Arcane Lore

Срещи в Морската градина

Как да не е разхвърляно? Спя на почивки, работя на почивки. Тоест опитвам се да работя - то не става без спокойствие и продължителност. Както каза веднъж преди години Жоро Колев в Морската градина във Варна, “Аз съм програмист, моята работа е креативна и ми трябва спокойствие”. Е, аз не съм чак програмист, но все пак…

Като се сетих за учредяването на Сдружение “Свободен софтуер” и страхотните два дни, които по това време прекарах във Варна сред толкова ентусиазирани и толкова близки ми като нагласа хора…

Та като се сетя и се сещам как трябваше да минат няколко години, за да могат други едни хора да взривят това сдружение отвътре. Сещам се как почти нищо не съм знаел за истинските събития тогава. И как наскоро приятели ми ги разказваха. Сещам се и как на едно друго “място” вече три години се “учредява” фондация за свободен софтуер. Три години…! Сещам се и как периодично мрънках в пощенския списък, как предлагах аз да ида и да занеса в съда проклетия документ за заявяване условията на фонда.

И ми се приисква да съм пак в Морската градина преди години и пак да говоря с Жоро Колев за неговата визия за бъдещето, за квантовите машини, предизвикателствата пред шифрирането и новите потребителски интерфейси. Жоро щеше да стане председател на сдружението и после хората щяха да го оплюят и сменят. Но нищо, иска ми се да съм там. Тогава още имаше линукска среща в София, още Йовко Ламбрев само разпалено планираше бъдещия OpenFest, още всички спорехме и се съгласявахме с Васко Томанов, единственият по-“трезв” и фирмаджия в тази среда.

Да, сега е различно - имаме ежегоден OpenFest, ССС за радост на някои загина и за тиха радост пак на някои фондация за свободен софтуер все така и не се създава. Има даже и списание за отворен код, има блогове. Но каква от това, като толкова много хора вече не се срещат? Даже и аз, дето винаги съм гледал свръх-положително на всичко, вече имам някои, дето не искам да ги виждам поне в близките месеци. Какво от това, като някои вече имат деца, а бас ловя, че не всички пили заедно с тях преди време бири и планирали сдружения и опънфести изобщо знаят за това.

Да си бебе е трудно

Не, не просто трудно - да си бебе е ужасно, непосилно трудно. Тъкмо се родиш, тъкмо свършат напъванията, натисканията и дърпанията и почват отвсякъде да ти светят светлини. Свикнеш, поизбистрят ти се очите и тъкмо минат няколко дни и започваш да ревеш при всяко акане и пишкане. Боли, предполагам.

Колики ли казах? Не, още няма колики, при добър късмет. Обаче се изреждат баби, лели и всички роднини да те дундуркат и да обясняват на мама и тати как “това тук не е правилно”, а трябва да се прави “ето така, виждаш ли”. Добре поне че още нямаш колики.

Изреждат се доктори и поликлиники. Дето някой умник е решил да им казва “де-ка-це”, неграмотникът му с неграмотник. Прегледи и мерения - съблечи-облечи и чакане из коридори.

Никой сигурно не се ражда без никакви проблеми, всеки трябва да свиква със света. Някои бебета пък имат и друга занимавка - ако са родени или получили в това си ранно бебство нещо за лекуване, значи и разходки из болници ги чакат. Нови лекари, всеки те разглежда, мама и тати се тревожат. А не можеш да ги успокоиш. Лекарства, системи, операции. И вместо на бебе да миришеш на ранички. А те трябва да се почистват. Боли и ревеш, разбира се, вие как мислите?

Пак добре че покрай тия тревоги коликите и да са се появили, остават на заден план. И тъкмо посвикваш с режима на хранене, тъкмо разбереш, че онова мокрото не е страшно, а дори е приятно да те къпят и почват коликите.

Ден и нощ, преди и след хранене - щом те боли коремчето викаш. Стряскаш и държиш със сенки под очите мама и тати и те се тревожат. Пак не можеш да им кажеш какво ти е и да ги успокоиш и това те изнервя още повече. Не стига че ти е некомфортно, ами и те ти прехвърлят тревожност.

