Arcane Lore

В неделя подготвихме няколкочасовото най-страхотно изживяване напоследък — първия рожден ден на Светко. И го проведохме след това, “с малко помощ от приятели”. Аз бях притеснен за купона, и то доста. Може би защото напоследък все не се събираме с приятелите и особено след раждането на бебето, а и още в последните месеци на бременността, не ходим много-много навън заедно. Имаше едно приятно кино, например, но пък с него имаше и неприятно каране с персонала. Когато се роди синът ми и по едно време после бях сам и се видях с компанията. Но не е същото, колкото и да са мили хората и колкото и весело да е — не е както когато сме заедно двамата с Краси. Още от времената в Студентски. Всъщност за толкова дълго май не сме се разделяли от компанията ни. Преди все се виждахме или след лекции, или на рожденни дни, или на нова година у Емо, или на концерти в центъра. Но нищо де, и това сега ще отмине и пак ще е готино.

Мина подробна и обсъждана вкъщи подготовка на деня. Най-вече го мислехме яденето и пиенето. За музика, например, изобщо не ни хрумна да се тревожим, но то и като бебешки празник нямаше и много нужда от някаква спецална музика. Дните преди уикенда с кратки рейдове на шандовете на близките супермаркети започнахме да запълваме купон-плана.

Предния ден успях да открадна съвсем малко време да се засека с peterst и да поснимам, защото имах по-висше задание за деня. Търсих видеокамера из магазините за техника и при представителя на Sony. То беше едно ходене по мъките, цял ден до вечерта. За това ще пиша друг път, но с две думи прибрах се без такива екстри вкъщи. Идеята всъщност не е моя — според мен една добра фотография е много по-ценна от некачествения видеозапис. И Краси и тя е съгласна с мен. Но все едно — имаме снимки от рождения ден и сме си доволни. Което ми напомня, че още не съм обработил снимките, а присъствалите сигурно вече са нетърпеливи да ги видят.

Започнаха да идват хората, повечето от различни далечни квартали и съответно били доста път. Пристигнаха и нашите — мама и тати винаги ме очароват, те за такива събития идват подготвени и изглеждат страхотно. И този път не беше изключение, бяха супер. Всички веднага започнаха да се суетят около малкия рожденик, разбира се. Всъщност всяко от бебетата също беше център на внимание. Бебешорите си общуваха по техен си начин. Да си кажа правичката, с немалка таткова гордост казвам, че Светли си беше веселяк и купонджия през цялото време. Усмихнат и лъчезарен, гледаше всички с такъв възторг, че нямаше начин притесненото ми и объркано настроение да не се изпари веднага и на негово място да не дойде спокойната усмивка, с която изкарах деня.

Събраха се цяла агитка бебета, със съответните си мами и татковци. Малка детска градина. В по-горна група бяха и племениците ми. Бате Васи веднага започна да показва на бебетата коя играчка как се разопакова и кое камионче как се кара. С погледи се разбираха — ами тъй де, има подаръци-играчки по пода, как така няма да се играе с тях? Така бързо-бързо намериха начин да ги оползотворяват. И готиното беше, че никой не се караше с другите и даже малките деца намериха интерес за себе си в тази игра с камиончетата и я наблюдаваха с усмивки. Васко беше като някакъв посланик, пратен от големите в смета на бебешорите. Борянка, кака му, пък наблюдаваше весела всичко отстрани. На сватбата ни тя намери по едно време за игра Дени, дъщерята на кумовете ни, но тя сега не дойде. Бяха предимно момчета и по пода имаше все камиони и подобни.

