Arcane Lore

Живеем с тревогите на граждански протести. Учители и лекари искат по-добри условия на труд и по-високо заплащане, адекватни на социалната роля на професията им. Как реагира обществото - изчаква в мълчаливо съгласие с протестиращите. Как реагира властта - образователният министър обяснява с чертеж на учителите че “пари нема”, а полицейският министър пуска компромати за лекари.

После съдът, сезиран от община Царево и еко-министерството постановява, че такова нещо като природен парк “Странджа” всъщност няма. Не били определени точно границите му. Фирма, която строи в доскоро китното селце Варвара разни бетонни коптори (и се казва “Краш 2000”, както каза един приятел тези дни “е не му ли казваш на това подходящо име за строител”) първо подава и тя жалба, а после веднага след решението на съда я оттегля. Шефката на фирмата на доста объркан български обяснява в предаването на Милен Цветков преди малко, че тя много обичала природата и затова оттеглила иска си. Аз пък си помислих, че го е оттеглила, защото вече е имало решение в нейна полза, ама нейсе.

Как реагира обществото - няколкостотин човека, млади и стари, но повечето младежи се самоорганизират в спонтанен протест. Блокират за по половин-един час най-много централни кръстовища в София. Има обявени протести и в други градове, но не зная дали изобщо са се събирали хора там.

То ако са били по-малко от стотина няма смисъл - минава двойка полицаи и ги наплашва да се разпръснат. Така се прави - полицията има специални разпоредби за предотвратяване на събирания на хора. Наричат ги “нерегламентирани” и “необявени” събирания.

За да протестира днес човек, трябва да има разрешение. “Моля другарко, имам пиш!” Да, вярно - събиранията били с уведомителен режим, а не с разрешителен. Трябвало да кажеш на полицаите къде да те търсят и кого да търсят, ако нещо се обърка, а не да чакаш разрешение. Странно защо тогава протестът срещу акциите на полицията против торентите беше “изнесен” от Бат Бойко от центъра чак в Южния парк. Уведомителен режим, друг път.

Всички протести в България са не с уведомителен режим, а с режим “изнася й на властта”. И понеже най-често се протестира именно срещу властта, затова успех имат единствено протестите, които в крайна сметка “изнасят на властта”.

Таксиджиите за нула време “притиснаха” всички. Защо? Колко ли скрити интереси има в таксиджийския бизнес? Ще кажете, че е параноя - не, не е. Публична тайна е, че такситата подпомагат активно проституцията и дори понякога джебчийството. Такситата имат договори с всякакви транспортни съоръжения - то не е аерогара, ж.п.-гара, автогара, то не са централни магазини. Никоя община не може да си позволи да са незадоволени така активни в разпределението на териториите бизнесмени, фирми, че и отделни шофьори.

А Странджа? Кой знае за нея, къде е тя и какво общо има с интересите на общината и на полицията? Никой, някъде към турската граница и нищо.

Затова на един от видеорепортажите в мрежата за блокирането на “Попа” се чува съвсем отчетливо как един от полицаите се възмущава на обясняващия нещо младеж. “Ама не трябва така, не е редно, ние си вършим работата - а вие знаете ли че има начин да направите това, има си професионален начин, само е трябвало да го спазите!”

“Професионален начин” на протест. Нямам думи. Това е понятието, до което достига тренираният в полицейско ежедневие разсъдък, когато мисли “правилния” начин за протестиране.

За сведение на съгражданите полицаи - “професионален начин на протест” е нещо като “тероризмите”, с които ежедневно ги стряска духащият от САЩ вятър на социална параноя.

Да спасим Странджа! И не само нея - да спрем превръщането на страната ни в така нужния явно кенеф на Европа. Или поне да опитаме. Вече сме големи, вече разбираме. “Имаме пиш”, но не искаме разрешение.

Не че не е очаквано - то на какво ли не се нагледахме през последните години. Но е отвратително!

Върховният административен съд прогласи заповедта за обявяване на Народен парк “Странджа” за нищожна”

Върховният съд заличи природен парк ”Странджа”

Не че и министърът е цвете за мирисане - толкова по-твърдо трябваше да лобира в кабинета за “Натура 2000” и за парковете. И за незаконната сеч, и за какво ли не още.

Но не знаех, че заразата е стигнала и до съда чак. Как не ви е срам, бе, продажни властолюбци?

Всичко се загубва, ако не става за печалба се руши, а ако става поне за малко, “сивата икономика” с белите си пипала из цялата власт го разяжда и изсмуква. В България няма разделение на властите, не се заблуждавайте! Има една власт и тя е на нелегалните пари, останали още от комунизма. Помните легендите за черните куфарчета с пари, нали? Е не е легенда, явно определено си е истина.

