Arcane Lore

Пак нещо съм се разболял. Неприятно ми е и че не мога да се видя с приятели, да се поздравим, да си разкажем кой как е прекарал празниците и да обсъдим най-различните планове за близкото бъдеще…
Не, не съм много болен, “болен” ми звучи някак отчайващо. С много одеала, препечени филийки, болки в очите и посещения на дежурния лекар от поликлиниката. Доктор Анчев или доктор Чернокожева, например… Това са ми асоциации със спомени от детството. А тогава боледувах често и много.
Като се замисля, аз май и сега си боледувам често, но просто не обръщам толкова внимание на лекуването. Или пък нямам възможност да обръщам. Докато ходех на работа, например, и с тая нова измислена реформа в здравеопазването изкарвах на крак безпроблемно и най-тежки грипове. То друго в днешни дни няма смисъл - веднъж отидох на доктор, при личната отидох, а тя ме изпрати с направление при “много, ама много добър унг-специалист”. Отидох аз при доктора, като на практика си имах диагноза, дори можех да го насоча какво да ми предпише. Като малък четях медицински книги, исках да ставам хирург, а пък и всичките боледувания и всичкото наблюдение на докторските предписания - тези неща си казват думата. Като малък си бях открил отит още преди да започнат болките в ушите, по симптомите, описани в дебелите книги. Все едно, не съм лекар…
Та въпросният специалист ми даде лекарство за мазане на носа, после видях, че е лекарство против синузит, и ми каза да си мажа носа, после да си запушвам ноздрите и да “надувам”, докато ми изпращят ушите… Причината е ясна, как защо - ами имах остатъчно възпаление в евстахиевата тръба. Това е проход, който свързва носната кухина със средното ухо. И понеже няма друг начин да се “достигне” дотам, нашият човек предлага хамалски механичен метод…
Мога само да добавя, че тогава просто започна да ме наболява и другото ухо. Понеже, нали се сещате, има две евстахиеви тръби - лява и дясна…
——
Та тия дни си “влача” някакви грипове, понастинал съм още от подготовката за Коледа в Троян. Но ме държеше в полуизлекувано състояние храната и червеното вино.
Което ме подсеща, че отдавна искам да започна в бележника си кулинарна рубрика. Аз не съм голям чревоугодник, по-скоро обичам да се занимавам с готвене, когато имам време. Наистина, през последните месеци май понаблягам на храненето и това се забелязва при среща с мен наживо, но по-интересната част е готвенето. И дори измислянето на сготвянето. Баща ми нарича такъв тип готвене (с “измисляне”) “мъжки” вид. Без да засягам по-нежната част от читателите тук - става дума за вид готвене, който може да бъде наречен и “ергенски”. Готви се това, което има в наличност в момента, като се опитва придържане към еднороден вкус (“буламач” се получава лесно, но не това е целта на занятието;). Обикновено няма под ръка готова рецепта (най-вече защото книгата с рецепти или е някъде зад гардероба, или просто мама не ни е поверила такова ценно четиво).
И затова се готви по мета-рецепти. Именно за такива мета-рецепти ми се пише тук. Конкретната вариация всеки може сам да си я направи, усамотен в кухнята и с недостатъчно продукти или ищах за “нормално” готвене… ;)

Надига се поредната медийна вълна - този път в центъра на истерията е т.нар. “птичи грип” в двете си разновидности - “avian influenza” и “avian influenza A”.

Значи първо да поемем дълбоко въздух и да изкрещим по посока на най-близката медия едно “СПОКОЙНО!”. Птичият грип е отдавна позната болест, освен това се предава изключително и почти винаги само между птици. Обикновеният птичи грип дори не е опасен за дивите птици - много от тях са заразоносители, но дори не се разболяват. Понякога от този вид грип могат да се разболеят домашните птици и в някои случаи е смъртоносен за тях.

Вторият вид птичи грип, причиненият от вируса H5N1, е открит за първи път през 1961 година в Южна Африка. Както първата разновидност на вируса, и тази по принцип не засяга хората - не се предава на човек и не го разболява.

Тогава къде е проблемът, ще кажете. Ами проблемът е в това, че са регистрирани отделни случаи на заразяване на хора с птичи грип. Заразяването с първия вид на вируса е напълно безобидно и болестта протича като най-обикновена инфлуенца. Без изследвания на кръвта никой няма и да разбере дали е боледувал от обикновен или от птичи грип. Ще киха, ще подсмърча и болестта ще мине за 7 дни с лекарства и за седмица без лекарства.

Отделните случаи на заразяване на хора с втория вид птичи грип са проблемните. През 1997г. е било засечено първото заразяване на човек с птичи грип вид А в Хонг Конг. Оттогава досега е имало доста случаи на заразяване. Починали са хора от вируса H5N1, но не можах да намеря категорични данни колко на брой са - дали са 18 или 60. По оценка на американския здравен департамент рискът за щатите и Европа от разпространение на опасния вид А на птичия грип е минимален.

Да не говорим за “пандемия”. Просто на някои зажаднели за сензации журналисти фактите са им тесни и залагат на въображение. Или пък са гледали прекалено много хорор-трилъри като подрастващи.

Какво правят властите в страните, където е открит вирус в домашни птици? Ами събират животните и ги изгарят живи. Евентуално има схема за обезпечаване на собствениците, но едва ли всички стопани са доволни. Постоянно дават по новините, не може да сте пропуснали - хора в защитни облекла събират живите птици в кофи за боклук и найлонови чували, които натрупват в ями, сипват отгоре бенз и драсват клечката.

Клада. Жертвоприношение в най-гледаното време. Е, благодаря ви - след всичките репортажи за войни, показни убийства в центъра на София и какво ли още не - сега и това. Понякога е утешително човек да си каже “добре, че нямам деца, защото щяха да гледат телевизия”.

След това идва краткото замисляне и поправката “някой ден може да имам… дали още ще има телевизия?”…

С две думи - вирусът на птичия грип и в двете му разновидности се унищожава при топлинна обработка. Можете да ядете птиче месо спокойно, стига да не е сурово. Заразата се пренася, но се пренася с кръв, слюнка или изпражнения на заразена птица. Нямате намерение да консумирате такива неща, нали?

Не, не се пренася по въздуха.

Освен ако не си завирате лицето пред кихаща кокошка. Ако изобщо кихат кокошките.

Спокойно!

В пъти по-опасно е да ходите по тротоара в голям град. Или да живеете в същия град, разчитайки на милостта на “Топлофикация” най-накрая да се сети да пусне проклетото парно.

Днес отварям нова категория в бележника - “everyday”, “всекидневна” ;) Има много неща, които ми се иска да влизат тук, но не са за никоя от другите категории, освен може би за “personal” (“лични”), но пък там трябва да има повечко свободно пространство за наистина по-“личните” неща ;)

Днес е първият ден, в който съм на работа, след като се разбилях миналата неделя и в който се чувствам горе-долу… годен за ходене на работа. В третия ден на ударното антибиотично лечение, след капките в нос, уши и дори очи (за последното съм благодарен на Краси, която успя да ме убеди и заедно да преодолеем страха ми от приближаващи се към очите ми предмети…

След най-лошите дни на боледуването, с поглед към развитията в ССС, които, естествено, съм изпуснал, рожденните дни на приятели, празника на георгиевците, многото празници на близките ми, съм в едно по-леко и по-въодушевено настроение ;)