Arcane Lore

Всъщност заглавието не е съвсем точно. Но ви привлече вниманието, нали? Е, и с мен стана така, като почетох днес, че Гугъл са наели Codeweavers да подобрят работата на Wine с приложения като Photoshop CS/CS2. Не е точно Photoshop за GNU/Linux, а пригаждане на Wine да го изпълнява. Това било една от програмите, за която потребителите толкова много настоявали, важно било…

Използвам програми за графична обработка. И както използвам и програми за каталогизиране на снимки и зная, че макар и леко лъскавичка отгоре, Google Picasa става само за “между другото”, така смятам, че и този шум “ама искаме фотошоп, щото той нали знаете, че върхът на сладоледа” е напълно безмислен.

Под GNU/Linux или *BSD няма никаква нужда от Photoshop. Който го казва или не ползва такива операционни системи за работа със снимки и графика и говори от страната на опита си с WindBlows, или не обработва снимки и графика, а само казва, че “той шотошопът е най-якият, щото всички така казват”.

GIMP има всичко нужно за работа със снимки и растерна графика, даже включително и до някаква степен с анимация и векторна графика. За по-сериозна работа с вектори програмата е Inkscape, а за анимации — Blender. Три наистина мощни продукта, които при това ги има вече инсталирани в повечето машини, защото са включени във всички по-големи дистрибуции. GIMP с последната си версия направи голяма крачка точно към удобността и ползваемостта. И след продължилото доста версии пренаписване на кода, днешният “модулен” GIMP с всяка следваща версия ще вгражда нови възможности и ще подобрява интерфейса. Само във версия 2.4 подобренията са достатъчни за нормалната всекидневна обработка на любителите фотографи, например.

Много хора се оплакват от решението на интерфейса на GIMP, но това е само защото са свикнали с Photoshop, а не защото при сериозно решаване за работа с GIMP интерфейсът пречи — напротив, помага много и е много по-удобен. В послените версии бяха добавени някои малки неща, особено при работата с инструментите, които улесняват много работата. На мен пък ми е много некомфортно, когато видя отворен Photoshop и смятам интерфейса му за ужасно дървен и неудобен. Но както аз нямам намерение да работя с Фотошоп, така и критиците на Гимп всъщност не се интересуват от работа с него, а само от бърз поглед, смръщване на вежди и отминаване.

С подобрените инструменти, с добавянето на някои нови инструменти, например за избиране на цели обекти, за вземане на цвят отвсякъде, с работата по поддръжката на 16 бита на цветови канал и библиотеката GEGL днес GIMP няма конкуренция в настолните свободни операционни системи. Нещо повече, за втора и малка програма доста хора търсят по-леки и мънички алтернативи, като Krita от пакета KOffice или дори програми за преглед като GQview или EoG, когато става дума за малки промени.

Е, който иска да работи с Фотошоп винаги ще намери причина да го прави. Но не разбирам къде Google видяха тази огромна нужда у потребителите на GNU/Linux да работят с Фотошоп… Такава нужда просто липсва, който много си държи на “шопа” тъй или иначе си ползва уиндоус и една наблъскана в Wine Photoshop CS2-ка няма да се ползва от никого, освен от 2-та процента Windows/Google diehard-фенове, когато по някаква независеща от тях причина изведнъж се озоват пред машина с “линукс”. За кратко, преди да се върнат към своя си ”шоп”.

Разбира се, Google ще направят тази нова версия на Wine и ще пуснат Фотошоп през нея. Както пуснаха и Picasa — доколкото зная, тя масово се използва от уиндоус-потребители и макар да има версия Picasa/Wine за други операционни системи, малко са гугъл-феновете, които я ползват така. Не се сещам за нещо настолно от Google, което да си заслужава ползването в свободните системи, което да е по-добро по някакъв начин от наличните свободни алтернативи. Наскоро се разбра, че даже няма да използват вече XMPP в Android, защото, видите ли, не било нужно да се използва в целия код, а само за дебъгване и не било нужно да е XML, а по-добре да си го напишат двоично и затворено, за да е по-бързо. Изобщо, тия хора имат голям проблем с настолните си програми за не-уиндоус.