България е бандитска държава.

Най-доходният бандитски бизнес у нас не са наркотици или проституция. Не че ги няма, но най-големите пари са в туризма.

Иска ми се да си бяхме останали с леката промишленост и информационните технологии. Досега и свръхмодерни електрокари и мотокари щяхме да правим, и стъпкови двигатели за космически програми, и вакуумирана храна за космонавти, и заводите за компютри щяха да правят модерни машини.

Ама не - туризъм, туризъм, та туризъм. Че било лесно. На ни сега туризъм!

——

Спонтанен протест - днес, 29 юни в 19:30 часа

——

П.П.: Кметът на Царево е доволен от решението и казва, че границите на парк “Странджа” трябва да се определят точно. Междувременно общината нямало да сменя статута на земи и да дава разрешителни за строеж.

Да бе да - все едно не сме виждали и друг път да се потулва проблемът с обещания и когато дойде пак на дневен ред вече да има толкова строежи, че да няма смисъл от парк. Това черноморие с целия строителен интерес към него е проклятие за природата ни.

Днес привърших с качването на снимките ми от велошествието. Можете да ги видите в тази галерия. Малкото забавяне на галерията е най-вече заради тревогите ми вкъщи, работата по изработката на един сайт и донякъде леката меланхолия от пропуснатия концерт на Blind Guardian. С две думи имам други неща на главата - но все пак обработката на снимките ми отне учудващо малко като общо време.

Снимките

Ами вижте ги.

Снимането

Снимките почти не са обработвани - всички след първите три са само преоразмерени и съвсем леко изострени за компенсиране на ефекта от намаляването на размера. На общо две или три реших да пипна цветовия баланс, още една-две поизправих. Май точно първите три, които са с автофокусния 18-55 от комплекта на апарата, отнесоха най-многото мазане. Китовият е хубав обектив, но за репортажно улично снимане просто не става. Или по-скоро на мен не допада - аз някак не мога да се навра сред хората и да ги снимам. Предпочитам да опитвам да улавям настроенията, средата. А това става само отдалеч със средно дълъг телеобектив.

За пореден път помпата Osawa MC 75-150/3.8 свърши страхотна работа. Не винаги успявах да уцеля съвсем точно фокуса, защото опитвах да улавям моменти. Но все пак надобрявам, няма големи грешки във фокуса. Обективът не е чак разбиващо остър, но постоянната по целия диапазон бленда 3.8 е удобно нещо за такива снимания, при които посоката и видът на светлината се мени постоянно.

При снимане на нещо толкова динамично като събиране на много хора на едно място, с многото им различни настроения, нагласи, желания и представи свързани с проявата, човек няма време да премерва и премисля всичко и само се надява накрая да излязат добри снимки. На част от кадрите например нарочно позатворих блендата, за по-голяма дълбочина на рязкост и да не се тормозя с фокусирането. А и ниското слънце привечер добавя още и разнообразни посоки на светлината, което силно променя и цветовете. В употреба влезе вграденият сенник на обектива, а често и помагане със засенчване с ръка.

Най-важното за такъв вид снимане може би не е да се ползва цял арсенал - някои снимаха със светкавици за запълване - видях поне двама, едно момиче и едно момче. За мен поне важното е да взема този обектив, с който ще снимам всичко и почти или съвсем няма да ми се наложи смяна. Помпата вече за пореден път пасва в ръцете ми заради удобното фокусиране.

Събитието

Признавам си, че съм донякъде разочарован от велошествието. Най-вече точно защото си беше типично шествие, като тези на политическите партии. Наоколо беше пълно с полиция - е, не чак пълно, но три или четири коли, един мотор и няколко пеши полицаи на такова безобидно събиране си е определено забелязващо се. Когато наближи часът за тръгване, полицаите започнаха нервно да се разхождат около групичките и да хвърлят злостни погледи към всички тия нехранимайковци, дето не стига че им правят работа, ами и се бавят с тръгването нещо. Не бях наблизо при тези говорения, не се и доближавах - имах си други интересни занимания. Самото набиващо се на очи и активно присъствие на полицаи ми беше достатъчно, не исках да се ядосвам като разбирам повече.

