Arcane Lore

Днес писах до хората от SimpleStudio, че ще проверя дали може да се участва в джабер-стаята за разговори на проекта с клиент като GTalk или GMail chat. Гугъл като видни “влиятели” на процесите в XMPP/Jabber разработката имат настолна версия, но не за GNU/Linux и интегрират поща и съобщения, но без иначе нормални за джабер-клиентите неща като трансфер на файлове или множество профили. Да не казвам пак, че GMail чат-ът приема всяка комбинация “име@сървър” за адрес на е-поща. И затова добавя възможност за писане на писмо до всеки JID. Лаици… Но да ги оставим за поемат дъх, пък и да не реши някой че прекалено се занимавам с иначе прекрасните Google. :)

Оказва се, че точно днес има съобщения[1][2] за поддръжка на стаи в GTalk. По-точно в уеб-варианта му “Google Talk Gadget”. Не знам как точно работи това, аз не ползвам гугъл за джабер. Може да е ограничено до стаи на самия сървър на Гугъл - както преди време доста дълго @gmail.com сървърът работеше само със свои си потребители, откъснат от джабер мрежата. Нямам представа, само предположения.

Все пак честито на ползващите джабер от нещото, което трябваше да бъде най-добрата търсачка, но все пак само търсачка. Пък някой ден може да има и неща като OTR-шифриране или пък списъци за уединение. Всъщност не, не шифриране… Google и шифриране в един абзац стои странно. А пък Google и уединение на една и съща страница е някакъв виц. :)

Встрани от шегата, новината е все пак добра. Хубаво е най-накрая да може да се говори конферентно с хора @gmail.com. Лошото е че тези неща стават бавно и с голяма мъка. Не трябва така.

Ето сега видях - “… is not using Google account. Currently, the group chat feature is only operational for such accounts.”

Омръзва ми да съм прав… за гугъл.

Появиха се слухове, след тях и официални заявления, че големият проблем в света на VoIP и моментните съобщения напоследък, бързо наложилата се програма Skype може да бъде “вкарана в правия път”. И то не от друг, а именно от Google. Често пъти тук съм се изказвал критично за Гугъл, най-вече заради силно агресивната им политика в областта на моментните съобщения. Всъщност може да са много по-агресивни в другите си проекти, но на мен единственото по-интересно от технологиите на Google са именно разработките им за XMPP/Jabber. Те правят много и различни неща, разхвърлят ресурс за най-различни проекти и много хора приемат това за успех. Но за мен най-важните им постижения могат да бъдат точно в технологиите за пренос на глас и в моментните съобщения. XMPP има огромен потенциал да замести съществуващи услуги, като е-поща например, и да отвори място за изцяло нови. Опитът на Google да влияе в тази област е нещо важно, защото влиянието им е силно.

Само напомням за хватката с кадифена ръкавица, в която държаха разработчиците на свободен XMPP-софтуер преди около година. Когато макар да се бяха появили няколко вече библиотеки за пренос на глас и имаше успешни опити за интегрирането им в jabber, огромна част от разработчиците стояха хипнотизирани от слуховете, че Гугъл ще пуска libjingle, тяхната си библиотека за пренос на глас. Пускаха библиотеката точно навреме, малко преди зяпналите с уста разработчици да се “свестят” и сега Jingle е “правилният” път за внедряване на глас в jabber. Нищо лошо в технологията - възмущението ми е в начина, по който я наложиха.

Сега се разчу, че Google имат планове за сътрудничество със Skype. Програмата за телефонни разговори Skype е отбягвана от привържениците на свободен софтуер поради това, че самата тя е затворена и несвободна. И въпреки че последните разработки в Gnomemeeting и последвалите в проекта-наследник Ekiga да достигат също толкова добри, а понякога и по-добри като качество разговори, след като веднъж е започнала да се налага Skype, сякаш няма спиране.

През няколко дни някой приятел ме пита дали “имам скайп”, за да се чуем. Ами нямам и това изглежда често като нещо странно и неправилно. Добре де, аз пък ползвам jabber и когато ми поискат контакт, давам джабер-името си. Понеже прилича на е-поща (има “@”), често го бъркат и затова обяснявам какво е и как се ползва. На което веднага следва възмутен отговор-въпрос “е хубаво, де, ами icq нямаш ли”. Нямам. Но не това е проблемът - в случая проблемът е, че човекът отсреща няма джабер.