Да, щом стигне до нас, потребителите, всичко е въпрос на лични принципи и лични вкусове (и евентуалния компромис между тях, ако е нужен). На мен странното ми е друго — двуличието на Гугъл, когато става дума за свободен софтуер. Използват постоянно такъв за уеб-услугите си, а така и не се стигна до освобождаване на достъпваните през мрежата приложения и вписването им в GPLv3. Днес за това се грижи AGPL (Affero GPL), но нека питаме Google какво мисли за него като лиценз. Като първо да изведем децата от стаята, за да не слушат неприлични думи. Ебен Моглен вече е казвал, че големи компании като Google и Yahoo имат не правното, но осезателното морално задължение към общността на свободния софтуер да връщат повече ресурс към нея и да освобождават кода на уеб-услугите си, в духа на AGPL. Че това няма да стане, особено в обозримо бъдеще, е ясно като бял ден. И без да говоря за предпочитания и симпатии, това не променя горчивия вкус от лицемерниченето на Google пред потребителите на свободен софтуер.

Qmail е за обществено ползване, без авторски права. От вчера, 29-ти ноември. Представяте ли си, точно qmail? Аз лично не можах да повярвам, когато видях новината за отказа от права на небезизвестния djb.

Дълги години начинът да се поддържа модерен пощенски сървър бяха горе-долу два. Ако човек идва от дистрибуциите с пакетни системи със силни зависимости, като Debian или RedHat, най-логичният избор падаше върху подразбиращия се сървър там. В по-общия случай това означава Sendmail, а в останалите — Exim или Postfix. Qmail пък като правило ползваха админите със “слакерска” нагласа. Казвам “нагласа”, защото съм виждал хора, които инсталират qmail върху Дебиан, просто защото се придържат към нагласата си от Slackware и никога не се доверяват на пакетната система, ако могат да го избегнат.

През годините в някои дистрибуции един SMTP-сървър биваше изместван от друг, някъде се появяваха съотносими поддръжки (разбирани както като ефикасност в разрешаване на доклади за грешки, така и като общност “привърженици” на дадения пакет сред разработчиците) за два или три сървъра. Ставаше все по-лесна замяната на един сървър с друг на малко натоварени системи, а и постоянно се появяваха (и се появяват и днес, в това няма нищо лошо) нови дистрибуции. Решаващи “пощенския въпрос” по свой си начин.

Само qmail си беше малко като “черна овца” за много от “пакетно възпитаните” потребители на GNU/Linux. Пък и всички сме слушали и чели приказките за това колко велик е кодът, излизащ от клавиатурата на D.J.Berstein, за така и непоисканите дълго време награди за открит и доказан бъг и т.н.

Нямам идея какво е довело до това решение за пълен отказ от права. Не съм следил qmail, а и в общото пространство не се беше появявал намек за такова решение.

Лично за мен това е страхотно, върховно! Най-свободният софтуер е точно този с пълен отказ от права.

Радвам се и чисто по дебиански, защото това ще означава, че най-накрая qmail ще може да види официалното хранилище на Дебиан отвътре. Може би дори бих го пробвал за себе си — вече са зад мен годините, когато работната системна администрация ме интересуваше. Сега администрирам себе си и за себе си.

Честито на всички! Най-вероятно дори и да не подозирате, зависите от някой qmail-сървър някъде по пътя на пощата ви.

Излезе поредната стабилна версия на програмата за графична обработка GIMP. Не казвам “растерна”, както доскоро беше нормално да се казва за GIMP, защото от доста време вече може да се работи и с векторна графика съвсем спокойно, макар само за най-основни обработки. Някои пък използват програмата за анимации от години. С многото нововъведения през последните години и особено с разчистения път към 16-битов цвят на цветови канал в следващата версия GIMP е достатъчно универсален инструмент за графична работа.

Тук спираме за малко и оставяме настрана редовните мрънкания на свикнали с “фотошопа”, че им бил неудобен интерфейсът. Интерфейсът си е страхотен, през последните месеци имаше на различни места из мрежата обсъждания за подобрението му и сигурно в следващата версия ще е още по-удобен. За сведение — на мен ми е ужасно неудобен интерфейсът на Photoshop. Вярно, професионалистите, дето си изкарват пари с графика, трябва да имат всички команди и бързи клавиши на върха на пръстите си и за тях е мъчително да мигрират на GIMP. Но и никой не ги кара, има GimpShop, който така променя изгледа и клавишите на GIMP, че да приличат максимално на програмата на Adobe. Всъщност баш-diehard феновете на Фотопош и Уиндоус няма какво да се интересуват от GIMP и GNU/Linux — да си ползват “шопа” и ”бозата”.

Това горното е малко като застраховка. Защото много често като стане дума за The GIMP, някои хора скокват “ама на мен това не ми е удобно”. На когото не му е удобно, да си ползва своето. Същото е като със свободата и с линукс-дистрибуциите — когато стане дума за свободни програми, все някой казва “ама то операта е хубав браузър, то айсикю-то ми е удобно, скайпът и той, а пък флаш-ът е толкова разпространен, че си е must-have”. И други подобни мрънкания.