Мен някак ме нарочиха за барман. Идеята беше всеки да си сипва и хапва каквото иска, тоест стоях зад нещо като шведска маса. “Зад”, защото с масата беше преграден пътят към компютъра и контактите край бюрото. Значи седя аз на въртящ се компютърен стол, зад мен бюро с компютър, а пред мен — дълга маса с ядене, пиене, ядене, пиене… И почти никой не идва да си иска да му налея — повечето сами се оправяха. Кеф и спокойствие :)

Все пак си отбелязвам някъде наум червена точка — остана много пиене и все пак остана и хапване. За друг път трябва или да се идва без коли, или да не се презапасяваме алкохолно. А сега — хем то нали бебешки празник и не върви хората да гаврътват разни чашки пред децата, хем пък и почти всички бяха с коли и го караха на сокче или максимум мъничко бира.

Музиката не беше подбирана, но то пък май никой не обърна много внимание на песните. Аз пуснах през профила ми в Last.fm тематични радиа, като смених на няколко пъти основната група. В началото, докато имаше малко хора и бебешката глъч не беше така силна, музиката се открояваше и някои я забелязвахме. Но после си беше приятен и весел джангър, на който музиката е само фон. По едно време даже май я спряха, за да се пуснат детски песнички от стари руски анимационни филми.

Тортата беше готина. Беше странна и многовкусова, май не бях ял чак такава нетипична. Но беше вкусна. Тортата за бебоците пък беше от моркови. Направо толта от молкови! Сварени моркови, картофи, намачкани и отгоре с украса от изкиснато обезсолено сирене и други подобни нещица. Бебетата я ометоха за нула време! Не била вкусна, я! :)

——

Честит рожден ден, малък Светли! Да си ни жив и здрав, много щастлив и весел!

Как да не е разхвърляно — дълго пред-рожденно смъцъфърцване и съвсем мъничък, но приятен импровизиран празник с няколко приятеля, дошли на гости за час-два след работа. Преди десетина дни пък започнах да пиша текстове срещу заплащане, в това поне нали би трябвало да съм добър, нали съм учил все неща, свързани с разбирането и изработването на текст. Малко след това получих и първите си парички от това. Засега съвсем мъничко на брой в сравнение с нормалното щатно офисно заплащане, но в крайна сметка всичко опира до постоянство, интерес и развитие. Един вид първи ми подарък за рождения ден, който сам си направих. Да вляза в ритъм още малко и може да пиша и другаде. Да се надяваме, и в моите сайтове.

Празнувания

На рожден ден дойдоха Мила с малка Дени и Дени и Андрей. Не очаквах, всъщност не, очаквах и това беше проблемът. Цял ден се тормозих и се притеснявах, че ще има купон, макар и малък. Не можах да се отпусна, а мразя така. Все пак когато дойдоха едни весели и се разприказвахме за наши си глупости, веднага ми стана приятно. Следващия ден пък скитах из кръчмите с Иван и Павел, за това сега хич не ми се припомня даже. Исках да ида на BarCamp-а, организиран от Богомил и да пия една бира с други като мен изкушени от новия днешен уеб, но не успях да стигна. Не че съм се прибрал, то пиенето с Павката е олимпийска дисциплина — въпрос на чест и изтощително. Сърдит съм, че трябваше да остана, не ми харесва и не бяха такива чак сбирките ни като студенти — но какво пък, рожден ден ми е, приблизително веднъж в годината е. Обадиха ми се приятели, докато съм бил навън е дошъл и Сашо. Много исках да видя нашия дръмър, пък и той чака в близките дни дете, а не съм го виждал от зимата май. И семейството на брат ми дойде, но на следващия ден, когато си бях вкъщи и беше много весело. Малките за първи път видяха Светли и го гушкаха постоянно и двамата. Той ги гледаше леко учуден и с безмерен интерес, но на моменти му писваше и… пискваше :)