Да, има капки, чайове, компреси. Всяко помага в различна степен, но еднакво за кратко. Всички се радват, като се появят нови капки и решават, че явно ще ти спрат коликите. Как да кършиш хатъра на такива мили хора? Кротуваш си малко. После пак ще намерят нови чайчета и капки.

И на този фон пак идват баби и всички роднини и приятели и казват на мама и тати “е, то коликите ще минат, всяко бебе има - те и моите имаха колики, да знаеш какви - е-хей”. А на мама и тати им е дошло до гуша вече. Но как да ги успокоиш, като не те разбират?…

Новите статии в “Българска свободна планета” вече наистина ще бъдат само нови. Прекалено дълго ме тормозеше въпросът защо статиите от дневници в Blogger (тези с домейн “blogspot.com”) имат ужасно неприятния “навик” да изскачат най-отгоре. Неприятно е тъкмо когато си намерил нещо интересно за четене и решиш да презаредиш страницата всичко да се скрие някъде в края заради “новини” от миналата година, да кажем.

Причината за некоректното обновяване на статии от блогове в Blogger принципно ми беше ясна отдавна, но не знаех решението. А не знаех и защо великите Blogger (съответно и Google) толкова време не оправят нещата. След като дълго време не просто планетите, а и настолните агрегатори се объркваха. Честно казано, и сега не знам. Но вече не ме и интересува. ;)

От вчера вечерта към адресите от blogspot.com има следното правило - ако има обновяване, то ще се пренебрегва и подредбата ще е задължително по дата на публикуване. Който е наясно с концепцията на Atom-формата може да заподозре, че правя нещо като “чупене на мрежата”. Е, не е чак толкова драстично, но наистина е в разрез със стандарта. Ама другото не се търпи, така че ще го преживеем. :)

Специално в спецификацията Atom има елемент “updated”, който може да се поставя какво в цялото записване, така и в отделен обект в него. Тоест може да е “обновен” както целият сайт, така и отделна статия. Дотук - добре. Но интересното е, че този елемент съдържа времето на последната промяна на цялата емисия или на отделната статия, но такава промяна, която авторът счита за значителна. Не всички редакции на текста на статията следва задължително да обновяват това поле. Нещо повече, обикновените редакции за печатни грешки или пък сгрешени препратки изобщо не трябва да обновяват датата. Този елемент е включен, за да може авторът силово да “измести” статията си в агрегатор, за да съобщи нещо ново или някаква важна промяна.

Няма нужда да казвам, че явно Blogger обновяват записа в “updated” при всяка, дори и най-малка редакция. Защо ли е така - ами да отговорят те. Поредното доказателство, че ако не струваш, не може нищо да те оправи, дори и Google да те купят…

Хубавата новина е, че планетата е доста по-приятна така. Днес опитвах подобрения в дизайна, но не са готови и ги махнах засега. В скоро време ще ги довърша, за да е по-удобна и визията. Обмислям дали си струва планетата да стане тематичен агрегатор. И съответно се вземат статии с определен етикет или категория в блоговете на участниците. Така може да се запази по-видима насочеността към свободен софтуер и свободна култура. Но пък може и да е малко по-скучно.

OpenFest свърши, както казах на майтап на Йовко във фоайето, “свъъъършииии:(“. Останах с много впечатления - както добри, така и лоши. За мен фестивалът за пореден път ми внася двойнствено усещане - има неща, които ми харесват, но има и такива, които ме отблъскват леко. Не защото са някакви много големи и зловредни пропуски, а защото са малки, понякога все пак принципни, но все таки малки неща, но се повтарят и няма отърване от тях. Не искам да се занимавам с тези негативни страни сега - пиша това с въодушевлението на човек, прибрал се скоро вкъщи от най-голямото и най-значимото публично събитие в света на свободния софтуер у нас.