Да, на фона на това и моето казване, че ползвам само свободен софтуер, защото е по-качествен и принципно по-правилен за ползване и то звучи като “мрънкане”. Но не е. Само звучи така, защото става като оправдание след поредното обвинение в “линукс-фанатизъм”. Е, вече свърши тая — не чувам такива обвинения или призиви за смесване на свободен с несвободен софтуер, “защото били популярни”. GIMP, Blender и Inkscape са правилните програми. Фотошоп не е, също и флаш.

Защо е това категорично въведение?

GIMP (GNU Image Manipulation Program) е проект, свързан пряко с GNU. Нещо повече, GIMP официално е част от GNU. Проектът GNU от своя страна, за тези, които падат от небето, има за основна цел развитието на свободни софтуерни алтернативи. И изобщо на свободни алтернативи, защото “софтуер” в днешно време е нещо все по-трудно за определяне.

Версия 2.4 има представяне в уеб-сайта на програмата. Това представяне включва flash-филмчета, интегрирани от видео-хостинга на Гугъл. Пак спираме за малко и оставяме настрана проблемът на Гугъл със свободата. Да кажем, че това е съвсем странично в случая — просто едни филмчета, а пък и просто един видео-хостинг. Остава флаш-ът.

Flash е технология на Adobe, която стана много бързо популярна преди време, защото с нея можеше човек да изпрати анимирана уеб-картичка на приятел. Преди това картичките бяха едни такива скучни и тъпи. С флаш са си същите, но вече не бяха скучни ;) Веднага може да се добави, че флаш-овете са направили много други неща за развитието на уеб-концепциите, но за мен основното, с което “дръпнаха” потребителите бяха именно уеб-картичките.

В последно време пък стана модерно да се ползва флаш за бързо гледане на видео в уеб-сайтове, ей-така, “на крак”. Бърза видео-закуска. С често лошо и почти винаги незадоволително качество, но “на момента”. Хостингите за такива филмчета са сигурно от най-разлистваните сайтове. Дори и у нас си имаме такъв.

Всичко добре, но защо трябва да се ползва несвободна технология за представянето на свободен софтуер? И то не кой да е, а един от най-успешните и най-популярните в света? Трудно ми е да преценя кое е по-известно сред потребителите — ядрото Linux, Firefox, OpenOffice или GIMP. Но със сигурност GIMP е най-популярният проект, свързан с GNU. Самият GNU даже няма чак такава слава, макар закоравелите му привърженици да се заблуждават в противното.

И накрая, отгоре на всичко какво — flash. По реакции в мрежата си личи, че филмчетата не могат да се видят с някой от свободните проекти-хакове на флаш, като Gnash или Swfdec. Някои казват, че са успели да ги пуснат така, но са единици.

Тоест за да се порадва човек на презентацията на дългоочакваната нова стабилна версия 2.4 на GIMP трябва да си оцапа машината с flashplayer. И къде отива радостта от всичко? Някои от поддържащите сайта на GIMP твърдят в коментари към съобщението за грешката, че едва ли не ако някой не може да види филмчетата, няма да загуби нищо, а само ще спечелят хората, които (най-вероятно с Уиндоус и Фотошоп и Флаш инсталирани) могат да ги виждат. За мен това е лицемерие. А и страницата с презентацията изобщо не изглежда красиво без флаш-приставка. Не мерси, не ми трябват филмчетата ви! GIMP 2.4 е страхотна програма, развитието от предишната версия е огромно и е удоволствие да се работи с нея. Исках да напиша ревю и на окончателната версия, но ще трябва първо да ми отмине неприятният флаш-вкус.

След излизането на версия 5 в началото на годината Drupal получава все по-видими грижи в една от винаги слабите части на всеки общ CMS — неофициалните приставки. Стигна се дотам, че доста от нововъведенията в ядрото на очакваната скоро версия 6 са в основата си идеи, дошли от полезни и добре измислени приставки. “Update status”, която проверява за обновления в приставките и в ядрото, с настройка на степента им на важност, възможност за избирателно игнориране вече е практически в ядрото. “OpenID”, за влизане в сайта през Open ID също си проправи път бързо. И това са само две от най-видимите подобрения.

Не това ме впечатли, до излизането на Drupal 6 предполагам има поне още една бета-версия и някои неща ще се променят още. Това, което ме впечатлява е все по-внимателното обгрижване на допълнителните приставки. В Друпал, за разлика от други известни подобни проекти, като Joomla например, само приставките, качени на основния сайт drupal.org се толерират официално от разработчиците и огромния сайт с критична маса консултанти и потребители.

