Arcane Lore

Сигурно не сте чували за Ryzom, аз поне не бях. Наскоро FSF обяви, че откупването на програмния код на играта и следващото му развитие е основен приоритет. Тогава се зашумя повече около този MMORPG - преди това е бил място за около 3500 потребителя.

Интересното в тази новина е в следването на модела на освобождаване на Blender, програмата за тримерна графика. Преди време (не помня сега, май преди две години някъде) общността събра пари, откупи кода на Blender и след това го публикува изцяло под свободен лиценз. Сега цялото развитие на Блендер се насочва и насърчава от създадена специално за целта фондация.

При кампанията за откупуване на Blender проличаха няколко неща. Първо се разбра, че общността на свободния софтуер не е някаква измислена или несъществуваща, а може с конкретни действия да направи един проект действителен. И то не само с писане на код или с докладване на грешки, а и финансово. Ефектът от кампанията за Blender е голям - вече така се набират средства за не една кауза - само за пример ще дам ежегодните дарителски кампании на Wikipedia и CreativeCommons. Видя се, че това действа и то действа добре - човек може да е сигурен, че като даде пари те ще отидат по направление. Независимо дали са хиляди или само няколко долара - парите се управляват еднакво и до голяма степен прозрачно.

Друго следствие е, че такъв откупен код не е по никакъв начин по-лош от писания начисто проект. Днес Blender е наистина мощна програма за тримерна графика и много от специалистите в областта я използват с удоволствие. Разбира се, интерфейсът й се различава от тези на други водещи програми и затова не можем да кажем, че има лесна и пряка заменяемост. Но тя не е и търсена. Също както дизайнер, свикнал с Photoshop не може да се прехвърли веднага на The GIMP дори и да е мотивиран, така и Blender има своя си отделна общност от дизайнери и аниматори. От години се опитвам да се науча да рисувам с Blender и все нямам достатъчно време и напредвам много бавно. Но зная от хора, които го ползват, че е много удобен и ценен инструмент.

Това, което остава под повърхността обикновено е как се развива технически проектът след откупуването. Виктор Дачев, преводачът на Blender (а също и на любимия ни GIMP) ми е казвал, че все още на кода се гледа от разработчиците по по-особен начин. Някак “собственически” може би, не знам. Специално за преводите доста неща са били внедрявани бавно и трудно. А и общността на програмистите там не е така открита и не работи стандартизирано - както е, да кажем в програмите на проектите GNOME или KDE.

Че кампанията за откупуване на Ryzom ще е успешна е ясно - не само че FSF е застанала зад идеята с голямо дарение и обявление, ами и вече почти са събрани нужните пари. Въпросът е дали в скоро време ще има изцяло свободен сървър и клиент за Ryzom. И дали развитието на играта ще се спира от остатъци от собственическото мислене или ще върви без такива проблеми и ще има шанса да диктува развитието на виртуалните светове. Ако няма организационни спънки такова “водене” в жанра е съвсем възможно - свободният софтуер има тази особеност да е ”водещ”.

Както бях обещал, предавам накратко впечатленията си от лекцията на Джоичи Ито в Софийския университет. Това, разбира се, са мои препредавания на думите на Джои, примесени с лични ми разсъждения и изобщо всичко това е моята интерпретация на проблемите на развитието на Интернет. За точната визия на Джои Ито има много документи в мрежата, може да е добра идея всеки сам да ги прочете или чуе, защото моята интерпретация е повлияна от много други неща сигурно - най-малкото проф. Андонов в курса по Онтология в университета говори принципно за подобни неща. Макар и не конкретно и само за Интернет, разбира се.

Основното в презентацията на Джоичи Ито беше не развитието на блоговете или на някоя конкретна услуга в компаниите, в чиято разработка е участвал. Основното беше изследване на принципите на сработване на Интернет.

Първо представи проста графика - нарастваща крива с два пика - вторият излизащ извън графиката, в бъдещето. Движещите това развитие неща са наречени “web 1.0” и “web 2.0”. “Web 1.0” е началото на уеб-мрежата, с приемането на стандарти за портоколите скоро след това, с всички нововъведения, развили технологично свързаните хипертекстови документи. С две думи - “уеб-ът, какъвто го познаваме” вече от доста време. Той се намира в основата на първия пик на графиката. Този пик Джои нарича условно “bubble 1.0”. Съответно вторият пик, който е в бъдещето - “bubble 2.0”.

Тези “bubble” маркират бързото развитие на мрежата, породено от осъществяване на идеите, подсказани от технологичните открития. Това най-често се дължи на навлизането на големите корпорации, разбирай на големите пари, в Интернет. Всъщност поне такава е била схемата с “web 1.0 - bubble 1.0”. Хората с идеи могат да ги осъществяват, защото обществото и технологията са подготвени, само трябват малко пари. Съответно след бързото развитие в някой гараж идва голямата корпорация, налива много средства (относително много, но за нея жълти стотинки), бизнесът се прехвърля в лъскави офиси, с огромен мениджърски персонал и развитието на нови идеи затихва.