Да, може да звучи помпозно, но OpenFest не се интересува как звучи. Никой фестивал не се интересува от това - изглеждането и звученето на фестивала, наблюдаван отвън е подробност неважна. Фестивалът е стихия, която е като захарния памук - има я и е сладка, докато се топи в устата ти. И най-важното е как човек се е чувствал, докато е танцувал из улиците и докато е ял захарния памук. Ясно е, че след това няма фестивал, няма и памук - това, което остава, е малко мускулна треска и лепнещи от захарта ръце. В нашия случай - спомени за чутите идеи, видяните лица, кратките разговори със стари приятели и набързо срещнатите погледи на нови.

При мен има и още нещо, което ми остава от фестивала - над 60 снимки от двата дни. Не снимах всичко, опитвах се повечето кадри да са премерени някак - или подготвени, или моментни. Но са си доста за тази вечер, а и дори да ги подготвя, не съм решил още как да ги представя.

Мисля си да направя галерия тук, но само галерия със снимки ми стои много стерилно. Това е репортаж, трябва да има коментар. Най-пасващо на визията ми е блог-изложението, но блог-статия с шейсетина снимки ще е прекалено. Освен за страниците на Arcane Lore искам да събера нещо и за UrbanStyle, което да се впише в основната му идея, да е онлайн градска медия. Но точно това, което така ми харесва тук, блогерското, го има и там. Може да опитам да накъсам разказа на няколко епизода.

Жалко, че половин ден ми се губи, вчера след представянето на C3 си тръгнах, натоварен с най-различни мисли и планове, провокирани от феста. Изпуснал съм много ценни неща, но хей, какво пък - това е фестивал, захарен памук - истински важното е преживяването. А за мен точно този OpenFest имаше взривния заряд почти като на най-първото издание, което за мен беше страхотно събитие и дори поне малко опитвах да помагам в организирането му. Тогава все още бях в ССС, все още ССС беше важна част от живота на доста други хора. Хубави времена, фестивални. Вече чакам с нетърпение следващия OpenFest!

Темата тези дни е OpenFest. Тема е за някои блогове, но определено не и за “медиите” ни в конвенционалния им вариант. Може и някой някъде да е казал нещо за фестивала, но аз не съм разбрал. Е, аз и не гледам толкова телевизия, вестници пък хич не чета, та може и да са представили подробно събитието милите хорица, журналята.

Аз отидох до мястото на провеждане на OpenFest. И вече съжалявам за това.

Не ме разбирайте погрешно - тази година не присъствах на фестивала на софтуерната свобода OpenFest. Не бях на нито една от секциите му, посветени на софтуера, изкуството, дори бизнеса. Но отидох дотам, прекарах общо 4 часа в събота в пътуване дотам и обратно.

Сутринта реших да отида до ИЕЦ с байка, не с омразния градски транспорт. Голяма грешка, особено след като през последните седмици съм с поразклатено здраве от настинките след почивката ни на море. Още с връщането от морето с Краси бяхме увлечени в много и важни за нас и приятелите ни приключения. За тях ще разказвам отделно някой път, но важното е, че така и не успях да излекувам докрай възпалението на ушите, което ме подгони скоро след летните жеги.

Предишната вечер, в петък, пропуснах среща със Златко Попов и един екип, свързан с превода на КДЕ (за това също имам да разказвам…), именно заради настинките ми.

Но въпреки това реших да се метна на байка за OpenFest. Луда глава…

От нас до “Ситняково” ми отне един час, после до ИЕЦ - още 40-тина минути. Движех се бавно и търсех кадри. Направих няколко снимки из центъра и после на връщане, в Дружба. Бях се запасил с още две ленти в чантата - смятах да поснимам хората на феста. Сто на сто щях да видя доста малко познати лица - откакто губя жива “офлайн” връзка с линукс-средите, познавам процентно все по-малко от хората там.

Малко се ядосвах, че съм взел все чувствителни ленти - в апарата носех Fuji Xtra 400iso, още една такава имах в чантата и втората “резерва” беше Fomapan 400iso. Казах си - като свърша лентата, на място ще реша дали да снимам в цвят или с черно-бялата Foma. Чувствителност 400 е малко прекалено, според мен - за такава зала можеше да е добре 200 за снимки със светкавица или дори 100 - доколкото помня, светлината в залата миналата година беше бяла, луминисцентна и може би можеше да се снима без трескавица.