SCO и Microsoft

Две хубави новини — SCO фалират, а Microsoft ги ощипа европата с половин милиард в зелено. Накратко, след няколкогодишно увъртане и от двете страни, най-накрая европейските съдии са решили, че M$ провеждат нечестно конкурентната си политика. Преди по едно време беше проблемът в интегрирането на уеб-четец към операционната система, сега пък е нещо с програмата им за филми. Или там какъвто боклукец е “медиа плеярът”. Не ползвам такива неща и не ща да зная. Не ми е интересно и самото решение — то бива, бива ама толкова време да се бавят и да оставят явен монополист да си разиграва коня… Нещо повече, това сега е поредното вдигане на медиен шум около Майкрософт. И кой печели от него? Хайде да познаем! Всички журналисти се надпреварват да казват, че “тях Майкрософт бълха ги ухапала” и че официалните годишни приходи на фирмата били почти 50 млрд. долара. Милиарда, годишно! Четири години ги чакаха, и накрая ги глобиха с половин милиард. И половината новини са за това. Е, честито! Както каза Николай Манчев тия дни, това си е начинът да си купиш монопол.

А SCO са вече не смешни, а направо жалки. Преди уикенда адвокатите им казаха, че ще “се възползват от процедурата” за обявяване на банкрупт. Днес пък стана ясно, че вече наемали счетоводители на час, понеже през уикенда половината им счетоводен персонал бил или напуснал, или уволнен поради недостиг на средства. Двама от напусналите счетоводители били известни в бранша и със стаж в SCO над десет години. И всичко това само за да се оформят документите за фалита. Който не знае кои са SCO, да провери. Много показателен пример. Тогава Novell им посочи среден пръст и заслужено ги изрита настрани. Днес същите Новел правят малки смели глупости, ще видим докъде ще стигнат. Най-прясната е увъртането им около подкрепата за бързата процедура по приемане на измисления офисен стандарт на Майкрософт OOXML. С подкрепата си за OOXML още от миналата година Novell “издърпа” силово от другата страна няколко дистрибуции на GNU/Linux, като TurboLinux, Xandros, своята си SuSE и най-показно Linspire. Сключи и сделки за патентни споразумения с Microsoft. Упорства да направи лошо впечатление и с подкрепата на Mono, при която се набляга не на това, че се пише по-лесно на него, а че приложенията са преносими платформено. Последната “междуплатформена” заигравка на Novell се нарича Moonlight. Но тя е съвсем нова инициатива.

Аз лично чакам кой ще е следващият в редичката на Microsoft и SCO. Малко ми е неприятно, че Мигел де Икаса е все в центъра на стратегиите на Новел откъм техничарската им страна. Напоследък друга фигура ме интригува все повече — Марк Шатълуърт на Ubuntu. Ще пиша отделно за него.

Велосипедът

Колелото ми стои почти цяло лято прибрано в коридора. Последно излизах с него преди няколко месеца, и то инцидентно. Работенето вкъщи на свободна практика има и негативите си — преди ходех на работа с велосипед, а сега като излизам рядко и то за срещи с приятели, колелото все е неудобно. Няма паркинги за колела, не мога да си го оставя пред заведението и да не се тревожа кой и кога ще го открадне или повреди. Автомобилите са навсякъде, но в часовете за ходене на работа са някак по-малко, тоест всичките са в движение и човек може да кара покрай бордюра или върху тротоара. А когато аз излизам сега, след работното време на приятелите ми, всичко е фрашкано с паркирани автомобили. Не зная кой ще е следващият кмет на София, а и не ме интересува, нито ще гласувам. Но и да не гласувам, и да не ме интересуват полит-игрите им, все пак имам интереси и изисквания към града. Не е приемливо да има толкова много автомобили из улиците и тротоарите. Не ми е работа да решавам как да оправят проблема, но трябва да го оправят. Заплата получават, да им се не види и търтеите…

Днес беше готин ден. Видях се с Ийори, поговорих в джабер с доста хора за празниците, за почивката. Не стана дума май за “европейското” в тази нова година, но то комай е само в пудрата на телевизиите. Ийори не бях виждал от доста време вече и по случай скорошното му остаряване и факта, че е напуснал работа и е на върха на професионалното щастие пихме по кафе. Не можех да се отдалечавам много на обедна почивка и докато си мислехме накъде да поемем, почти едновременно казахме “при Стоян, разбира се!”. Но за наше съжаление “Магелан” беше затворен. Жалко - и Стоянски не сме виждали от бая време.