Най-видимата грешка на общината и силовия й орган беше, че явно никой никъде не знаеше за провеждането на шествието. На всяко кръстовище колоната се забавяше, чуваха се отпред дюдюкания и клаксони, сякаш всяко следващо нещо трябваше да бъде “завладявано”. А иначе за нула време разчистват някой основен булевард, за да мине черна лимузина с два джипа охрана, даже и само със светофари. Спомням си как чаках веднъж на Царя и Раковска около 15 минути на изкуствено задържано червено, докато дойде височайшият. Но да, тряфикът около едно велошествие е прекалено труден за организиране. Защо да се хабят хората…

Друга грешка беше, че полицията реши да “подкарва” хората като някакво стадо - отзад ако човек се позабави съвсем малко, веднага му виква някой от пешите полицаи и от време на време се чува “пърдящата” сирена на колите отзад. Пристъпващи бавно, но целеустремено като овчарски кучета. Знаете го този особен звук на сирената, често го пускат точно когато прелитат някъде с кортеж - едно кратко, но дразнещо “брррънджх!” И защо ни “подкарваха”, за къде бързаха? А, за да може по-бързо да разчистят лентите за движение на изнервените шофьори? Ами ако пътят на шествието беше разчистен и подготвен предварително, нямаше да има забавяния и дори и без “подкарване” неудобството за шофьори и пешеходци щеше да е по-кратко. Но не, виновни са велосипедистите. Защото… какво може да ти направи един велосипедист? Нищо - значи е виновен той.

Иначе настроението на хората беше готино. Надявам се следващите пъти да е още по-масово и лека-полека да може да стане истинско масово свободно движение на колела, пешеходци, детски колички. Без истеричното строяване.

Не липсваха селянии, но аз видях само шофьорски селянии - още на излизането на платното една маршрутка реши да се възползва и да изпревари колоната отляво, в насрещното. Мото-полицаят я спря, а шофьорът вътре бясно и нервно заръкомаха. Нещо от сорта на “ами аз какво да направя, тия идиоти ми пречат”. Може да е бил по-груб, отколкото е прието в разговор с униформен, защото полицаят му извика рязко и ядосано и онзи се сви да изчака. А точно маршрутките са егати лудите шотландски бойци из софийските улици. Чакам деня, в който правилата за движение освен върху редовите частни шофьори ще се разпрострат и върху таксиджийте, маршрутките и градския транспорт. Вярно, има кретени и сред другите шофьори, но сред тези рядко се среща отговорен и дисциплиниран участник в движението.

Аз продължих с колоната до “Попа” и пред кино “Одеон” я изоставих. Имах среща с приятел и закъснявах, но ми остана хубавото настроение от велошествието. Въпреки някои недоразумения, всичко беше много весело и приятно - хората се усмихваха и ако аз рисувам тук по-черни цветове, то е заради мен, не толкова заради шествието.

До следващия път, до следващото шествие - а дотогава вижте още разкази и галерии: Antonia (галерия), Georgivar, Michell (галерия), Kozzmen, Българска Индимедия, За земята.

П.П.: Мишел ме е издебнал и без изобщо да усетя ме е хванал как изчаквам кадри - тук. А дали някой пък ще се познае на моите снимки? :)

Във вторник, 15 май в София ще се съберат велосипедисти, скейтъри и всякакви други колесни немоторни фенове. Идеята за велосипедно шествие не е от тази година - доколкото зная, тази година ще е деветото поредно. Тайфата ще тръгне от паметника на съветската армия и най-вероятно после ще мине през Попа, алеите пред НДК, Витошка, Света Неделя и жълтите плочки по Царя. Може да не е точно това маршрутът, но кого го интересува всъщност - освен сухарите бюрократи в общината?

“Критична маса” (en/bg) става традиционна за София - това е прекрасна новина на фона на безумното моторно движение в града. Град, в който е нормално да се отнема предимство, в който таксиджиите и шофьорите на маршрутки са неуязвими за произшествията, които предизвикват и неуловими за иначе строгия контрол на автотранспорта. За който контрол е нормално по всяко време на деня отделни централни улици да се затварят заради огромния вече брой автомобили със специален режим, возещи всякакви парвенюта от парламента и министерствата. Град, в който има, в интерес на истината, велосипедни алеи - но всички те са очертани или в градинката пред НДК, или по Витошка - две места, които и без това са си забранени за автомобили.

Мисля, че не е нужно да познавате организаторите или да сте с голяма компания - просто в хубавия майски следобед нека излезем с байкове за разходка из централните улици. Пак ще има шофьори-каскадьори, пак карането на колело в центъра ще е малко геройство. Но поне на някого някъде може да му присветне, че в тоя град има и велосипедисти. И да задържи тази мисъл за по-дълго време от една предизборна кампания.