Кризата на това първо развитие на мрежата се проявява дълго време локално, във всяка отделна фирма. Проблемът е в това, че големите пари не дават развитие. Колкото и средства да наливат корпорациите, никога не могат да са в крак с новата идея на сега започващите момчета и момичета. Които с относително малко средства (според Джои една добра идея има нужда от не повече от хиляда долара, за да се осъществи и да се задържи, тоест да печели) правят чудеса, за които стотината служители на пълен работен ден и годишен отпуск в голямата компания не са способни.

Затруднението и спадът в темпото на развитие идва от това, че с напредването на този “хоби-бизнес”, с популяризирането на културата на хакерите и защо не и с популяризирането на модела на свободния софтуер идва все по-голям интерес към тези отделни специалисти с идеи от страна на корпорациите. А когато се намесят, те почти винаги се намесват с мощни и тромави HR- и PR-екипи, мениджъри, които си нямат понятие за Интернет и развитието му, а разбират от правене на пари. Дори ИТ-мениджърите в големите компании попадат в тази категория. И на практика така всяка добра идея губи от развитието си.

“Web 2.0” е освен технологично по-добра и разпределена мрежа и среда, в която интернет-бизнесът също е разпределен. Среда, в която би следвало да може малка семейна фирма да създава продукт, който по всички показатели, включително и чисто пазарните (нещо, което е убягвало по време на предишния уеб-бум) да е конкурентен на корпоративния продукт.
 ——

Причините за по-различното развитие са много. Само някои от тях са технологичните подобрения в мрежата, все по-масовото прилагане на разпределеност на услугите и съдържанията в нея. Ключов момент в качествено различното в това ново развитие е разпространението на концепцията на свободния софтуер и на освобождаването на някои авторски права. За пореден път (след като Лорънс Лесиг и в книгата си, и в лекциите си в София показа) - CreativeCommons и отказът от някои права е процес с две основни значения. Едното е, че с отказа от някои права и малкия срок на действие се подпомага развтието на кулутрата, защото съдържанието става по-достъпно. Другата, малко скрита ценност на CC-идеята е, че е преход. И Лесиг, и Ито казаха, че CC-лицензирането не е крайната идея, върховната цел. Целта винаги е развитие на човешката култура - достъпността, свободата, иновативността са части от това голямо цяло. Но е грешно да се разбира CC-лицензирането като най-най-голямото достижение. Всъщност най-голямото достижение е това, което ни дава CC-лицензирането, следствието от него, резултатът. Всеки път.

Още по-трудното (в смисъл на рядко изразявано и често пренебрегвано) за възприемане от общата публика е, че и лицензите от типа “copyleft” също не са най-последна цел. Те също, както CC-лицензите, са преход, етап. И макар свободните copyleft-лицензи да са много, много по-устойчиви във времето заради “прилепчивостта” си, като концепция стоят редом до тази на CC-лицензите. И CC, и GPL са начини да се противостои на пълните запазени права и начин да се ограничи потискането на развитието на културата от всеки стар модел, бил той корпоративен или друг. Но просто начините на действие са различни - “нямаме нужда от втора фондация за свободен софтуер, FSF се справя прекрасно”, каза Джои Ито, като обясняваше нуждата от CreativeCommons и по-компромисната тактика на CC.

Ако GNU GPL и другите свободни лицензи атакуват от всички страни стените, то CC опитва да превземе крепостта отвътре с известна доза дипломация. И двата подхода имат предимства и недостатъци, но важното е, че и двата ги има и са витални. Именно тези неща, съчетани с технологичното развитие на мрежата ни дават втория “бум”, “bubble 2.0”. Който по идея е насочен към развитието на самата среда, а не на бизнеса, който може да се изгради върху тази среда.
 ——

Ценността на средата е нещо, което се забелязва в днешни дни, наистина. Днес да имаш сайт и да взимаш от потребителите повече, отколкото им даваш или да взимаш без да им казваш са “лоши неща”. След Google, които първи заявиха “ние няма да сме лоши” и успяха да станат големи и в все пак да продължават да казват това просто не може да съществува развитие, без да се полагат грижи за средата. За общото.

Аз разбирам това като етап на осъзнаването на самата мрежа. Разбира се, че не може да се гради, без да се поддържа общото, основата. И може би първият бум на Интернет - времето на “.com”-компаниите, на големите пари, последвани в 90% от случаите от големи загуби, време, което сега се оказва, че е било лошо за новите идеи е било все пак нужно. Защото за да осъзнаем нещо, да имаме общо разбиране за него, трябва да изследваме границите му. Да знаем кое е отсамно и кое - отвъдно му, да имаме начин да работим в него и извън него. Интернет все още продължава да е предизвикателство и това така представено тук (повечето мои интерпретации, както уточних, не претендирам за точност в цитирането) е само стъпка към граденето на общо разбиране.