Така човек винаги може да е сигурен, че най-качествените модули, най-обмислените и най-обстойно тестваните са тези на сайта на проекта. Има много страници, посветени на Друпал в мрежата, но за разлика от Джумла пак (не конфронтирам нарочно двете програми, просто наистина това е основната им разлика) тези външни сайтове почти никога не съдържат приставки, а са предимно сайтове със статии, новини, дискусии и анализи. Или ако съдържат приставка, то или тя е качена и на сайта на Друпал, или е мъничко парче код, което е за някакви маргинални цели.

Защо тръгнах да разказвам така общо за това? Защото две приставки ми привлякоха вниманието тези дни — “Drupal for Facebook” и “Drupal Wordpress”.

Първата е, както си личи от името, възможност да се създават приложения (applications) за Facebook с Друпал. Авторът е пуснал и примерно приложение. С малко код от Фейсбук за връзка с API (несвободен код, за съжаление) и малко настройки всичките възможности на Друпал могат да се впрегнат за създаване и поддържане на… поредното безсмислено фейсбук-приложение… :) Явно Facebook е голяма мода за “масовия” потребител. Но не е нещо чак толкова интересно за самоцелно занимание. И все пак ако човек има някаква наистина гениална идея за фейсбук-приложение (хайде де, и чудеса стават;), Друпал е удобен инструмент. Поне за запознатите с него ;)

Втората приставка е по-интересна. Като казах, че почти винаги приставките са на сайта на проекта, това не важи за “Drupal Wordpress”, поне не все още. Авторът казва, че е много зает и затова не го е качил. Всъщност понякога хората се “оправдават” с това, а имат други причини. Да се постави кодът в хранилището на сайта далеч не е трудно, а може да има само ползи в интерес, посещения, всякакъв уеб-ресурс. Но целият код в Drupal, включително този на хостваните на сайта приставки се лицензира под GNU GPL. Странно, но се срещат и разработчици, които имат проблем с това ;)

Та “Drupal Wordpress” дава цяла и работеща инсталация на Wordpress, “вмъкната” вътре в Drupal. Интеграцията достига до ниво потребители, те могат да се синхронизират. Единственото условие е WP да е инсталиран в под-директория на инсталацията на Drupal. За да бъде “виждан”. Разбира се, комбинация от донастройван Друпал с вграден в него Уърдпрес май не е от нещата, за които мечтая и няма да тръгна да показвам работещ WP тук. Но идеята ми хареса. Авторът твърди, че му е хрумнала, като е гледал другите налични вече приставки за интеграция, тези с Gallery или PhpBB например, които работят на подобен принцип. Интересно дали ще има и синхронизация на съдържанието — ако не сега, то поне в следваща версия. Това може да се окаже по-лесният начин за миграция.

Но едно е да интегрираш CMS със специализирана галерия или форум, а малко по-различно — с блог. Стандартната функционалност за блог в Друпал си се справя доста добре, но с развитието на някои нови хрумки в Уърдпрес може би ще има място и за такава интеграция…

И тук е мястото за една игрива усмивка към WP-феновете — “Resistance is futile!” Не издържах просто ;) Ама да не прекалявам, че току-виж някой написал плъгин “Wordpress Drupal”… мнеее, едва ли ;)

Някои писаха вече, че излезе WP версия 2.3. Има доста нови неща, но това, което най-вече забелязват хората са вградените поддръжка на етикети (най-накрая, браво, браво, да не повярва човек, че най-накрая вече има етикети в основната инсталация) и автоматична проверка за обновления. Като казвам “най-накрая” за етикетите, имам предвид, че масово хората продължаваха да работят с категории, а не с комбинация от категории и етикети или само с етикети, защото чисто и просто инсталирането на приставка е нещо външно, нещо “приставено”. И доста често се избягва. Имам наум и друго — етикетите, колкото и удобни да са в някои случаи, все пак създават трудност в бложенето. Аз използвам етикети още откакто движех сайта си с Blosxom, но тогава комбинирането на етикети и категории правеше някак по-удобно писането и по-приятно описването на текстовете. Етикетите могат да отдалечат текстовете, да ги направят по-студени и по-надълбоко скрити. Особено ако се ползват без строга мярка.

Работата с етикети ме занимава от доста време, ще оставя темата за друг път. Има много неща, които могат да се кажат за ползването на етикети и други “модерни уеб2.0-неща” със и без причина. Малко наслуки мога да предположа, че навикът за ползване на категории при писане в WP ще свърши добра услуга на ползващите платформата. Понякога четенето по категории не може да се сравни с ровенето и в най-добре поддържаните етикети.