Сега понеже Google и eBay са подписали споразумение, съгласно което ще трябва заедно със Skype да осигуряват гласова връзка между купувачите и продавачите, затова се е “наложило” да започнат да работят със Skype за някакъв вид свързаност на мрежите. И понеже “мрежата” за съобщения на Google е всъщност XMPP-федерацията, на практика едно отваряне на Skype към Google може да означава и евентуално отваряне към всички jabber-сървъри.

Разбира се, това взаимодействие между двете фирми може да доведе и до връзка само между тях. Което ще е жалко, защото самите Google (Lewis Lin, пазарен продуктов мениджър на Google Talk) заявяват, че свързаността ще се гради върху “отворени промишлени стандарти”. В случая това значи XMPP.

Ако всичко това е вярно, значи Google лека-полека се насочват към “пречещите” Skype. А това ще е добре. :)

Google трябва да направят нещо за оправяне на вградения им в GMail интерфейс към jabber. Става дума за списъка с контакти “на линия”, който се показва в левия панел на пощата, ако ви е включен javascript и ако четецът ви е разпознат като “поддържан”. Наистина много, много хора не знаят, че всъщност това е интерфейс към XMPP/Jabber услугата на Google Talk, а не някаква простотийка като усмихнатите и намръщените личица в пощата на Yahoo навремето. Това си е нещо като уеб-вариант на GTalk, само че вграден в сайта за електронната поща.

И точно тук идва голямото объркване - как може досега Гугъл да не са се сетили, че прякото смесване на уеб-интерфейси за е-поща и за джабер ще работи за повечето потребители, но ще е мъка за тези, които са интернет-грамотни поне малко над средното (общо взето доста ниско) ниво. За какво говоря ли - ами както не е възможно да изпратя джабер-съобщение на адрес, който има само е-поща, така и не е възможно да изпратя е-поща на адрес, който има само джабер. Става дума за това, че когато не е възможно, трябва да е направено така, че това да се казва на потребителя. И дори изобщо да не му се показва като възможност - че нали е ”невъзможно”…

Джаберът на GMail, както и самият GTalk, приемат записвания и разговори с “нормални” джабер-имена. Аз като имам JID в сървър, който поддържа само XMPP/Jabber, съвсем спокойно мога да поискам записване за състоянието от адрес @gmail и когато човекът види съобщението и ми разреши записване мога пак спокойно да си говоря с него. От моята страна разговорът ще се вмества в прозорците на jabber-клиента ми, а от неговата - в javascript-прозорчета в уеб-пощата на Google или в GTalk-клиента му, зависи кое всъщност използва в момента.

Проблем за мен няма до момента, в който потребителят на GMail не реши да ми изпрати е-поща. Дори и да ме има в адресника си, много по-набиващо се на очи и много по-удобно на пръв поглед е да използва “бързите контакти” (тоест джабер-списъка си) и да ми изпрати е-поща на джабер-името ми. Много рядко се среща човек да има джабер-име и е-поща на един и същи адрес. Аз с удоволствие бих поддържал такава комбинация, но засега това означава да имам свой си сървър, където сам да си настроя услугите. Безплатните пощи и по-евтините хостинги не поддържат джабер. А публичните джабер-сървъри в огромната си част не поддържат потребителска услуга за е-поща. И правилно, и аз не бих я поддържал, ако имах такъв сървър - както много други в джабер-средата, и аз тая надежди, че по-рано или по-късно XMPP/Jabber ще измести електронната поща. Но това е друга тема.

Не е правилно на потребителите на GMail да се предоставя лесен и удобен начин да пращат е-писма на адрес, който изобщо не поддържа е-поща като услуга. Масово е объркването, че щом нещо е от вида “име@машина.домейн”, значи е адрес на електронна поща. Всъщност това изобщо, ама изобщо не е задължително. Е-пощата е частен случай - това, което всъщност означава това е, че в сървъра “машина.домейн” има регистриран потребител “име” и за него най-вероятно се осигурява някаква услуга. Каква е обаче услугата не може да твърдим със сигурност - това се проверява по съвсем други начини. Може да не е е-поща. Може да не е и джабер, може например да е само услуга за влизане (login).

