Преди малко получих първата си печалба от продажби на фотографии в профила ми във Fotolia. Fotolia е сайт за микропродажби на продуктова и рекламна фотография.
Звучи малко сложно, но не е — става дума за такива снимки, които могат да се използват при изработката на печатни издания и материали, в реклами в медиите и в уеб-сайтове, например. Всъщност всяко нещо, което отговаря на няколко прости условия — да е с добро техническо качество и с идейна композиция, да има ясни акценти с фокус и премерен дефокус, да не съдържа търговски марки или изображения на продукти с авторски права. И ако съдържа ясно различими човешки лица, то снимката да е придружена от подписан от всеки сниман човек отказ от права (“model release”).
Моите снимки не са нещо особено чак — зная много профили на други хора в този и подобни продуктови сайтове, които са класи над мен. Говоря и за хора от България.
Все пак за мен това първо плащане е повод за радост, защото поне половината от снимките ми там са правени с филмовия ми апарат, преди да взема Pentax *istDL. С изцяло импровизирано осветление, временни макро-палатки от подръчни материали и вместо светкавици — лампи и спотове за четене.
Зная, че това не е професионалният начин, дори не е препоръчваният любителски начин. Но за мен беше много ценно като развитие да разучавам в дългите приготовления за всеки кадър как точно влияят тъмните отражения при снимането на стъкло, да речем. Не че съм станал специалист с това първо плащане от сайт — не, но е важно за самочувствието и развитието ми.
Долу вдясно на сайта ми има списък с няколко такива места за микропродажби на снимки. Там са тези сток-сайтове, които са достатъчно удобни, достатъчно развити и в същото време поддържат разплащания до България. До тях може да се пращат снимки през мрежата. Иначе има безброй продуктови агенции, които приемат снимки на компактдиск по пощата. Но аз нито имам достатъчно снимки за дискове, нито вяра на пощите.
В още три-четири от тези други сайтове също имам събиращ се актив, но Fotolia спечели състезанието за първи трансфер. Парите веднага се появиха в MoneyBookers — превърнати в български лева по курса на деня, както бях настроил.
Остава само да реша кога да си ги прехвърля на банковата сметка и да ги дръпна от банкомат. А и да измисля какво да правя — дали да ги взема за да потуша мигащите в червено вече битови сметки или да изчакам да се съберат и да си взема нещо фотографско все пак с тях…