Това, което на мен ми прави впечатление в WP 2.3 обаче не са етикетите или пък проверките за обновления. В Друпал етикетите са нещо естествено присъщо, защото представляват просто един от видовете категории, а проверките за обновления също са включени в Drupal 6. По-интересното в WP 2.3 е, че най-накрая разработчиците са обърнали поглед към нормализирането на адресите. Досега адресите в една инсталация на WP бяха пълна каша.

Чисто чудо е, че някои смятат WP за блог-система, идваща с добре оптимизирани адреси. Чувал съм хората да казват даже, че “гугъл обича уърдпрес”, макар да е ясно, че нещата с търсачките не стават баш така. Много хора не обръщат внимание на това какъв им е адресът и как се формират URI при разлистване на сайта. Според спецификацията си URI се състои от име на сървъра, порт и път до ресурса. За порта е ясно, изписването на подразбиращия се 80-ти се пропуска от програмите. Името на сървъра също има малко вариации, изключая масовото залепяне на “www” отпред, което нито дава някаква информация, нито определя протокола, а само служи на някаква неразбрана от мен висша естетика. И остава последната част, която винаги може да бъде проблемна — пътят до ресурса.

В старите инсталации на WP едно и също съдържание може да се намери на огромен брой адреси. Първо е налице дублиране на съдържание в домейна и в поддомейна “www”. Много малко хора се сещат да поставят пренасочване към адреса, който искат да ползват. Ако ще се ползва даденият домейн, просто трябва в .htaccess-файла да се запише нещо от вида на:


<IfModule mod_rewrite.c>
  RewriteEngine On
  RewriteCond %{HTTP_HOST} ^www\.example\.com$ [NC]
  RewriteRule ^(.*)$ http://example\.com/$1 [R=301,L]
</IfModule>


Ако пък някой много държи да ползва “www”, логиката е обратна. Не помня да съм виждал пренасочване от “www” към основния домейн при WP-блогове. Със сигурност има и такива сайтове, просто не ми е направило впечатление. Достъпни са и от двата домейна, без пренасочване. Не казвам че е нещо чак лошо, но дублиране на съдържанието никога не се толерира от индексиращите машини и едно от първите “правила” (ако има такива) при работата по структурата на сайта при SEO-диагностиката е именно откриване на дублирано съдържание и намиране на начин за премахването му.

WP не ползва .htaccess в основната си инсталация и най-вероятно пренасочванията се правят с изпращане на HTTP-заглавки от PHP. В новата версия 2.3 твърдят, че ако има пренасочване от .htaccess, то трябва да е в синхрон с настроеното в админ-панела на WP, иначе ще се пренасочва в кръг.

Другият проблем на WP бяха пътищата. Безброй различни пътища до едно и също съдържание — основната страница се дублира от /index.php, /index.php/, /?paged=1, /page/1/. Когато се отнася до отделна статия и особено когато са включени кратки адреси на базата на заглавието, тогава комбинациите май надхвърлят десет. Обратните свързвания (trackbacks) и емисиите (rss2, atom) също могат да са налични на различни адреси. И на всичкото това отгоре — почти всеки адрес е достъпен както със, така и без наклонена черта накрая. И цялото това многообразие може да се “стоварва” на търсачките с приставката за генериране карта на сайта. Смея да твърдя, че ако WP нямаше критичната маса потребители в цял свят, това поведение нямаше да се толерира изобщо от търсачките.

Тези дублирания на съдържание могат да се избегнат отново с добре обмислени общи пренасочвания в .htaccess. Идеята е не просто съдържанието да е достъпно от всеки такъв адрес, а да се намира всъщност само на един адрес и всички останали форми на адреса, различните конвенции за образуването му, да водят до това съдържание през пренасочване. С връщане на код за състояние “301”, “постоянно пренасочване”, “permanent redirect”. То казва на търсачките и настолните програми, че съдържанието не е тук, а на еди-кой си адрес. И точка. Браузърите пренаписват URI в адресното поле и обновяват отметките си, а търсачките прочистват индекса си и концентрират рейтинга върху адреса на пренасочване. Така трябва да бъде ;)

Всичко това изглежда е оправено в WP 2.3 с т.нар. “Pretty URLs”. Сред сайтовете по които работя и които поддържам има само един WordPress, който скоро ще обновя да 2.3. Ще се радвам, ако наистина в новата версия адресите са измислени читаво и не се дублира съдържание.

Честита версия 2.3 на всички, които се радват на WordPress и на предизвикателствата и възможностите, които дава свободният софтуер! :)