Няма значение каква е конкретната услуга, важното е, че когато видите “име@машина.домейн” това не означава, че трябва да изпращате писма на този адрес. Изобщо не означава! А какво са направили Google? Свързаха джабер-сървъра си GTalk с останалата част от мрежата, вдигнаха много шум покрай това, много хора започнаха да им благодарят за това. След това тихомълком вградиха джабер в уеб-пощата си. Наистина, по много кадърен начин - GMail продължава да бъде пример за правилно и успешно използване на ajax-технологиите. Прозорчетата на разговорите в GMail са толкова удобни и сладки, че ми е било наистина приятно да ги изпробвам.

Но не е допустимо толкова време да не се прави проверка кой адрес е с поща и джабер и кой е само с джабер. Получавам оплаквания от приятели, че пощата ми е недостъпна - накрая се оказва, че са изпращали през GMail на адреса ми в джабер-сървър. Не само че е досадно, а и изобщо не спомага мигрирането към джабер. Такова нещо не би могло да мине проверките за съвместимост с HIG на Gnome или KDE например. Щеше да си е бъг.

На доста места в мрежата хората са луднали по поредната версия за GNU/Linux на програма на Google. В случая - Google Earth. Нова версия, та нова версия. За “линукс”, та за “линукс”. Какво всъщност прави програмата, как работи? Защо да се изкушавам да си я инсталирам? След като наскоро Google пуснаха GNU/Linux версия на програмата си за подреждане на снимки Picasa, вече изобщо не съм добре настроен към настолните решения на бившата “търсачка”. Google все повече се опитват да “захапват” баницата откъм настолната й част и може би това е нормално - с развитието на бизнеса всяка добра първоначално идея става недостатъчна. Навремето гугъл беше само търсачка, преравяше мрежата и го правеше в пъти по-добре от конкурентите си. Без излишни неща, почти без забавящи картинки даже. Просто и ефективно. И за наистина много хора по света това стана начална страница по подразбиране за уеб-четеца им. Но това беше в началото, когато едната добра идея беше достатъчна. Днес има и други търсачки, има и други сайтове, които си стремят към ефективност за потребителя, а не само за рекламодателя.

Успешното - уеб-услугите

Втората голяма и правилна стъпка на Google беше предварителното пускане на слуха и след това създаването на услугата им за електронна поща, GMail. GMail също следваше схемата на търсачката - в началото беше спартански изчистена, всяко нещо си беше на мястото и нищо не спираше погледа повече от нужното. Дори рекламите бяха премерени. След това започна “развитието” на идеята - все повече и повече javascript, все повече и повече различни от пощата услуги, вградени в нея. Ajax-ът, за “одобрените” браузъри, е нещо добро - javascript-ът спестява наистина много време и прави работата с GMail много удобна. Но леко започва да се прекалява с това, а и има излишни проверки, които дразнят. Например аз използвам почти винаги браузъра Kazehakase, толкова ми е удобен, че преминаване на Epiphany или на крещящо не.интегрирания в Gnome прехвален Firefox е много неудобно. Всички тези четци са изградени на една и съща основа - рендериращата машина Gecko. На практика всички уеб-четци под GNU/Linux, с изключение на Konqueror от KDE и на разни несвободни решения, като Opera и подобни, са еднакви с малки пренебрежими изключения. Но GMail проверява данните за версия, която програмата съобщава и ако не е Firefox или (отскоро) Epiphany, превключва на изглед без javascript. Решението е просто за мен - моят Kazehakase навсякъде твърди, че е последна версия на Epiphany. Проблеми - никакви, но толкова ли е трудно да се опише в проверката? Браузърите, особено свободните и с отворен код, не са толкова много. Следва претрупването на GMail с най-различни услуги, резултат от бясната надпревара на Google с вечния враг Yahoo. Тук пропускам одисеята с GTalk и дипломатичния натиск на гугъл върху джабер-общността наскоро.

Неуспешното - настолните решения за GNU/Linux

Но ако става дума за настолните решения, определено с нищо не могат да впечатлят. Picasa? Абсолютно ненужна програма, ако сте с GNU/Linux! Щом като вече имате свободни, прилежно пакетирани за съответната дистрибуция и постоянно развиващи се предложения като F-Spot и digiKam, няма защо изобщо да се оглеждате в посока на прехвалената Picasa. Може Picasa да си заслужава за уиндоус-потребителите, не зная. Но да се инсталира специално настроен Wine, с който да се зарежда след това същата уиндоуска версия на Picasa няма никакъв смисъл. Добре поне, че пакетът за Debian най-културно си слага всичко в специално заделената за такива изчанчени програми директория /opt. И все пак си е замърсяване на системата. Визуално Picasa не се връзва с подразбиращите се настройки на никоя графична среда. Да не говорим, че HIG-ориентацията й е тотално съобразена с уиндоус - което си е нормално, на практика това не е по-различна версия от уиндоуската, а само се инсталира с настроен Wine за нея.

