Arcane Lore

Може да сте пропуснали началото на разследването на Вени за новия строеж в Докторската градина в София. Може и да не знаете за проблема, дори и да живеете в София - заграбването на скъпата площ от градинката в центъраа протича поетапно и без много шум. Но сега вече задължително трябва да прегледате статиите на Вени по темата, защото очевидно незаконното застрояване на терени в града става по вече отработени схеми. За тези схеми пише в последната статия и, колкото и цинично да звучи, тази незаконна дейност разчита на узаконяването си в последствие. Става ясно, че щом веднъж има нещо построено, много по-лесно е то да бъде узаконено. Дори и освен неправилно според законите да е и естетически и функционално неправилно. Дори и тук-там в градската администрация да има хора, които са готови да дадат информация на евентуалните протестиращи и разследващи. Просто явно властва някакво неписано правило, според което строенето, дори на незаконни сгради, е по-ценно от разрушаването и разчистването на терена за детска площадка, парк или просто междублокова градинка.
“Градинка” днес звучи толкова несериозно и пренебрежимо, когато е казано заедно с модерни думички като “инвестиция”, “развитие”, “верига магазини”, “спортен комплекс”, “работни места”… И на фона на всички тези “прекрасни” и близки до сърцата на кметове и фирмаджии думички какво е някаква си мижава и незабелязваща се дума като “незаконен”… Хм, че кой предприемач досега се е уплашил, че дейността му може да е незаконна, прекратил я е и е върнал на обществото, като е направил приют с безплатна супа за клошарите или пък модерна и чиста детска площадка?
Прочетете статиите на Вени за узаконяването на кражбите на терени в града и застрояването им. С това разследване ни се показва, че достъп до публичната информация имат всички. Понякога може да е по-труден, понякога - по-лесен, но важното е, че не е нужно да седим пред телевизора и да стискаме палци някой разследващ журналист да стигне и до нашия проблем. Има начин гласът ви да се чуе и проблемът да излезе на дневен ред, както излиза сега този за Докторската градина.

Пак нещо съм се разболял. Неприятно ми е и че не мога да се видя с приятели, да се поздравим, да си разкажем кой как е прекарал празниците и да обсъдим най-различните планове за близкото бъдеще…
Не, не съм много болен, “болен” ми звучи някак отчайващо. С много одеала, препечени филийки, болки в очите и посещения на дежурния лекар от поликлиниката. Доктор Анчев или доктор Чернокожева, например… Това са ми асоциации със спомени от детството. А тогава боледувах често и много.
Като се замисля, аз май и сега си боледувам често, но просто не обръщам толкова внимание на лекуването. Или пък нямам възможност да обръщам. Докато ходех на работа, например, и с тая нова измислена реформа в здравеопазването изкарвах на крак безпроблемно и най-тежки грипове. То друго в днешни дни няма смисъл - веднъж отидох на доктор, при личната отидох, а тя ме изпрати с направление при “много, ама много добър унг-специалист”. Отидох аз при доктора, като на практика си имах диагноза, дори можех да го насоча какво да ми предпише. Като малък четях медицински книги, исках да ставам хирург, а пък и всичките боледувания и всичкото наблюдение на докторските предписания - тези неща си казват думата. Като малък си бях открил отит още преди да започнат болките в ушите, по симптомите, описани в дебелите книги. Все едно, не съм лекар…
Та въпросният специалист ми даде лекарство за мазане на носа, после видях, че е лекарство против синузит, и ми каза да си мажа носа, после да си запушвам ноздрите и да “надувам”, докато ми изпращят ушите… Причината е ясна, как защо - ами имах остатъчно възпаление в евстахиевата тръба. Това е проход, който свързва носната кухина със средното ухо. И понеже няма друг начин да се “достигне” дотам, нашият човек предлага хамалски механичен метод…
Мога само да добавя, че тогава просто започна да ме наболява и другото ухо. Понеже, нали се сещате, има две евстахиеви тръби - лява и дясна…
——
Та тия дни си “влача” някакви грипове, понастинал съм още от подготовката за Коледа в Троян. Но ме държеше в полуизлекувано състояние храната и червеното вино.
Което ме подсеща, че отдавна искам да започна в бележника си кулинарна рубрика. Аз не съм голям чревоугодник, по-скоро обичам да се занимавам с готвене, когато имам време. Наистина, през последните месеци май понаблягам на храненето и това се забелязва при среща с мен наживо, но по-интересната част е готвенето. И дори измислянето на сготвянето. Баща ми нарича такъв тип готвене (с “измисляне”) “мъжки” вид. Без да засягам по-нежната част от читателите тук - става дума за вид готвене, който може да бъде наречен и “ергенски”. Готви се това, което има в наличност в момента, като се опитва придържане към еднороден вкус (“буламач” се получава лесно, но не това е целта на занятието;). Обикновено няма под ръка готова рецепта (най-вече защото книгата с рецепти или е някъде зад гардероба, или просто мама не ни е поверила такова ценно четиво).
И затова се готви по мета-рецепти. Именно за такива мета-рецепти ми се пише тук. Конкретната вариация всеки може сам да си я направи, усамотен в кухнята и с недостатъчно продукти или ищах за “нормално” готвене… ;)