаги може да изпрати шефът един или двама от миналите школата на БТА щатни фотографи да ударят някое кадро. Но има разлика… На тях им се плащат пари, аз да снимат това, дето го няма в Интернет — примерно как бат Сергей се здрависва със Симеон или пък се обяснява нещо в парламента с Костов по случай еди-кое си събитие. Тия кадри ги няма в Интернет, щото ако не са платените фоторепортери от редакции и агенции, чисто и просто няма кой да ги заснеме.

Но пък в Интернет е пълно с всякакви, всякакви други снимки — от цветенца и листенца до улични кадри на града или пък любителски фоторепортажи от екскурзии и публични културни събития. И сега въпросът е защо да плащаш за закупуване на такава снимка от уеб-агенциите, като можеш да си я дръпнеш за без пари? И защо да пращаш щатния си фотограф да снима такива глупости, като можеш да си спестиш хонорара му или направо да го пратиш пак на бойната линия да търси къде да щракне политиците? Естествено, че предпочиташ да поспестиш малко пари и да откраднеш от Интернет! Защото си такъв професионалист, който знае значението на неща като “лайфстайл”, “крими”, “мандат” и “скандал”, но не си останал да чуеш лекциите в университета, на които са говорили за професионална етика и за това, че материалите не трябва да се крадат от други, а да се изработват.

Защо го пиша това? Конкретният повод е кражбата от Интернет на две снимки на фотолюбители, която news.bg реши че е по-лесно да направи. И след това в разговор с george по телефона да каже, че “няма проблем, защото това са снимки от Интернет, а там всичко, което циркулира е безплатно”…

За мен това си е скандал и ако всичко е наистина така, тия “нюз.бг” ще си заслужават съдебния процес и съответно якото изръсване след това. Защото някои хора явно не разбират от друго, освен от потупване по джоба. Както казах, кръшнали са от лекциите по етика в университета… За конкретния случай и за наглото действие и оправдание на “news.bg” и други пишат вече. И няма да спрем да го повтаряме, крайно време е някой да накара това “снимка Интернет” да спре. Щом не става по друг начин — със съд.

Първият сезон на СимпълСтудио започна! От утре, 1 декември до 10 декември в екипа на проекта ще очакваме вашите идеи.

SimpleStudio е проект за развитие на свободната фотография, който се задвижва от първоначалния си замисъл през всичките си досегашни работни перипетии от yovko. Наоколо сме другите, малък екип, които засега само с ентусиазма си, свободното си време и с трезвата преценка на “още две очи” опитваме да помагаме нещата да сработват. Целта на този проект е да популяризира и подпомага свободното изкуство, разбирано като творене от лична, вътрешна принуда и в културна среда, основана са свободното споделяне.

Продуктите, които студиото в сезоните и отделните си сесии създава, се публикуват и разпространяват с отказ от някои права. Съгласно концепцията на CreativeCommons-лицензиите.

Нагласата на свободната култура е такава, че при казването “някои права запазени” се акцентира не на запазването на “поне част” от авторските права, а на споделянето и достъпността. Много по-важно в този смисъл е хората да могат да се докоснат до дадена творба, отколкото да й бъдат запазени определени авторски (издателски) права.

Разбира се, всичко това е за сметка на много по-голямата отчетливост на автора и творбата му. Защото “авторство” е нещо съвсем различно от “авторско право” и всеки автор на свободна творба си остава такъв — с подобаващото му внимание, респект и признание. На практика от свободното изкуство (и свободната фотография в случая) печелят само авторите и публиката. Може би донякъде губи издателската индустрия, но то е защото упорито си закрива очите и се прави, че такова нещо като легално свободно изкуство няма. А го има. ;)

Всеки, който има любов към фотографията и някакъв свой проект, за който има нужда от помощта на студиото, нека се чувства официално поканен да изпрати идеята си. Всяко описание на конкретен фото-проект ще бъде разглеждано внимателно и навреме. СимпълСтудио е достатъчно ентусиазиращ проект, за да ни събира за обсъждане и преценка на всеки ваш проект.

От получените проекти за фотосесии ще бъдат избрани няколко — колкото е възможно да бъдат изпълнени през сезона. А сезонът официално приключва в края на месец февруари, когато резултатът от проектите през него ще бъдат публикувани и представени.

Повече и по-подробна информация за формалната страна на пускането на проект към студиото прочетете тук.

