a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov

guitar

Run to the hills, Надежда, София


Не е новина, знае се от известно време - Iron Maiden ще свирят наживо в София. За първи път, като не броим идването им с Blaze Bayley, на което не отидох и идването им в новия златен състав, с Adrian Smith, Dave Murray и Janick Gers… на което пак не отидох, просто защото те не дойдоха. А като се сетя, че точно бях събрал парички и точно щях да ходя да си взимам билет, когато баща ми ме събуди с “тези твоите музиканти нещо се били пребили и май няма да свирят”. Не беше точно с тези думи, но пък на мен какви неща ми минаха през сънената глава…

Не зная дали ще отида на стадион “Локомотив”. Една причина може да са парите - докато се навия ще останат от по-скъпите билети само, а като нямам постоянна работа и разчитам на проекти на парче ще е трудно. Особено в близките месеци.

Другото нещо, заради което се колебая е страхът да не си разваля представите. Въпреки че сигурно Мейдън ще забият яко и само ще затвърдят метълското в музикантската ми страна. Остава леко техническо притеснение - да не стане като на концерта на Малмстийн в НДК, където озвучаването беше манджа с грозде. След концерта на Ингви два месеца ходих като ударен с парцал - толкова време не съм се и надявал да дойде да го слушам, а пък те така да омажат всичко. Зала 1 на НДК е конгресна зала, не е концертна - за нищо не става тая каца, не трябва да се правят рок-концерти там. Нещо по-тихо може, Lord of the Dance например там беше супер. Също на Сатриани се изкефихме много с Краси - вярно отдалече, от последен балкон, та може просто да сме уцелили акустично добра точка.

Но Malmsteen и Satriani предразполагат към по-друг вид слушане все пак. Мейдън са си Мейдън - то дори Брус Дикинсън не пее вярно, та аз за едната акустика ли. :)

Стадион “Локомотив” не е толкова голям, като нищо може да посвършат билетите. Не искам седящо място, нито седящо с безплатна напитка - истинското място на концерт на Мейдън е на тревата отпред, пред сцената. Не чак при самата сцена, но определено прав.

Ще си помисля още. Снощи изрових китарите си и посвирих. Страхотно е първото докосване до струни след като дълго време не съм свирил. Всичко е леко, идеите идват една след друга, има тръпка и ентусиазъм. При редовно свирене това трябва да се гради и търси - при първо свирене след дълго време идва само, напира. Намерих и самоделния ми кабел, тези дни може да напиша как се прави за без пари почти. Ако успея да му направя готини снимки. Опитах да се вържа към компютъра, но като не съм се грижил за звуковите програми вътре, нищо не стана. Пуста ALSA, пуст JACKd.



Tags:
15 Март, 2007 - 12:32

 
 

Следработни дилеми


Казано накратко, това са моите затруднения след работенето ми. Малко е объркано - от една страна, ако тръгна сериозно да си търся работа на бюро, напълно сигурен съм, че ще си намеря. Но от друга страна пък, ако работя нещо, което се доближава до “мечтата на шефа” за 24/7, няма да имам никакво време за моите си проекти. Напуснах работа именно с огромното желание да се захвана с тях. Е, вярно, тогава ме притискаше недовършеното дипломиране, а и вече подготвяхме “тайно” от приятелите сватбата си. Тези двете изобщо не са малки грижи, наистина.

От седмица-две нещо съм се поотпуснал и не се занимавам с моите проекти. Или поне нямам достатъчно видим напредък. Усетих се, че започнах всеки ден да се заглеждам в обявите за работа в мрежата, а и съъщо така да проверявам компаниите, които ми “хващат окото”. Не, не съм решил да търся щатно място, още не. Явно от липса на мотивация за моите си неща лека-полека и без много да искам започвам да “се оглеждам” в опити да съм “адекватен на пазара”.

А защо не движа проектите си е трудно да обясня. Оправдавам се пред себе си най-вече с това, че е много по-трудно да работиш сам. Май се надявах повечко на подкрепа от хората, с които съм споделял идеи за проекти. Не че някой ме е пренебрегнал, мен или въпросните идеи за работа - просто хората си имат ангажименти, постоянни (или поне по-сигурни) работи и е естествено всеки да каже “насреща съм, ама като има нещо конкретно.. иначе ти дерзай, много са яки тия неща!” И аз бих реагирал така, нормално е. И не се оплаквам, просто ми е странно как хората в моята позиция успяват да поддържат мотивацията си след това.