Поговорихме за туй-онуй. За работа и за лични неща. Да ви кажа за работата. Той вече е подписал новия си договор и е радостен, че ще работи с приятели и ще има поле за развитие. Завидях благородно. Моята оставка пък от сутринта влезе в деловодството, прошнурована и пронумерована. Този факт си беше първият и най-голям ми повод за добро настроение днес. Към края на работния ден дори умората в очите ми беше съвсем лека, не като друг път. Интересно, дали ако (тъй де, “когато”) работя нещо интересно и завладяващо в среда, която стимулира и амбицира ще е така? И няма да е като предните дни доскоро - като стане три следобяд само да гледаш часовника горе вдясно и да се чудиш дали ако опреш глава на бюрото пред клавиатурата ще можеш да си отспиш малко. Та белким намалее тежестта зад очите.

Говорихме с Жоро за обективи и фотография и гледах негови снимки с филмовото тяло. Точно за днес бях оставил чантата с *istDL и взех стария ми филмов Canon. Лентата вътре “отлежава” доста време, май почти откакто взех цифровия, някъде в началото на лятото. И заради това ми беше ентусиастично днес - от толкова време само гледам филмовото тяло, само го почиствам и пак го прибирам. Не снимам много с цифровия, пак си “пазя” кадрите дори и без да искам. Но друго си е снимането на лента… да знаеш, че нищо не се знае и да нямаш хистограма да видиш веднага разпределението й. Да “затваряш” кадъра в тъмната кутия зад обектива и да я чакаш да “узрее” заедно с последния кадър. И накрая да се прибере всичко пак в малката ролка - нетрайно и ранимо, разрушимо от най-малката светлина. Преходно. И да знаеш, че всяко проявяване ще е някакъв вид компромис, винаги ще е само един възможен “поглед” на химикалите към филма. Необратимо приближение, което издърпва кадрите от крехкия им екзистенциален баланс в ролката. Хубаво си е. Жалко, че пак като си тръгнах след работа беше много тъмно. Направо да чака човек пролетта…

Намислих и едни нови неща около “Свободната планета” и блоговете в нея. През празниците много-много не четях в мрежата и се изненадах, че доста хора са писали. Някои дори са прекалявали. Дотам, че други са намерили начин да ги игнорират. Реших, че трябва да се зарадвам, задето все успявам да опазя доброто настроение и положителната си нагласа към уеб-дневниците. Може би съм много критичен към нещата, които чета. Може би когато човек следи някои сайтове, започва да се чувства по-уютно в тях и не иска да открива всеки ден нови и нови. В които в началото да не му е така уютно.

В този смисъл - добра работа върши bgit на Валери Дачев, но настръхвам всеки път, когато реша да го отворя. Толкова много съдържание… Не само че браузърът ми се бави и ако връзката е по-бавна е малък кошмар - не са само технически странностите. Просто съдържанието е наистина много и много често е определено неинтересно. Трябва да внасям ред, да си “изграждам” профил начисто и без основа. Това не може да се компенсира от няколкото планети, защото те или дават малко избор, или имат технически неуредици. (Например “Блогосфера” по неясни причини избутваше най-отгоре статията ми “Бисерите на началството”, дори и след като нарочно изчаках да излезе от RSS-а ми тя пак в тази планета “изскочи” отгоре… Досадно.) Имам някакви планове за леко развитие на идеята на планетния агрегатор, като все пак не се стига до сложни схеми на социални мрежи, форуми, групи и тем подобни. Ще видим, да има време. :)