Но в “Метро” един комплект от три ленти Xtra е 11 лева, а това не беше за изпускане. Откакто напуснах работа, усещам всеки разход.

Карах до ИЕЦ и пристигнах там около 13:30, малко преди уговорената от Сашо Панов кратка сбирка на членове на ССС. Обиколих паркинга, гледах тъпо знаците за платен паркинг и тези с “нарушителите се отстраняват”. Развеселих се, като си представях как паяк идва и се опитва да вдигне колелото ми. Ядоса ме не друго, а това, че не само че нямаше *никъде* паркинг за велосипеди, дори нямаше някакво обикновено желязо поставено, ами и не се виждаше пазач, портиер, дежурен на паркинга - някой, който да те напсува, че си в нарушение поне…

След като почти два часа бях карал в най-натовареното време в централна София и бях изтърпял издевателствата на пътя на не един и двама тъпи шофери, просто не ми достигна решителност да тегля една на ИЕЦ, да си вържа където_и_да_е колелото и да ида да видя хората, дето не съм виждал половин, че и цяла година. И да се запозная с други интересни ентусиасти. И да се уговоря с хората от ССС за извънредното общо събрание.

Обърнах и без да слизам, продължих обратно по друг маршрут към вкъщи. Ядосвах се на себе си, на това, че съм като магаре на мост понякога. Но после ми мина и си обещах да намеря адекватен начин да връщам на общността и да имам време да се срещам с част от нея също. Неформално, без предварителни супер-уговорки, каквато е OpenFest. Както, например, на първите “бири” на софийската група или пък както дълго време се поддържаше Сдружението - с ентусиазъм.

Голяма роля изигра и едно писмо на Бойчо, което прочетох в последния момент. Груб отговор на поканата към членовете на ССС за среща от човек, който дори не е член. И не е кандидатствал *никога* за такъв. И на всичкото отгоре - отговор не другаде, а в самия публичен пощенски списък на Сдружението.

Бойчо е ОК, поне доколкото съм говорил с него, но това беше кофти. Като добавите и двете маршрутки, които ме засякоха много опасно в центъра и няколкото други коли, които и аз не проумявам как не ме сгазиха, доволен съм, че не отидох на феста. Предпочитам да съм в по-добро настроение на такива събития.

А за шофьорите… От много време се каня да напиша какво мисля за тях и да се обоснова. Все го отлагам, защото се смятам за толерантен и благ. Но всичко - с границите си…

Напоследък виждам, че много от блоговете (не само тези в планетата на ССС) ги е хванала отпускарска (или пред-отпускарска) липса. Но се учудих искрено, като отворих сайта на Силвина и видях, че има статии, които не са минали през уеб-агрегатора. Последната й статия, която е получена, е от месец май (май…;), а аз в напоследък не намирах време да чета отделно страници и разчитах на агрегатора. Трябваше да не изоставям Liferea; вече отново ми е в аплета за бързо стартиране в Гном-а ;)

——

Силвина, извинения за това отсъствие - хич не е нарочно, причината е, че и мен ме беше хванала липсата и бях решил, че през това време планетата ни ще работи, без да мрънка ;)

Не зная кой и доколко разчита или пък изобщо отваря често този агрегатор, но съм поел ангажимент да го поддържам, затова и пиша това тук.

Бях казал преди време на Йовко (май…;), че това е едно от малкото неща, които едновременно мога и искам да правя за общността на свободния софтуер. Най-видимият ми ресурс за нея.

Затова ще оправя нещата. ;)

——

Най-видимият, а и най-големият (май…;) след като вече месец и нещо не участвам активно в проекта за превод на Gnome. Опитвам да се върна, тоест да започна да превеждам пак. Ще видим… не ми се пише сега за причините и пречките ми. Мейби лейтър ;)