За мен е нормално мотивацията ми да се гради в голяма степен на междинни резултати. Трябва ми периодично да виждам, че “нещо става”, да го преценявам, оценявам и след това да се мотивирам за следващия етап. Казвал съм го и преди - явно ми липсва по-общия план, “гледането отвисоко”. Е, може би не чак липсва, а просто трябва да наблегна на него повече.

——

Другото нещо, което ме отвлича от проектите ми, е лесното “залитане” по хобитата ми. Има моменти, когато не издържам и просто хващам китарата или фотоапарата. И си свиря разни неща или ремонтирам китарките или излизам и снимам. Или пък снимам вкъщи с разни импровизирани стендове и на светлините на настолните спот-лампи.

То това е добре, интересно е и ме амбицира много. Имам си междинен резултат - музикални парчета и етюди или пък снимки, на които наистина се радвам. Лошото е, че все по-често се зазяпвам в сайтове на китарна апаратура в мрежата. Чета за ремонти на китари, за чертежи за изработката им. Изтеглям всякакви схеми на платки за китарни ефекти и усилватели. И започвам да пресмятам колко пари ще ми трябват за нова готина китара, с усилвател и ефекти.

Най-лошото идва, когато се заровя във фотографски сайтове. Снимането ми определено е нерентабилно за човек, който снима любителски и на филм. Логично се заравям в специализираните сайтове за цифрови SLR-и и започвам да си правя списък на нещата, които непременно искам, за да продължа с хобито си.

——

А не изкарвам пари нито с музика, нито с фотография. Можехме да направим нещо с групата навремето, но животът ни поразпиля. Някой ден може и да печеля и от свирене, но днес определено съм само на загуба. А за снимането - там си е жив разход отвсякъде. Опитвам по малко микропродажби на продуктова фотография, но на филм излиза скъпо и сканирането не е добро.

Тъпо ми изглежда да хвърлям много пари за китари и фотоапарати, при условие че не изкарвам пари с тях. Явно трябва да задвижа моите си неща, от които следва да получавам приходи. Но как да го направя, като ми липсва мотивацията от междинния резултат?…

Нали казах, че е объркано малко… :)



Tags:
21 Април, 2006 - 11:20

 
 

Музициране под Линукс


Тези дни започнах лека-полека да окомплектовам домашно студио за звукообработка. Софтуерно и, естествено, под Линукс ;) Радвам се много да споделя, че се получава. И то много добре ;)

Програмите, които преди бях пробвал, изключвайки далечния ми опит с WindBlows, бяха Audacity и програмите за управление на aRts, звуковия сървър на KDE.

——

Audacity е лъскав проект, с красив интерфейс, отскоро преведен и на български (благодарение на Михаил Балабанов; между другото, превеждат се дори новините на сайта - забележително;) и с доста възможности, но все пак програмата “изпада” в категорията на редакторите на звук. Малко трудно се прави музика с Audacity, макар да се подържа многопистовост и да се интегрират лесно допълнения с ефекти, като LADSPA-допълненията.

Винаги ми е напомняла на една малка windblows-програмка, GoldWave. Наистина страхотна програмка, изтърпяла е преди години големи издевателства от моя милост, подкрепен и окуражаван от Делян (Дикс). В родилното на GoldWave видяха бял свят доста “парчета”, включтелно “постресналото” малък кръг от приятели “Ehmeresh” ;) Не я ползвам вече - първо, наистина прост редактор на звук си е, и второ (и по-важно) затворен код е, “ugly binary”.

Та макар да има страхотни възможности и да е непретенциозна програмка (ех, GoldWave;), Audacity винаги е била за мен резервен вариант и съм си казвал, че ако наистина не успея да намеря подходящ софтуер, то ще ползвам нея, пък “какво да се прави”…

——

За aRts мога да кажа малко - повечето потребители на KDE са чували за него и почти сигурно го ползват. Най-малкото, поне им са познати записите в KDE-менюто на aRts Control и aRts Builder. Ако се бях спрял на обкръжението на aRts, трябваше да използвам система за обработка на звук като BRAHMS. Видя ми се “не-за-мен”, пък и прекалено много изпъква работата с MIDI, а на мен най-много ми трябва обработка на аналогово аудио. Затова отавих Brahms за някой друг път, не за по-сериозна работа. Въпреки че се води “синтезатор в реално време”, и aRts отиде при Audacity, дори с по-нисък приоритет от нея - не за друго, а просто не е за… “аналогови музиканти”. А моята идея е да имам кабел, инструмент, слушалки и другото да е софтуер - знам, че става с процесор, педали, мишпулт и т.н., но аз искам студио в Линукс-а ми.

