Arcane Lore

Feedburner е отвратителна услуга. Не, не скачайте веднага, ако сте от любителите й — наистина, като помислите трезво и не-фенски ще видите, че от записване във Feedburner или някакъв подобен сайт нямате никаква, ама никаква нужда. Ползата е пренебрежимо малка, даже твърдя, че е спорно дали изобщо я има, а вредите са доста и много досадни.

Защо се използва такава услуга всъщност? Има много обяснения, че така всички емисии от няколкото сайта на човека били на едно място (и какво като са на едно място?!?, чудо голямо), че всъщност фийдбърнър нормализира емисиите и това е много полезно и ценно (да, полезно е, ако блогът ви бълва нестандартни емисии — ако е така, помислете да си оправите сайта, вместо да го натиквате през външен нормализатор). Всички тия обяснения са толкова прозрачни… Ясно като бял ден е, че с feedburner всъщност се цели не друго, а преброяване на читателите на емисията. Толкова, нищо повече…

И защо който така живо се интересува от живота на емисията си не използва свой си лог-анализатор? Където може не само това, ами и всякакви други статистики да види, да си прави планиране по страници и да си поставя цели дори. Да, вярно — ако нямате достъп до логовете си, нямате начин да си сложите софтуер за анализ и статистика. То останаха ли хостинги, дето да не дават логове? Да ги кажем кои са, та хората да знаят да не ги ползват. А, и сигурно сред безплатните блог-хостинги също има някои, при които няма достъп до логовете.

Значи какво излиза — оправдано е, защото нямате начин да си виждате кой чете емисиите ви, само ако сте на блог-хостинг, който не дава достъп до логовете на блога ви. Но не е това определящото явно — доста блогери прекарват емисиите си през фийдбърнър, въпреки че са на свой домейн и хостинг и явно виждат логовете.

Feedburner нормализира емисията, да. Пак казвам — ако емисията ви има грешки, най-правилното е да си оправите сайта. Защото много вероятно е тези същите грешки, които правят емисията невалидна, да правят и html-кода на страниците невалиден. А уеб-страници не се “прекарват” през такива нормализатори, няма как — трябва да ги нормализирате. Ако някаква грешка в блог-софтуера ви е причината или пък ако несъвместимост или лоша настройка на приставки прави кода невалиден, значи чисто и просто трябва да оправите това.

Неудобството от Feedburner? Основното неудобство е, че след като емисията мине през него, цялата функционалност на блог-софтуера за разделяне на емисиите по някакъв признак (категории, етикети, автори, дата и т.н.) отива по дяволите. Започнах в свободното си време да реорганизирам агрегатора “Свободна планета” и опитвам част от блоговете да филтрирам по категории и етикети. За “нормализираните” емисии няма начин. Но дори и да не става дума за общ агрегатор — в личния ми настолен агрегатор не мога да разделям емисиите, така ли? Независимо какъв URI търся в някой “нормализиран” блог, винаги ми се връща заглавната страница на емисията от Feedburner. Страхотно, няма що…

Никога не бих направил това на емисиите си. Ползвал съм Feedburner за кратко преди време (още преди да ги отнесат и тях Гугъл) и така и не видях услугата им да ми добавя някакъв ресурс. Ако толкова много се интересувам от броя на четящите емисията ми, даже не поглеждам към лог-анализатора — достатъчно е да видя статистиката на записалите я в уеб-агрегатори като GoogleReader, Bloglines и др. под. Но не бих натикал емисиите си във Feedburner, не мерси…

Най-после преди ден-два успях да налучкам как да си подреждам по-удобно източниците в четеца ми за новини. Та в четеца (liferea в моя случай) могат да се подреждат записите по различни критерии - примерно по дата или по заглавие. С натискане на заглавната лента, както става подреждането в повечето програми.

Но понеже аз имам повече източници от блогове, отколкото от новинарски портали, все не ми остава желание да се занимавам с подреждането. Когато четеш блогове, по-ценно за момента изглежда да останеш “при” конкретния блог, да се оставиш на настроението на статията, отколкото да тръгнеш да ровиш в настройките. Тъй де, човекът е писал нещо с идеята да е ценно, почти винаги е от първо лице - не мога да “обръщам гръб”.