Изобщо - хубав ден! Ще чакам да ми одобрят оставката и после ще опитам да си взема малка почивка. Поне няколко дни. Все хубави ще са, а и няма как иначе, щом няма да съм на тази работа. :)

Пожелавам на всички такива хубави дни през 2007-ма година! Може да не приличат точно на моите, важно е да са хубави по хубавия за всеки различен човек начин. Да откриват възможности, да отърсват от лутането и да носят радост и щастие от най-простите, но ценни неща. И да идват винаги със здраве, да - най-вече много, много здраве! Както казват хората - здраве и щастие да има, другите неща, материалните, се купуват. Все някак. :)

Изнизват се последните дни на 2006г. Днес беше последният официално работен. То не е съвсем “последен” работен за всички, ясно е, че много хора ще работят и през уикенда, че и навръх новата година. Днес ни пуснаха малко по-рано, както явно и от много други места - центърът беше пълен с пешеходци, а часът си беше ранен, някъде към четири и нещо май.

На жълтите павета пред двореца (или пред мавзолея, въпрос на гледна точка) пак готвят нещо. Явно за концерта на открито в новогодишната нощ. Веднъж само замалко да отида на такъв концерт. Не помня коя година точно беше, но се бяхме запътили към купона у Емо, той няколко поредни нови години така ни събираше. С Ванката и Павката помня че се видяхме и беше кучешки студ - усещаш как косата ти замръзва направо. Аз бях решил да минем през тоя концерт, но не бях преценил, че с дънки, поло и дънково яке просто не е за това време. Добре, че ме замъкнаха в едно кръчме/закусвалня/сладкарница някъде на Раковска до градинката на Кристал, та да се стопля и да ми “мине мерака” за тоя концерт. После Андрей известно време май работи на това място или наблизо, а пък аз оттогава вече винаги гледам празничния концерт по телевизията. И не го гледам целия, че почва да ме втриса :)

По пътя до трамвая, докато забелязвах как наоколо става все по-тъмно, се разминах с двама или трима, също нарамили фотоапарати. Озъртащи се наоколо за кадри, може би и те като мен очаровани в стил “я, след работа и все още светличко”.

Преди няколко дни, май на предното празнично ранно “пускане” снимах едни украсени фенери при градинката край джамията. Днес не можах - когато стигнах до там, вече си беше сумрак.

  

В неделя се събрахме с няколко момчета да поснимаме. Момичета не дойдха, макар поканата да беше към всички и макар любителското снимане да не е изобщо някакво запазено мъжко занимание. Сигурно доста хора са били заети преди празниците, но нищо - идеята е за периодични фото-сбирки на общността, завихрила се около UrbanStyle и някои лични сайтове. Най-големият двигател на тези срещи е стремежът за споделяне на хобито, за снимане в “защитената среда” на любителското изкуство. Където не е важно как изглеждаш, колко си добър или пък какво точно снимаш, а се цени удоволствието по пътя в търсене на “Негово величество Кадъра”.

Предишните два пъти описвах съвместната улична фотосесия с повече думи и с право бях порицан леко и на майтап в коментарите. Сега ще оставя снимките да ви разказват. Както казах наскоро, все повече и повече ми липсва тук фотодневникът, но докато го възстановявам открих, че колекциите със снимки от вида на галериите също са удобни. Свойски някак - е, не по същия начин като фотоблога. Но все пак като няма риба, и галерията е фотоблог. :)

Качил съм почти всички снимки в тази галерия. Пропуснах няколко повтарящи се и няколко, дето не са станали както ги виждах. Приятно ми е, че повечето са се получили. Е, не са идеалните кадри, но поне показват пътя ми в търсенето на идеалните. :) След като снощи цяла вечер и днес през деня разглеждах кадрите и все не ми харесваха, когато реших, че това са снимки от събитие и трябва да бъдат точно такива, каквито са всичко дойде на мястото си.