——

Това, което открих и всъщност което от доста време вече вях решил да пробвам при възможност, се казва JACK.

Jack Audio Connection Kit (JACK) е звуков сървър, написан отначалото с цел бързодействие и едновременно изпълнение на всички свързани звукови клиенти. Тоест възможнсост за такова изпълнение ;) Клиентите могат да работят като отделни процеси или вътре в самия сървър, като негови plugins. Стартира се приложението, на определен етап (автоматично или ръчно, както ти душа иска) се регистрира в JACK сървъра и той отговаря за реалната обработка на съответните входове и изходи на това приложение.

——

Списък на програмите, използващи JACK има тук.

Това, което първоначално ме насочи към JACK сървъра беше една от тези програми - Ardour. При търсенето в мрежата на подходящ свободен софтуер за аудиообработка попаднах на нея и реших, че Ardour ще е едната от тестваните програми. След това и след обширно търсене в мрежата, четене на ревюта и статии и периодично преравяне на официалното дърво на Дебиан (Sid) стигнах до заключението, че ми трябват: студийна програма с много писти, миксер, ефекти, възможност както за аналогов вход, така и за нотиране… евентуално дръм-машина и метроном. Другото нещо, което ми трябваше, е китарен процесор с ефекти в реално време. Тоест някаква програма за ефекти в реално време - добавянето на инструмента е подробност; може да е и флейта, да речем.

——

Списъкът, който си направих и който усилено изпробвам сега вечер след работа е:

JACK сървър

qjackctl - KDE приложение за управление на сървъра

Rosegarden - “тежката артилерия” - многопистовост, ефекти, нотация, MIDI

Ecamegapedal - процесор с ефекти в реално време, иделен китарен процесор

JACK-rack - отново процесор, този път GTK2-базиран

Hydrogen - дръм-машина

И някои неща, които не са JACK съвместими, но не намерих еквиваленти:

GNU GTick - метроном

GtkGuiTune - тунер за китара

Остават за по-нататъшно изучаване някои интересни JACK-проекта:

Ardour - http://ardour.org

JAMin - http://jamin.sourceforge.net

——

Всичко това го има в Дебиан Sid.

Темата ще е с продължение, ще пиша за развоя на събитията :)

——

Дано тази статия бъде полезна за тези, които се замислят за подобно Линукс домашно студио. А на всички - интересна. На мен поне ми е :) иха-иха :)



Tags:
4 Август, 2004 - 09:44

 
 

Честит празник!


Тетит пазник, миуи дета!

И на вас, порастнали изродчета ;)

Всъщност блогваща България си е един дечко, няма какво да се лъжем ;) Е, не че е лошо, даже напротив - много, ама много се кефя ;) Избуяват всякакви идеи в сайтовете. Напоследък като че ли основният тласък се дава от стремленията на авторите към известност - била и локална, била и за три дни. Всъщност това е хубаво нещо; важното е, че работейки по осъществяването на нещо така конкретно, блогерите се усъвършенстват в справянето си “по принцип” - и след време какво - една мечта ще им се опре? Абсурд! ;)

Тези дни наблюдавам раздвижване - Sebastianz55 търси нови хоризонти, към които да се насочва и ми е приятно, че намирам сродно мислене. ;) George закрива блога си. Разбира се, че това е лично решение, но на мен ще ми липсва…

Началото на сайта на Юнуз. Започва лекото, внимателно търсене на начини за работа с философското; ще се радвам, ако успея да помогна в това. ;)

Като първа стъпка смятам тези дни да си предам дипломната работа. Не е готова, определено не е това, което ми се искаше, но животът не е треперене над една купчина хартии, за които най-вероятно ще ти ме скарат и в най-добрия случай просто ще кажат “можеше и по-добре, колега”. Има нови планини за изкачване, винаги е така ;)
 ——

Смятам при първа възможност, това сигурно значи “на аванс”, да си взема хубави слушалки. Засега ще се отложи взимането на китарен процесор, но ще избърша праха от милата ми черна “пълдин”-ка и с ardour, например, да вкарам в употреба тези нови прекрасни слушалки ;)

Междувременно ще успея да пробия дупки за корниза в твърдия бетон над прозореца и някоя вечер ще изненадам Краси. Мило, ако четеш това преди да се изненадаш… ами да знаеш, че ще те изненадам ;))
 ——

Толкова много неща… Но пък нали имаме празник, трябва да се постарая ;)



Tags:
1 Юни, 2004 - 08:43

 
 

Satriani & G3 - “It’s a free world, mama!”


