Arcane Lore

Не мога да преценя дали във всички “фото”-та, където си давам негативите, ми ги сканират зле или просто обективът ми е много лош. Че обективът от комплекта на Canon EOS 3000 - Canon EF 38-76mm f/4.5-5.6 е с незадоволително качество дори за любителското ми ниво, е ясно, знам го. Но не мога да повярвам, че може да размазва образа чак толкова! Ако е виновен обективът, как изобщо са го пуснали да излезе от производствената линия? Не, от чертожната дъска още?

Ето 100%-ови отрязъци от снимки (сканирани негативи):

Fuji Xtra 400iso, поляризационен филтър. Автоматичен фокус отдалече - това е кубето на църквата “Св. Александър Невски”.	Fuji Superia 100iso, автоматичен фокус от разстояние около два метра. Фокусът е върху оградата.	Fuji Superia 100iso, автоматичен фокус от разстояние около метър и половина. Фокусът е върху лицето.

Добре се вижда, че не е само филмовото зърно - има ясно отчетлив цветен шум и замъгляване - просто не мога да определя кое е повече развалящо кадрите - компресирането (дават ми ги в JPEG-компресия, с размери 2400х1600 точки, т.е. 3.84 MP) или ниската рязкост на обектива. Най-силно забелязвам лошото качество при лентите с чувствителност 400iso. Може би е защото от доста време вече снимам все с такива ленти, може да е и заради малко по-едрото филмово зърно.

Но все пак, както се вижда горе при кадрите със Superia 100, има шум и замазване и при 100iso. За да има почва за малко поне по-сериозно сравнение, давам спецификациите на обектива и на двете ленти, които съм използвал в примерите по-горе. Такива, каквито ги намерих в мрежата.

EF 38-76mm f/4.5-5.6 - във PhotoNotes, в CameraReview, в CameraMuseum. Обективът е производство от 1995г., това е евтин телеобектив, идващ в комплект с EOS 3000 и EOS 5000.

Fuji Superia 100 - среден размер на зърното: 1 микрон. За сравнение - Kodak Gold 100 има размер на зърното 2 микрона.

Размера на зърното на Fuji Xtra 400 не успях да открия в мрежата, но навсякъде твърдят, че е големичко. За сметка на по-добрия контраст и по-богатите цветове. Интересно кой чувствителен филм е за препоръчване. В ниския ценови клас, разбира се.

Защо пиша това? Знам, че обективът не е добър, но все пак не е и лош за цената си. Пиша това, защото не мога да преценя дали ниското качество на снимките е от обектива или от скенера. Тоест дали да събирам пари първо за нов обектив или за нов скенер. Знам, че има много по-добри обективи, но има и много добри и (вече) евтини скенери. Ако си взема хубав обектив, ще си реша доста проблеми, но ще трябва да давам по минимум два лева на лента за сканиране. Ако си взема скенер, няма да плащам на “фото”-та, но пък ще си остана със стария обектив само…

Това е дилемата ми - ако някой се заинтригува от проблема и има идея, нека сподели ;) А, и да знаете хубав бърз филм, който да не е много скъп? ;)

Мда… това е новият ми фотоапарат! Най-накрая мога да се радвам на огледално-рефлексен апарат. “Можем” - защото на Еос се радваме и двамата с Краси - аз снимам, и тя снима ;) Днес, по този повод, като споменах на колегите на обяд, Жоро и Владо се разсмяха “ех, как скоро ще се замислите за още една машинка!…”. Но пък какво от туй - и да решим да си вземем втори, добрите кадри няма да изчезнат, инто пък да станат два пъти повече. Ако решим, ще си вземем - нали сме най-готините на света! ;)

EOS 3000 е модел от 1999г., но точно този е в прекрасно състояние, оптиката му е пазена чудесно, а пък и на външен вид си е като нов. Аз бих снимал с удоволствие и с апарат без цялата автоматика и електроника на EOS-ите, но пък какво толкова - не електрониката ще ми прави снимките, а и нали съм компютърджия - не може без чипчета, все пак ;)

Лентов апарат с три точки на автофокус, с вградена светкавица, стандартните за EOS режиим на полу-автоматика, както и пълна автоматика и пълен ръчен режим.

Обективът е стандартният към комплекта, 38-76mm, стандартен EF обектив на Canon. Байонетът е пластмасов, но пък и това си е ОК - няма да снимам в екстремни условия чак, ще си пазя частите.

Към апарата взех и една външна светкавица Cobra, със съвместим с EOS-а автофокус. Също и три филтъра - син, ултравиолетов и поляризационен. В идеално състояние, освен UV-филтъра, но пък той е най-евтиният от трите. ;)

——

Днес Жоро ме заведе преди обяд до фотото на Деков, на Иван Асен, за да си взема малко чарколяци - батерии (че старите сдадоха багажа, бяха си за смяна и издържаха едва 8-9 снимки), търсехме и капак за обектива, но нямаше. Друг път. ;)

——

Нямам търпение да изляза след малко от работа и да продължа с оползотворяването на първата лента “Fuji Superia 100”. Всъщност чакам слънцето да се изтърколи още ма-а-алко, да разрежат улиците следобедните летни сенки.

Страхотно е усещането - аз и преди често се оглеждах, търсех си кадри и си представях, че си снимам, още много време преди да се навия да си търся по-сериозен апарат, но пък сега освен приятно като усещане е и ентусиазиращо като представа, като план за свободното време.

Зная, че не само ще мога да си търся такива кадри, но и да се упражнявам в улавянето им.

Интересна тема, тази за улавянето… Много близка ми е понякога нагласата на онези племена, които са мислели, че портретните рисунки на вождовете улавят в листа душите им. Тази предметна представа за рисуването, в случая за фотографията, понякога може да бъде болезнено близка. Но, както дългите хилядолетия митологичност са ни научили, без сами да разбираме, успяваме да повлияем на света, като повярваме на доброто в него. Като вярваме, че фотографията няма нищо общо с душите, че дори няма души, постепенно се измъкваме от клопката на суеверията.

Въпреки това понякога е неизбежно да преживяваме света митологично. Страхотното е, че през визьора това се усеща по-свойски, разпознава се. Хубаво е, защото такива моменти не са за изпускане.