Вярно, често критикувам нашенските фотографски сайтове, но някой може ли да стане и с ръка на сърцето да каже някой наистина добър фото-сайт? Има хора, дето се превъзнасят по руските портали, но с един бърз поглед ще се убедите, че и те са отвратителни като сайтове. Защо е така? Може би вкусът на нашенеца фотограф е притъпен от ФотоФорум и Фото-Култ? Може би защото има цяло “поколение” любители-фотографи, които откриха Интернет и компютрите по неподходящ начин, водени технически, правно и донякъде и естетически от “стожери” като ФотоФорум? Сайт, който има за основна цел да създава и поддържа флеймове, за да може да му се качват постоянно посещенията. И съответно собствениците му да си купуват коли с парите от рекламите.

Те и рекламодателите са виновни — чули-недочули за реклама в мрежата и хоп — да се рекламираме и ние. Добрата реклама винаги е премерената и съобразената с аудиторията. Не само с покупките на аудиторията, а и с вкусовете й. Не може когато някой потребител ти каже “много са ти рекламите” и те наистина са много, ти да му казваш “ами то безплатни неща в Интернет няма, ще търпите”.

Оставям настрана тоталното неразбиране на авторските права, което възпитаха през тия години ФотоФорум и Фото-Култ. Най-важното нещо изведнъж стана да се караме с вестниците, които публикуват със “снимка Интернет”. Никаква възможност за избор на лицензи и на всичкото отгоре най-долу винаги се мъдри “всички права запазени”. Иначе правата били на съответните автори, обаче сайтът можел да ползва всяка снимка както прецени за свои си нужди. Затова днес когато кажеш на фотограф, изкушен (или “израстнал” фотографски) изцяло от тези родни сайтове за неща като “някои права запазени” или отказ от издателски права, веднага те гледат подозрително, че нещо май искаш да им откраднеш.

Но и това е друга тема. Или може би не съвсем — и BgFotoNET отдолу има текст “All Rights Reserved”. Даже два пъти — веднъж за небезизвестния PHPNuke (ако се чудите кой го ползва днес, ето пример) и втори път за цялото съдържание. Вярно — този сайт няма почти никакво потребителско съдържание, освен във форума. Повечето са новини и малко ревюта.

От доста месеци вече от бегефотонет правят нещо като видео-списание, казват му “BgFotoNET TV”. Идеята е добра, радва (не, не съм го гледал). Макар и доста закъсняла — във времето на масовите видеоизлъчвания да слагаш файл за изтегляне и да нямаш удобен начин за гледане на старите епизоди е толкова… хм, толкова Web 1.0…

Изпращат хората писмо за всеки нов епизод. Оставям настрана правописните грешки (“за вЪВ бъдеще”, “настройките на ВашияТ акаунт” и т.н.) — много други сайтове също имат нужда от грамотни редактори. Направи ми впечатление нещо друго. Писмото е пратено от admin [at] bgfoto [dot] net до newsletter [at] bgfoto [dot] net. С копие (видимо CC, не скрито копие BCC) до точно 420 адреса… Не зная дали това са всичките потребители, или аз съм попаднал в една от “партидите”. Но честито ми — вече имам 420 адреса на хора, интересуващи се от фотографски новини и обсъждания. Нещо повече — хора, които нямат нищо против да получават такива писма и искат да гледат видео-списания за фотография. Хвърлих един поглед… някои от имената ми говорят нещо. Тук-там няколко по-известни фотографи, домейни на студиа. Интересно.

Не е нужно да казвам, че с удоволствие се отписвам :)

В такива случаи се чудя защо ли има хора, които се учдят и дивят на бесните темпове на развитие на спам-индустрията. Само в София вече знам за две места, където се работи точно спам и се работи яко. Бас ловя, че и някои от “големите” фирми в мрежата са намесени. Пръкват се всякакви сайтове с услуги, една от друга по-ненужни. И пращат спам навсякъде, зарибяват хора да купуват “реклама” и после спамят. Та чудно ли ви се струва? Да, пощенски адреси могат да се съберат по сто и един различни начина. Но сто и един пъти по-лесно е да се абонираш за такъв сайт, дето праща вестника си с “копие до”, вместо да пишеш webcrawler за адреси…

П.П.: Пощенските адреси на сайта по-горе са леко замаскирани, за да не влизат директно в спам-роботите. Нещо, което бегефотонет не направиха за моя адрес в писмата си, но нейсе ;)

“No lock-in” - срещали ли сте го като израз в уеб? В някое поне малко по-цветно близко бъдеще за Интернет това понятие ще е разпространено и привлекателно, ще е… понятно ;)

Глаголът “lock-in” означава заключване на някого отвън. В смисъла на затваряне във военен арест, арустуване в стая. В Интернет означава да “доиш” съдържание от потребителите си, да си единственият сайт за тях и те да нямат думата и избора.