С новинарските портали е малко по-различно - при тях усещането не е толкова човешко, по-машинно е. Но пък имам само няколко такива и почти всикчите са на английски. Което отново създава някаква дистанция и се получава обратният ефект - вместо да настройвам изгледа, просто отбелязвам целия сайт като прочетен и продължавам към “човешките” блогове. ;)

Виж, планетите са друго нещо. Все казвам, че трябва да има повече и добре поддържани планети. Не пропагандни новинарски портали, не и дълги списъци с източници, които не ти казват нищо. Планети с жив текст в тях, планети с хора. (много подходящо е името, наистина приляга на тези сайтове; “планети” - това са уеб-агрегатори на общности, сайтове, които събират записите от група блогове на дадена тематика и ги показват като текстове, не като кратки препратки от типа “отбележи ме и някой ден евентуално ме прочени”…) В дясната лента тук ще намерите в категорията ми “Връзки” две планети, за които се грижа аз.

——

Но конкретното “справяне с източниците”, за което тръгнах да говоря, е много, много по-банално от сложната визия на различните видове страници с новини в мрежата. Става дума за моите проблеми с Liferea при подреждането на записите.

Имам записи на статии в блогове и портали и записи на коментарите към блогове. И докато за статиите е някак нормално низходящото подреждане по дата (тоест най-новите да са най-отгоре), то същото подреждане (по подразбиране ми е;) и за коментарите внасяше странен смут и някакво “неправилно” усещане.

Едва преди ден-два отделих няколко минути просто да гледам екрана на програмата, опитвайки се да изляза от всекидневния навик да я ползвам. Когато всеки ден правите еднакво нещо, колкото и малко или пък значимо да е то, не се замисляте върху него, не го виждате в подробности, нали? И аз така, за мен четецът беше станал инструмент в пълния смисъл - беше скъсил толкова разстоянието между мен и нещата, които обработва, че все едно е продължение на ръцете ми. Такава е идеята на инструментите…

——

С две думи - записите със статиите трябва да са ви подредени низходящо по дата, а записите с коментарите - възходящо. Най-новите статии да се появяват най-отгоре, за да са видими лесно, а новите коментари - “под” старите, за да бъдат четени след тях. Така нишката на коментарите не се къса, не се налага да помните за какво са говорили няколко човека по-горе, за да “обръщате” реда наум. Наистина е ужасно, вярвайте - моят бележник не е от най-коментираните, но сред страниците около моята има такива с доста коментари. Чета аз и се чудя кой на кого отговаря ;) Ако пишат обръщения хората - пак добре, но често се е налагало да отворя сайта, за да разбера само кой коментар на кой друг отговаря ;)

Сега като си мисля… естествено, че може всички записи да са по подразбиране подредени “надолу”, най-новите да са “най-отдолу”… Но моето “комбинирано” решение повече ми харесва май. ;) Да си се чудя какви проблеми имам. Тъй де… за какви от проблемите си пиша… ;) Все пак беше повод да разкажа за “новинарското ми усещане” на мрежата ;)

——

А вие как ползвате новините? Какво четете? Споделяте ли тези мои разграничения на видовете сайтове? Ако имате други, опишете ги, ще е интересно! ;)

Откакто следя блог-пространството на линуксчиите и на ит-тата по принцип у нас, а то не е от много отдавна, да кажем, че е от около три месеца…, наблюдавам странни временни раздвижвания на обсъжданията на нуждата и наличието на стандартни функционалности в тези блогове.

Най-пресният пример е призивът на GF да се откажем от предоставяне и четене на rss новини. Имаше и предишни обсъждания на функционалности като trackbacks.

Но сега, според Жоро трябва четящите чуждия блог, възприеман като “лични откровения”, следва да запазят личното в това действие и цялото им отношение към записаното да бъде отншение като към личен дневник. Да бъде лично. Все едно отваряме хартиен дневник, дори по възможност от тези с катинарче, за което ни е попаднало в ръцете по някакъв начин ключето.

Не съм съгласен, че някой може да изисква как да бъде достъпвана свободна информация в мрежата. Да не говорим, че feed-овете, както и trackbacks са измислени не за да затрудняват четенето и да отчуждават хората, а точно обратното - да улесняват комуникацията и да градят всякакви възможни вътрешни свързаности, заедно определящи това, което наричаме ”общност”.

Да, не е лошо човек да отвори html-версията на страницата и да разгледа както текста на статиите, така и другото съдържание. Но не ми се струва оправдано това “идване на гости” да бъде задължително… което практически е така, ако няма друг начин за получаване на новини от ”домакина”.

Да, отношението трябва да бъде лично! Но лично не в смисъла, при който привнасяш на другия нещо твое, характерно за твоята личност, а лично отношение, при което всяко твое действие в общността се извършва от твое име - нагласа, обратна на анонимната, насочена към “запознаването” и постоянното движение към все по-доброто идентифициране на действащия субект.

Тоест трябва да сме личности, това е “лично”-то. И когато не пречим на другите да бъдат различни от нас, вървим по един от пътищата към тази цел.