Arcane Lore

Днес е последният работен ден на Краси - от утре вече е “волна птичка” и започва работа по дисертацията си. Тези дни започва и тазгодишното докторантско училище, така че котаракът пак няма да има целодневна компания. Завършването на докторантура едновременно с работата се оказва неподходящо, дори и работата да е точно по темата. А и откакто я приеха, като че ли някои от шефките й взеха да завиждат и да я товарят с повече работа. Може и да е нормално - въпросните шефки нямат дисертации.

Това означава много неща, но може би за мен най-забележимото е, че заплатата ми е важна част от семейния бюджет. През едната година, когато се опитвах да мина на свободна практика не беше така и тогава притеснението беше по-различно. Сега важно се оказва да не оставам без работа и ако сменям длъжностите и/или местоработата, да не отивам на по-лошо място. Някак отговорността е повече. Повтарям си напоследък, че трябва да съм все повече “глава” на семейството ни, да имам предвид по-голяма отговорност. Така, както доскоро бях без работа, а жена ми работеше, така аз сега трябва да внимавам с доходите и работата ми.

А Краси сега точно трябва вече да я изпращат колегите й, ако са организирали нещо по-специално, де. Все пак това са си четири години и половина работа по специалността от университета. Де да можех аз да се похваля с нещо подобно с моите компютри… :)

Днес си говорихме сутринта за това напускане и се изненадах, че имаме обща позната - нейна колежка от службата и моя от блогсферата. Алекс, поздрави!

Днес се дипломирах.

Дипломирах се.

Днес.

Така и така си взех три дни отпуск, точно между празниците, та смятам да се върна към пред-компютърната ми страст. И да не я смесвам с компютрите и интернетските ми активности. Тоест да си пиша дипломната работа по философия и да не се занимавам поне десетина дни с неща, нямащи пряка връзка с нея.

Завърших семестриално още през 2001г., значи наистина станаха 4 години вече… Ако и този път нещо объркам, накрая ще се окаже, че колкото съм бил “вътре” в Университета, толкова съм бил и “отвън, атакуващ завършването си”. Направо не мога да повярвам, че успях през тези години лека-полека, но сигурно да се уплета в примките на родното академично образование. То не че е толкова академично, да не говорим пък, че не е и толкова “образование”. И проблемът не е само в това, че миналата година ме скъсаха на защитата, проблемът е в мен. Основният проблем ми е, че не си преценявам винаги добре ресурсите. Или се хвърлям да върша няколко неща в момент, когато имам сили за едничко, или се ограничавам в едно, въпреки свободния ми ресурс, само защото “съм се опарвал” и гледам да не се разхвърлям…

Но аз не съм недоволен, че така се развиха нещата. Поне няма да тръгна да се тръшкам, я! ;) Ако през лятото на четвърти (или беше трети…) курс бях решил да взема първо изпита при доц. Минева, нямаше да участвам в създаването, оформянето и работата и до днес на екип “Проектория”. А изпита го взех, дори точно доц. Минева, може би без сама да предполага, открехна една врата на моя интерес, която аз впоследствие реших да отворя още малко и която някой ден със сигурност ще намеря време да изследвам по-обстойно. Става дума за интереса ми към философията на анархизма.

——

Така че нищо не е загубено и, както много често казвам, най-доброто е това, което се е случило. Защото от всички наши възможни светове живеем в най-добрия.