Само от любопитство бях изтеглил и инсталирал Picasa. Опитах и да поработя с нея, дори и поверих копие на част от архива ми със снимки. Определено усещането за работа с Picasa под GNU/Linux е неприятно. Може да е приятно само за човек, свикнал изцяло с уиндоус и “оказал” се в друга среда. Така става - ако някой работи само в прозореца на програмата и там намира утеха сред непознатите дебри на KDE или Gnome, може и да е оправдано. Но все пак това е несвободен софтуер със свободни алтернативи и “замърсява” всяка по-грижливо поддържана GNU/Linux система.

Google Earth

Все пак реших да проверя какво представлява програмата. Нямам намерение да я оставям на машината си, защото (1) не ми трябва толкова функционалността й, освен да си “играя” с нея и (2) не е свободен софтуер.

Изискванията са жестоки: ядро 2.6, x.org R6.7, RAM 512MB (дотук се ядват), видео-карта с 3D и 32MB RAM, дисково пространство 2GB, връзка поне 768Kbps. Дано се справи машинката ми, а за връзката мога само да стискам палци. Инсталацията идва в един саморазархивиращ се файл, който като се изпълни, може да приема някои опции от командния ред. Виждат се с опция “—help” - проверка на архива, списъци с файловете, избор на инсталационна директория и т.н. По подразбиране при инсталиране като root се предлага всичко да се сложи в /usr/local/google-earth/ и да се направи връзка към програмата от /usr/local/bin. При инсталиране като потребител всичко се слага в поддиректория на домашната и връзката се поставя в ~/.

За избор на директориите след стартирането от командния ред се показва графично прозорче - минава се през всички тертипи на типичната уиндоуска инсталация - съгласие с лиценза, избор на директории, логване към сървъра, после копиране на файловете със прехвърчащи имена и statusbar-чета. Шаренийка. Само че накрая на мен ми казва, че не може да зареди драйверите на видеото, защото, според него, най-вероятно съм нямал инсталирани драйвери. Ниц бре, браво! Чудно как съм стигнал до това съобщение без управление на видеокартата… :)

Причината може би се крие в това, че ползвам стандартния драйвер за NVidia, който идва от проекта X.org. Опитах и с несвободния драйвер от сайта на NVidia - ядец. Явно Google Earth иска да използва 3D-ускорение, но пък от друга страна нещо не му харесва фирмения драйвер на NVidia, който го поддържа това ускорение. Възможно е и причината да е друга, но определено не си заслужава разследването.

След като ми загуби около час и половина, през който можех да свърша нещо по проекти за клиенти, Google Earth не ми остави нищо друго, освен да напиша:

$ su
# rm /usr/local/google-earth -r
# rm /usr/local/googleearth
# rm ~/.googleearth -r
# logout
$ rm ./google-earth -r
$ rm ./googleearth
$ rm ./GoogleEarthLinux.bin

Между другото ,видях някъде в Интернет, че в директорията ~/.googleearth програмата си записва кеш на всичко, което правиш и при срив изпраща автоматично на сървъра на гугъл данните. Уж за да разберат защо се е сринала програмата. Били казали, че в този кеш нямало никакви лични данни и хората не трябвало да се притесняват. Все пак можеше кешът да се изпраща само при желание от страна на потребителя. Имаше описано какво да се направи, за да се забрани изпращането на кеша - сменяха се правата, така че никой да няма право да чете в него, да са 000. И тогава програмата просто не пишела данни там и не можела да прати нищо. Не зная дали работи, но самата нужда от такъв смахнат хак ме отблъсква още от новата и прехвалена програма на гугъл.

Е, аз и не съм в целевата група на програмата сигурно. За какво ми е на мен да разглеждам картите й - е, интересно ще ми е, но конкретна полза друга нямам. Може и да има хора, на които да им е много важна такава услуга. Ами ето - вече можете да я използвате и под GNU/Linux. Поне според Google - аз не успях :)