Arcane Lore

От един японски институт дошли да въвеждат някакъв нов модел на оценка на академичните дейности (или нещо подобно). Да, ама за целта им трябвали специалисти от дадените факултети, които да боравят с японски език, за да усвоят новите им теории и да може да се поддържа кореспонденция с японските специалисти. Или за да имат достъп до оригиналните данни от японските изследвания по въпроса — не знам, но им трябвали специалисти с японски. Не филолози японисти, а специалисти с работен японски.

Отишли първо при професора и го питали:

— Господин професор, така и така, ще се радваме да участвате в нашата програма, като за целта е добре да навлезете в японския език. Колко време ще ви трябва, за да научите японски? За да знаем и координираме проекта спрямо изискванията ви.

— Изненадващо е предложението ви за съвместна работа — казал професорът — но за две учебни години мисля че ще мога да се запозная с основите на японския език. В това ще включим и един летен семинар с мои колеги японци в университета ви. За да си изградя по-точна и подробна представа за мисленето на нещата в японския език.

Отишли после при асистента и го питали:

— Господин асистент, така и така, ако ви включим в нашата японска програма, ще е нужно да знаете японски. За колко време ще можете да се присъедините към нашия работен екип, за колко време преценявате, че ще научите японски?

— Благодаря за предложението — казал асистентът — Аз сега имам да довършвам два семинара, които много натоварват времето ми, но като приключат, смятам че за още един семестър ще мога да се запозная с изискванията ви и да навляза в японския език.

Отишли после при студента и го питали:

— Колега, така и така, трябва ни човек с японски. Вие за колко време ще го научите?

— Ами — въздъхнал студентът и леко свил рамене — дай ми дата и конспект…

“Това е твоята кампания!” Можеш да напишеш какво ти сърце. Само не излизай с номера, че ти сърце София. Неа такаа опера. Тоа мач сме го гледали. А ако излезеш, значи си кандидат за кмет, значи си в политиката и трябва да пишеш в своя си блог. Не знаеш ли — днес който политик няма блог, не е модерен. А не е фешън да не си модерен. Да не говорим, че не е и модерно.

Кампанията на кампаниите, съвместно с трънки и блогинки, идва до вас благодарение на новия ми монитор, хвала, спасителю на очите ми и на вкусната мусака на гладен стомах. Постна или с кайма, топла или претоплена, със заливка и гъсто студено кисело млекце отгоре. Господ е създал неща като мусаката и шкембето, за да можем изтърпя зимата, изборите и инфлацията!

Все ми се ще да го кажа. Нали знаете какво е възглавница - аз след малко ще заспя с глава върху една такава, това е нещо, което… ами “възглавница” не е нещо, което се слага върху главата ви. Тя е нещото, “връз което” човек си слага главата. “Въз-главница”, в смисъл, че “въз” него е главата. Иначе щяхме да й казваме “подглавница”, защото се слага под главата. И понеже за нас е по-важна главата ни от “нещото” под нея, затова и е “въз-“, а не “под-“. Е, опитах се - поне е възможно обяснение… :)

Другото е по-интересно. Значи “възглавници” са всички онези неща, върху които полагаме главите си - най-често като полягаме морни да поспим. Добре, а сега помислете си за всичките “възглавнички”, които се слагат на дивани, фотьойли, столове, табуретки, понякога и на пода, ако домакините си падат по изтока и фън-шуи.

Накратко - помислете за всички възглавнички, предназначени за сядане върху тях. Така, а сега сещате ли се как следва да се наричат те? Всеки път като видя такава ме напушва смях наум и се сещам за това ми “откритие”. :) Ами “възгъзнички”, разбира се!