За разлика от:

No lock-in
You own your own data and are responsible for it
You can terminate you account at anytime and get all your data exported
 

Личи си разликата с така масовото днес “WE can terminate your account” и “WE reserve exclusive copyright, but we are NOT responsible for users’ content”. Нали?

Web 2.0, за което говорят толкова много и най-различни хора има някои същностни особености. И произтичащи от тях задължения. Задължения както на потребителите, така и на осигуряващите услугата сайтове.

Особените и нови неща са много, но нека погледнем едно от тях - съдържанието е на потребителите. Често се повтаря, но дали от сайтовете наистина го разбират правилно?

Има разлика. Едно е съдържанието да е на потребителите в смисъла на “тука едни хора въвеждат съдържание и ние го ползваме, защото е супер да седиш и да гледаш как от реклами печелиш, докато някой се кефи, че има трибуна”. Съвсем друго е съдържанието да е на потребителите, защото наистина е тяхно - и съответно във всеки момент могат да го преместят другаде. Най-важното - могат да го преместят по свое желание в друг сайт, и то заедно с добавената стойност от сайта, който напускат.

Ако наистина притежавам снимките си във Фликър, да кажем, трябва да мога да ги копирам или дори преместя в друг подобен сайт, като запазя цялата моя нова информация за тях - етикети, албуми, описания и т.н. Не давам пример с български сайт, защото тук всички примери са в обратен смисъл и звучат смешно.

Потребителят трябва да може не само да представя, но и да доразвива съдържанието си в мрежата. И сайтовете, които печелят от него трябва да имат винаги предвид, че само осигуряват средата. Подходящата, удобната, приятелска и ненатрапваща се среда. Поне тези сайтове, които ще запазят потребителите си. :)

Вече не се записвам в сайтове, които си взимат изключителни права върху съдържанието ми или имат действащ lock-in по някакъв начин. Дори лека-полека “разчиствам” предишни такива акаунти. Дали да не направя някакъв каталог с web 2.0 сайтове? Не просто такива с ajax или копиращи google. Отсега се чудя кой ли ще е първият български в списъка… и дали изобщо ще се намери?

Родният сайт “Фото форум” е с дълга история на неадекватност към авторските права. Пример за това е фактът, че публикува снимки от потребителите без да им оставя пълен контрол върху тях. А на сайта пише “Снимките в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без позволението на авторите е незаконно.” Не можеш хем да публикуваш снимки, хем те да са с всички права запазени, хем да си запазваш за себе си правото да използваш тези снимки както решиш за свои (на сайта) цели - “Организаторите на сайта могат да използват снимките за целите на сайта, за организиране на изложби, както и за рекламни материали на Фото Форум (в това число публикации в пресата свързани с дейността на сайта).”

За безумието в затворения кръг на публикуването на снимки в мрежата с всички права запазени сме говорили с Йовко Ламбрев - ако публикуваш с пълни права запазени, можеш или 1) да си самият автор или 2) да ти е предал всичките си права на теб. Тоест да казваш “аз публикувам снимките, те са обаче с всички права запазени от автора” е малко абсурдно. А на фона на това да си запазваш в правилата на сайта изключителното право да използваш коя да е от снимките за свои цели е… меко казано признак за неразбиране.

Всичко това са стари “лаври”, но нещо наскоро ме стресна и реших да пиша на webmaster@. Във форума някой от админите беше споменал, че еди-коя си снимка “е била открита сред изтритите”. Сетих се, че и друг път съм срещал този довод във форума им и се запитах: След като има проблем с гореописаното запазване на правата, след като има проблем и с заявеното изключително ползване на потребителски снимки… нима на всичкото отгоре те не трият снимки?

Публикувам тук кореспонденцията ми с webmaster@. Не съм искал разрешение, защото това не е личен разговор, а кореспонденция до служебен адрес на публичен сайт.

Разбира се, какво друго да ми кажат. Няма да се занимават да обясняват защо нямат описано никъде какво правят с изтритите данни и снимки, я. И защо запазват за себе си права върху снимки, които иначе са с всички права запазени за потребителя.

Да поясня пак - нямам нищо против някой някъде да си прави архив за себе си от публично достъпни данни. Проблем има, когато някой дава място за публикуване на данни и снимки и твърди, че хем снимките са с авторски права на качилия ги потребител, хем може да се използват за нуждите на сайта. Има и проблем с неизтриването на лични данни и снимки с авторски права - пак казвам, впечатляващо е сайт от ранга на “Фото форум” да се сравнява с Google, но разликите са очевидни.

Нещо повече - не е вярно, че тези въпросни изтрити снимки не се използват никъде. Използват се, най-малкото като аргумент за отказ на участие в конкурс - “вашите снимки бяха открити сред изтритите, значи са били публикувани вече и затова нямат право да участват”. Брех…