Ново G3-турне! Щях да падна, като разбрах, че Джо Сатриани всяко лято от 1996г. насам, изключая 1999г., е събирал яка агитка китарни откачалки и ги е повличал из прашните пътиша на америка, като ония, дето сме ги гледали във филмите, примерно убийствените прави и безкрайни пътища в ”Дуел”…

Предната, 2003-та година Сатриани събира под един покрив освен негова милост и верния ученик Стив Вай и “I am a viking”-ът Ингви Малмстийн. Нещо кощунствено за всеки от така наречените “фенове” на китарната музика у нас. Е, не казвам, че няма истински фенове - говоря за профанното отношение, което най-често се свежда до “този е най-техничен”, а “онзи е най-бърз”. Най-“бърз”, ха! Сещам се за Пол Гилбърт, който след няколко въпроса на местни журналисти какво мисли за бързото свирене, кой е по-техничен и така нататък, все журналистически глупости, излиза на сцената с малка бормашинка със закрепено перце на края. И край - “бжжжжжж” и няма тоя по-бърз, оня - още по-бърз; никой не може да се мери с бормашина, все пак. Настрана оставям и изцепките от страна на самите музиканти, като например Джои Де Майо (Manowar), който не приема, че има по-бърз басист на света от него, и по-техничен. Някой му беше задал въпрос за Били Шиън (известен “колега” на Пол Гилбърт от “Мистър Биг”), на който Джои беше изсъскал, че някои нямали топки. Типично; все пак, явно не става дума за музика. Мисълта ми е, че някои “не правят дума” за музиката си, като говорят за нея. Да, тя си е за слушане, така си е - какво значи някакъв си имидж - и Де Майо, и Стив Вай, и Ингви Малмстийн не са предимно “шарени картинки”, интересни за вестниците, поне не би трябвало да бъдат. Всички ние си имаме музики, които “ни карат да летим” и това си е най-важното ;) Другото е бизнес, а както явно казват G3 с последния албум, светът е свободен.;)

Излезли са един двоен албум “G3 - Rockin’ in the free world” и видео-концерт на DVD “G3 - Live in Denver”. Още неща за придобиване ;) Кат се има предвид, че от години не си взимам редовно музики, положението е плачевно, да не говорим, че ако тези албуми дойдат до нашата татковина, кой знае с какво качество ще са…

Добро лято се очертава - Jethro Tull идват. Има много нова музика за слушане, а и дочух, че Жан-Мишел Жар ще прави концерт у нас (естествено на открито, не ставай смешен, братовчеде Лари;). Като науча нещо повече, ще споделя. А и зимата си беше хубава - Helloween и Зимният дворец крият много скъпи спомени за всички метални сърца. Някой ден ще разкажа за живота ми в едната вечер хелоуин, стигаща ми за доста време напред.

Някой ден може да имам възможност да ходя аз на концерти, не да чакам “милостиня” от меркантилните организатори (и понякога, явно, и изпълнители…). И да видя всичките любими музики, да сравня визиите за тях;) Може като дойде този ден, да взема с мен и още някого…;) И една камера.

Кой знае? Дотогава ще слушаме записите и ще се радваме, че сме част от цялото, което се нарича музика - не просто самите звуци, а онова, живото, туптящото, състоящо се от звуци, вълнения и любов, от малко омраза и гняв понякога дори. Но винаги близко, наше; винаги съпричастно и нещо лично, много лично.



Tags:
4 Март, 2004 - 17:04

 
 
Different Photography
Make Money Fast - Work At Home
helio ocean
Cheap Macs, PCs, LCD TVs etc
Flash Drive Recovery
Ако сайтът ви е харесал, можете да ме почерпите с
или
през ePay
perdolitical manager good job trachilic
money cash casinos